МОТИВИ
По нохд №
258.2016г. по описа на Районен съд- Асеновград
Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимите Д.Е.Р.,
С.Б.И. И Р.К.А., за престъпление по чл. 207 ал.1 вр.чл. 20 ал.1 вр.ал.1 от НК,
за това, че в съучастие помежду си, на 08.07.2015г. на главен път I-8, в района на 253 км., в землището на село ***, област ***,
са намерили чужди движими вещи- 5 Броя фотоапарати Nikon D
5300, ведно с обективи към тях Nikkor
AF-S DX 18-55f/3.5-5.6G VR II, със серийни номера както следва:фотоапарат със сериен №
4475976 и обектив към него със сериен № 22276128, фотоапарат със сериен №
4475941 и обектив към него със сериен № 22276130, фотоапарат със сериен №
4475240 и обектив към него със сериен № 22329859, фотоапарат със сериен №
4481311 и обектив към него със сериен № 22329858 и фотоапарат със сериен №
4481524 и обектив към него със сериен № 22329856, всеки на стойност 896 –
/осемстотин деветдесет и шест лева/ или общо в размер на 4 480,00 лева-
четири хиляди четиристотин и осемдесет лева, собственост на „***“ еоод- град ***,
с управител ЕржюментС., роден на ***г. в Турция и в продължение на една седмица
не е съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е загубил.
Конституирани страни: няма
Ред за разглеждане на делото – чл. 371 т.1 от НПК.
По същество:
Представителят на РП - Асеновград пледира за признаване
на тримата подсъдими за виновни в извършване на престъплението, за което са
предадени на съд, относно 5 те фотоапарата, като доказано. Относно наказанията,
които следва да се наложат на всеки един от тях, представителят на РП-
Асеновград пледира за налагане на предвиденото в НК наказание за това
престъпление – „глоба“ в максималния законово предвиден размер, предвид
наличието на утежняващи отговорността обстоятелства, като същите бъдат осъдени
да заплатят и направените по делото разноски.
Адвокат К., служебен защитник и на тримата подсъдими,
пледира за признаването им за виновни и тримата подсъдими в извършване на
престъплението за всеки един от тях, за което са предадени на съд по
обвинителен акт, но само относно четири броя фотоапарата, ведно с обективи към
тях, като относно петия такъв, ведно с обектив към него, пледира да бъдат
оправдани, предвид липсата на каквото и да било доказателство за това, същият
да е предмет на престъплението.
Относно разноските не взима становище.
Подсъдимите пледират за налагане на минимални глоби.
По фактите:
Подсъдимият Д.Р. е осъждан два пъти, за които осъждания
са налице основанията за кумулиране, а именно: по нохд № 269.2014г. по описа на
ОС-Хасково, за престъпление по чл. 242 ал. б“а“ от НК на наказание „ЛС“ в
размер на 4- четири месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от 3 години. Второто осъждане е по нохд №
668.2014г.по описа на РС- Хасково, в сила от 07.07.2014г. за престъпление по
чл.234 ал.1 предл.2 на наказание „ЛС“ в размер на 4- четири месеца, чието
изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 – три години и „глоба“ в размер
на 800 – осемстотин лева.
Характеристичните му данни са добри.
Подсъдимата Р.К.А. е осъждана два пъти: по нохд №
442.2014г. по описа на Окръжен съд- Хасково, със съдебен акт, влязъл в сила на
11.09.2014г. за престъпление по чл. 242 ал.1 б“а“ на наказание „ЛС“ за срок от
5 – пет месеца, чието изпълнение е отложенона основание чл. 66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от 3 –три години.
Второто й осъждане е по нохд № 765.2014г. по описа на
Районен съд- Свиленград, в сила от 19.09.2014г. за престъпление по чл. 234 ал.1
от НК с наложено наказание „ЛС“ за срок от 10- десет месеца и „глоба“ в размер
на 2 000 - две хиляди лева.
