Решение по КНАХД №1347/2025 на Административен съд - Пловдив

1.Производството е по реда на Г. Д. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Х. Д. А., в качеството на инспектор при РУ – Труд към ОДМВР – [област], чрез юрисконсулт И. П., срещу Решение № 1857 от 22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 21787 по описа за 2024 година на Районен съд – [област], XIV - ти граждански състав, с което е отменена Заповед за задържане на лице, рег. 6207зз-166/03.12.2024 г., издадена от жалбоподателя, в качеството на инспектор при РУ – Труд към ОДМВР – [област], с която е наредено задържане за 24 часа на лицето Х. И. К., [ЕГН], адрес: [населено място], [община], [област].

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че заповедта за задържане е издадена в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Твърди се, че контролните органи са установили достатъчно данни, че задържаното лице е извършило престъпление. Сочи се, че към момента е налице висящо досъдебно производство, по които са събрани и други данни, които обосновават извода, че задържанията е съпричастен към извършеното престъпление. Липсата на повдигнато спрямо същия обвинение към момента не означавало, че това няма да се случи в последствие. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде отменен и жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена. Претендират се съдебни разноски и се възразява срещу размера на разноските на другата страна.

3. Ответникът по касационната жалба – Х. И. К., чрез процесуалния си представител – адв. Е. М., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от Х. И. К. срещу Заповед за задържане на лице № 6207зз-166 от 03.12.2024 г., издадена от Х. Д. А. на длъжност инспектор при РУ - Труд към ОД на МВР - [област].

7. Пред първата съдебна инстанция е установена следната фактическа обстановка:

На 03.12.2024г. в 11:30 часа, [населено място], [община], [област], И. К. бил задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР, като извършител на престъпление по чл. 198 ал.1 от НК, за това че има данни на 02.12.2024г. в [населено място], [област], чрез разрушаване на прегради, да са отнети чужди движими вещи, чрез използване на сила и принуда, с намерението противозаконно да ги присвои.

Според данните от ответния административен орган, отразени в молба – становище рег. № 620700-10809/13.12.2024г., на 03.12.2024г. в 00:15 часа в ОДЧ на РУ - Труд бил получен сигнал от З. П., който съобщил, че е извършен грабеж в [населено място], [област]. Пострадалото лице било Б. К. от [населено място]. По данни от З. П., грабежът бил извършен във фирмената база, която е собственост на К., находяща се в [населено място], [улица]. К. живеел във фирмената база към онзи момент. По първоначални данни около 23.00ч. на 02.12.2024г. в имота на К. нахлули три маскирани лица от мъжки пол, единият от тях с оръжие в ръка. Същите влезли в жилищната сграда, чрез взломяване на стъкло на входната врата на къщата. В същото време К. ги видял, но те го привели в безпомощно състояние, като използвали заплаха с оръжие и физическа сила, след което поставили белезници на ръцете му и завързали краката му с дебела скоч лента. Пострадалият заявява, че трите маскирани лица са отнели от гардероб, находящ се втория етаж на жилищната постройка, сумата в пари, които се намирали в кашон. След това извършителите са взели туба с ракия от избеното помещение и са започнали да поливат с нея навсякъде в жилището както и с обезмаслител. В последствие трите лица излезли от къщата и се качили в паркирания в дворното място лек автомобил [Марка], модел „Санта Фе“, с рег.№ [рег. номер], собственост на К.. Запалили автомобила и се оттеглили с него от местопрестъплението. По данни на пострадалия и трите лица са били около 170-180 см. на ръст, с нормално телосложение, като по време на грабежа, едното лице нарекло друго „Х.“.

При извършените първоначални ОИМ и извършени справки в АИС „Пътна карта“ било установено, че инкриминирания джип е засечен на контролните точки с движение по АМ Тракия посока [населено място] - [населено място]. Първата засечена точка на движение е АМ -Тракия (Опълченец) в 00:16ч. на 03.12.24г. и последно засечената точка е АМ - Тракия ([община]) в 00:22ч. на 03.12.2024г. МП е посетено и запазено. Извършен е оглед на МП, както и разпит на свидетели. При огледа са иззети апликатори за ДНК от гривни на белезници и тиксо.

