СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
27.12.19г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Г.
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 28.11.19г.
/с участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 13164/17г.
и констатира следното:
Предявен е иск от „Н.– ****М“ ООД против РБ /представлявана от Министъра на финансите/ с правно основание чл. 49 от ЗЗД във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 7 от КРБ за сумата 177 122, 9 лева
/обезщетение за имуществени вреди/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и законната лихва върху посочената сума
за периода след 09.10.14г.
Съображенията на страните са изложени по
делото.
Не се спори /а тези обстоятелства се
установяват и от събраните в процеса – писмени и експертни доказателства,
преценени в съвкупност/, че:
На основание чл. 35а от ЗЕВИ - от
патримониума /имуществото/ на ищеца е била събрана /под формата на такси/ в
полза на държавния бюджет сума в размер на общо 177 122, 9 лева.
Посочената правна норма е била обявена за противоконституционна с РКС от
31.07.14г. /влязло в сила на 09.08.14г./. Липсват доказателства /съответно и
твърдения/ законодателният орган на държавата /НС/ да е предприел действия /да
е приел нормативен акт – в съответствие с правилото на чл. 22, ал. 4 от ЗКС и
чл. 90, ал. 4 от ПОДНС отм./, с които да уреди правните последици, настъпили
през времето на действие на чл. 35а от ЗЕВИ.
Главният иск е основателен:
Държавата /РБ, представлявана от Министъра
на финансите/ като самостоятелен правен субект е принципно /изрично/
легитимирана /в процесуално-правен аспект/ да бъде страна по гражданско дело /в
тази насока е конкретното правило на чл. 31, ал. 1 от ГПК; в същата насока са и
редица други текстове от този процесуален закон/. Принципният текст на чл. 7 от
КРБ позволява - имуществената отговорност на ответника да бъде ангажирана /при
условията на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ и по общият
гражданско-правен исков ред /когато не са налице конкретните, изрични –
изчерпателно регламентирани предпоставки на специалният закон ЗОДОВ/.
С оглед изложеното: процесните искове
/главен и акцесорен/ се явяват – процесуално допустими /предявени срещу
надлежен ответник/.
Описаните обстоятелства /установената по
делото фактическа обстановка, която не е и спорна в случая/ удостоверяват пряко
предпоставките на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД:
Неприемането на акт по чл. 22, ал. 4 от
ЗКС и чл. 90, ал. 4 от ПОДНС отм. /категоричното – пряко неизпълнение на
визираното в тези законови текстове изрично, императивно правило – задължение/
следва да се окачестви като виновно и противоправно бездействие на
законодателният орган /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/, в резултат на което е
настъпил процесният вредоносен резултат /ощетяване на партимониума на ищеца със
сума в размер на 177 122, 9 лева/. Материално-правно легитимиран да носи
имуществена отговорност /при условията на чл. 49 от ЗЗД/ за този деликт
/бездействие/ е НС /доколкото именно в тежест на последният държавен орган –
правен субект е вменено задължението да приеме акт, с който да уреди правните
последици, настъпили през времето на действие на обявеният за
противоконституционен законов текст - съгласно правилото на чл. 22, ал. 4 от
ЗКС и чл. 90, ал. 4 от ПОДНС отм./. Ответникът /РБ/ обаче - също се явява
легитимиран /в материално-правен аспект/ да бъде ответник по иска /на практика:
като специфичен правен субект с изрично призната от закона правосубектност -
държавата концентрира в себе си всички държавни органи и се явява принципен
възложител на всеки един от тях по смисъла на чл. 49 от ЗЗД/.
Досежно основното спорно обстоятелство в
случая:
Действително - решенията на КС пораждат
действие /съгласно изричното правило на чл. 151, ал. 2, изр. 3-то от КРБ/
занапред /за в бъдеще/, което означава, че след влизане в сила на постановеното
решение - обявеният за противоконституционен текст от закона /в случая
разпоредбата на чл. 35а от ЗЕВИ/ престава да се прилага. Решението на КС по чл.
149, ал. 1, т. 2 от КРБ обаче – има съществено предназначение /правна
последица/: същото прогласява принципната /изначална/ противоконституционност
на съответната законова разпоредба. С оглед това в случая /и във всяка
хипотеза, подобна на настоящата/ следва да се приеме, че действието на чл. 35а
от ЗЕВИ е било „противоправно“ през целият период на съществуване на този
законов текст /от момента на създаването му до неговата „отмяна“ с решението на
КС/. С други думи – за целият този период законовият текст е породил
незаконосъобразни /противоконституционни/ правни последици. Именно с оглед това
– правилото на чл. 151, ал. 2, изр. 3-то от КРБ не може да дерогира /да изключи/
имуществената отговорност на Държавата /в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 7 от КРБ/. Обратната /противната/ логика би лишила
от всякаква правна защита – правен субект, който е претърпял имуществени /или
неимуществени вреди/ от действие на противоконституционен закон /норма/, което
е – недопустимо /т. нар. „демократичен правен ред“ не може да допусне
съществуването на накърнени - незащитени имуществени или неимуществени права/.
Именно такова е предназначението на /заради това са създадени/ правилата на чл.
22, ал. 4 от ЗКС и чл. 90, ал. 4 от ПОДНС отм. /действал към 14г./.
С оглед изложеното /предвид установяване
на всички предпоставки по чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 7 от
КРБ/ главният иск следва да бъде уважен - изцяло.
Основателен е и акцесорният иск:
В полза на ищеца следва да се присъди /при
условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД – с оглед
обстоятелството, че процесната вреда е следствие от деликт/ и законна лихва
върху процесната главница за периода след 09.10.14г. /когато е изтекъл
предвиденият в чл. 90, ал. 4 от ПОДНС отм. 2-месечен срок за изпълнение на
задължението на НС по чл. 22, ал. 4 от ЗКС/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Република България /представлявана от М.на ф./ да плати на „Н.– ****М“ ООД сумата 177 122,
9 лева /обезщетение за имуществени вреди/ – на основание чл. 49 от ЗЗД във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 7 от КРБ; законната лихва върху посочената сума за
периода от 09.10.14г. до цялостното й изплащане и 9 895 лева – съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: