№ 676
гр. Пазарджик, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201500 по описа за 2021 година
при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА
анд 1500/21. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Т." ЕООД ЕИК ***, гр.Пазарджик, ул.Г. №***
представлявано от Н. ИВ. К., против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
НП№586091- N9F585598 / 07.07.2021г.на директор Дирекция „КОНТРОЛ" В
ТД на НАП Пловдив , с което на дружеството на основание чл. 180, ал. 1 във
връзка с ал. 2 е наложена имуществена санкция в размер на 558.45 лева
С жалбата се заявява незаконосъобразност в материално-правен аспект
на постановлението и се настоява за неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, не се явява, като
заявява (чрез проведен от съдебния секретар по повод призоваването ), че
поддържа жалбата и искането в нея.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител , с писмено
становище, настоява да се потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
1
Дружеството- жалбоподател „Т." ЕООД било регистрирано по ЗДДС на
на 26.10.2020г.
При проверка за начисления данък инспектор по приходите св.Г.
установила, че за периода от 01.08.2019г. до 31.07.2020г. задълженото лице
било реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за
задължителна регистрация в размер на 50 000,00 лв. /50 532,77лв./, формиран
от търговия на дребно с промишлени стоки. При това положение е било
длъжно да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в 7-
дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот
от 50 000 лв., тоест до 07.08.2020г../.
Установила също, че условията за задължителна регистрация са били
налице към всяка от датите - 31.07.2020г., 31.08.2020г., 30.09.2020г., като
дружеството било регистрирано на 26.10.2020г.
За периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден акта
за регистрация, ако дружеството е подало заявлението за регистрация в срок-
21.08.2020г./ до датата, на която е регистрирано по ЗДДС 26.10.2020г. ,
дружеството е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми
доставки ( по аргумент от разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС).
За периода 01.09.2020г. - 30.09.2020г., дружеството извършило
облагаеми доставки от търговия на дребно с промишлени стоки на стойност 3
350,70 лв. Установени били облагаеми доставки платени в брой чрез
регистрирания ЕКАФП с ФУ N DY518004 и ФП N 36676477 и по банков път.
Мястото на изпълнение на посочените доставки било на територията на
страната. Неначисленият ДДС за периода 01.09.2020г. - 30.09.2020г. е в
размер на 558,45 лв.
Ако „Т." ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *** било регистрирано по ЗДДС
през периода 01.09.2020г. - 30.09.2020г., както е следвало да бъде, то е
трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда
и сроковете по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като подаде Справка-декларация
(СД) за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките" и
„Дневник за продажбите" за данъчен период месец 09/2020г., съгласно чл.125,
ал.1, ал.З и ал.5 от ЗДДС в срок до 14.10.2020 г.
При тези данни свидетелката приела, че като данъчно задължено лице
дружеството не е начислило ДДС в размер на 558,45 лв. по облагаеми
2
доставки на обща стойност 3 350,70 лв., извършени през данъчен период
01.09.2020г. - 30.09.2020г., тъй като не е било регистрирано по ЗДДС поради
неподаване на заявление за регистрация в срок, въпреки задължението си .
Затова и на 12.01.21г и за нарушение по чл. 180, ал. 2 във връзка с чл. 102,
ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС съставила акт против
дружеството, в отсъствие на представител и след надлежна покана ( л. 31-32).
Атът е надлежно предявен и е връчен препис, а въз основа на него е издадено
процесното НП.
Възраженията за процесуалната годност на НП се изчерпват само с
критиките за липса на мотиви досежно отхвърляне на чл. 28 от ЗАНН , но
такива все пак са съдържими сред изложените обстоятелства по извършване
на нарушението, въпреки, че не са изрично отразени за формулирания извод в
предпоследния абзац на НП.
В рамките на цялостния съдебен контрол досежно не се констатираха
процесуални пороци, водещи директно до отмяна на НП.
Актът и НП имат съдържание, което съответства на нормативно
установените правила за задължителни реквизити и е спазена строго
формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и предявяване (
последните относно АУАН) . Действително, поканата за съставяне на акта е
връчена на 07.01.21г.. по ел. път с потвърждение от получателя ( виж към
административно-наказателната преписка ). Вярно е, че процедурата по
НПК, към която препраща чл. 84 от ЗАНН, не предвижда точно такъв - така
наименован способ за призоваване. Разпоредбата на чл. 178, ал. 8 от НПК
обаче предвижда възможност за призоваване по факс или телекс . Телексът е
остаряла и отдавна ( преди около 50 години) излязла от употреба техника за
обмен на информация по електронен път, но факсът все още се ползва и се
обявява като възможност ( за различни институции, юридически лица и т.н. )
за информационен обмен. Разликата между него и обмена на информация
чрез електронни адреси е в това, че при първия начин информацията пристига
чрез машинно устройство на хартиен носител, а във втория се съхранява на
ел. адрес и е достъпна само по ел. път , като получателят решава дали да я
изведе и на хартиен носител. Приложената аналогия е напълно допустима с
оглед законодателното разрешение, манифестирано с чл.46, ал.2 от ЗНА - „
Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
3
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта“. В случая не следва да се съблюдава забраната по
ал.3 на чл. 46 от ЗНА ( според която наказателната отговорност не може да се
обосновава по аналогия), доколкото коментираната норма на чл. 178 НПК
касае уведомителен режим и е част от процедурата, а не основание и
параметри на реализираната репресия. В този смисъл приложението на ел.
съобщения на ел. адрес е напълно приложимо , а в процесния случай това е
станало на предварително обявен за контакти с НАП ел. адрес от
дружеството съгласно изискванията на ДОПК ( чл.29 ДОПК) . В материалите
на административно-наказателната преписка е налично потвърждение от
служител на дружеството ( л. 32) за получаване на поканата на 07.01.21г. Тя
обаче предвижда седмодневен срок за явяване на адресата в ТД за „ съставяне
и връчване а акта“ , а той е съставен преди изтичане на обявения в нея срок –
на 12.01.21г., но против този факт: на първо място – нарушителят въобще не
възразява( нито в писменото възражение против акта, нито в жалбата, нито по
същество) и на второ- той не е засегнал правото му на защита. И това е така,
тъй като актът впоследствие и на 22.01.21 е бил надлежно предявен , като
досежно датата на неговото съставяне не следва да има дори подозрения,
доколкото стана ясно, че проверката е била по повод начисления на дължимия
ДДС за октомври 2020г. , а той е дължим и следва да се начисли през
ноември , тоест проверката е била ноември , а актът е предявен на
22.01.21 - поради което при всички случаи е спазен чл. 34 от ЗАНН. При
това положение и доколкото актът е бил надлежно предявен, следва да се
приеме , че е гарантирано в предвидения от закона обем правото на защита на
нарушителя ( виж и решение на ПзАдС по канд 722/21)
Описаното нарушение е ясно и са изложени достатъчно обстоятелства по
извършването му, посочена е възприетата правна квалификация.
Вярно е, че в АУАН и в НП има разминаване в посочените цифрови
квалификации на вмененото нарушение, като в акта е посочено, че
дружеството жалбоподател е нарушило чл.180, ал.2 във връзка с чл.102, ал.3,
т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, докато в атакуваното НП се сочи, че е
извършено нарушение на чл.180, ал.и и ал.3 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Това нарушение не е от категорията на
съществените, тъй като не препятствяло възможността за изграждане и
реализиране на правото на защита. Тя се гради основно по фактите, а те са
4
идентични в акта и в НП и касаят именно нарушение , осъществено чрез
бездействие по отношение задължението за начисляване на ДДС по
извършени облагаеми доставки в рамките на процесния период - по чл. 180,
ал.1 от ЗДДС . От друга страна, корекцията в НП на част от цифровия израз
на правната квалификация на нарушението е изцяло в съответствие с
правомощията , които има наказващия орган по чл. 53, ал.2 от ЗАНН , при
безспорно установени нарушител и начин на извършване на нарушението.
В разпоредбата на чл. 180, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е предвидена санкция за
“регистрирано лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените в
този закон срокове“, включително „ и когато лицето не е начислило данък,
тъй като е не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по
този закон ”. Алинея 3 на чл. 180 съставлява привилегирован състав за
същото нарушение, доколкото тя предвижда по по-лека санкция за същото
нарушение – несвоевременно начисляване на данъка , стига той да е внесен
все пак в 6-месечния период по чл. 180, ал.3 от ЗДДС. При логическо и
систематично тълкуване на всички алинеи на коментираната норма следва, че
те предвиждат санкции за едно и също нарушение – несвоевременно
начисляване на данъка, като ал. 1 и ал.2 имат различни субекти на това
нарушение ( по ал.1 регистрирано лице, а по ал.2 – нерегистрирано , ако по
отношение на него са били налице основанията за регистрация ), на едно и
също наказание; а ал.3 въвежда по-леко наказание за същото нарушение, но
ако данъкът все пак е бил начислен в срок до 6 месеца от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен. Наистина ал.3 препраща само
към ал. 1 но пък ал.2 препраща към първа и то досежно състава на
нарушението, така, че ал.3 е приложима и за хипотезите на ал.2 , относно
който въпрос няма нито практически, нито теоретичен спор. Така, че
разминаванията в посочените три алинеи на чл. 180 между акта и НП, а от
друга страна и между фактическата и диспозитивна част на НП, не засягат
правото на защита , което се формира въз основа на изложените факти , които
попадат в обсега на чл. 180, ал.2 вр. ал.1 и относно определянето на
наказанието – по ал.3 поради наличие на предвиденото там условие.
(виж реш.674/14.9.2020г. на ПзАдС , к.н.а.х. дело № 696 /2020 г.)
Горното установи процесуалната изправност на двата акта и предпостави
5
обсъждането на въпроса за тяхната материално-правна законосъобразност.
Фактите по делото не са спорни и следват от всички доказателствени
източници. За периода от 01.08.2019г. до 31.07.2020г. задълженото лице било
реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за
задължителна регистрация в размер на 50 000,00 лв. /50 532,77лв./, формиран
от търговия на дребно с промишлени стоки. При това положение то е било
длъжно да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в 7-
дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот
от 50 000 лв., тоест до 07.08.2020г. Установено е също, че условията за
задължителна регистрация са били налице както към 31.07.2020г., така и към
31.08.2020г. и 30.09.2020г., но регистрацията е
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за определяне на
данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е
подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в
който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало
заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите, т.е. ако задълженото лице – дружеството –
жалбоподател бе изпълнило в срок своето задължение за подаване на
Заявления за регистрация по ЗДДС до 07.08.2020г., то Акт за регистрация по
ЗДДС е следвало да бъде издаден 21.08.2020г. и за периода от тази дата до
датата на фактическа регистрация по ЗДДС -26.10.2020г.. лицето дължи данък
за извършените от него облагаеми доставки.
Такива то е извършило за периода 01.09.2020г. - 30.09.2020г., от
търговия на дребно с промишлени стоки на стойност 3 350,70 лв., като
неначисленият ДДС за периода 01.09.2020г. - 30.09.2020г. е в размер на
558,45 лв.
Законодателят, с чл. 180, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е предвидил санкция за
“регистрирано лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените в
този закон срокове“, включително „ и когато лицето не е начислило данък,
тъй като е не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по
този закон ”.
Процесното нарушение обаче не е осъществено чрез бездействието по
отношение на задължението за регистрация, а чрез бездействие по отношение
6
на задължението за начисляване на дължимия данък. Чрез ал.2 на чл. 180
ЗДДС са уредени отношенията при тъкмо такова бездействие - неначисляване
на ДДС от лице, по отношение на което са били налице основанията за
регистрация, но то не е подяло заявление за регистрация и е останало
нерегистрирано и през периоди, в които е следвало вече да е било
задължително регистрирано и да начислява ДДС.
В случая ( както е отразено в акта и в НП) данъкът, дължим за процесния
период и в процесния размер, е самоначислен на 09.11.20г. чрез подаване на
СД . , тоест в 6-месечния период по чл. 180, ал.3 от ЗДДС.
Изложеното горе предпоставя обоснованост на възприетите в акта и в НП
факти и правилността на формирания въз основа на тях извод за нарушение
на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС, като първата норма е санкционна, но съдържа и състава на
възприетото нарушение.
Въз основа на тази норма е ангажирана и отговорността, като
неоснователно не са отчетени всички предпоставки за приложение на
привилегирования състав по чл. 180, ал.3 от ЗДДС, за което резонно се
настоява от защитата. (В този смисъл решения на АС Пазарджик
№875/19г. по канд1123/19 и № 743/19 по канд 904/19) Съгласно чл. 180, ал.3
от ЗДДС - „При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило
данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да
бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто
от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко
от 400 лв. В случая данъкът е следвало да бъде начислен за данъчния период
септември 2020 г. , като е самоначислен не до 14.10.21 , а на 09.11.20г. – чрез
подадена Справка декларация (с издаден протокол от 31.10.21г. ).
Забавянето, което е по-малко от месец, преполага обсъждане на въпроса
за маловажност на случая, но то е изключено, въпреки краткия период на
забава, поради факта, че условията за задължителна регистрация са били
налице и към 31.07.2020г., и към 31.08.2020г., но регистрацията е едва към
26.10.20 и първата СД за начисляване на данъка е , както се посочи, на
09.11.20.
Доколкото 5% от неначисления данък е 27.70 лева, следва да се определи
санкцията в размер на 200 лева , до който размер следва да се намали
7
санкцията с процесното НП, което се измени в този смисъл.
С оглед изхода на делото и чл. 63 , ал.5 вр. от ЗАНН следва да бъде
присъдено в тежест на жалбоподателя претендираното от въззиваемата
страна юрисконсултско възнаграждение. То е дължимо на посоченото
основание във връзка с чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Конкретният размер следва да бъде определен предвид
изменението на НП, липсата на фактическа и правна сложност на делото и
продължителността и обема на съдопроизводствените действия ( едно
съдебно заседание с проведено съдебно следствие), които обосновават
присъждане на минималното възнаграждение от 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП№586091-
N9F585598 / 07.07.2021г.на директор Дирекция „КОНТРОЛ" В ТД на НАП
Пловдив , с което „Т." ЕООД ЕИК ***, гр.Пазарджик, ул.Г. №***
представлявано от Н. ИВ. К., е наложена имуществена санкция в размер на
558.45 лева, като
НАМАЛЯВА имуществената санкция на 200 лева
ОСЪЖДА „Т." ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Националната агенция по
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8