№ 768
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110160996 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от М. К. Н. срещу „Мост Финанс
Мениджмънт” АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Ответникът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Искането на страните за изискване на изп. д. № ****/2011 г. по описа на ЧСИ М Б
е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към отговора на исковата молба писмени доказателства
по опис, обективиран в същия.
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК препис от изп. д. № ****/2011 г. по описа
на ЧСИ М Б, като се укаже на съдебния изпълнител, че преписът следва да бъде
представен в едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.03.2025 г. от 09:45 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Ищецът М. К. Н. е предявил иск с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124
ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че не му дължи
сумите от: 1076 лева главница, 259,10 лева договорна лихва, 192,07 лева мораторна
лихва от 30.06.2009 г. до 28.02.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 11.03.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
30,54 лева разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.06.2011 г. по ч.
гр. дело № *****/2011 г. по описа на СРС, 34 състав.
1
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № ****/2011 г. при ЧСИ М Б. Твърди се, че последното
валидно извършено действие по принудително изпълнение, водещо до прекъсване на
давонстта, е от 03.04.2019 г., когато е наложен запор върху банкова сметка на ищеца.
Сочи се, че в продължение на две години след това не са предприемани изпълнителни
действия срещу имуществото на ищеца, нито такива са били искани от взискателя,
поради което изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по право на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди се, че в продължение на пет години от последното
изпълнително действие не са предприемани други действия, водещи до прекъсване на
давността, поради което, считано от 03.06.2024 г. 5-годишната погасителна давност за
вземането била изтекла. Такива действия били предприети след изтичането на 5-
годишния давностен срок, като с молба от 29.08.2024 г. взискателят поискал
налагането на запор, а на 19.09.2024 г. съдебният изпълнител наложил запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца. Поради тези и останалите изложени съображения
моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Счита, че
давността е прекъсвана многократно в хода на изпълнителното производство. Твърди,
че след налагането на запор върху банкови сметки на ищеца на 03.04.2019 г., на
13.07.2020 г. е постъпила сума във връзка с наложения запор в размер на 8,66 лева,
което е довело до ново прекъсване на давностния срок. Ето защо, до депозираната от
взискателя молба за запор на 29.08.2024 г. и наложения такъв от съдебния изпълнител
на 19.09.2024 г. давностният срок за вземането не бил изтекъл. Сочи, че на 22.11.2024
г. е постъпило плащане по наложения запор, като това представлява и последното
действие, водещо до прекъсване на давността, като същата би изтекла на 23.11.2029 г.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявения иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр.
чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти,
които водят до погасяване на установеното изпълняемо право. В тежест на ответника е
да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване
на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че ответникът е кредитор по процесното
вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 21.06.2011 г. по ч. гр. дело №
*****/2011 г. по описа на СРС, 34 състав, за които вземания е образувано
изпълнително дело № ****/2011 г. по описа на ЧСИ М Б.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2