№ 33010
гр. София, 20.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110151755 по описа за 2022 година
Ищецът Р. Г. П. твърди, че на 03.09.2021 г. е сключил договор за
паричен заем № 4252793 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 700.00 лева, видът на
вноската е двуседмичен, посочено е ГПР в размер на 49 %, ГЛП в размер на
40 %, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от
процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем
да бъде обезпечен с поръчител, който отговаря на описаните в текста му
условия.
На датата на сключване на договора между „Изи Асет Мениджмънт"
АД, ищецът и ответното дружество сключили договор за предоставяне на
поръчителство № 4252793, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД
задълженията на заемателя. Въз основа на сключения договор за
поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество
сума в размер на 350 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит и се събира от кредитора.
Ищецът погасил изцяло сумата по сключения договор.
Ищецът посочва, че договорът за поръчителство е акцесорен на този за
предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е
предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение.
Недействителността на целия или части от главния договор се отразяват на
валидността на акцесорния, поради което иска съвместно разглеждане на
1
двете правоотношения.
Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлагала в тежест за заемателя
да осигури едно измежду три обезпечения, за които било ясно, че са
неизпълними от длъжника. Кредиторът целял да го „насочи" към
единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да
си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи
Асет Мениджмънт" АД дружество – ответника, който бил и свързано лице с
кредитора по договора за заем, тъй като заемодателя е собственик на капитала
на дружеството-гарант.
Кредиторът не включил възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като по този начин заобиколил нормата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Ищецът също счита, че самият договор за предоставяне на
поръчителство № 4252793 бил изначално лишен от основание, тъй като по
силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставяла услуга.
Повдига и възражение за нищожност на договора за поръчителство,
поради противоречие с чл. 138 -148 ЗЗД.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като
възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия
заем.
Ищецът предявява кумулативно обективно съединени искове срещу
ответното дружество на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл.
55, ал. 1, предл. от ЗЗД за претърпените имуществени вреди в размер на
сумата 350 лева, платено по договор за поръчителство. Моли съда да осъди на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата в размер на 10 лева частичен
иск от общо 350 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за поръчителство № 4252793, сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска. Прави
искане за присъединяване на настоящото производство към по-рано заведено
производство. Предлага тълкуване на понятието „добри нрави“. Посочва, че
гаранционната сделка има основание – услуга предоставена на кредитора за
2
сметка на заемателя, като предоставянето на такива услуги е предмет на
дейността на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Възразява, че
действителността на договора за поръчителство е нищожен на основание чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като договорът не е за потребителски кредит. Моли
съда да отхвърли исковете и да му присъди сторените разноски.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ ще се произнесе по процесуалните искания на страните в
съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищеца да бъде
привлечена подпомагаща страна на страната на ответника като недопустимо.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.12.2023 г., от 10:20 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по - горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3