Р Е Ш Е Н И Е
№
260023 01.02.2022
г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На четиринадесети януари две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
секретар Жасмина Славова,
като разгледа докладваното
от съдия М.Яханаджиян
гр. дело №8521 по описа на БРС за 2020 г.
Производството е образувано по искова
молба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управлеине
в *, представлявано от *и *,
с искане съдът да приеме за
установено по отношение на ответника
А.Н.С., ЕГН **********, адрес ***, че същият, в качеството
си на кредитополучател
по Договор за целеви потребителски
кредит от 25.02.2014 г., му дължи сумата от 16 596,26 лева – главница, 1507,03 лева – неплатена договорна лихва за периода
28.07.2017 г. – 15.10.2018 г., 102,84 лева – обезщетение за забава, натрупано за периода 28.07.2017 г. –
15.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК на 16.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба,
че с договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 25.02.2014 г., сключен между Банка ДСК и А.Н.С., банката е предоставила на ответника кредит
за заплащане на такси за
обучение в размер на 14 180 лева. Срокът за издължаване
на кредита е 120 месеца, считано от датата на
изтичане на гратисния период, който обхваща времето
от датата на първото усвояване
до изтичане на една година
от първата дата за провеждане
на последния държавен изпит или защита на
дипломна работа, съобразно учебния план за съответната
специалност и образователно-квалификационна
степен. Твърди се и това, че кредитът е бил усвоен на етапи
чрез преводи по банковата сметка
на висшето училище или научната
организация в срока, определен в договора и е бил в размер на
дължимата такса за обучение. В конкретния случай сумите са били
заплащани по банковата сметка на международен колеж „Албена“, с изключение на таксата
за първия семестър, която е била заплатена от ответника, а ищецът му я е възстановил,
превеждайки я по банковата му сметка.
Според обстоятелствената част на исковата молба,
ищецът е изправна страна по договора,
за разлика от ответника, който
е допуснал просрочия при погасяването на кредита, като
не е платил нито една от
вноските по погасителен план, вследствие на което
е налице неплатена главница в размер на 16 596,26 лева. Ищецът твърди, че кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем, за което ответникът
е бил уведомен,
както и че за дължимите суми се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
В подкрепа на иска
са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В
съдебно заседание ищцовата банка не се представлява,
представя молба, вх.№260171/13.01.2022 г.
С нарочна молба от
27.01.2021 г., уточнена с молба,
вх.№265954/12.02.2021 г., ищецът посочва,
че задължението на ответника,
включително и разноските по заповедното производство, са били погасени от Държавата, в лицето на Министерство
на финансите, а като основание за това посочва
чл.14 от ЗКСД, вр.чл.15.1. и 15.3 от
ОУ.
С
определение №263814/30.07.2021 г., по реда на чл.219 от ГПК Държавата, представлявана от министерство на
финансите, е
конституирана като трето лице – помагач
на ищеца.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът чрез назначения му от
съда особен представител, оспорва иска като недопустим
поради липса на правен интерес
предвид извършеното от държавата плащане.
Счита, че не са налице
предпоставките на чл.219 от ГПК за конституирането
й като трето лице – помагач на страната на
ищеца, а като такава следва да
се конституира НАП. Посочва още, че
между страните липсва валидно облигационно правоотношение, тъй като с заплащането
на дължимите суми от страна
на министерството, договорът е прекратен. Наред с това посочва,
че падежът на вземанията не
е настъпил, т.е. договорът неправилно е бил обявен за
предсрочно изискуем, тъй като не
е приключил гратисния период. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
назначения му от съда особен представител, който поддържа отговора на исковата
молба, ангажира доказателства.
В съдебно заседание третото лице - помагач на ищеца
„Банка ДСК“ АД – Държавата, представлявана от министерство на финансите, не
изпраща представител и не взема становище по иска.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения
иск е по чл.422, вр.чл.415 от ГПК.
Съдът констатира, че исковата молба,
по повод на която е образувано
производството по гражданско дело №8521 по описа на
Бургаски районен съд за 2020 г., против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№7400/2018 г. по описа на
РС-Бургас, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с определение
от 17.11.2020 г., от лице легитимирано
да предяви иск, поради което
и същият се явява допустим.
Бургаският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището
на страните и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установява, че между страните е бил сключен Договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 25.02.2014 г., приет като доказателство по делото, по силата на който
ищецът-кредитодател се задължил да отпусне
на ответника-кредитополучателя
кредит за заплащане на такси
за обучение в размер на 14 180,00 лева. Срокът за
издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на
изтичане на гратисния период,
а съгласно чл.3 от договора, гратисният период за издължаване
на главницата и лихвата по кредита
обхваща времето от датата на
първото усвояване до изтичане на
една година от първата дата
за провеждане на последния държавен
изпит или защита на дипломна
работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно от датата, на която
изтича срокът на доктурантурата.
Видно от чл.4 и чл.5 от договора, кредитът се усвоява на
части въз основа на представени
документи, посочени в Общите условия и
се погасава чрез разплащателна сметка с равни месечни
вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на
кредитополучателя след изтичане на гратисния период.
В чл.6 от договора е посочено, че падежната дата за издължаване на месечните
вноски след изтичане на гратисния период е 28 число
на месеца.
Претенцията на банката се
основава на предсрочна изискуемост на вземанията по
договора на основание чл.18, т.1,
б "а" ОУ, съгласно която кредиторът
има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при неплащане на падеж на
три последователни погасителни вноски.
По делото е изготвено и прието заключение по
изготвена от в.л.Т.Д. съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
компетентно дадено и от което се установява,
че по кредита са усвоени суми в общ размер на 14 180,00 лева, като
няма данни за извършени от кредитополучателя плащания. Към 15.10.2018 г. са
неизплатени 15 броя вноски с падеж 28.07.2017 г. – 28.09.2018 г. или
неизплатените суми по договора за кредит възлизат общо в размер на
18 206,13 лева, от които главница в размер на 16 596,26 лева, възнаградителна лихва за периода 28.07.2017 г. – 15.10.2018
г. в размер на 1507,03 лева, наказателна лихва за периода 28.08.2017 г. – 10.10.2018 г. в размер на 89,01 лева и лихва за забава за
периода 10.10.2018 г. – 15.10.2018 г. в размер на
13,83 лева. Видно от заключението е и това, че на 14.02.2019 г. МОН е погасило
изцяло дължимата от ответинка С. сума в общ размер на
18 206,13 лева.
По
делото е приложено ч.гр.д.№7400/2018 г. по
описа на Районен съд
– Бургас, от съдържанието на което става ясно, че по
заявление от 16.10.2018 г., ищцовата „Банка ДСК“ ЕАД
се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК с №3717/17.10.2018 г. и изпълнителен лист срещу
ответника С. за сумата от 16 596,26 лева, представляваща главница, дължима
по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСТД от 25.02.2014 г., сумата от 1507,03 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода
28.07.2017 г. – 15.10.2018 г., сумата от 102,84 лева, представляваща лихвена
надбавка за забава за периода 28.07.2017 г. – 15.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от подаване
на заявлението на 16.10.2018 г. до окончателното й изплащане,.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно
и главно доказване наличието на действително
правоотношение по Договор за целеви
кредит за финансиране на студенти и докторанти от 25.02.2014 г., по силата на
което ищцовата
банка се е задължила да предостави на
ответника заем в размер
на 14 180,00 лева,
предоставяне на
посочената сума на ответника, уговорената между страните договрна лихва,
както и че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита
поради неизпълнение на
задължения на кредитополучателя по договора за кредит
и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника.
Установи
се по делото, че между странтие е възникнало правоотношение по договор за
студентски кредит,
по което ищцовата банка е изправна страна, а
ответникът – неизправна страна поради неизпълнение на задължението си да
погасява кредита на месечни вноски, съгласно
погасителния план.
Съгласно
нормата на чл.14, ал.1 от ЗКСД, ако кредитополучателите не изпълнят задължението си по договора
за кредит банките имат право
да претендират от държавата изпълнение
по реда и условията, уговорени в типовия договор. Те могат да
претендират плащане на неизпълнената част от задължението
на кредитополучателите само след като
представят доказателства, че са претендирали
дължимата сума първо от кредитополучателя. В
цитираната разпоредба е посочено още, че
когато държавата изпълни задължението на кредитополучателя по ал.2, в нейна полза възниква право да получи
от кредитополучателя всичко, което е платила за негова
сметка, заедно със законната лихва
от момента на плащането.
Такъв
именно е и настоящият случай. С молба, вх.№263289/27.01.2021 г., л.42, ищцовата банка признава, че дължимите от ответника суми, вкючително и разноските по заповедното производство, са
погасени чрез плащане от страна на Държавата, извършено на 14.02.2019 г. и на
17.10.2019 г., т.е. след образуване на производството по ч.гр.д.№7400/2018 г.
по описа на РС-Бургас. В този смисъл е и заключението на в.л. Поради
извършеното от Държавата плащане искът се явява неоснователен и следва да се
отхвърли като такъв. Считано от момента на плащането, на основание чл.14, ал.3
от ЗКСД, в полза на Държавата е възникнало право да получи
от ответника в качеството му на кредитополучател всичко, което е платила за негова сметка.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК иск на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управлеине
в *, представлявано от *и *,
с искане съдът да приеме за
установено по отношение на ответника
А.Н.С., ЕГН **********, адрес ***, че същият, в качеството
си на кредитополучател
по Договор за целеви потребителски
кредит от 25.02.2014 г., му дължи сумата от 16 596,26 лева – главница, 1507,03 лева – неплатена договорна лихва за периода
28.07.2017 г. – 15.10.2018 г., 102,84 лева – обезщетение за забава, натрупано за периода 28.07.2017 г. –
15.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК на 16.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Банка ДСК“ АД –
Държавата, представлявана от министерство на финансите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Яханаджиян
В.О.
С. Добрева