№ 4535
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Г. В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Г. В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110142416 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от
****,представлявано от *****,против А. П. Г.,ЕГН **********,лично и със
съгласието на И. В. Г.,против И. В. Г.,ЕГН **********,и против Г. П. Г.,ЕГН
**********,и тримата с адрес ****,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер,както следва : спрямо А. П. Г. – 258,74 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2021 г.,40,61 лева мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. до 25.03.2022 г.,8,69 лева сума за дялово разпределение
за периода м.03.2019 г. до м.04.2021 г.,1,64 лева мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до 25.03.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането ; спрямо И. В. Г. - 258,74 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2021 г.,40,61
лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 25.03.2022 г.,8,69 лева сума
за дялово разпределение за периода м.03.2019 г. до м.04.2021 г.,1,64 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г.
до 25.03.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането и спрямо Г. П.
Г. – 1034,98 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.04.2021 г.,162,45 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до
25.03.2022 г.,34,77 лева сума за дялово разпределение за периода м.03.2019 г.
до м.04.2021 г.,6,58 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
1
за периода 01.05.2019 г. до 25.03.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в ****,при което ответниците са задължени да заплащат
цената на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че
за процесния период ответниците са допуснали неизпълнение на договорните
си задължения и главницата за доставена топлинна енергия не е заплатена.
Ищецът твърди,че претендираната цена съответства на действително
доставено количество топлинна енергия. Предвид обстоятелството,че цената
не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва. С исковата молба
са предявени и искови претенции за заплащане на сума за дялово
разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по
реда на заповедното производство,но предвид депозирани възражения е
налице интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда
да уважи предявените искове.
Ответниците И. В. Г.,Г. П. Г. и А. П. Г.,лично и със съгласието на И. В.
Г. в депозирания писмен отговор не оспорват съществуването на договорно
правоотношение,не оспорват начина,по който е определен размерът на
задълженията им,не твърдят да са заплатили цената,но формулират
възражение за настъпила погасителна давност. Молят съда да отхвърли
исковете.
Третото лице помагач изразява становище за основателност на
исковете.
****,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените
по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от *** претендира издаването на
заповед за изпълнение против А. П. Г. лично и със съгласието на И. В. Г.,И. В.
Г. и Г. П. Г. сумите от 1552,48 лева главница за топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. до м.04.2021 г., 243,68 лева лихва за забава за периода 15.09.2019
г. до 25.03.2022 г.,52,16 лева сума за дялово разпределение за периода
м.03.2019 г. до м.04.2021 г., 9,88 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. до 25.03.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело *** по описа на ***** състав.
Представени са общи условия на **** за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
С нотариален акт от 27.06.1986 г. ** дарява на *** Г. и на ****
Видно от нотариален акт за замяна,**** прехвърля на Г. П. Г. ½ ид.част
от апартамент 2***а Г. П. Г. прехвърля на **** ½ ид.част от ****
Съгласно договор № 2190/25.04.2002 г.,сключен между ***,като
изпълнител,и етажните собственици в сградата в режим на етажна
собственост в бл.27 на ***,като възложители,страните са постигнали съгласие
2
да бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се
съгласяват да поставят индивидуални разпределители.
Приет е договор от 03.06.2020 г.,сключен между **** и ***,съгласно
който *** приема да реализира дялово разпределение в сгради в режим на
етажна собственост,а **** се съгласява да заплаща възнаграждение за
услугата дялово разпределение.
Видно от документи за главен отчет,същите отразяват показанията и
носят подпис за абонат.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или заповедта е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер. В настоящия случай ищецът следва да
проведе доказване,че съществува договорно правоотношение,да установи
уговорените права и задължения,да докаже доставеното количество топлинна
енергия и цената на същата,а в тежест на ответниците е възложено
доказването наличието на точно изпълнение на договорните задължения или
наличието на обстоятелства,изключващи отговорността им. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на
08.04.2022 г.
Страните не спорят,а и от ангажираните в хода на производството
доказателства се установява,че между страните съществува договорно
правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и продава топлинна
енергия,а ответниците са клиенти на топлинна енергия като собственици на
недвижимия имот. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ собственикът или носителят на
вещно право на ползване е клиент на топлинна енергия като договорното
правоотношение възниква с оглед притежаваното право на собственост или
вещно право на ползване – по отношение на топлоснабдените имоти към
влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ законът не поставя изискване за
наличието на договор в писмена форма. За да счете,че ответниците са
клиенти на топлинна енергия,съдът взе предвид,че според нотариалния акт за
замяна ответницата Г. Г. се легитимира като собственик на ½ идеална част от
недвижимия имот,а с настъпването на наследствено правоприемство всеки от
ответниците И. Г.,Г. Г. и А. Г. са придобили по 1/6 идеална част от имота,тъй
като притежаваната от наследодателя им Пламен Г. ½ идеална част
ответниците са наследили при равни дялове при съобразяване чл.5,ал.1 и
чл.9,ал.1 от ЗН. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията между
страните по договорното правоотношение се уреждат според общите условия
на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили
индивидуални условия,което означава,че приложение намират именно
3
общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане цена
на топлинна енергия точно,необходимо е цената да е заплатена в срока по
общите условия. Доказването факта на плащане на цената на доставена
топлинна енергия е възложено на ответниците,които следва да установят
точното изпълнение на договорното си задължение. В хода на производството
ответниците не са ангажирали доказателства да са заплатили цената или част
от същата,поради което съдът приема,че исковата претенция за реално
изпълнение на задължение за заплащане цена на топлинна енергия е доказана
по основание и по размер,в която насока ответниците изрично в писмения
отговор са заявили,че не оспорват начина,по който е формирана паричната
сума за топлинна енергия. **** приема,че са доказани и исковете за
заплащане сума за дялово разпределение – съгласно чл.36,ал.2 от общите
условия сумата за дялово разпределение се заплаща на доставчика,който
впоследствие реализира плащане към дружеството,реализирало дяловото
разпределение. Разбирането на съда,че исковете за главница за топлинна
енергия и за сума за дялово разпределение са доказани по основание и по
размер обосновават разглеждането на своевременно формулираното в
писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника на парична сума,който
може да се позове на настъпила давност,ако в определен период от време
кредиторът не предприема действия по реализиране на вземането си.
Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно Тълкувателно решение по тълк.дело №
3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай ищецът е
предприел действия по реализиране на вземането си на 08.04.2022 г.,на която
дата е предявена исковата претенция,което означава,че погасени по давност
са задълженията,за които към тази дата е изминал срок от време,по-дълъг от
три години,считано от изтичане срока за плащане. Съдът счита,че не се явяват
погасени по давност дължимите парични суми за топлинна енергия за
м.02.2019 г.,платимо в периода 01.03.2019 г. до 15.04.2019 г. и всички по-нови
задължения до м.04.2021 г.,съобразявайки обстоятелството,че според чл.33 от
общите условия цената на топлинна енергия следва да бъде заплащана в срок
от 45 дни от изтичане месеца на доставката. Съдът приема,че погасена по
давност е и претендираната парична сума за дялово разпределение за
м.03.2019 г. при съобразяване липсата на уговорен срок за изпълнение и
предвид чл.114,ал.1 от ЗЗД. Това означава,че възражението за давност е
основателно за сумата от 376 лева за топлинна енергия и за сумата от 2,46
лева за дялово разпределение,при което при съобразяване притежаваните от
всеки от ответниците дялове в съсобствеността,които обуславят обхвата на
отговорността на всеки от ответниците за заплащане главницата за топлинна
енергия и сумата за дялово разпределение съдът счита,че исковете подлежат
на уважаване,както следва : спрямо ответника Г. – за сумите от 196,07 лева
главница за топлинна енергия и 8,28 лева сума за дялово разпределение,за
ответницата И. Г. – за сумите от 196,07 лева главница за топлинна енергия и
8,28 лева сума за дялово разпределение,а за ответницата Г. Г. – 784,32 лева
главница за топлинна енергия и 33,13 лева сума за дялово разпределение,а за
разликата до пълните претендирани размери исковете подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД е
4
обусловено от установяване,че парична сума не е заплатена и за периода на
забава кредиторът има право на обезщетение от длъжника в размер на
законната лихва. Когато задължението има падеж или срок за
изпълнение,длъжникът изпада в забава,считано от деня,следващ падежа или
считано от деня,следващ последната дата от срока,а ако задължението няма
определен падеж или срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е
необходимо кредиторът да му отправи покана. **** счита,че предявените
искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение,съответно за сумите от по 1,64 лева
спрямо ответниците И. Г. и А. Г. и за 6,58 лева спрямо ответницата Г. Г.
подлежат на отхвърляне,тъй като общите условия не регламентират срок за
изпълнение на тези задължения,а същевременно дружеството ищец не доказва
да е отправило покана до ответниците,с която да ги постави в забава. ****
намира,че исковете за заплащане на мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия са доказани по основание – заплащането на задълженията
за главница за топлинна енергия има определен срок,а с неговото изтичане
клиентите на топлинна енергия изпадат в забава,но съдът,отчитайки
отхвърляне на исковете за главница частично поради настъпила погасителна
давност,приема,че и исковете за мораторна лихва следва да бъдат уважени
отчасти,а именно за сумите в размер на по 26,94 лева спрямо ответниците И.
Г. и А. Г.,както и за 107,76 лева спрямо ответницата Г. Г.,определени по реда
на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълните претендирани размери от по 40,61
лева за първите двама ответници и 162,45 лева спрямо третата ответника
исковете подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни в
производството претендират присъждането на съдебноделоводни разноски
съдът счита,че следва да бъдат присъдени такива в полза на ищеца при
отчитане на уважената част от исковете в размер на 490,50 лева за исковото
производство и в размер от 64,50 лева за заповедното производство,а в полза
на ответниците – сумата от 93,60 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, ****
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на А. П. Г.,ЕГН **********,лично и със съгласието на И. В. Г.,с
адрес ****,че съществува вземане на ****,представлявано от *****,в размер
от 196,07 лева ( сто деветдесет и шест лева и седем стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.02.2019 г. до м.04.2021 г., 26,94 лева (
двадесет и шест лева деветдесет и четири стотинки ) мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 25.03.2022 г.,8,28
лева ( осем лева двадесет и осем стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода м.04.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 08.04.2022 г. до
5
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело *** по описа на ***** състав,като отхвърля
исковете в частта за разликата над 196,07 лева до пълния претендиран размер
от 258,74 лева главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 26,94
лева до пълния претендиран размер от 40,61 лева лихва за забава,в частта за
разликата над 8,28 лева до пълния претендиран размер от 8,69 лева сума за
дялово разпределение, за сумата от 1,64 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до 25.03.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на И. В. Г.,ЕГН **********,с адрес ****,че съществува вземане на
****,представлявано от *****,в размер от 196,07 лева ( сто деветдесет и шест
лева и седем стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.02.2019 г.
до м.04.2021 г., 26,94 лева ( двадесет и шест лева деветдесет и четири
стотинки ) мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. до 25.03.2022 г.,8,28 лева ( осем лева двадесет и осем стотинки )
сума за дялово разпределение за периода м.04.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
08.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело *** по описа на ***** състав,като
отхвърля исковете в частта за разликата над 196,07 лева до пълния
претендиран размер от 258,74 лева главница за топлинна енергия,в частта за
разликата над 26,94 лева до пълния претендиран размер от 40,61 лева лихва за
забава,в частта за разликата над 8,28 лева до пълния претендиран размер от
8,69 лева сума за дялово разпределение, за сумата от 1,64 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до
25.03.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Г. П. Г.,ЕГН **********, с адрес ****,че съществува вземане
на ****,представлявано от *****,в размер от 784,32 лева ( седемстотин
осемдесет и четири лева тридесет и две стотинки ) главница за топлинна
енергия за периода м.02.2019 г. до м.04.2021 г., 33,13 лева ( тридесет и три
лева и тринадесет стотинки ) сума за дялово разпределение за периода
м.04.2019 г. до м.04.2021 г., 107,76 лева ( сто и седем лева седемдесет и шест
стотинки ) мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. до 25.03.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 08.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело *** по описа на ***** състав,като отхвърля
исковете в частта за разликата над 784,32 лева до пълния претендиран размер
от 1034,98 лева главница за топлинна енергия,за разликата над 33,13 лева до
пълния претендиран размер от 34,77 лева сума за дялово разпределение,за
разликата над 107,76 лева до пълния претендиран размер от 162,45 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,за сумата от 6,58 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. П. Г.,ЕГН **********,лично и със съгласието на И. В. Г.,
И. В. Г.,ЕГН **********,и Г. П. Г.,ЕГН **********,и тримата с адрес **** да
6
заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на
****,представлявано от ***** сумите от 490,50 лева ( четиристотин и
деветдесет лева и петдесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и от 64,50 лева (
шестдесет и четири лева и петдесет стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА ****,представлявано от ***** да заплати на основание чл.81
от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на А. П. Г.,ЕГН **********,лично и със
съгласието на И. В. Г., И. В. Г.,ЕГН **********,и Г. П. Г.,ЕГН **********,и
тримата с адрес **** сумата от 93,60 лева ( деветдесет и три лева и шестдесет
стотинки ) заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач ***.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7