Р Е Ш Е Н И Е
№ 260306/28.10.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 15.10.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Петя Цонкова
като разгледа докладваното от съдия
Георгиева в.гр.дело № 2152 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В.И.Р.
срещу Решение № 1248/13.04.2020 г. По гр.д.№ 3391/2019 г. На ПРС, с което е
изменен размера на присъдената по гр.д.№ 3259/2014 г. На ПРС месечна издръжка,
дължима от жалбоподателя на неговото дете А.В.Р. с ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител С.П.П., който е увеличен от 120 лв. на 250 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.02.2019 г. До
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прексратяване,
ведно със законната лихмва върху всяка просрочена вноска.
Жалбоподателят счита решението за
неправилно, тъй като съдът не съобразил възможностите му да плаща издръжка и
определеният размер е непосилен за него. Изразява готовност да заплаща издръжка
от 160 лв. месечно.
Въззиваеманата страна , чрез
пълномощника адв.Н., счита жалбата за неоснователна и настоява решението да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, като
разгледа жалбата и прецени доказателствата по делото, прие следното:
Жалбата е подадена от легитимиран
олице в законоустановения срок и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна, а решението на ПРС е правилно , като въззивният съд напълно
споделя фактическите и правни изводи в него, поради което препраща към тях на
осн.чл.272 ГПК. Независимо от това, във връзка с оплакванията в жалбата, следва
да се посочи следното:
Установено е по делото, че с Решение
по гр.д.№ 3259/2014 г. на ПРС жалбоподателят е осъден да заплаща издръжка на
ненавършилото пълнолетие свое дете А.В.Р., родена на *** г. в размер на 120 лв.
месечно, както и че детето се отглежда от своята майка, която полага грижи за
нея. От момента на определяне на посочената издръжка до завеждане на настоящото
дело е изминал период от пет години и понастоящем А. е ученичка в шести клас /
в тази насока са представените писмени доказателства и тези факти не се
оспорват /, което обстоятелство, наред с изменените икономически условия в
страната, водят до несъмнения извод, че издържка в размер от 120 лв. е крайно
недостатъчна за задоволяване на нуждите на детето. Правилно първоинстанционният
съд е установил необходимата месечна сума за покриване потребностите на
непълнолетното дете от 490 лв. Този размер е обусловен от събраните в тази
насока писмени и гласни доказателства, които установяват разходи за храна,
облекло, учебници, учебни помагала и пособия, както и за извънкласни дейности. При определяне на дяловете на родителите от
издръжката е съобразено, че майката полага грижите при отглеждането на детето,
поради което и нейният дал от издръжката е по-малък.
Неоснователни са възраженията в
жалбата, че съдът не е изследвал в достатъчна степен възможностите на бащата да
заплаща издръжка в искания размер. Обсъдени са от съда всички поискани и
събрани доказателства в тази насока- справката от партидата на ответника в
имотния регистър,от която се установява, че същият притежава множество
недвижими имоти, съответно може да извлича доходи от тях. Установено е и
участието му в търговски дружества, за които липсват доказателства, че не
осъществяват дейност. Вярно е, че понастоящем бащата няма сключен трудов
договор , съответно няма и постоянен доход, но притежаваното от него имущество
му позволява да осигури издръжка на непълнолетното си дете в необходимия за задоволяване
на нуждите й размер, както го задължава закона. Наложени възбрани върху имотите
препятстват разпореждането с тях, но е отдаването им под наем като източник на
доходи. Задължението за издръжка на непълнолетно дете съществува независимо от
работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото
си / чл.143, ал.2 СК/. Както е изложил и първоинстанционният съд в обжалваното
решение, законът задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не
разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. В
аспекта на казаното определената от съда издръжка от 250 лв., дължима от
бащата, не е прекомерна, а съответства на нуждите на детето.
В обобщение на изложеното,
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и ще се потвърди изцяло.
Въззиваемата страна не претендира
разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1248/13.04.2020х г. по гр.д.№ 3391/2019 г. на ПРС.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: