РЕШЕНИЕ
№ 1237
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
в присъствието на прокурора Ваня Ат. Прокопова
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330101693 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.72 ал.4 от Закона за министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по подадена жалба от М. Г. П., ЕГН: **********, чрез адв.
С.П., срещу Заповед за задържане на лице рег. №****** на полицейски орган
при РПУ **** на ОД на МВР ****, ***** И. М. П., с която му е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт,
в частност липса на посочени фактически основания за задържане на
жалбоподателя, респ. липсвали мотиви за задържането на жалбоподателя.
Оспорва се жалбоподателят да е извършил престъпилението, посочено в
заповедта за задържане, а именно: да е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества. В тази връзка се излагат съображения, че органът не е
обяснил на жалбоподателя каква е причината за задържането му и има ли
необходимост от извършване на неотложни процесуално-следствени действия
с участието на жалбоподателя. Поради изложеното моли съдът да отмени
оспорената заповед. Претендира разноски.
От И. М. П. е постъпило становище за неоснователност на депозираната
жалба. Посочва, че Заповедта съдържа всички необходими реквизити по чл.
72 ал.1 ЗМВР. Излага доводи, че заповедта е издадена по повод данни за
извършено престъпление по чл. 343, ал.3 НК. Възразява се срещу
1
представеното от жалбоподателя изследване от лаборатория „*****“,
доколкото не е извършено по надлежния ред. Поради изложеното моли
жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и
обсъди доводите, изложени в жалбата, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок,
произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима. По същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,
като съображенията за това следните:
При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на
основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата
законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение
№ 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния
административен съд/.
При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/,
длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на
юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и
йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно
производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност
на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР - ****, следва
да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са
осъществени в съответния териториален обхват. Компетентността на органа
се установява и от представеното по делото писмо на **** сектор „******“
при ОД на МВР **** /л.23/.
Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на
административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата
на чл.74 ал. 2 ЗМВР.
Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Досежно
фактическо основание за задържането, съгл. изискването на чл.74 ал.2 т.2
ЗМВР, е приложима хипотезата на съдържащи се в административната
преписка данни, обосноваващи прилагане на посочената в заповедта норма
- чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР. В тази връзка неоснователно се явява възражението за
на жалбоподателя, че издадената заповед се явява незаконосъобразна,
доколкото в същата не са посочени фактическите и правни основания за
задържането. Като фактически основания е посочено: „за това, че е
заподозрян като извършител на престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, а именно,
че на ***** г. около 20:47 часа в гр. *****, на бул. *****“, на кръстовището с
ул. ******“, управлява лек автомобил „*****“, рег. № *****, след употреба
2
на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство
„Dreger Drug Test 5000“, с фабричен № *****, като същото отчита
положителна проба за наличие на „******“ - ДП № ****** г. по описа на РУ
*****. Съдът намира посоченото в заповедта за достатъчно за изпълнение на
изискването по чл. 74 ал.2 т.2 ЗМВР, доколкото е посочено, че са налице
данни за извършено престъпление, като същото е конкретизирано, както като
правна квалификация – чл. 343б, ал.3 НК, така и като описание от фактическа
страна – място, дата и начин на извършване на деянието. В тази връзка следва
да се посочи, че правилно е определено и правното основание на
задържането, а именно: чл. 72 ал.1 т.1 ЗМВР, съгласно който полицейските
органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление.
Досежно съобразяването на оспорения акт с материалноправните
норми, то съдът намира, че видно от приобщените по делото писмени
доказателства: самата заповед и Постановление за назначаване на съдебно-
химическа експертиза от ****** г., по повод посоченото деяние е образувано
досъдебно производство № **** г. по описа на РУ **** при ОД на МВР
*****. Следва да се отбележи, че законът борави с терминът „налице данни“,
не и със сигурност, която е необходима за постановяване на съдебен акт, респ.
достатъчно за осъществяване на задържането за срок от 24 часа е наличието
на индиция за съпричастността на жалбоподателя към извършено
престъпление, каквато несъмнено е била налице.
В тази насока от настоящия съдебен състав не се кредитира представено
изследване от лаборатория „******“ на жалбоподателя на ****** г. /л.7/,
доколкото за установяване на наличието, респ. липсата на наркотични
вещества при управление на МПС е предвиден специален ред, обективиран в
нормативен акт, а именно: Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества и техните аналози.
На последно място следва да бъде изследван въпросът дали оспореният
акт съответства на целите на закона. Според принципа на законността,
нормативен израз на който е нормата на чл.4 ал.2 от АПК, административни
актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона.
А според принципа на съразмерността /чл.6, ал.2 от АПК/,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение
на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй като
същият е задържан от полицейски органи на ****** г. от 21:00 ч. – видно от
оспорената заповед, на същия ден е образувано наказателно производство, а
на ****** г. е назначена и химическа експертиза. Съобразно конкретните
факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а съобразно с
целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на
3
свобода и сигурност в съответствие с чл. 6 ал.1 АПК.
Поради всичко изложено, доколко оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните
правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона,
както и без противоречие с материалноправни разпоредби, същата се явява
законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78 ал.3
ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета
на органа, издал атакувания акт – ОД на МВР *****, сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в минимален размер
съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 9898/08.02.2022 г., депозирана от М. Г. П.,
ЕГН: **********, чрез адв. С.П., срещу Заповед за задържане на лице рег. №
****** на полицейски орган при РПУ ***** на ОД на МВР *****, ****** И.
М. П., с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
"задържане за срок от 24 часа".
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
******, с адрес: гр. *****, ул. *******, сумата в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4