Гр.
Стара Загора, 18.11.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
П редседател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова КАН дело № 213 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „ТРАНСТЕКС 3” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 2А,
ет.4, ап.11, представлявано от управителя З.К., чрез адв. Н.Н. – ВТАК против Решение № 234
от 30.05.2022г., постановено по АНД № 894/2022 г. по описа на Районен съд Стара
Загора, с което е изменено Наказателно постановление № 83/09.02.2022 г., издадено
от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ гр.
Стара Загора, като наложеното на касатора на основание чл.135, ал.1, т.1 от
Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение по чл.22,
ал.4 от Наредба № 1 от 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри, е намалено на 2000 лв. В жалбата са изложени оплаквания за
незакосъобразност на решението с твърдения за постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.63в от ЗАНН. Касаторът оспорва изводите на районния съд за
законосъобразност на наказателното постановление, тъй като същото не
кореспондира със събраните по делото доказателства. Претендира приложимост на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, алтернативно се позовава на по-благоприятен закон. Въз
основа на изложени в жалбата и писмена молба съображения е направено искане за
отмяна решението на районния съд и постановяване на друго, с което да бъде
отменено изцяло наказателното постановление, като се иска и присъждане на
разноски.
Ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено възражение чрез
упълномощен представител оспорва касационната жалба като неоснователна, моли за
оставяне в сила на обжалваното решение и претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства,
наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на
страните и като извърши служебна проверка на основание чл.218,
ал.2 от АПК на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба от „Транстекс“
ЕООД, ЕИК *********, против Наказателно постановление № 83/09.02.2022 г., издадено от Директора на
РИОСВ Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 83/18.10.2021г., на основание чл.135, ал.1,
т.1 от ЗУО е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2500 лв. за извършено нарушение по чл.22, ал.4 от Наредба № 1 от 2014 г. за
реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Административно наказателното
обвинение се основава на следните факти: С констативен протокол №
009257/30.09.2021 г. е извършена проверка по документи в РИОСВ Стара Загора на
„Транстекс“ ЕООД гр. Велико Търново, във връзка с писма на Националния
координационен център към МОСВ вх.№ РД-05-169 (59)/07.09.2021 г., вх.№
РД-05-169 (61)/08.09.2021 г., вх. № РД-05-169 (62)/20.09.2021 г. за осъществени
трансгранични превози на отпадъци по Регламент /ЕО/ № 1013/2006. Във връзка с
представената информация от МОСВ и след извършена справка в деловодната система
на РИОСВ Стара Загора и входящата кореспонденция на email annex7@stz.riew.dov.bg е установено, че на
31.08.2021 г. е стартирал от Нидерландия за Република България превоз на
отпадъци с код 20 01 10 /облекла/ - употребявани дрехи, класифицирани с код
В3030 от Приложение III на Регламент /ЕО/ № 1013/2006 в
количество 18,040т. Получателят на отпадъците, съгласно клетка 2 от Анекс VII е „Транстекс“ ЕООД гр.
Велико Търново с посочено съоръжение за оползотворяване – площадка гр. Сливен.
В РИОСВ Стара Загора не е постъпвал формуляр по Приложение VII, с който „Транстекс“
ЕООД гр. Велико Търново в качеството му на получател на отпадъци, предмет на
трансграничен превоз да уведоми РИОСВ Стара Загора за предстоящ превоз на
отпадъци с код 20 01 10 /облекла/ от Нидерландия за Република България, с което
не е спазил изискванията на чл.22, ал.4 от Наредба № 1/2014 г.
Административното нарушение е извършено на 31.08.2021 г., а е установено на
30.09.2021 г.
Районен съд Стара Загора е достигнал до извод за процесуална и материална
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като е намалил размера
на наложеното наказание от 2500 лв. на 2000 лв. Въззивният съд не е констатирал
допуснати съществени процесуални нарушения на регламентираните в ЗАНН
процесуални правила и формални изисквания при съставянето на АУАН и издаването
на НП. Вмененото нарушение е доказано и не се оспорва от жалбоподателя, с оглед
твърдението му за изпращане на изискуемия документ на електронна поща, с
различна транслитерация от електронната поща на РИОСВ Стара Загора. По
съществото на спора, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението
доказателства, съдът е направил извод за установена по безспорен и несъмнен
начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и
извършеното съставомерно деяние. Съдът е приел, че законосъобразно за
извършеното деяние е наложено наказание „имуществена санкция“, но същото следва
да е в минималния предвиден в закона размер, като е обосновал неприложимост в
конкретния случай на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед неустановяване
обстоятелства, които да сочат на степен на обществена опасност на деянието
по-ниска от обичайната за посочения вид нарушения.
Решението на Районен съд Стара Загора е валидно, допустимо и правилно.
Описаните в НП факти са установени по безспорен начин, като е несъмнено, че
касаторът, като лице получател по трансграничен
превоз на отпадъци с код 20 01 10, не е изпълнил задължението си по чл. 22, ал. 4 от
Наредба № 1/2014 г. да изпрати в посочения в разпоредбата срок до РИОСВ – Стара Загора попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент /ЕО/ № 1013/2006 г. Касаторът не отрича извършеното деяние, но
излага довод за маловажен случай, който не може да бъде споделен. Нормата на чл.
28 от ЗАНН регламентира маловажност на случаите на извършени административни
нарушения. Последните се обуславят от наличието на предпоставки, при които
съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява
несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката
предмета на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, общественоопасните
му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на
други нарушения от извършителя и други. Фактическите обстоятелства, свързани с
настоящия случай, не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено
като се има предвид характерът на този вид административно нарушение. За да е
налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. В случая обаче в хода на производството не са релевирани доводи
и не са ангажирани доказателства, указващи на по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. Освен това
след преминаване на границата на Република България трансграничният
превоз е осъществен, като се препятства възможността на
РИОСВ да осъществи ефективно проследяване и контрол, съгласно целите на чл.3 §2
от Регламента, чието приложение се постига именно с вмененото задължение за
уведомяване на РИОСВ най-късно към момента на натоварване на отпадъците.
Неоснователно
е искането за приложение на по-благоприятен закон, поради неприложимост на чл.3, ал.2 от ЗАНН в конкретния
случай. Съгласно чл.3, ал.2 ЗАНН ако до влизане в сила на НП последват различни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Действително след съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено процесното
НП, е последвала законодателна промяна, но новата
редакция на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г., обн. ДВ бр. 82/2021 г., в
сила от 01.10.2021 г., съдържа същото задължение за получателя на отпадъците, в
случаите, за които не се изисква нотификация, да изпратят попълнен формуляр по
Приложение VII на Регламент /ЕО/ № 1013/2006 г.
до РИОСВ по местоназначение на отпадъците, като единствено въвежда по-дълъг
срок за изпълнение – „не по-късно от един ден от деня на натоварване“, за
разлика от предишната редакция на разпоредбата /ДВ бр. 30/2020 г., в сила от
31.03.2020 г./ - „не по-късно от деня на натоварване“. Настоящият състав
намира, че новата редакция не се явява по-благоприятен за нарушителя закон, тъй
като независимо, че визира различен /в случая по-дълъг/ срок за изпълнение на
задължението, този срок не е спазен от дружеството, което не е уведомило
РИОСВ – Стара Загора за превоза на отпадъци.
Неоснователно
е и оплакването за неправилно възлагане на разноските по делото от въззивния
съд. При конкретния изход на делото правилно въззивният съд е осъдил
жалбоподателя да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство от юрисконсулт на въззиваемата страна.
По
гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице твърдените
касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Оспореното решение като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски и на основание чл. 63д от ЗАНН на РИОСВ Стара Загора следва да се
присъдят разноски в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева, представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено
процесуално представителство в касационното производство.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 234/30.05.2022 г. по АНД № 894/2022 г. по описа на Старозагорския районен
съд.
ОСЪЖДА „Транстекс
3“ ЕООД, гр. Велико Търново с ЕИК *********, да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора възнаграждение за
адвокат в размер на 370 /триста и
седемдесет/ лева по КАНД № 213/2022 г. по описа на Административен съд Стара
Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.