Решение по дело №1199/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1424            25.06.2019г         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретаря К.Р.,

като разгледа докладваното от съдия  Дарина Матеева  адм. дело № 1199 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния ко­декс във вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на Б.И.К., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Е.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0273-00066 от 08.04.2019 год. на Началника на РУ Хисар,ОДМВР Пловдив,с която на основание чл.171 т.2а,б.б от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка– прекратяване на регистрацията на ППС- лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри“ -за срок от 6 месеца, отнети са два броя рег.табели с № ***и СРМПС ***.

Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нару­шение на материалния закон и на процесуалните правила.Поддържа още,че в заповедта не  е посочен нормативния акт ,съгласно който е наложена принудителната административна мярка ,като това накърнява правота му на защита.

Ответният административен орган – Началник  на РУ Хисар,ОДМВР Пловдив, не взема становище по жалбата.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № №19-0273-00066 от 08.04.2019 год. на Началника на РУ Хисар,ОДМВР Пловдив, е подадена в срок по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна, има­ща право и интерес от об­жалването, поради което e ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН №278/19 от 07.04.2019г./л.16/ срещу Б.И.К. за това ,че на  07.04.2019г около 21:56 часа в с.Паничери,на ул.“Георги Димитров“№68,посока на движение към с.Старо Железаре ,като водач на МПС-„Ленд Ровер Дискавъри“ с рег.№ ***,лична собственост,управлява лекия автомобил под въздействие на алкохол над 0,5  промила в издишания въздух ,а именно 1,78 промила .Нарушението е установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с № АRBA 0061. Издаден талон за медицинско изследване № 0048857.Водачът не е приел показанията на техническото средтво и е откаран в ЦСМП,гр.Хисар,където му е взета кръвна проба.

Представен е и  Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и употребата на наркотични вещества или техни аналози /л.18 и сл./

АУАН е подписан от нарушителя без възражения и няма данни от административната преписка такива да са постъпвали.

 Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжал­вания админист­ра­тивен акт, с който на основание чл. 171 т.2а ,б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и въз­произвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка е прието ,че Б.И.К. като водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,установено по надлежния ред  и е наложена при­ну­ди­телна админи­ст­ративна мярка – прекра­тяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца .

Този факт не се и оспорва от жалбоподателя.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Към датата на издаване на административният акт ,на съда е служебно известно,че със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.

Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив /л.19/е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Установено е,че жалбоподателят  е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.Извършена му е била проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с № АRBA 0061,който показва положителен резултат 1,78 промила алкохол в издишания въздух от водача,като горното сочи на нарушение на чл.5,ал.3,пр.1 от ЗДвП.

Ето защо ясна е волята на административния орган, ясно е посочена законовата норма, която е нарушена и съответно санкционната норма,като не е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя.Видно е ,че принудителната административна мярка  е наложена по реда на чл.171,т.2А,б.Б от ЗДвП,като това е посочено още в самото начало на заповедта.

Не се констатира и липсата на фактически основания за издаване на оспорената заповед, така както се твърди в жалбата.

Заповедта, както вече се посочи, е издадена в предписаната от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като административно по чл. 5,ал.3,пр.1 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл.171,т.2А,б.Б от ЗДвП-правното основание  на разпореждането за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от хипотезата на чл.5,ал.3 от ЗДвП, съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2А,б“б“ ЗДвП.

Следва да се подчертае,че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно постановление, в която връзка е без значение образуваното съдебно производство по жалба срещу последното. За издаването на заповедта по чл.  171, т. 2А,б“б“ ЗДвП  следва да са установени фактите от хипотезата на правната норма, в случая управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда . Фактите от състава на нарушението по чл. чл.5 ал. 3 ЗДвП са установени за целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН №278/19  - с констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на мярката по 171, т. 2А,б“б“ ЗДвП  ,оспорената заповед е законосъобразна.

АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 2А,б“б“ от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена  и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения – водач,управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми по закон, конкретно „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

В разпоредбата на чл. 5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017г за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /РУКАКУНВТА/, 

 

 

 

издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 /

         Приложимият ред по чл. 6 включва при съставяне на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда ,контролният орган да попълва и талон за изследване, а водачът собственоръчно да вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство. Ако не ги приема, избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо или химико-токсикологично амбулаторно изследване. В случая е  издаден талон за медицинско изследване ,К. не е приел показанията на техническото средство и поради това е отведен в ЦСМП-гр.Хисар,където е извършено медицинско изследване.

Следва да се подчертае,че мярката по чл. 171, т.2 б“Б“ от ЗДвП от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

На последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП и за срок в рамките на определения ,е съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171, т.2А, б. "б" ЗДвП е обвързана и при наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП, при доказаните по делото ,посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК,така както се поддържа в жалбата на Б.К... 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ  жалба на Б.И.К., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Е.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0273-00066 от 08.04.2019 год. на Началника на РУ Хисар,ОДМВР Пловдив

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                       СЪДИЯ: