№ 7***8
гр. Русе, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
2020************ по описа за 2020 година
Ищецът – „Кредитреформ България“ ЕООД твърди, че на 1***.06.2016
г. между ,,***финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската марка „Вивус" и ответницата Р. Д. СТ. бил сключен Договор за
кредит № 991571***002, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Този договор бил
оформен съгласно чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Кредитополучателят
подал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус"
на интернет страницата на кредитодателя – www.vivus.bg. На посочената
страница „Вивус" предоставил Общите си условия, които кредитополучателят
трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат. След
подаване на заявката на интернет страницата на „Вивус", на ответника бил
предоставен проект за договора за кредит, който трябвало да подпише, ако го
приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона "Подпиши". С
натискането на този бутон се считал, че кредитополучателя подписва всяка
страница от договора и приложените Общи условия. С подписването на
договора за кредит, кредитополучателя потвърждавал, че е прочел и приел
условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желаел да сключи договора за кредит с кредитодателя и се
1
съгласявал последният да преведе сумата по кредита по описаната във
формуляра за заявка банкова сметката или по избран алтернативен начин.
Кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредит, като същата гарантирала получаване на отговор до 20 минути от
изпращането й. За използването на тази услуга за експресно разглеждане на
заявката се начислявала такса, която се определяла спрямо сумата и периода
на погасяване на договора за кредит. На 1***.06.2016 г. ответницата заявила
желание да и бъде отпусната сумата от 600 лева, като заявила и използването
на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на
заявката. Кредитът бил отпуснат на името на ответника чрез системата на
„Изипей“ АД за период от 30 дни, с падежна дата 1***.07.2016 г. Ответницата
се задължил да върне на ,,***финанс" ЕООД сума в общ размер 761,99 лева,
от които: 600,00 – главница; 1***1,78 лева – такса за експресно разглеждане и
20,21 лева – договорна лихва за периода на отпускане на кредита. С
настъпване на падежа ответницата не погасила дължимите суми и изпаднал в
забава. На 15.07.2016 г. ,,***финанс" ЕООД започнала да начислява
наказателна лихва върху непогасената главница, съгласно условията на
договора същата се формирала от сбора на лихвения процент, определен в
специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен
процент за просрочие 10 % към датата на сключване на договора.
На 23.***.2018 г. „***финанс“ в качеството си на цедент сключил
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.***.2018 г. с
„Кредитреформ България" ЕООД в качеството си на цесионер, по силата на
който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор №
991571***002 срещу ответницата в настоящото производство в общ размер на
1516,07 лева, от които 600 лева – главница; наказателна лихва в размер на
72***,08 лева; 1***1,78 лева – такса за експресно разглеждане и 20,21 лева –
договорна лихва за периода на отпускане на кредита и такси за събиране – 3
броя изпратени писма в размер на 30,00 лева, които били описани в
Приложение № 1 от Договора за прехвърляне на вземания. Съгласно
сключените приложения към договора, цесионерът бил упълномощен да
уведоми длъжника от името на цедента за извършената цесия. „Кредитреформ
България“ ЕООД изпратил на ищеца уведомление за цесията чрез
препоръчано писмо с обратна разписка чрез "Български пощи" ЕАД, която се
2
върнала с отметка „непотърсено".
Искат да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 600
лева, представляваща неизплатена главница по Договор за кредит №
991571***002 от 1***.06.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 08.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В отговора на исковата молба ответникът Р. Д. СТ. чрез назначеният
му особен представител оспорва предявения иск.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
На 1***.06.2016 г. между ,,***финанс" ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската марка „Вивус" и ответницата Р. Д. СТ. бил
сключен Договор за кредит № 991571***002, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. В
заявката си ответникът заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на
600 лева. Кредитът бил отпуснат на името на ответника чрез системата на
„Изипей“ АД за период от 30 дни, с падежна дата 1***.07.2016 г. Ответницата
се задължил да върне на ,,***финанс" ЕООД сума в общ размер 761,99 лева,
от които: 600,00 – главница; 1***1,78 лева – такса за експресно разглеждане и
20,21 лева – договорна лихва за периода на отпускане на кредита. С
настъпване на падежа ответницата не погасила дължимите суми и изпаднал в
забава.
На 23.***.2018 г. „***финанс“ в качеството си на цедент сключил
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.***.2018 г. с
„Кредитреформ България" ЕООД в качеството си на цесионер, по силата на
който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор №
991571***002 срещу ответницата в настоящото производство в общ размер на
1516,07 лева, от които 600 лева – главница; наказателна лихва в размер на
72***,08 лева; 1***1,78 лева – такса за експресно разглеждане и 20,21 лева –
договорна лихва за периода на отпускане на кредита и такси за събиране – 3
броя изпратени писма в размер на 30,00 лева, които били описани в
Приложение № 1 от Договора за прехвърляне на вземания. Съгласно
сключените приложения към договора, цесионерът бил упълномощен да
уведоми длъжника от името на цедента за извършената цесия. „Кредитреформ
България“ ЕООД изпратил на ответника уведомление за цесията чрез
3
препоръчано писмо с обратна разписка чрез "Български пощи" ЕАД, която се
върнала с отметка „непотърсено".
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние– едно или повече. Съгласно чл. 7 от ЗПФУР
страни по договора са доставчикът и потребителят, а в ал.2 на същия член е
разписано, че потребител е всяко физическо лице, което като страна по
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед
изложеното, правоотношението между „Фератум България” ЕООД и
ответника попада изцяло в обхвата на ЗПФУР.
Разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР предвижда, че при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по
чл.8 от същия закон на потребителя, както и че е получил неговото съгласие
за сключване на договора. За доказване на посочените обстоятелства се
прилага разпоредбата на чл.293 от Търговския закон, а в случаите с
електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и
електронен подпис (сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги).
При твърдени от ищеца облигационно правоотношение, възникнало от
вид договор за заем, между ,,***финанс" ЕООД и ответника, в който случай
потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т.е.
предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност,
следва да се прилагат изискванията на ЗПК.
Съгласно чл.10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена
форма на хартиен или друг носител. Разглежданият договор се твърди, че е
4
сключен от разстояние, което според настоящият съдебен състав е допустимо
съгласно ЗПФУР.
Съгласно чл.2 и чл.3 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги/ ЗЕДЕУУ/, електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт
за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията/
редакция ДВ, бр. 3*** от 2001 г., в сила от 7.10.2001 г.) . Електронен
документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС)
№ 910/201*** на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 201*** г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 201*** г.), наричан по-нататък
Регламент (ЕС) № 910/201***. Посочения регламент определя електронният
документ като всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-
специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление.
Съгласно Решение № 70/19.02.201*** г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г.,
IV г. о., електронното изявление, се счита за подписано при условията на
чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ. Според посочената разпоредба „електронен подпис“
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва.
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.
180 ГПК).
В действителност процесния договор не носи подписа на ответника, но
доколкото същият се твърди да е сключен от разстояние и в този случай
изявленията на страните са разменени чрез средства за комуникация от
разстояние, като същите са записани на технически носител, позволяващ
възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези електронни документи
5
съставляват доказателства по смисъла на чл.1******, ал.1 ГПК.
От представеното писмено доказателство Разписки за извършено
плащане № № 07000***5***5830***9 от 16.06.2016 г. се установява, че
,,***финанс" ЕООД е изпълнило своите задължения по договора за кредит
като е предоставило на ответника заем в размер на общо 600 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. *** ЗЗД прехвърлянето на
вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на
съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от
момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява
изпращане на уведомяването на длъжника за цесията. Видно от приетите по
делото известие за доставяне, на посочения от ответника в договора адрес,
било изпратено уведомление за извършената цесия, но същото се върнало в
цялост.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че във формираната с
редица решения практика на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.0***.201*** г. на
ВКС по т. д. № 17***/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.201*** г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 2***.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. *** от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал.
3 от ГПК.
Дори да се приеме, че не е налице връчване, като приложение към
исковата молба ищецът е представил и уведомително писмо за извършеното
прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в
качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и
останалите писмени доказателства, се счита връчено на ответника на
основание чл. ***6, ал. ***, изр. първо, вр. чл. 51, ал. 1 от ГПК, на 22.03.2021
6
год., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по
сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело
действие спрямо последния.
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника
цесията е породила правно действие.
От представените писмени доказателства е видно, ответникът дължи на
ищеца сумата от 600 лв. неплатена главница по Договор за кредит №
991571***002, ведно със законната лихва, читано от 08.09.2020 г. до
окончателното и изплащане .
Ищецът дължи на ответника разноски за производството в размер на
300 лв. , от които 100 лв.- юрисконсулско възнаграждение определено на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Д. СТ., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. ******* ******,
вх.***, ет.***, ап.*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Шандор
Петьофи №10, сумата 600 лв.- главница, представляваща задължение по
прехвърлено от „***финанс" ЕООД вземане по Договори за кредит №
991571***002/1***.06.2016 , ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.09.2020 г. до окончателното и изплащане както и 300 лв.
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7