РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Тутракан, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100706 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
5549/11.12.2023 на „У. б.“ АД с ЕИК *** против Ф. Б. Б. с ЕГН **********, С.
Х. Б. с ЕГН ********** и О. О. Б. с ЕГН ********** за обявяване за
недействителна спрямо ищеца сделката по Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 182, том 5, рег.№ 5131, дело № 817/2022 на нотариус М.
К., рег.№ 648 на Нотариалната камара, вписан в Агенцията по вписванията –
Служба по вписванията – Тутракан като акт № 40, том XI, дело 1956/2022,
вх.рег.№ 2990 от 21.12.2022, в частта, с която към приобретателя са
прехвърлени 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху:
1. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с***, представляващо
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – XII – 13 (дванадесет римско –
тринадесет арабско) с площ от 1473 кв.м. (хиляда четиристотин седемдесет и
три квадратни метра), в квартал 5 (пети) по плана на селото, одобрен със
Заповед № 219/30.04.1993 г. на Община Главиница, ведно с построените в
имота: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 74 кв.м. (седемдесет
и четири квадратни метра) и ПРИСТРОЙКА с площ от 16 кв.м. (шестнадесет
квадратни метра), при граници и съседи за имота по скица: улица, УПИ XIII-
15, УПИ XIV-14, УПИ XV-12 и УПИ XI-21, като дарителите Ф. Б. Б. и С. Х.
Б. си запазват заедно и поотделно пожизнено вещно право на ползване и
обитаване върху дарявания имот;
2. и 200/269 (двеста от двеста шестдесет и девет) идеални части,
1
равняващи се на 200 кв.м. (двеста квадратни метра) обособени като
„ПИВНИЦА“, със самостоятелен вход откъм улица „Първа“, състояща се от
зала, кухня и санитарни помещения от ПОЛУМАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА
ТЪРГОВСКА СГРАДА, цялата с площ 269 кв.м. (двеста шестдесет и девет
квадратни метра), построена в общинско ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.
Зарица, ул. „Първа“ № 6 (шест), общ. Главиница, обл. Силистра,
представляващо УРИГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – III – 20 (три римско –
двадесет арабско) с площ от 1329 кв.м. (хиляда триста двадесет и девет
квадратни метра), в квартал 10 (десети) по плана на селото, одобрен със
Заповед № 219/30.04.1993 г. на Община Главиница, при граници и съседи за
имота по скица: УПИ V-19, УПИ IV-18 и УПИ II-17, като дарителите Ф. Б. Б.
и С. Х. Б. си запазват заедно и поотделно пожизнено вещно право на ползване
и обитаване върху дарявания имот.
Предвид местоположението на имотите и сбора на данъчните им
оценки, който е 6927,50 лева, респ. 3463,75 лева за половината, делото е
местно и родово подсъдно на Тутраканския районен съд на основание чл. 109
и чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК. Платена е държавна такса от 50 лева.
Ищцовото дружество твърди, че е кредитор на ответника Ф. Б. Б. за
сумата от 40000 лева, за която се е снабдил с Изпълнителен лист №
440/15.06.2023 въз основа на Заповед за изпълнение № 495/15.06.2023 по
ч.гр.д.№ 930/2023 на Районен съд – Силистра, за вземане по договор за
банков кредит № 1816/677/20092021 от 20.09.2021 г. Настоява, че с
оспорената сделка, с която Ф. Б. Б. и С. Х. Б. са се разпоредили безвъзмездно
в полза на внука им с гореописаните имоти, е увреден интересът на
кредитора, тъй като с нея длъжникът Ф. Б. намалява имуществото си, което би
послужило за удовлетворение на вземането. Тъй като имотите, предмет на
прехвърлителната сделка, се твърди, че са придобити в режим на СИО, затова
петитумът на иска е да се обяви относителната недействителност само за
половината от правата, прехвърлени към приобретателя, колкото би следвало
да е делът на съпруга в имуществената общност. Ищецът претендира
разноски.
Ответниците се представляват от общо упълномощен процесуален
представител адвокат, който оспорва иска, но прави признание от името на
своите доверители: че банката ищец действително е останала частично
неудовлетворена за вземането си, възникнало от договора за банков заем; че
задължен по него е ответникът Ф. Б.; и че имотите, предмет на оспорената
сделка, са придобити от него и ответницата в режим на СИО. За О. Б., поради
малолетие, упълномощаването на адв. М. е извършено от баща му О. Ф..
В откритото съдебно заседание ищецът поддържа иска, а ответникът го
оспорва с довода, че е липсвало намерение за увреждане на кредитора, тъй
като атакуваната сделка е извършена от длъжника преди издаване на
изпълнителния лист за вземането на кредитора.
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
2
Касае се за иск с правна квалификация по чл. 135 от ЗЗД. Съгласно този
нормативен текст, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Според
константната съдебна практика, увреждащо интереса на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което
отделен имуществен обект се изважда от патримониума на последния;
знанието за увреждане е елемент от фактическия състав на потестативното
право да бъде обявен за недействителен разпоредителен акт на длъжника по
отношение кредитора, когато актът е извършен след възникване на вземането,
като моментът на настъпването на изискуемостта и на установяването на
вземането по съдебен ред са без значение; това знание е налице у длъжника,
когато пътримониумът му се променя чрез негов акт; знанието на длъжника е
достатъчно, когато актът на разпореждане е безвъзмезден (така в Решение №
201 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 1036/2018 на 4-то Г.О.).
Ответникът Ф. Б. не оспорва, че ищецът му е кредитор, който е останал
неудовлетворен за сумата от 40000 лева, за която се е снабдил с
Изпълнителен лист № 440/15.06.2023 въз основа на Заповед за изпълнение №
495/15.06.2023 по ч.гр.д.№ 930/2023 на Районен съд – Силистра, за вземане по
договор за банков кредит № 1816/677/20092021 от 20.09.2021 г.; не оспорва и
безвъзмездната разпоредителна сделка от 21.12.2022 г., в полза на внука си,
поради което и на основание чл. 153 от ГПК тези факти не подлежат на
доказване, а се приемат от съда като безспорни.
Следователно, щом разпоредителната сделка е безвъзмездна и е
сключена след възникването на дълга, налице е увреждане на кредитора и
знание у длъжника Ф. Б. за това.
Тъй като дарението не е възмездно разпоредително действие, знанието
на лицето, което договаря с длъжника, е без значение – арг. чл. 135, ал. 1, изр.
2 от ЗЗД, и въпреки това то е налице от презумпцията за знание по ал. 2,
понеже дареният е записан в нотариалния акт като внук на дарителя и това
обстоятелство не се оспорва.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
ответника, че е липсвало намерение за увреждане на кредитора, явно имайки
предвид разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Намерението по този
нормативен текст е от значение, когато разпоредителната сделка предхожда
възникване на вземането. Основателни са аргументите на адв. А., че
вземането възниква от договора за банков кредит, а не от снабдяването на
кредитора с изпълнителен лист за него. В случая, договорът за банков кредит
предхожда увреждащата сделка и затова не може да се говори само за
намерение, а направо за реализация на увреждането и знание за него от
страна на увреждащия длъжник. Фактът, че изпълнителният лист е издаден
след разпоредителната сделка, е без значение, както приема и ВКС в
цитираното по-горе решение.
3
Искът срещу ответниците Ф. Б. Б. и О. О. Б. се явява напълно
основателен, тъй като с него се претендира обявяване относителната
недействителност само на ½ ид.ч. от правата, прехвърлени с атакувания
договор за дарение, колкото е правото на собственост на ответника Ф. Б. Б. в
имотите, предмет на оспорената сделка, тъй като същите са придобити от
него и ответницата С. Х. Б. в режим на СИО.
По отношение на ответницата С. Х. Б. искът е недопустим, поради
липса на правен интерес, тъй като ищецът не претендира обявяване
относителната недействителност на сделката спрямо него за нейните ½ ид.ч.
от правото на собственост върху двата имота. Ето защо, спрямо нея
производството следва да се прекрати.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците Ф. Б. Б. и О. О. Б. следва
да бъдат осъдени да платя 2/3 от разноските на ищеца за адвокатски хонорар
542,60 лева с ДДС и за държавна такса 50 лева, което прави 395,07 лева.
Отговорността за разноски е деликтна, затова на основание чл. 53 от ЗЗД,
осъждането на ответниците следва да е в условията на солидарност.
За прекратената част на производството, ответницата С. Б. има право, на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, на съответната част от разноските.
Адвокатският хонорар, платен от тримата ответници, общо е 3000 лева, а
една трета от нея е 1000 лева. Минималният хонорар, според чл. 7, ал. 6
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да е 1500 лева – за един ответник. Независимо че съдът не е обвързан
от размерите в наредбата, не намира 1000 лева, платени от всеки ответник за
иск с предмет, като настоящия, за прекомерен. Ето защо, С. Б. има право да и
̀
се присъдят 1000 лева разноски.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо „У. б.“ АД с ЕИК ***
сделката по Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 182, том 5, рег.
№ 5131, дело № 817/2022 на нотариус М. К., рег.№ 648 на Нотариалната
камара, вписан в Агенцията по вписванията – Служба по вписванията –
Тутракан като акт № 40, том XI, дело 1956/2022, вх.рег.№ 2990 от 21.12.2022,
в частта, с която Ф. Б. Б. с ЕГН ********** дарява на О. О. Б. с ЕГН
********** своята 1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от правото на
собственост върху:
1. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в ***, представляващо
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – XII – 13 (дванадесет римско –
тринадесет арабско) с площ от 1473 кв.м. (хиляда четиристотин седемдесет и
три квадратни метра), в квартал 5 (пети) по плана на селото, одобрен със
Заповед № 219/30.04.1993 г. на Община Главиница, ведно с построените в
4
имота: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 74 кв.м. (седемдесет
и четири квадратни метра) и ПРИСТРОЙКА с площ от 16 кв.м. (шестнадесет
квадратни метра), при граници и съседи за имота по скица: улица, УПИ XIII-
15, УПИ XIV-14, УПИ XV-12 и УПИ XI-21, като дарителите Ф. Б. Б. и С. Х.
Б. си запазват заедно и поотделно пожизнено вещно право на ползване и
обитаване върху дарявания имот;
2. 200/269 (двеста от двеста шестдесет и девет) идеални части,
равняващи се на 200 кв.м. (двеста квадратни метра) обособени като
„ПИВНИЦА“, със самостоятелен вход откъм улица „Първа“, състояща се от
зала, кухня и санитарни помещения от ПОЛУМАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА
ТЪРГОВСКА СГРАДА, цялата с площ 269 кв.м. (двеста шестдесет и девет
квадратни метра), построена в общинско ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.
Зарица, ул. „Първа“ № 6 (шест), общ. Главиница, обл. Силистра,
представляващо УРИГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – III – 20 (три римско –
двадесет арабско) с площ от 1329 кв.м. (хиляда триста двадесет и девет
квадратни метра), в квартал 10 (десети) по плана на селото, одобрен със
Заповед № 219/30.04.1993 г. на Община Главиница, при граници и съседи за
имота по скица: УПИ V-19, УПИ IV-18 и УПИ II-17, като дарителите Ф. Б. Б.
и С. Х. Б. си запазват заедно и поотделно пожизнено вещно право на ползване
и обитаване върху дарявания имот.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 706/2023 срещу ответницата
С. Х. Б. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Ф. Б. Б. с ЕГН ********** и О. О. Б. с ЕГН **********
солидарно да платят 395,07 лева на „У. б.“ АД с ЕИК *** за разноски по гр.д.
№ 706/2023 на ТнРС.
ОСЪЖДА „У. б.“ АД с ЕИК *** да плати 1000,00 лева на С. Х. Б. с ЕГН
********** за разноски по гр.д.№ 706/2023 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5