Характеристичната й справка е добра.
Подсъдимата С.Б.И.
не е осъждана. Характеристичните й данни са добри.
Свидетелите Е.С. – турски гражданин и свидетелката М. Н.,
на 08.07.2015г. пътували от град *** за Република Турция, с лек автомобил,
марка „***,
собственост на свидетеля Е., управляван от него. В автомобила карали личен
багаж и полиетиленова червена чанта марка „Сетур“, в която имало 5 броя
фотоапарати марка „Никон“ D 5300, заедно с обективите им, както следва: фотоапарат “Nikon”
D 5300 със сериен № 4475976 и обектив NIKKOR
AF-S DX 18-55f/ 3.5- 5.6G VR II със сериен № 22276128, фотоапарат Nikon”
D 5300 със сериен № 4475941 и обектив NIKKOR AF-S DX
18-55f/ 3.5-5.6 VR
II със сериен № 22276130, фотоапарат Nikon
D 5300 със сериен № 4475240 и обектив NIKKOR
AF-S DX 18-55f/3.5-5.6
G VR II със сериен № 22329859, фотоапарат Nikon
D 5300 със сериен № 4481311 и обектив NIKKOR
AF-S DX 18-55f/
3.5-5.6G VR II със
сериен № 22329858, фотоапарат Nikon D 5300 със сериен № 4481524 и обектив NIKKOR
AF-S DX 18-55f/3.5-5.6GVR
II със сериен № 22329856.Всеки един от тези фотоапарати е
бил поставен в черна чанта марка „Никон“ от план, специално за
фотоапарати.Четири от фотоапаратите били поставени в полиетиленовата чанта, а
един от тях бил извън чантата. Отстрани на чантата свидетелите били оставили
картонени кутии за тях, като ги разгърнали, защото не се побирали в колата.
Фотоапаратите същите оставили в багажника. Те били закупени на името на
фирмата, управлявана от свидетеля Е., а именно –„***“еоод- ***.
Така, свидетелите С. и Н. тръгнали по пътя за град
Хасково, където спрели колата на бензиностанция „ОМВ“ и започнали да си
подреждат багажа, тъй като имали страшно много багаж и искали да го подредят,
при което изкарали чантите с фотоапаратите, както и отделния фотоапарат и
кутиите за тях и ги оставили на земята до колата, като мислели след приключат
да си подредят багажа, да ги върнат обратно. Автомобилът спрели на зелената
площ в територията на бензиностанцията.На място престояли около 10 минути, след
което тръгнали, забравяйки посочените фотоапарати и празни, сгънати картонени
кутии, на тревната площ.
В това време, подсъдимите Д.Р., Р.А. и С.И., возейки се в
лек автомобил ***,
управляван от подсъдимия Р., спрели на бензиностанцията „ОМВ“. Подсъдимите Д. и С. живеели заедно на семейни
начала. Тримата подсъдими пътували от Одрин до България. На райграса на
бензиностанцията, в страни от колонките за зареждане, видели фри шопска чанта и
картонени кутии в нея, както и черна платнена чанта.Първо помислили, че са
наркотици, дрехи, или цигари. Въпреки, че се уплашили да не са наркотици,
подсъдимият Д.Р. казал на двете
подсъдими да вземат чантата, кутиите картон и черната платнена чанта и те
сторили това, като взели фри шопската чанта, и черната калъфена чанта, която
била на земята до тях, ведно с картонените кутии, като ги занесли в автомобила,
управляван от подсъдимия Р. и потеглили. Подсъдимите С. и Р. започнали да
отварят чантата и видели, че това са фотоапарати.
В това време свидетелите С. и Н. се върнали на
бензиностанцията за фотоапаратите, тъй като се сетили, че са ги забравили, но
не ги открили. Поискали от служителите на бензиностанцията да видят записите от
охранителните камери, но те им отказали. Тогава свидетелите си тръгнали.
В това време, подсъдимите решили да ги продадат
намерените фотоапарати.Отишли на централна гара с единия от тях и влезли в
магазин за джи ес еми, собственост на свидетеля С., в който показали единия
фотоапарат, като казали, че го продават и че имат още три такива. Служител там
им казал да ги донесат с кутиите, при което тримата подсъдими се върнали в дома
на подсъдимата Р.А. и започнали да сгъват кутиите и да слагат в тях
фотоапаратите, като установили, че картонените кутии не отговарят на големината
на фотоапаратите.Въпреки това сложили четирите фотоапарата в картонени кутии и
ги занесли отново в магазина. Там ги предложили за продан на свидетеля С. С.,
собственик на магазин за джи ес еми на бул.***, който го огледал, констатирал, че са нови и решил да ги
закупи. В това време от съседния магазин дошъл неговия колега - Й. А..
Свидетелят С. решил да закупи четирите фотоапарата на обща стойност 1800-
хиляда и осемстотин лева. Под ръка имал договор за покупко-продажба, в бланката
на която фигурирал като купувач Й. А. и подписали същия със свидетеля С. М.-
живущ с подсъдимата Р.А., при което тримата подсъдими получили парите и ги
разделили на две, като подсъдимата Р.А. получила 900- деветстотин лева, а
подсъдимите Д. и С. получили заедно също 900-деветстотин лева.
След това така закупените фотоапарати били пуснати за
продажба в сайта ОЛХ със снимка на единия от тях, в който по снимката
свидетелката Н. разпознала тези, забравени от нея и свидетеля Е. на тревата на
бензиностанцията „ОМВ“, като в обявата имало посочено име и телефон. Веднага
отишла със свидетеля Е. в районното в Садово и подали сигнал, въз основа на
който била извършена предварителна проверка и впоследствие – отпочнато
досъдебно производство. 4-те броя фотоапарати били върнати на собствениците, а
именно- тези с номера Nikon D 5300, ведно с обективи към тях Nikkor
AF-S DX 18-55f/3.5-5.6G VR II, със серийни номера както следва: фотоапарат със сериен
№ 4475941 и обектив към него със сериен № 22276130, фотоапарат със сериен №
4475240 и обектив към него със сериен № 22329859, фотоапарат със сериен №
4481311 и обектив към него със сериен № 22329858 и фотоапарат със сериен №
4481524 и обектив към него със сериен № 22329856, а впоследствие – върнати на
собственика им.
По доказателствата:
Съдът намери така установените факти по делото за
доказани въз основа на обясненията на тримата подсъдими, които кредитира като
взаимно непротиворечиви и подкрепени от протоколите за разпити на свидетелите Е.С.,
М. Н., Й. А., С. С., Й. А., С. С., които
съдържат логични, вътрешно непротиворечиви и непротиворечиви помежду си
показания, поради които съдът кредитира същите.
Като обоснована и изготвена от лице със съответната
правоспособност, съдът кредитира и стоково – оценъчната експертиза по делото.
Като надлежно приобщени и достоверни съдът кредитира и
писмените доказателства по делото, а именно: договор за покупко- продажба от
дата 09.07.2015г., характеристични справки и справки за съдимост на
подсъдимите.
Съдът изключва от доказателствената съвкупност протокол за
доброволно предаване от 15.07.2015г. предвид на това, че същият е съставен преди образуване на досъдебното производство,
което е станало с постановление на прокурор и е съставен от некомпетентен орган
- полицейски служител, извън случаите по чл.212 от НПК.
От правна страна:
С оглед така
установените факти по делото, съдът намери, че от обективна страна, всеки един
от тримата подсъдими е осъществил състава на престъплението по чл.207 ал.1
вр.чл. 20 ал.2 от НК в съучастие, като съизвършител помежду си с останалите
двама, като всеки един от тях е намерил на 08.07.2015г. на път I-8, км. в землището на село ***, четири броя фотоапарата,
на земята, които представляват по своя характер чужда движима вещ, която е
чужда- собственост на свидетеля Е., всеки от които на стойност 896 - осемстотин
деветдесет и шест лева, или общо четирите на стойност 3584,00 лева. И в 7 – дневен срок не е съобщил за тях на
собственика, на властта, или на този, който я е загубил, с което всеки един от
тях е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 207 ал.1
вр.чл. 20 ал.2 от НК. Налице е съизвършителство спрямо тях, предвид на това, че
всеки един от тримата подсъдими е участвал в изпълнителното деяние.
Всеки един от тях е осъществил същото с пряк умисъл, при
съзнавани общественоопасни последици и тяхното целене, предвид на това, че от
интелектуална гледна точка всеки един от тях е съзнавал същите, а волево - е
целял тяхното настъпване, като всеки един от тримата подсъдими е действал със
съзнанието, че постига това чрез общност на действията и намеренията.
Предвид на това, съдът намери, че всеки един от тримата
подсъдими е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава
на престъплението по чл. 207 ал.1 вр.чл. 20 ал.2 от НК, поради което и го
призна за виновен в извършване на същото, относно посочените в
обстоятелствената част четири броя фотоапарата.
По отношение на петия, а именно, този с номер 44759756 и
обектив към него с номер 22276128, съдът намери, че няма нито едно
доказателство по делото относно това, че оставеният такъв от страна на
свидетелите Е. и Н., с посочения номер на тревната площ и забравен от тях, да е
бил намерен от страна на тримата подсъдими, поради което и за всеки един от тях
не се установи наличие на изпълнително деяние- „намери“, поради което и липсва
от обективна страна осъществен фактически състав на престъпление по чл.207 ал.1
вр.чл. 20 ал.2 от НК, за този фотоапарат и обекта към него, поради което и
съдът оправда всеки един от тримата подсъдими да е извършил престъплението
относно този номер фотоапарат и обектив към него.
По отношение на
наказанието, което всеки един от подсъдимите следва да изтърпи, съдът счете, че
предвид законоустановеното наказание за това престъпление „глоба“, именно
същото следва да бъде наложено на всеки един от тримата подсъдими.
По отношение размера на същото, съдът отчете, че всеки
един от тримата подсъдими е безработен, като се издържа от търговия и получава
неустановени по размер месечни доходи.Това с оглед имотното съС.ие.
С оглед на това, съдът отчете утежняващите отговорността
обстоятелства относно двамата подсъдими –Р. и А., а именно обстоятелството на
техните осъждания по два пъти за всеки един от тях, за престъпление от общ
характер.
За подсъдимата И. такива не се установиха.
Предвид на това, съдът намери, че наказанието „глоба“
следва да бъде определено при превес на утежняващите отговорността
обстоятелства относно подсъдимите Р. и А. и единствено при наличие на
смегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимата И..
Предвид на това, с оглед законодателно определения
диапазон на наказанието – „глоба“ от 100 до 300 лева, съдът наложи наказание
„глоба“ на подсъдимите Р. и А. в размер на от по 200- двеста лева, а на подсъдимата
И. –глоба в размер на 100 лева.
С този вид и размер наказание на всеки един от тримата
подсъдими, съдът счете, че ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК да се поправи и
превъзпита всеки един от тримата подсъдими и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
По отношение на разноските, които всеки един от тримата
подсъдими следва да заплати, съдът счете, че същите следва да бъдат възложени
на всеки един от тях поравно, предвид на това, че са изразходени за стоково –
оценъчна експертиза за оценка на намерените от тях вещи- фотоапарати, като
всеки един от тях съдът осъди да заплати в размер от по 17- седемнадесет лева,
на основание чл.189 ал.3 от НПК, а сумата от 15- петнадесет лева, изразходена
за преводач, на основание чл. 189 ал.2 от НПК, възложи в тежест на държавата.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: