Решение по дело №182/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си по делото юриск. И. З. В. против Решение №19/22.01.2025 год., постановено по АНД №2921/2024 год. на Районен съд Стара Загора. Твърди, че ако съдът е имал в предвид решението на СЕС по дело С-61/23, то е следвало да намали размера на наложената санкция, а да не отмяна изцяло издаденият електронен фиш. Това е така, тъй като е доказано по безспорен начин извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което е констатирано и от съдът, видно от неговите мотиви. Въз основа на така изложените доводи, е направено искане да се отмени съдебното решение и бъде постановено друго такова, като бъде потвърдите обжалваният електронен фиш, както и се претендират направените разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация“ЕЕООД Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адв. Стрешкова изразява подробно становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. В съдебно заседание, моли да бъдат взети в предвид изложените в отговора на касационната жалба аргументи. Направено е искане за присъждане на направените в касационната инстанция разноски.

Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че касационната жалба е неоснователна и съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Старозагорският административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба, е допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното Решение №19/22.01.2025 год., постановено по АНД №2921/2024 год., Районен съд Стара Загора е отменил електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата на Агенция Пътна инфраструктура, с който на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД, представлявано от управителя Р. И. М., на основание чл.179, ал.3б във вр. чл.187а, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата. В електронния фиш е посочено, че на 24.02.2022 год., в 12:15 часа е установено нарушение с ППС товарен автомобил „Форд карго 1832“ с рег. №[рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, без ремарке в община Стара Загора, за движение по път I–5 км. 239+292 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №20812, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I – 5 км. 239+292. Собственик, на когото е регистрирано ППС е „Водоснабдяване и канализация“ЕООД. За да отмени електронния фиш въззивният съд е приел, че е безспорно установено извършването на административното нарушение въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и че е безспорно между страните, че собственик на ППС е „Водоснабдяване и канализация“ЕЕООД. В посочения ден и час, ППС се е движил по процесния път, а обжалвания електронен фиш е издаден от компетентен орган и отговаря на законовите изисквания за съдържание. При издаването му не са допуснати процесуални нарушения и не съществува законова пречка за приложението на чл.179, ал.3б от ЗДвП в конкретния случай. При определянето на санкцията обаче, е приел, че същото противоречи на приложимото към казуса право на ЕС, съгласно постановеното решение от 21.11.2024 год. по дело С-61/23. Същият принцип на съразмерност е уреден и в чл.12 от ЗАНН С оглед гореизложеното е направен извод, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Така постановеното решение е правилно.

Административнонаказателната отговорност на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД е ангажирана за нарушение на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, съгласно която, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер 2 500.00 лв. Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане – ал.2. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

На съдът е служебно известен факта, че е налице образувано и приключено дело С-61/23 на СЕС, образувано по преюдициално запитване на Административен съд- Хасково по КАНД №997 по описа на Административен съд- Хасково за 2022 год., на което се е позовал и въззивният съд. Единственият поставен преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“.

Според Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23, Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 год., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Според разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500.00 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС-то, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500.00 лв.

А според разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, ако собственикът на ППС-то е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС-то, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по чл.179, ал.3б в размер на 2500.00 лв.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че налагането на разглежданата имуществена санкция във фиксиран размер от 2500.00 лв., за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с принципа за съразмерност, нормативен израз на който е чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, съгласно която норма, Държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. От своя страна, противоречието с принципа за съразмерност обуславя незаконосъобразността на процесния ЕФ.

С оглед на наведените оплаквания в касационната жалба, съдът намира, че делото не следва да се връща за ново разглеждане и за постановяване на решение, с което да се измени обжалваният електронен фиш. Съгласно чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвидената санкция е фиксирана, поради което и районният съд не може да измени наложената санкция в хипотезата на чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН. В ЗДвП не е предвидено друго такова наказание за извършено нарушение от същия вид и за което да е предвидена по-леко наказание. Ето защо, същият може само да потвърди или да измени обжалваният пред него акт по чл.58д от ЗАНН, в случая електронен фиш.

По тези съображения решението на Районен съд Стара Загора е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да се остави в сила.

По делото са направени искания и от двете страни за присъждане на сторените разноски. При този изход на делото основателни са тези на ответника по касация. По настоящата инстанция, е приложен договор за правна защита и съдействие, за осъществяване на процесуално представителство пред районен съд, с договорено и платено адвокатско възнаграждение по банков път в размер на 660.00 лв. с ДДс.

Води от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВИ В СИЛА Решение №19 от 22.01.2025 год., постановено по АНД №2921/2024 год. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ЕЕООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя Р. И. М. със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица]разноски в размер на 660.00 /шестстотин и шестдесет/ лв.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.