Р Е
Ш Е Н
И Е
№_______
17.05.2019г., гр. Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря *** разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №5178 по описа на ДРС за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от *** против ***, иск за признаване за установено съществуването на парично задължение на ответника
към ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение №2140/27.09.2018г., издадена по ч.гр.д.№3775/2018г. по
описа на ДРС за следните суми: 16 714,40 лева, представляваща дължима сума по договор № ***г.,
за което е издадена ф-ра № ***г. на стойност 34 988,40 лева /предявена
частично за 12 988,40 лева/, ф-ра № ***г. на стойност 426 лева и ф-ра № ***г. на стойност 3 300 лева;
2 035,65 лева, представляваща мораторна лихва върху сумите от издадените
три фактури, както следва: ф-ра № ***г. на стойност
34 988,40 лева /предявена частично за 12 988,40 лева/ за периода
16.06.2017г. до 25.09.2018г. в размер на 1 688,20 лева, ф-ра № ***г. на
стойност 426 лева за периода 17.08.2017г. до 25.09.2018г. в размер на 48,02
лева и ф-ра № ***г. на стойност 3 300 лева за периода 04.11.2017г. до
25.09.2018г. в размер на 299,43 лева и в условията на евентуалност иск да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 18750 лева, с която ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца като е получил от него *** на тази стойност. Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че между
ищцовото дружество *** и длъжника - ***,
има подписани договори за доставка на *** за нуждите на ***, в три обособени
позиции, както следва: 1 .Договор № *** г., по обособена позиция 1:
доставка на *** с клас на точност ***, ***за нуждите на ***; Договор № *** г., по обособена позиция 2: Доставка на дистанционо
отчитащ управляем ***; Договор № *** г. по обособена позиция 3: Доставка на дистанционно
отчитащ управляем водомер. И трите договора са подписани на основание чл.112, ал.1 от ЗОП и решение № *** г. на изпълнителния директор на ***,
в качеството му на секторен възложител и след проведена процеура за възлагане
на обществена поръчка. В изпълнение на задълженията си по така описаните
договори, ищецът извършвал редовно доставки на *** за ***, по направени поръчки
от страна на ответника, като за всяка доставка надлежно е издавана и
съответната фактура. До месец април 2017 г., макар и със забава,
дружеството Възложител заплащало дължимите суми. Считано от месец май 2017 г. плащанията спрели,
като до момента са извършени само три частични плащания по една от фактурите за
извършените от ищеца доставки. С покана от 29.01.2018г.
ответното дружество било поканено да заплати дължимите суми. Плащане не
последвало. Въпреки многократните покани от страна на ищеца, от страна на ответното
дружество не били подписани приемо - предавателни протоколи за
извършените от ищеца доставки. Поради
това, на 07.12.2018 г. отново била изпратена покана за подписване на
протоколи за предаване на доставените стоки по електронния адрес за коресподенция,
посочен в договора. На 25.09.2018 г., след повече от една година забава, ищецът подал 5
броя заявления по чл. 410 ГПК срещу длъжника, като претендирал дължимите суми
по фактурите, които били издавали за всяка извършена доставка. Въпреки че от
страна на ответното дружество приели доставените от ищеца *** без възражения,
като към настоящия момент ***те са монтирани и се използват вече по
предназначение, срещу издадените в заповедните производства заповеди за
изпълнение постъпили възражения от страна на ***.
Претендираните от ищеца суми по образуваното ч.гр.д.№ 3775/2018 г. са по
следните фактури, за доставки извършени на основание Договор
№ *** г., по обособена позиция 1: доставка на *** с клас на точност ***, ***за
нуждите на ***:
По
фактура №*** г., на обща стойност 34 988. 40 лв. за доставка на следните стоки:
*** - 86 броя; *** - 2 броя, с падеж 15.06.2017 г. е дължима цялата главница.
Претенцията е частична за сума в размер на 12 988, 40 лв. и лихва върху 12 988,
40 лв. за периода от 16.06.2017 г. до 25.09.2018 г. в размер на 1 688,20 лв.
По
фактура №*** г., на обща стойност 426 лв.
за доставка на следните стоки: *** - 1 брой, с падеж 16.08.2017 г. е
дължимата цялата главница, в размер на 426 лв. и лихва върху сумата от 426 лв.
за периода от 17.08.2017 г. до 25.09.2017 г. в размер на 48,02 лв.
По
фактура №*** г., на обща стойност 3 300 лв. за доставка на следните стоки: ***
- 1 брой, с падеж 03.11.2017 г. е дължима цялата главница, в размер на 3 300
лв. и лихви върху 3300 лв. за периода от
04.11.2017 г. до 25.09.2018 г. в размер
на 299,43 лв.
Фактурите
са предявени за плащане на длъжника в деня на издаването им. Общо дължимата
главница по гореописаните фактури е в размер на 16714,40 лв. Общо дължимата
лихва е в размер на 2035,65 лв. Общата предявена сума е в размер на 18 750 лв.
Доставките
на *** са извършвани с куриер, до склад на *** в гр.***. За извършената
доставка по фактура №*** г. е приложена
товарителница.
В случай, че
искът по чл.422 ГПК бъде отхвърлен като неоснователен, при условията на евентуалност се настоява
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 18 750 лв. на основание чл. 59
ЗЗД. Съгласно чл. 59
ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ако не са
налице всички предпоставки за възникване на задължение за плащане на претендираната
сума по силата на подписаните между страните договори, за ищеца възниква
основание да претендира обезщетение по реда на правилата на неоснователното
обогатяване. С извършените доставки на *** от страна на ищеца е безспорен
негативния икономически резултат за дружеството -
именно неговото обедняване. От страна на ответника, освен че са получили
описаните стоки, без да ги заплатят, ***те са монтирани при абонатите на *** и
носят приход за дружеството. т.е. у ответника има и допълнителен положителен
финансов резултат, вследствие на извършените доставки. В тази насока е и
трайната съдебна практика, съгласно която обогатяване е налице и когато се
спестяват на обогатения някои необходими разходи (в случая заплащане на
дължимите суми за доставка), които той иначе е трябвало да понесе от
собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното
връщане. Двете обстоятелства -
а именно обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, произтичат от един
общ факт и са взаимно свързани, което от своя страна обуславя причинно-
следствената връзка между тях.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Излагат
се съображения, че от приложените към исковата молба доказателства става видно
категорично разминаване между твърдяното от ищеца и фактическата
действителност. На първо място в исковата молба ищецът твърди, че е доставил
поръчаните от ответника ***. Към това
свое твърдение ищецът освен, че не е приложил, нито една заявка от страна на ***
дружеството, няма и приемо-предавателни протоколи към тях. Приложените фактури
№***г., № ***г. и № ***г. са без подпис на клиент, ведно с неподписана
товарителница към фактура №***г., със съдържание ***, но без конкретизирано
количество или упомената бройка. По другите посочени от ищеца фактури №***г. и
№***г. не са приложени товарителници. Без наличието на двустранно
подписани заявки и приемо-предавателни протоколи, не може да се твърди по безспорен
и категоричен начин дали е налице извършена и приета от ответника доставка. В
противен случай е налице хипотезата да се претендира за плащане по фактури, по
които стоката или не е доставена изобщо или е в намален обем, или не
съответства на заявка /каквато няма/. Самата фактура не е основание за плащане,
ако към нея не са приложени първичните документи, удостоверяващи заявяването и
реалното получаване на стоката. Приложените доказателства не удостоверяват
именно това, че фактурираното е и получено. Приемо-предавателни протоколи в
тази връзка не са приложени като доказателства. Твърдението, че *** дружеството
отказвало да подпише такива протоколи са безпочвени и недоказани твърдения. При
подписан договор между страните, следва тези протоколи да са неразделна част от
документацията между фирмите, а това не е така. Както съдът е възприел като
обичайна практика, не издаването на фактури е основанието за плащане, а
реалното доставяне и приемането на съответната стока от купувача, каквито
безспорни доказателства за това няма. Цитираната и приложена като копие към
исковата молба покана за плащане от 26.01.2018г., ведно с приложената към нея
неподписана от получател товарителница в копие, също не могат да бъдат годно
доказателство за реалното доставяне и приемането на съответната стока от
купувача, което да е основание за плащане по цитираните по горе фактури. В
случая претенцията на ищеца за заплащане на суми по посочените фактури е
неоснователна, тъй като липсват доказателства за действителното приемане на съответните
***, нито конкретизирано количество или бройка.
Приложените към исковата молба фактури нямат
всички необходими реквизити, за да се докаже по безспорен и категоричен начин
твърдяното задължение, не са и подписали от клиент. Липсват подписи на лицата,
за които се твърди че са получили ***те, като също така липсва и печат на
дружество.
По отношение на ищцовата претенция с правно основание чл.59 ЗЗД, заявена в условията на евентуалност, същата е неоснователна и недоказана.
Направените изводи от ищеца са хипотетични и нямат доказателства в тяхна
подкрепа. В случая не е доказана доставка, за да се твърди неоснователно
обогатяване, респективно обедняване на страните, за да е налице хипотезата на чл.59 от ЗЗД. Претендират се и сторените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
установителен и в условията на евентуалност осъдителен иск черпят правното
си основание от разпоредбите на чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.318 и
сл. от ТЗ, чл.86 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.
Установителният
иск е предявен след успешно
провеждане на производство по чл.410 от ГПК. По заявление на *** по ч.гр.д.№3775 по описа на ДРС за 2018г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2140/27.09.2018г. срещу *** за следните суми: 16 714,40 лева, представляваща
дължима сума по договор № ***г., договор № ***г. и договор № ***г., за което е
издадена ф-ра № ***г. на стойност 34 988,40 лева /предявена частично за
12 988,40 лева/, ф-ра № ***г. на стойност 426 лева и ф-ра № ***г. на стойност 3 300 лева, заедно
със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението
(25.09.2018г.) до окончателното плащане; 2 035,65 лева, представляваща
мораторна лихва върху сумите от издадените три фактури както следва: ф-ра № ***г.
на стойност 34 988,40 лева /предявена частично за 12 988,40 лева/ за
периода 16.06.2017г. до 25.09.2018г. в размер на 1 688,20 лева, ф-ра № ***г.
на стойност 426 лева за периода 17.08.2017г. до 25.09.2018г. в размер на 48,02
лева и ф-ра № ***г. на стойност 3 300 лева за периода 04.11.2017г. до
25.09.2018г. в размер на 299,43 лева; 1 335 лева, представляваща сторените
разноски по ч.гр.дело № 03775/2018г. по описа на ДРС. В срока по чл. 414, ал.2
от ГПК срещу издадената заповед е
подадено писмено възражение от длъжника по нея, като във връзка с дадените от
съда указания и в едномесечния срок по чл. 415, ал.1
от ГПК е предявен настоящия иск.
Между страните по
делото е сключен Договор ***г. по чл.112, ал.1 от ЗОП за доставка на *** за
нуждите на ***, в три обособени позиции. По обособена позиция 1 ищецът се е
задължил да доставя на ответника *** с клас на точност ***, водомерни шахти с
монтирани *** и радио модули за дистанционно отчитане, по техническа
спецификация (приложение 1), в централен склад на възложителя, под формата на
частични доставки, след заявка на възложителя. Съгласно чл. 1 от договора,
заявката следва да се прави от възложителя на посочени електронни адреси или по
факс и да се потвърди от изпълнителя в срок до два дни по същия начин (чл. 2).
За извършените доставки възложителят е поел задължението да заплаща
възнаграждение, съобразно единични цени по ценово предложение (приложение 3) –
така чл. 3 от договора. Уговорено е заплащането да се извършва въз основа на
предоставена фактура и подписан двустранно приемо-предавателен протокол, в срок
до 30 календарни дни от представяне на документите (чл. 4 от договора).
С
представени по делото фактури ищцовото дружество *** е документирало извършена
доставка на ***, както следва: Фактура ***г.,
на стойност 34988.40 лв. с ДДС; Фактура *** г., на
стойност 426 лв. с ДДС; Фактура *** г., на
стойност 3300 лв. с ДДС. От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че фактурите
са осчетоводени от ответника по кредита на сметка 401 – Доставчици, с
аналитична партида на ищеца, със сумата от общо 38714,40 лева, в кореспонденция
дебита на сметка 301– Доставки, по количество и стойност със сумата от 29152
лева, по дебита на сметка 207-Разходи за придобиване на ДМА със сумата от 2750 лв.
и дебита на сметка 4531 – Начислен ДДС покупки, със сумата от 6452,40 лева. Така
съставените стопански операции отразяват
възникването на задължение към ищеца в размер на общо 38714,40 лева;
заприходяване на доставени материали в размер на общо 29512 лева, начислени
разходи за придобиване на ДМА в размер на 2750 лв. и начисляване на ползване на данъчен кредит в
размер на 6452,40 лева. По всички фактури е ползван данъчен кредит в пълен
размер през всеки един от данъчните периоди, съответно същите са участвали при
определяне на подаваните от ответното дружество справки-декларации по ***,
както следва: за м.май 2017г. с вх.№ ***г.;
за м.юли 2017г. с вх.№ 0800-1478402 от 14.08.2017г.; за м.октомври 2017г. с
вх.№ 0800-***г. Вещото лице е анализирало подробно доставените *** и е
констатирало, че процесните фактури са съставени за доставка на *** по
процесния договор с обособена позиция 1. Според вещото лице, в изпратено от
ответника до ищеца писмо с изх. № ***-15-92 от 14.01.2019г. с молба за
потвърждаване размера на сумите, отразяващи вземанията/задълженията между
страните, се съдържат данни и записване от ответника, че съгласно счетоводните
книги на *** към 31.12.2018г. размерът на вземането/задължението е
89 047,20 лева, включващо и задължението по процесните фактури. Така
вещото лице е направило извод, че посредством потвърждението на разчети –
вземания/задължения между страните по делото са потвърдени и доставките по
процесните фактури, като стойността, която ответникът е следвало да заплати е в
размер на общо 38714,40 лева. Вещото лице е приело, че стойността, с която е
намаляло имуществото на ищеца вследствие извършената доставка, съответства по
размер на направените от него разходи за покупката на стоките и възлиза на
сумата от 20959,33 лева с ДДС, а обогатяването на ответника вследствие
получените *** се определя от всички разходи, които участват при формирането на
продажната цена, вкл. и следващата се печалбата, и възлиза на сумата от 38714,40
лева с ДДС.
Ищецът
е ангажирал по делото и гласни доказателства с показанията на свидетеля ***** при ищцовото
дружество. Свидетелят излага, че търговските отношения между страните за
доставка на *** датират от повече от 20 години, като през последните години -
по реда на ЗОП. Последният договор е от 2017г. Заявките на *** по този договор,
както и по всички предишни, са получавани по електронна поща или устно по
телефон от управителите и служители на ответното дружество, след което
заявените количества са подготвяни и предавани на куриерска фирма, заедно с
прилежащите необходими документи - оригинална фактура, приемателно-предавателен
протокол и сертификати. От ответното дружество рядко връщали
приемателно-предавателните протоколи. Свидетелят и други служители на ищеца
провеждали разговори с управителите на ответното дружество, както за плащането,
така и относно връщането на подписани приемателно-предавателни протоколи. Протоколи
не са връщани. Съответно не са били връщани и поръчваните и изпращани на
ответното дружество ***.
