№ 1153
гр. Плевен, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20254430100888 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от М. Р. Г. с ЕГН **********, от гр.***, чрез адв. Д. М. от САК, против
„Фератум България" ЕООД, ЕИК ***, гр.С., ул. „***“ № 51, вх.А, ет.9, офис
20.
Ищцата твърди, че с ответника сключила Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1065501/17.09.2021г., съгласно
който й е предоставена заем сума в размер на 600 лева при посочен ГПР в
размер на 49.05%. Твърди се, че съгласно чл.5 от договора, кредитът се
обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на
Дружеството ответник.
Твърди се, че при сключването па договора за потребителски кредит
никъде не било посочено в съдържанието му какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора
дружество. След като усвоила сумата от 600 лв., ищцата установила, че освен
заемната сума била начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга
предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД в размер на 336,06
лв.
1
Навеждат се доводи за нищожност на клаузата на чл.5 от процесния
Договор, т.к. дължимите вноски по договора за поръчителство не били
посочени в договора за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването
на договор за гаранция било задължително условие за предоставяне на кредит,
каквото се оказало, че в действителност е. Сочи се, че дължимите вноски по
договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито пък
било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително
условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ било посочело като
възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде
одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването,
каквото се явява всъщност. Твърди се, че договорът не бил подписан нито с
квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало
съгласие. Твърди се, че ищецът не бил подписвал договор за поръчителство,
както и че такъв не му бил представян.
Навеждат се доводи, че процесният договор бил нищожен на основание
чл. 10, ал. 1 вр. чл, 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона
форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Договорът
бил недействителен по смисъла па чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на чл.
11, ал.1, т. 10 ЗПK - не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала
яснота как бил формиран същия, респ. общо дължимата сума по него.
Посочен бил само ГПР в %, но не бил посочен начина на изчисляването му.
На следващо място се навежда довод, че бил посочен грешен ГПР, като
сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по
договора, а това следвало да бъде направено
Сочи се, че целият договор за потребителски кредит следвало да бъде
приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за
предоставяне на банкова гаранция не позволявала на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването па договора; начисляването на
такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не бил включен в самия
договор и в посочения ГПР налагало на потребителя да приеме клауза, с която
нямал възможност да се запознае преди сключването па договора; договорът
бил във вреда на потребителя, като не отговарял на изискването за
добросъвестност и водел до значително неравновесие между правата и
поетите задължения па търговеца и потребителя, налагайки изключително
2
висока такса за допълнителна услуга.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл.5 от договора.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът
оспорва предявеният иск.
Счита, че ищецът сам е избрал Мултитюд банк /Малта/, което е
самостоятелно юридическо лице. Счита, че не е налице заблуждаваща
търговска практика по смисъла на ЗЗП. Излага доводи, че договорът за
гаранция е възмездна услуга от трето лице, и разходът за нея не следва да се
включва в ГПР. Сочи, че ищецът е имал възможност да избере обезпечение и
право да се откаже от договора в 14-дневен срок.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, че е сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1065501/17.09.2021г., че по силата на същия
ответника „Фератум България“ ЕООД е предоставил на ищцата М. Г. паричен
заем в размер от 600 лв. Не е спорно, че съгласно чл.5, заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на ответното
дружество. Ответникът не оспорва наличието на такава клауза, но счита
доводите за нищожност, изложени от ищеца, за неоснователни. Счита обаче,
че в договора и СЕФ подробно са описани възможностите за обезпечение и
дължими суми към „Мултитюд банк“, които ищецът бил приел доброволно.
Счита също така, че ищецът имал време да избере обезпечение, както и имал
време да се откаже от договора в 14-дневен срок, което право не е упражнил.
С Определение №2641/21.05.2025г. на основание чл. 190 от ГПК,
ответникът е задължен да представи до датата на открито съдебно заседание
препис на процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1065501/17.09.2021г., погасителен план и СЕФ, както и на сключения от
ищцата договор за допълнителна услуга. Със същото определение е указано
на ответника, че непредставянето в срок на изисканите документи ще се цени
съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК. Ответникът не е представил
документите, поради което Съдът приема за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
При така установеното от фактическа страна, Съдът приема следното от
правна страна:
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало
между ищцата и ответника „Фератум България“ ЕООД правоотношение по
силата на сключен между тях договор за паричен заем от разстояние по реда
3
на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични
кредити от разстояние. Според чл.18 ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията
между страните е осъществена посредством електронната страница на
кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на
кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да
получи заем.
Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален
договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума
от 600 лв. в случая не се оспорва от страните.
Съдът намира за основателни доводите на ищеца за нищожност на
процесната клауза на чл. 5 от договора за кредит, обективираща поетото от
длъжника задължение за учредяване на обезпечение, като противоречаща на
добрите нрави и като неравноправна.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който следва
да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на
договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора
поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното
задължение. Възможността за ползване на професионален поръчител се явява
обременително, тъй като неизменно е свързано с допълнителни разходи, а
изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен от
кредитора. Липсват данни дали алгоритъмът за сключване на договора от
разстояние позволява потребителят да бъде информиран предварително за
размера на дължимото възнаграждение за поръчителя, за да е в състояние да
вземе информирано решение. От друга страна, за потребителя не е осигурена
възможност за избор на друго лице, вместо предложеното от кредитора. При
това положение не би могло да се приеме, че договорът за поръчителство е
резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. След като
поръчителят е предварително посочен от кредитора, длъжникът не е имал
възможност за индивидуално договаряне. Налага се изводът, че уговорките за
поръчителство по Договора за кредит и респективно свързания с него Договор
за предоставяне на поръчителство противоречат на добрите нрави и са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда
на потребителя.
Тази конструкция от сделки води до скрито оскъпяване на кредита чрез
сключване на привидно самостоятелен договор за поръчка, при незачитане на
правото на избор на потребителя относно личността на поръчителя.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
4
заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 50 лв. за
държавна такса и за 2200лв. адвокатско възнаграждение, за реално плащане на
което са представени доказателства, а ответникът не е направил възражение за
прекомерност. Претендираните разходи за банкова такса не са деловодни
разноски по производството по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК и не подлежат
на присъждане по това правило.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. Р. Г.
с ЕГН **********, от гр.***, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, че клаузата на чл.5 от Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1065501/17.09.2021г., е нищожна,
на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „Фератум България“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Р.
Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Плевен, ж.к.„Дружба 2“ бл.226,
вх.А, ап.3, сумата от 50 лв. за държавна такса и 2200лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5