По случая било образувано ДП № 449/24г. по описа на РУ-Труд, за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от ПК.

На 03.12.2024г. малко след 01.00ч. в района около [населено място], бил установен горящ лек автомобил, отговарящ на описанието на инкриминирания автомобил. Същия бил изоставен и опожарен в труднодостъпна местност.

От извършения анализ от справките на А., непосредствено зад инкриминирания автомобил на контролните точки с движение но АМ Тракия посока [населено място] – [населено място] точка (Опълченец) и точка ([община]) на около две минути отстояние, след преминаването на инкриминирания лек автомобил е засечен друг автомобил – лек автомобил „Фолксваге“ , модел „Пасат“, с рег.№ [рег. номер]. Като собственик на автомобила било установено лицето Х. И. К., [ЕГН] от [населено място], [община], [област].

Създадена била организация за установяване и спиране на посочения лек автомобил. Същия по-късно бил спрян от служители на РУ-[община]. Като водач на автомобила било установено лицето Х. И. К. от [населено място], [община], [област], отговарящ на описанието дадено от пострадалото лице.

Поради престъпният характер на деянието, необходимостта от неговото противодействие и поради факта, че това било единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата били извършени процесуално-следствени действия при условията на неотложност съгласно чл.161, ал.2 от НПК - претърсване и изземване в лек автомобил [Марка], модел „Пасат“, с per. № [рег. номер].

В хода на разследването Х. И. К. дал обяснения, според които в периода 25.11.2024г. – 02.12.2024г. бил на посещение в [населено място] при соята приятелка – К. В.. Към 23:00 - 23:30 часа на 02.12.2024г. напуснал [населено място] като поел по маршрут – Околовръстно шосе (до магазин Джъмбо) – автомагистрала Тракия - в посока [населено място]. На около 50 км от [населено място], около 01:15 часа спрял за зареждане с гориво на бензиностанция „ОМВ“, след което продължил през [населено място] към Айтоски проход и [населено място]. Около 02:40 часа – 02:50 часа бил спрян за проверка от органите на МВР на КПП.

Според писмените обяснения на К. В., Х. К. я посетил в [населено място] в периода 25.11.2024г. – 02.12.2024г. Вечерта към 23:30 часа заминал за [населено място] с автомобила си – черен „Фолксваге“ , модел „Пасат“.

По преписката не са представени снети обяснения нито от подалото сигнала лице, нито от пострадалото лице. Липсват данни и каква е връзката между Х. И. К. и Х. И. К..

8. При тази фактическа обстановка на 03.12.2024 г. била издадена оспорената в настоящото производство заповед за задържане на Х. И. К., за това че има данни , че на 02.12.2024г. в [населено място], [област] – чрез разрушаване на прегради са отнети чужди движими вещи, чрез използване на сила и принуда с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 198, ал. 1 от Наказателния кодекс.

На задържания било връчено копие от заповедта срещу подпис. При задържането била представена от полицейските органи и подписана от задържания Декларация за правата на задържаното лице, като в част 2-ра от нея изрично е посочено, че задържаният не желае адвокатска защита, нито по негов избор и за негова сметка, нито служебен защитник. Подписана била от задържания и нарочна декларация, че е запознат с правото си да се откаже от защитник и с последиците от него.

По случая било образувано досъдебно производство № 449/2024 г. по описа на РУ – Труд, към ОД на МВР [област], по което задържаното лице все още не е привлечено като обвиняем.

9. Районният съд приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел, тъй като не се доказва наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице. В тази насока съдът съобразил, че при задържането на лицето е направен личен обиск, при който в него били открити: 1бр. кутия за цигари, 2 бр. връзки за обувки, 1 бр. СРМПС с № *********, 1 бр. СУМПС с № *********, 1 бр. касова бележка от магазин „ Билла“ [населено място], [улица], но никъде от материалите по преписката не се сочи и не се представят доказателства за намерени чужди вещи в задържаното лице, които да обуславят данни за извършено престъпление и съответно да са мотив за задържане.

ІV. От правна страна:

10. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил обосновани мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл.22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, т.е. не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.

Целта на мярката по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

Според чл. 74 във вр. чл. 72, ал. 1 от ЗМВР мярката се прилага от полицейските органи при условията на оперативна самостоятелност като се издава писмена заповед за задържане, в която наред с конкретно посочените в нормата реквизитите следва да се съдържат и фактическите и правните основания за задържането.

Според чл. 9, ал.1, т. 1 от ЗМВР основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са данни за подготвени, извършващи се или довършени престъпления, а съгласно ал. 2, т. 1 на същия текст, основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност могат да бъдат и искания, направени от органите на досъдебното производство и съда.

Съгласно чл. 30а, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 от ЗМВР превантивната дейност е дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция. Тази дейност се осъществява, чрез извършване на действия спрямо лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред или правата и свободите на гражданите.

Според чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР областните дирекции са основни структури на МВР за осъществяване на оперативно-издирвателна дейност, дейността по разследване на престъпления и превантивната дейност. В областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.

Според чл. 57, ал. 1 от ЗМВР полицейски органи са органите на областните дирекции на МВР, а съгласно чл. 56 от ЗМВР органите на структурите по чл. 37 и на техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 от ЗМВР.

При това положение като служител на ОДМВР – [област] без съмнение ответникът в производството притежава качеството на полицейски орган, респ. и правомощието да налага мерки по реда на чл. 72 от ЗМВР.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по предвидения начин и ред. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По аргумент от чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения, респ. престъпления.

В случая се установява, че Х. И. К. е задържан поради наличието на данни, че извършителите на престъплението в [населено място] около 23.00ч. на 02.12.2024г., са били трите лица, около 170-180 см. на ръст, с нормално телосложение, като по време на грабежа, едното лице нарекло друго „Х.“. Следващо основание за подозренията срещу Калиманов било обстоятелство, че управляванията от него лек автомобил „Фолксваген“ , модел „Пасат“, с рег.№ [рег. номер] е засечен да се движи на 03.12.2024г. в периода 00:16 часа – 00:22 часа на около две минути отстояние от инкриминирания автомобил. Извън посочените обстоятелства липсват доказателства при обиска на Калиманов и претърсването на управлявания от него автомобил да са били открити какви то и да е следи, които да го свързват с извършеното престъпление. Липсват и данни същият да е криминално проявен. Неясно остава обстоятелството каква е съпричастността му към извършеното престъпление, кои са съучастниците му и каква е връзката помежду им.

В обобщение от обективна страна е безспорно единствено това, че на 03.12.2024г. в периода 00:16 часа – 00:22 часа Х. К. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ [рег. номер] по автомагистрала Тракия в района на контролни точки (Опълченец) и ([община]), на отстяние две минути от инкриминираното МПС; както и това, че едно от лицата, извършили престъплението е било свързано с името „Х.“. По отношение на първото обстоятелство следва да се отбележи, че дори при движение с минимално допустима скорост по автомагистрала, отсоянието от две минути между два автомобила по никакъв начин не навежда на извод за определена съгласуваност при движението им и криминогенна връзка между лицата в тези автомобили. В случая освен съвпадението на името на собственика на автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ [рег. номер] (не и на задържаното лице) с името споменато при извършване на престъплението, по делото не се съдържат данни, които да дават достатъчно основание за приложената спрямо жалбоподателя принудителна мярка.

За всеки конкретен случай на задържане установяването на достатъчно данни за обосновано предположение за извършено от задържаното лице престъпление е в тежест на административния орган. В случая такова успешно доказване не бе извършено. Доводът, че при задържането на Калиманов са били налице достатъчно данни за осъществен състав на НК е неоснователен, след като такива факти нито се сочат в оспорения административен акт, нито се доказват по делото.

От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна, а районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

11. Ответникът в настоящото производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Административен съд - [област], ХIХ състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1857 от 22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 21787 по описа за 2024 година на Районен съд – [област], XIV - ти граждански състав.

Решението е окончателно.