№ 13655
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110106672 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
63860/26.02.2024 г./ на „****ия“ ЕООД срещу Г. И. М., с която са предявени са по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1
вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
200 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***/27.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането; 12.70 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 27.04.2018 г. до 31.07.2018 г.; 102.16 лв. – лихва за
забава за периода от 27.04.2018 г. до 23.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40214/2023 г. по описа на
СРС, 85 състав. Претендират се разноските за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че между „****“ ЕАД и ответникът е сключен Договор за
потребителски кредит № ***/27.04.2018 г. по реда на ЗПФУР и при спазване на
изискванията на ЗПК. По договора е предоставен на ответника заем в размер на 200 лв., а
той се задължил да го върне на 3 вноски съгласно погасителен план, с краен срок до
31.07.2018 г. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 % и годишен
процент на разходите в размер на 50 %. Съгласно Общите условия за предоставяне на
кредити, представляващи неразделна част от договора, ответникът се задължил да заплати
лихва за забава при просрочване на погасителна вноска в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Ответникът не изпълнявал в срок
задълженията си по договора за кредит. Вземанията на „****“ ЕАД по договора за кредит
били придобити от „****“ ЕООД, а последното ги прехвърлило на ищеца с Приложение № 1
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., за което
ответникът бил надлежно уведомен на 01.04.2021 г., а евентуално уведомлението следва да
се счита за достигнало до него с връчването на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника,
въпреки че препис от исковата молба и нейните приложения, уточнителната молба и
разпореждането по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него, са му връчени редовно на основание чл.
1
46, ал. 2 ГПК на 28.03.2024 г. чрез неговия баща.
Ответникът е призован за откритото заседание на 04.07.2024 г. с призовка, връчена му
лично. Въпреки редовното призоваване той не се е явил в откритото заседание, не е
изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
С исковата молба, както и с молба от 26.06.2024 г., ищецът е поискал съдът да се
произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл.
239 ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор на
исковата молба и неявяването му в съдебно заседание, но въпреки това той не е подал
отговор и не се е явил в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а същевременно предявените искове са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
доказателства, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
исковете да бъдат изцяло уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските,
които е направил за заповедното и исковото производства. За заповедното производство му
се дължат разноски в общ размер на 75 лв., както следва: 25 лв. – държавна такса, и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, а за исковото производство – разноски в общ размер на 150
лв., както следва: 50 лв. – държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
че Г. И. М., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на „****ия“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 99, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл.
143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:
200 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***/27.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането; 12.70 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 27.04.2018 г. до 31.07.2018 г.; 102.16 лв. – лихва за
забава за периода от 27.04.2018 г. до 23.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40214/2023 г. по описа на
СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА Г. И. М., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „****ия“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 75 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 150 лв. – разноски за
исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните, като на ответника се укаже
възможността в 1-месечен срок от връчването да подаде пред СГС молба по чл. 240, ал.
1 ГПК за неговата отмяна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2