Р Е Ш Е Н И Е
№ 1642/21.9.2020г.
Гр. Пловдив, 21,09,2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, V състав, в публично съдебно заседание на 13,08,2020 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
при
секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия Ботев адм.
дело № 1378 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК./
Жалбоподателят
- Д.К.А., ЕГН ********** чрез адв. А. обжалва Заповед
№ 20-0438-000043/30.05.2020 г. на ВПД Началник ОЗ РУ при ОДМВР – Пловдив, за
прилагане на принудителна административна мярка / ПАМ/ , с която се налага на
жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.171, т.2А Б.А ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година и са отнети документи:
СРМПС № **** и 2 бр. рег.табели с № ****.
В жалбата се твърди, че обжалваната
заповед е незаконосъобразен и необоснован индивидуален административен акт и се
моли да бъде отменена, като се претендират и разноски.
Ответникът по
жалбата – ВПД Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, Трето РУ-Пловдив, в становище на л.16, чрез гл.юрк.П., оспорва
жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна, като се потвърди
оспорваната заповед за прилагане на ПАМ като правилна и законосъобразна,
издадена при спазване на материалноправните и
процесуалноправните изисквания на закона. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение да се
намалят разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Пловдивският административен съд, в
настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и от страна, притежаваща
правен интерес, следователно е допустима,
а разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:
От преписката съдът установява, че на
06.05.2020г, около 03:45 часа, в гр. Пловдив на ул. „Победа“ № 21, в посока
север-юг, като водача на МПС-БМВ 530Д с рег. № ****, В.Д..А., с ЕГН **********,
управлява лек автомобил „ БМВ 530Д“ с
рег. № ****-собственост на Д.К.А. с ЕГН **********, след употреба на наркотични
вещества-СОС /кокаин/, установено с DrugCheck 3000
STK5 с фабричен номер ARMJ-0623. Издаден
е талон за изследване № 74503. По административната преписка не е приложено
издадено Наказателно постановление.
На жалбоподателя е издаден АУАН с сер. АА № 939545 от 30.05.2020 г.
Въз основа на установеното с
коментирания АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0438-000043 от 30.05.2020г. на ВПД Началник РУ към
ОДМВР-Пловдив, Трето РУ-Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДвП е наложена / л. 4/ принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 12 месеца.
Относно компетентността на издателя
на акта е приета по делото Заповед от 28.02.2020г. /л. 17 по делото/, с която С.Ю.Х. е временно преназначен на
ръководна длъжност – началник първа степен на Трето РУ-Пловдив при
ОДМВР-Пловдив.
За удостоверяване на компетентността
на издадения административен акт,
ответникът представя / л. 18/ заповед №
317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която, в
изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните
работи, е оправомощил началниците на РУ на МВР, в
качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.
По делото е прието заверено копие към
Решение № 1312/21.07.2020 г. по АД № 1043/2020 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, от което се установява , че от Районна прокуратура-Пловдив , по
досъдебно производство № 240/2020г. по описа на 03 РУ при ОДМВР-Пловдив е изготвена
химико-токсикологична експертиза на ВМА
София се установява, че В.Д..А. не е управлявал МПС-то на жалбоподателя , след
употреба на кокаин.
Решението по АД № 1043/2020 г. по
описа на Административен съд – Пловдив е влезнало в сила и следва да се вземе предвид от настоящият
докладчик.
От правна страна Съдът намира
следното:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП
правни последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ
индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Съгласно чл.172 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т. 1 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона
за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват
охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността
на движението по пътищата в Република България.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП,
налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на
службите за контрол се извършва чрез:1.недопускане управлението на моторното
превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3.
отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред
които е и свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква
"б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП,
обжалването на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на
приложената административна мярка.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн.,
ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.), при извършване на проверка на място от
контролните органи, употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява с тест.
По правилото на чл. 3а, т. 2 от
Наредбата, когато лицето не приема показанията на техническото средство или
теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата
при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби
урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната
проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.
Описаните в АУАН №АА939527/06.05.2020г.
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактическите обстоятелства за издаване на обжалваната заповед.
Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая
между страните се формира спор именно по установената от административния орган
фактическа обстановка и наличието на правното основание за прилагане на
административна принуда.
От приетата по делото химико-токсикологична
експертиза на ВМА София, назначена по досъдебно производство № 240/2020г. по
описа на 03 РУ при ОДМВР-Пловдив, се установи, че водачът А. е дал кръвна проба за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване, от чиито резултати не е
установено наличие на наркотични вещества.
Ответникът по дело ад №
1043/20г. не е оспорил тези резултати.
По правилото на чл. 171, т. 1, буква
"б" от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от Наредбата за доказване на извършено
нарушение са определящи резултатите от кръвната проба. Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността
за извършване на други нарушения. С налагането на административна принуда се
прилага диспозицията на съответната правна норма. Релевантният за приложението
на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП юридически факт е фактът на
допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено
под приложимата материалноправна норма за ангажиране
на административната отговорност на жалбоподателя. След като по делото
безспорно се установи, че жалбоподателят не е осъществил състава на чл. 171, т.
1, буква "б" от ЗДвП, незаконосъобразна, при липсата на фактически и
правни основания, се явява и наложената му принудителна административна мярка.
Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден и
издаден в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
основателна
Предвид изхода на делото на
жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебни разноски. Неоснователно
е възражението за прекомерност на адвокатското възражение, тъй като същото е в
размер под минимално определения с чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноските се установиха в общ размер
на 310 лева, от които 10 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатска
защита. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т.
6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган.
Водим от гореизложеното Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.К.А., ЕГН ********** Заповед № 20-0438-000043/30.05.2020 г. на ВПД
Началник ОЗ РУ при ОДМВР – Пловдив, с която се налага принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А Б.А ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 1 година и са отнети документи: СРМПС № **** и 2 бр. рег.табели с № ****.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пловдив да заплати на Д.К.А., ЕГН **********, сумата в
размер на 310лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото
съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Административен съдия: