Р Е Ш Е Н И Е № 10
гр.Бургас, 19.11.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на седми
ноември през две хиляди и осемнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретар Зинаида Монева, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 4 по описа на съда за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Образувано
е по жалба на М.В.Д., с ЕГН: **********, Р. В. Д., с ЕГН: **********, Б.Д.Д., с
ЕГН: **********, К.Д.Д., с ЕГН: **********, и Т.Д.Д., с ЕГН: **********, всички
със съдебен адрес: ***, офис 3, адв. А.И.Ж., против Решение № 2769/12.01.2018г.
по преписка вх.№ 2769/12.02.1992г. на ОСЗ гр.Созопол, с което на
жалбоподателите – в качеството им на наследници на Р. Х. С, е отказано
възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на два имота: нива от 5.6 дка, на-ходяща се в землището на
гр.Черноморец, м.”Акра”, и заявена с пореден № 8, и нива от 1 декар – в
землището на гр.Ч, м.”Аклади”, с пореден № 19, тъй като попадат в терен на МНО
– Раздел III, т.2 и т.3. Излагат се съображения, че административният орган неправилно е
интерпретирал доказателствата по преписката, поради което е по-становил незаконосъобразен
административен акт. Иска се от Съда да отмени обжалва-ното решение и да постанови
ново, с което – по същество, да им възстанови правото на собственост върху
процесните имоти в стари реални граници. Претендират се и напра-вените по
делото разноски.
Въззиваемата
ОСЗ – гр.Созопол оспорва жалбата и иска от Съда да я отхвърли.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тях-ната съвкупност, с
оглед и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, от легитимирани да обжалват административния акт лица – наследници на Ради Хаджи Стоянов, видно от приложените към
нея удостовере-ния, и при наличие на правен интерес, поради което се
явява процесуално допустима.
От представената от ОСЗ – Созопол в заверено копие административна преписка
се установява, че същата е била образувана по заявление на Г. Р. В, в
качеството й на наследник на Р. Х.С, вх.№ 126/2769 от 12.02.1992г. С него тя е
поискала възстановяване
на правото на собственост върху земеделски земи, между които и процесните два имота
– нива от 5.6 дка, находяща се в
землището на гр. Ч, м.”А”, и заявена с пореден № 8, и нива от 1 декар – в
землището на гр. Ч, м.”А”, с пореден № 19. С Протокол № 2769/24.02.1993г. ОСЗ е
отка-зала да признае правото на възстановяване на собствеността върху тях с
плана за земе-разделяне, а с Решение № 2769/27.03.1997г. – да ги възстанови в
съществуващи /възста-новими/ стари реални граници, защото попадат в терена на
МНО. С Решение № 1 от 08. 02.2017г., постановено по адм. дело № 9/2016г. на РС
Бургас, в сила от 09.06.2017г., ци-тираните административни актове са били
обявени за нищожни – първият, като издаден от незаконен състав на
административния орган, а вторият – поради липса на изискуе-мата по закон
писмена форма. Административната преписка е била върната на ОСЗ Со-зопол за
ново, валидно произнасяне по заявлението.
Междувременно, по молба от 08.12.1999г. на В, е била отпочната проце-дура
по обезщетяване на
наследниците на С, за признатото
им с Решение № 2769/ 27.03.1997г.,
но невъзстановено право на собственост върху част от заявените земедел-ски земи
– общо 8.064 декара, III категория, включая и процесните ниви, по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. С Решение
№ 2769/14.03.2000г. ОСЗ е определила
стойността на дължимото обезщетение – 6 290 лв., по 780 лв./дка., а с
Решение № 54/17.01.2005г. – и начинът, по който да се извърши репарацията,
съответно – за 4 068 лв. със земя и
за 2 097 лв. с пои-менни компенсационни бонове. Към момента
обезщетителната процедура не е приклю-чила и решение по чл.27а от ППЗСПЗЗ все
още не е постановено.
На 08.01.2010г. Г. В. е починала и е оставила за свои
наследници по закон синовете си – М.В.Д. и Р.В.Д., които заедно с Б.Д.Д., К.Д.Д.
и Т.Д. Димит-ров, снаха и внуците на другата дъщеря на Р.Х. С. – К. Р. У,
починала на 26.11.1988г., се явяват страни в административното производство – жалбоподатели
по настоящото дело.
С обжалваното
Решение № 2769/12.01.2018г. ОСЗ – Созопол
е признала правото на собственост на наследниците на Р. Х.С , върху процесните две ниви, но е
отказала да им ги възстанови – в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници, излагайки съображения, че те попадат в терени на Министерство на
отбраната.
Жалбата е основателна.
Както беше посочено, с обжалваното Решение, в Раздел I, е признато правото на възстановяване на собствеността върху процесните
земеделски земи на жалбоподатели-те, поради което обсъждане на обстоятелствата,
във връзка със собственическите права на наследодателя им – към момента на
обобществяването на имотите, се явява безпред-метно.
В случая, очевидно, се касае за наличие на постановен отказ от ОСЗ при
хипоте-зата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, законосъобразността на който следва да
бъде проверена в настоящото производство.
Съгласно цитираната по-горе разпоредба, собствениците
или техните наследни-ци, притежавали земеделски земи преди
образуването на ТКЗС
или ДЗС, независимо от това
дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях,
селскосто-пански организации, намиращи се в границите
на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или
върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно иска-не с равностойни земи от държавния или от общинския
поземлен фонд и/или с поимен-ни компенсационни бонове.
От заключението по
допуснатата СТЕ, прието в последното проведено по делото съдебно заседание, се
установява, че имотът с площ от 5.6 дка – по Раздел III, т.2 от об-жалваното решение,
попада в ПИ с идентификатор 81178.3.196 по КККР на гр.Ч, м.”А”, а този, по т.3
– в ПИ с идентификатор 81178.7.28, и е заснет с площ от 1.4 дка в плана на инж.
Йонов от 1939г. – на името на Р. Х. С, като в тази връзка, с молба
от 03.09.2018г., жалбоподателите са изменили искането си. Установява се, също така,
че те не са застроени със сгради и липсват данни за наличие на подемни
съоръжения, т. е. не попадат в хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Вещото лице
е из-готвило и скици, в които е отразило тяхното местоположение.
Във връзка с мотива
на административния орган за постановения отказ, следва да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ, правото на собственост на държавата върху земеделските
земи, предоставени на МО, на МВР и на други ведом-ства, за цели, свързани непосредствено с отбраната и
сигурността на страната, се запаз-ва в
места и размери, определени от Министерския съвет по предложение на министъра
на отбраната, съответно министъра на вътрешните работи или ръководителя на
ведом-ството, а при отпадане на необходимостта за това – те се
включват в ДПФ с решение на МС.
При нейна
доказателствена тежест, ответната ОСЗ Созопол не е ангажирала до-казателства за
съществуването на акт на МС в горния смисъл.
Напротив, по делото
е приложен Акт № 6559 – за частна държавна собственост, съставен на
03.12.2012г., на основание чл.2, ал.3, вр. с чл.68, ал.1 и чл.71, ал.1 от ЗДС;
Решение на МС с № 144/28.02.2005г. за обявяване на недвижими имоти публична дър-жавна
собственост, за частна такава, в областите Б, В, Д. и С, и Ре-шение на МС №
538/23.07.2010г. за безвъзмездно предоставяне за управление на имот – частна
държавна собственост, на Областния управител на Област Бургас – за същия ПИ с
идентификатор 81178.3.196 по КККР на гр.Черноморец, м.”Акра”, с площ от
370 974 кв. м., както и Решение № 939 от 08.11.2016г. на МС на Р България,
с което ПИ с иден-тификатор 81178.7.28 по КККР на гр.Ч, м.”Червенка”, с площ 174 726
кв. м., публична държавна собственост, на основание чл.6, ал.1 от ЗДС и чл.5,
ал.2 от ППЗДС, е обявен за частна такава.
Тези писмени
доказателства, респективно – удостоверените с тях обстоятелства, неправилно са
били игнорирани от административния орган при постановяване на об-жалваното
решение.
Най-накрая – неоснователни са и доводите на
ОСЗ С, че висящото произ-водство по обезщетяване на жалбоподателите за
признатото им, но невъзстановено пра-во на собственост, със земи от държавния или от общинския поземлен
фонд и/или пои-менни компенсационни бонове, съставлява пречка за
възстановяването на имотите в съ-ществуващи
/възстановими/ стари реални граници, тъй като процедурата за това – като
отпочната въз основа на обявеното за нищожно Решение № 2769/27.03.1997г., е
опоро-чена, съответно – издадените в хода й, при липсата на валидно правно
основание, адми-нистративни актове също са недействителни и не са породили
правно действие.
При така установеното от фактическа и правна страна,
настоящият съдебен със-тав намира, че Решението на ОСЗ Созопол, в обжалваните
му части, като незаконосъоб-разно, следва бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което на наследни-ците на
Ради Хаджи Стоянов да се възстанови правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху процесните два имота –
вторият с площ от 1.4 дка, на основание чл.18ж, ал.5 от ППЗСПЗЗ, и съобразно
скиците към заключението на вещото лице по СТЕ В.Г. на л.254 и л.255 от делото.
За пълнота следва да се посочи, че липсата на
описание на границите на възста-новените имоти – в Раздел II от Решението, сама по себе си, не е основание за проглася-ване на
административния акт за нищожен в тази му част, както се твърди в писмените
бележки на адв. Ж., тъй като жалбоподателите биха могли да поискат от ОСЗ да го
допълни, съобразно изискванията на закона.
ОСЗ Созопол следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателите направени-те по делото разноски, както следва: за платени
адвокатски възнаграждения – по 360 лв. на М.В.Д. и Р.В.Д., и по 240 лв. на Б.Д.Д.,
К.Д.Д. и Т.Д.Д., и общо 250 лв. – за СТЕ.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2769/12.01.2018г. по преписка с вх.№
2769/12.02.1992г. на ОСЗ С, – в частта му, с която на наследниците на Р. Х. С,
е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на два имота – земеделски земи, а именно:
нива от 5.6 дка, находяща се в зем-лището на гр.Ч, м.”А, и заявена с пореден №
8, и нива от 1 декар – в зем-лището на гр.Ч, м.”А”, с пореден № 19 – Раздел III, т.2 и т.3, като вмес-то това ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА правото на собственост на наследници на Р.Х. С, в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следните имоти: нива от
5.6 дка, находяща се в землището на гр.Ч, м.”Аа” и заявена с пореден № 8, част
от ПИ с
идентификатор 81178.3.196 по КККР на гр.Ч, м.”А”, площ 370 974 кв. м., и нива от 1.4 дка, находяща се в землището на
гр.Ч, м.”А”, с пореден № 19, част от ПИ с идентификатор 81178.7.28 по
КККР на гр.Ч, м.”Ч”, площ 174 726 кв. м., колорирани в червено на скиците, изготвени от вещото лице по СТЕ В.Г.,
съответно – на л.254 и л.255 от делото, които да се считат за неразделна част
от решението.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.