РЕШЕНИЕ
№ 2627
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330115404 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 99, вр. с чл. 79 от
ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. чрез ********
Б., срещу Т. Х. Т. ЕГН: ********** гр. *******, ул. ******* № ***, ет. **, ап. ** за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 409.62 лева – главница по
договор за паричен заем с № ****** от 26.10.2019 г., сключен с **************, вземанията
по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с подписване на
Приложение № 1 от 11.11.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 28.11.2018 г.; 57.93 лева – договорна лихва за периода от 11.04.2020 г. до
07.11.2020 г.; 38.50 лева – обезщетение за забава за периода 12.04.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 31.05.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 26.10.2019 г. между ************** и ответника е
сключен Договор за паричен заем с № ****** за сума в размер на 600 лева, лихва 135,75
дължими на 27 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 27.25 лева, вкл.
главница -22,22 лв. и лихва-5,02 лв. Падежът на първата погасителна вноска е 09.11.2019 г.,
а падежът на последната погасителна вноска е 07.11.2020 г. ГПР е 47,90 %, а ГЛП-39%.
Общата стойност на плащанията по кредита е 735,75 лв. Извършени са плащания на суми по
договора в общ размер от 268,20 лв. за 11 вноски, от които 190,38 лв. са погасили главница и
1
77,82 лв.-договорна лихва. Забавата е настъпила от 12.04.2020 г. и касае вноски от 12 до 27.
Вземането е прехвърлено на ищеца на 11.11.2020 г. Изпратено е писмо на длъжника за
цесията, което не е получено от него. Вземането е притендирано от ищеца по реда на чл.
410 от ГПК - ч. гр. д. № 9043/2021 г.
В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв ответника.
В първото по делото съдебно заседание представителя на ответника адв. Т. оспорва иска.
Твърди недействителност на договора поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и
нищожност на клаузи.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложението писмени доказателства-договор за кредит № ****** от 26.10.2019 г., ОУ,
погасителен план е видно, че между ************** и ответника е сключен договор за
паричен заем за сума от 600 лева, дължима на 27 равни двуседмични вноски от по 27,25
лева. Падежът на първата погасителна вноска е 26.10.2019 г. ГЛП е 39 %, а ГПР 47,60 %. В
чл. 4 е предвидено предоставяне на обезпечение –запис н азаповед или поръчител,
отговарящ на определени условия. В чл. 11 от ОУ е предвидено заплащане на неустойка в
размер от 925,56 лв. при забава на изпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение. Общата стойност на плащанията по кредита е 1661,31 лв.
От представения договор за цесия от 28.11.2018 г., приложение от 11.11.2020 г.;
уведомление от 13.11.2020 г. е видно, че вземането е прехвърлено на ищеца на 11.11.2020 г.
Изпратено е писмо на длъжника за цесията, което не е получено от него.
От приложеното ч. г. д. 9043/2021 г. на ПРС е видно, че вземането е притендирано от ищеца
по реда на чл. 410 от ГПК. От длъжника е постъпило възражение в срок.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение обосновава правния
интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Притенцията на ищеца в заповедното и настоящето производство произтича от сключен
договор за цесия между него и ************** за вземане на цедента към Т.. Това налага
тежест на цесионера да установи наличие на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД
пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице. Тъй като разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД налага предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето,
същото ще породи действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това.
Следователно съобщаването поражда качеството на кредитор за цесионера спрямо всички
трети лица за договора между, които и длъжника. Няма пречка цедента да упълномощи
цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, предвид липсата
на законова забрана за това. В тази връзка изготвеното уведомление от ищеца до длъжника
за осъщественото прехвърляне се явява законосъобразно и може да породи последици при
връчването му. Такива обаче липсват към момента на образуване на заповедното
производство. Наред с това следва да се отбележи, че е възможно тази липса да се
2
преодолее, съгласно практиката на ВКС, чрез връчване на уведомлението за цесията на
длъжника заедно с исковата молба, доколкото е възможно да се отчете това обстоятелство
като новонастъпил факт в рамките на производството. В настоящия случай исковата молба е
връчена на ответника, поради което следва да се приеме, че същия е надлежно уведомен за
настъпилата цесия и тя има действие по отношение на него.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът намира за доказано
възникването на валидно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит
между ************** и ответника, по който последния е усвоил заетата сума. Предвид
твърденията на ищеца, за извършено плащане на сума от 268,20 лв. съдът намира за
установено извършено погасяване на задължения от ответницата за главница и лихва.
Тъй като се касае за правоотношение произтичащо от договор за потребителски кредит
следва да се извърши преценка за съответствието му с предписаното от закона съдържание-
посочено от ЗПК. В случая, при преценка съдържанието, съдът установи несъответствие с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в която е поставено изискването за посочване на
лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В договора е посочен ГЛП от
39 % без обаче да са посочени условията за прилагането му, тъй като липсва уточнение на
базата, въз основа на която се начислява лихвеният процент–дали върху целия размер на
кредита или върху остатъчната главница. По този начин не е ясно как е разпределен
лихвеният процент във времето-върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното
й намаляване, а оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо
възлиза на претендирания размер. В договора липсва отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се установи при какви начини е приложен лихвеният процент и дали
същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 39 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Ето защо и предвид
констатираното от съда нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, следва да се
приеме договорът за потребителски кредит за недействителен на основание на чл. 22 от
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на
чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи.
По отношение на притендираната неустойка, изследвайки служебно валидността на
клаузата регламентираща пораждане на това задължние съдът намира, че същата
противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
3
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в, като обезпечението следва да отговаря на
конкретно посочени в договора условия и при неизпълнение са предвидели неустойка във
фиксиран размер от 925,56 лв. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът
намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето
му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло
да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди
за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза,
противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност
между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би
претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 11 от ОУ към договора.
С оглед изложеното съдът намира, че ответника дължи по договора заплащане само на
усвоената главница от 600 лв. Доколкото същия е извършил плащане на сума от 268,20 лв.,
то тя следва да се отнесе изцяло към задължението му за главница, при което непогасената
от нея част се равнява на 331,80 лв.
В случая е недопустимо присъждането на неплатената главница, тъй като главницата се
претендира като дължима на действително договорно основание, а не на основание чл. 23
ЗПК като дадена по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е
4
аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване –
при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил. Настоящото
производство е по реда на чл. 422 от ГПК, което е обусловено от издадената заповед за
изпълнение и отклоняването от предмета на делото би съставлявало процесуално
нарушение, а е недопустимо произнасянето от съда по непредявен иск.
Ето защо иска следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника следва да се
присъдят притендираните такива в размер от 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. чрез ******** Б., срещу Т.
Х. Т. ЕГН: ********** гр. *******, ул. ******* № ***, ет. **, ап. ** иск за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 409.62 лева (четиристотин и девет лева
и 62 ст.) – главница по договор за паричен заем с № ****** от 26.10.2019 г., сключен с
**************, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД с подписване на Приложение № 1 от 11.11.2020 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2018 г.; 57.93 лева (петдесет и седем лева и 93 ст.)
– договорна лихва за периода от 11.04.2020 г. до 07.11.2020 г.; 38.50 лева(тридесет и осем
лева и 50 ст.) – обезщетение за забава за периода 12.04.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 31.05.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в
съда – 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. г. д. 9043/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. да заплати на Т. Х. Т. ЕГН: ********** гр.
*******, ул. ******* № ***, ет. **, ап. ** сумата от 600 (шестстотин) лева за разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
5