Писмени заявки,
потвърждения и приемо-предавателни протоколи
за всички по вид и количество, доставени по процесните фактури *** не са представени. На 10.12.2018г. ищецът
е изпратил на ответника по електронна поща искане за връщане на
приемо-предавателните протоколи, надлежно подписани. Такова не е последвало.
Безспорно се установява по делото, че между страните е
възникнало облигационно
отношение по сключен Договор № ***г. по чл.112, ал.1 от ЗОП за
доставка на *** за нуждите на ***, по обособена позиция 1 от който ищецът се е
задължил да доставя на ответника *** с клас на точност ***, ***с монтирани ***
и радио модули за дистанционно отчитане, по техническа спецификация (приложение
1), в централен склад на възложителя, под формата на частични доставки, след
заявка на възложителя.
Предаването на описаните в процесните фактури ***
на обща стойност 38714,40 лева е безспорно установен по делото. Съдът следва да
съобрази писменото признание на ответника за съществуване на дълг в размер 89
047,20 лева, включващо и задължението по процесните доставки (съгласно
заключението на вещото лице), направено с искане за потвърждение на салдата с
изх. № ***-15-92 от 14.01.2019г.
Писменото признание на този факт не е оспорено по делото от ответника, а
като се съобразят показанията на свидетеля за установената търговска практика и
заключението на вещото лице за заприходяването на доставените стоки по
процесните фактури и начисляването на разход за придобиване на ДМА по едната от
тях, следва да се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си да достави
поръчаните ***, които са приети без възражение от ответника и които са били
съпроводени от необходимите по договора документи – фактура и
приемо-предавателен протокол. При доказване
факта на предаването на стоките, придружени с описаните в договора документи,
осчетоводяването на фактурата и заприходяването от страна на ответника, следва
да се приеме, че той неоправдано не е оказал съдействие на ищеца, необходимо за
съставянето на двустранни приемо-предавателни протоколи. По въпросите, свързани с
фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане
на цената на стоката, е налице константна практика на ВКС. Съгласно
същата, само
по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството,
включването им в дневника за покупко-продажбите и
ползването на данъчен кредит по тях - представляват недвусмислено признание на
задълженията и
доказват тяхното съществуване. В настоящия случай
са налице категорични доказателства, че ответното дружество е включило
процесните фактури в месечните си дневници за покупко-продажби и в справки-декларации
по ЗДДС, като е ползвало и правото на приспадане на пълен данъчен кредит по
тях. В тази връзка, неоснователно е възражението на ответника, че не дължи
плащане. С оглед изложеното, искът за реално изпълнение на
неплатената цена е основателен
и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл.327,
ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи. От следващия ден купувачът е в
забава и дължи обезщетение за неточното си във времето изпълнение на паричното
задължение. Съобразно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетението за неизпълнение на
парично задължение е в размер на законната лихва от деня на забавата. Според
чл.4 от договора, заплащането на цената следва да се извършва въз основа на предоставена
фактура и подписан двустранно приемо-предавателен протокол, в срок до 30
календарни дни от представяне на документите. Според заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, ответникът е включил процесните фактури в
дневника за покупки през отчетните периоди: м.май 2017г., м.юли 2017г. и
м.октомври 2017г., с което е признал
получаването на стоките. При липса на данни за конкретна дата на получаването
им следва да се приеме, че същото е станало в последния ден на съответните
отчетни периоди – 31.05.2017г., 31.07.2017г. и 31.10.2017г. Не съставлява
доказателство в тази насока представената с исковата молба товарителница,
защото тя не съдържа означение на конкретното съдържание на пратката и на
датата на приемане й от получателя. Така 30-дневният срок за плащане е започнал
да тече на посочените дати и е изтекъл съответно на 30.06.2017г., 30.08.2017г.
и 30.11.2017г. Считано от 01.07.2017г. ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 12988,40 лева по ф-ра № ***г. на
стойност 34 988,40 лева /предявена частично за 12 988,40 лева/ за периода от 01.07.2017г. до 25.09.2017г., което според данните в
заключението на вещото лице възлиза на сумата от 1630,76 лева. Считано от 31.08.2017г.
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 426 лв. по ф-ра № ***г. за периода от 31.08.2017г. до 25.09.2017г., което според данните в
заключението на вещото лице възлиза на сумата от 45,47 лева. Считано от 01.12.2017г.
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 3300 лв. по ф-ра № ***г. за периода от 01.12.2017г. до
25.09.2018г., което според данните в
заключението на вещото лице възлиза на сумата от 274,11 лева. При това искът в частта му за дължимото обезщетение за забава е основателен
до размера от 1950,34 лв., а за разликата до претендираната сума от 2035,65 лева
същият подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора по главния иск
съдът не следва да разглежда предявения в условията на евентуалост осъдителен
иск.
Съгласно разрешението възприето в т.12 на
ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно
изхода на спора. Със
заповедта за изпълнение в полза на заявителя са присъдени разноски в размер на 1335
лв. С оглед частичното уважаване на
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в
заповедното производство в размер на сумата от 1328,93 лева.
Като последица от изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от
иска разноските в исковото производство в размер на 1717,15 лева (1194,54 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 149,32 лв. - депозит за вещо лице, 473,29 лв. - държавна
такса). В полза на ищеца не се следват пътни разходи, каквито се претендират в размер на 85
лв. Разходът за пътуване на адвоката не съставлява съдебно-деловодни разноски по делото и не може да се
претендира на основание
чл.78 ГПК,
(в този смисъл съдебната практика, напр. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр.д.№5663/2013 г., IV г. о. на ВКС). Довереник и доверител
имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и
с оглед предстоящите пътни и квартирни разходи. С оглед изхода на спора на ответната страна се
следват разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определеното
на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото
и материалния интерес.
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по
реда на чл.415 от ГПК, че *** дължи на *** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2140/27.09.2018г., издадена по ч.гр.д.№3775/2018г. по
описа на ДРС: 16 714,40
лева, представляваща дължима сума по договор № ***г., за което е издадена ф-ра
№ ***г. на стойност 34 988,40 лева /предявена частично за 12 988,40
лева/, ф-ра № ***г. на стойност 426 лева
и ф-ра № ***г. на стойност 3 300 лева; 1950,34 лева, представляваща мораторна лихва върху сумите от
издадените три фактури, както следва: ф-ра № ***г.
на стойност 34 988,40 лева /предявена частично за 12 988,40 лева/ за
периода 01.07.2017г.
до 25.09.2018г. в размер на 1 630,76
лева, ф-ра № ***г. на стойност 426 лева за периода 31.08.2017г. до 25.09.2018г. в размер на 45,47 лева и ф-ра № ***г. на стойност 3 300 лева за периода
01.12.2017г.
до 25.09.2018г. в размер на 274,11 лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта мораторната лихза за разликата над
1950,34 лева до претендираните 2035,65 лева, в.т.ч. за разликата
над 1630,76 лева до претендираните 1688,20 лв.
и за периода от 16.06.2017г. до 30.06.2017г. по фактура № ***г.; за разликата над 45,47 лева до претендираните 48,02
лева и за периода от 17.08.2017г. до 30.08.2017г. по фактура № ***г. и за разликата
над 274,11 лева до претендираните 299,43 лева за периода от 04.11.2017г. до 30.11.2017г.
по ф-ра № ***г.
ОСЪЖДА *** ДА ЗАПЛАТИ на *** сторени по ч.гр.д.№3775/2018г. по описа на ДРС разноски
в размер на 1328,93 лева.
ОСЪЖДА *** ДА ЗАПЛАТИ на *** сторени по делото разноски в размер на 1717,15
лева.
ОСЪЖДА *** ДА ЗАПЛАТИ на *** сторени по делото разноски в размер на
100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, *** ***.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: