№ 266
гр. Айтос, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20242110100516 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. М. О., ЕГН
********** и Ш. Ю. А., ЕГН **********, двете с адрес: ***, действащи чрез пълномощник
и съдебен адресат: адв.Д. И. от БАК против А. М. А., ЕГН **********, с адрес: ***. С
допълнителна молба вх. № 4850/04.09.2024г. и в изпълнение дадените от съда указания,
ищците чрез адв.И. са представили преписи от исковата молба /с приложения/ и са
направили искане за конституиране в качеството на страни в производството на лицата М.
Х. М., ЕГН ********** (със съдебен адресат и пълномощник - адв.Д. И. – БАК) и Х. А. А.,
ЕГН **********, с посочен адрес: ***.
Исковата претенция намира правно основание в чл.32, ал.2 от ЗС като със
същата се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се извърши реално
разпределение на ползването на съсобствен на страните имот, съставляващ ДВОРНО
МЯСТО, цялото с площ от 930 кв.м. с неуредени регулац. сметки за 32 кв.м., съставляващо
УПИ № VI-353,354 в кв. 17 по плана на ***, при граници: имоти с №№ VII-358, Х-357, ХI-
355, ХII-355, V-354, улица.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за
връчване на ответниците. Заявяват се доказателствени искания за разпит на двама свидетели
и за назначавена на Съдебно – техническа експертиза (СТЕ) с конкретни задачи.
В съдебно заседание ищците, чрез адв.И. поддържат иска за разпределение
ползването на процесния съсобствен на страните недвижим имот. Ангажират писмени и
гласни доказателства.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответниците А. М. А. и Х. А. А., чрез пълномощник
адв.Г.М. от БАК представят отговор на исковата молба. Не спорят по основателността на
иска за разпределение на реално позлзване на процесния имот доколкото признават, че
имотът е съсобствен. В този смисъл и не възразяват делото да бъде решено по спогодба,
като досежно основателността на иска предоставят на съда, като сочат, че нямат спор с
ищците, като имотът се използва изцяло от тях. Не възразяват по представените от
ищцовата страна доказателства и на свой ред заявяват доказателствени искания – за
допускате разпит на свидетели и с искане СТЕ да съобрази разпределението на имота, по
такъв начин, че да се осигури достъп на ответника до старата жилищна сграда и помощна
постройка.
В съдебно заседание ответниците А., чрез адм.М. молят за отхвърляне на
исковата претенция, като изтъкват аргумент, че разногласия между страните досежно
разпределението на ползването имота няма, а при изложените от ищците аргументи, спорът
се корени в това дА. е нА.це ограничаване на достъп до процесното дворно място и
респективно адекватната защита следвало да е посредством завеждане на негаторен иск по
чл.109 от ЗС. Ангажират се гласни доказателства.
Новоконституираният отв.М. Х. М., съпруг на ищцата А. О. не изпраща
отговор на и.м. Не представя доказателства. Представлява се от адв.Д.И., която пледира за
извършване на разпределение на реалното ползване на процения имот.
С исковата молба е предявена претенция за съдебно администриране, основана
на чл.32, ал.2 от Закона за собствеността (ЗС).
С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Ищците твърдя, че първата от тях - А. М. О. и брат й - ответника
А. М. А. притежават по ½ ид.ч. от процесния имот, съставляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото
с площ от 930 кв.м. с неуредени регулац. сметки за 32 кв.м., съставляващо УПИ № VI-
353,354 в кв. 17 по плана на ***, при граници: имоти с №№ VII-358, Х-357, ХI-355, ХII-355,
V-354, улица. Не е спорно между страните, че при ищцата Ш. А. – майка на А. М.О. и на А.
М.А., при прехвърляне на собствената си ½ ид.ч. от гореописания имот е запазила
пожизнено правото си на ползване.
В потвърждение на изложеното и за удостоверяване на собственическите
права, към исковата молба са приложени Нотариален акт за прехвърляне на недв.имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 189, рег. № 7752, дело № 1392/2004г. на
нотариус Б.Д., вписан под № 324 в НК, видно от който втората ответница е запазила
пожизнено правото си на ползване, но е прехвърлила на дъщеря си А. М. О.
2
собствената си ½ ид.ч. от гореописаното дворно място. Доколкото прехвърлянето е
извършено срещу задължение за гледане и издръжка, т.е. възмездно и е сторено по
време на брака, съсобственик (в режим на СИО), наред с ищцата А. О. е и нейния
съпруг – отв.М. Х.М..
Към исковата молба е представен и нотариален акт №95, рег.№ 7363, дело
№ 1309/08.11.2004г. на нотариус Б.Д., вписан под № 324 в НК, като видно от същия
документ за собственост ответникът е придобил чрез извършена на негово име, но по
време на брака с ответницита Х. А. А. останА.те ид.ч. от процесния имот.
Ищците сочат, че от години имало неразбирателство относно ползването на
имота между тях и ответника А. А., който преимуществено живеел в чужбина. Твърдят,
че ответникът заключил достъпите на двора и създавал пречки за влизането в него от
улицата. Сочат, че до момента не са постигнА. съгласие относно съсобствения имот,
поради което и молят да се извърши разпределение на ползването на процесното
дворно място от съда.
По делото не е спорно, че страните не са успели да се споразумеят, като спорът
е и преди всичко относно достъпа до имота. В този смисъл са ангажираните и напълно
кореспондиращи си по правнорелевантните факти, показания на водените от тях свидетели
М. М. А.О. (братовчед на страните) и М. А. М. (син на ответниците А.). От същите се
установява, че ответниците А. от години са в чужбина, като се завръщат в страната рядко -
веднъж или два пъти годишно, дворът на процесният съсобствен имот е заключен от А.А. от
години и за да влизат в него ищците преминавА. през съседен имот. Св.М. твърди, че ключ
за имота има неговия баща, но леля му и баба му (ищците) никога не са искА. да им бъде
предоставен. Изразява готовност, поради отсъствие на родителите му, самият той да
предостави ключ за имота. Сочи „…До преди миналата година, мястото се обработваше от
баба ми и леля ми, цялото. “. Св.А.О. в показанията си описва аналогична обстановка, а
именно, че към момента дворът не се обработва, но преди време ищците са ползвА. едната
половина, а другата част стояла необработвана. Свидетелят, макар да не бил чувал за
спорове относно начина на обработването на общото място е категоричен, че ответникът А.
е заключил двора, връща се рядко в страната и не е предоставил ключ за имота на ищците.
Предвид изложеното съдът намира, че искането за разпределяне начина на
реалното ползване на съсобственото дворно място, при равни за страните квоти е
допустима, а по същество и основателно. В случая не се опроверга презумпцията, че при
завеждане на иска от половината от съсобствениците, не е нА.це постигнато съгласия за
ползването на процесния имот.
При липсата на общо съгласие относно начина на ползване на имота между
съсобствениците, ищцовата претенция това да стане по съдебен ред е допустима и
основателна. На базата на възприетата константна практика на съдилищата, следва да се
приеме, че при това положение е нА.це изискуемата от чл.32 ЗС процесуална предпоставка,
а именно липсата на решение на съсобствениците досежно начина на разпределение
ползуването на общата вещ. От друга страна в потвърждение на невъзможността да се вземе
решение относно ползването на дворното място е демонстрираната изначално липса на обща
3
воля за доброволно разпределение ползването на имота, а впоследствие и неуспешните
опити на страните да формират такава относно разпределението ползването на имота по
време на съдебното производство. Отделен е въпросът досежно достъпа до имота и при
евентуалното му препятстване, нА.чие на самостоятелен способ за защита по съдебен ред -
чрез завеждане на негаторния иск по чл.109 от ЗС.
Повдигнатият пред настоящата инстанция правен спор е по чл.32, ал.2 от ЗС.
Искът по посочения текст има за предмет осъществяване на съдебна администрация на
гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общи вещи, по
отношение, на които не е нА.це мнозинство относно ползуването им. В този случай съдът
замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и
възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползуването на
общите имоти.
При предложени два варианта от вещото лице Б., изготвило СТЕ и приемайки,
че единствено при първия от тях – Вариант „А“ в най–голяма степен ще се разреши спорът
относно ползването на процесния имот, съдът намира, че именно такова разпределение
кореспондира с квотите на страните – по ½ ид.ч. за ищцата и съпруга й и ½ ид.ч. за
ответниците А. и едновременно с това ги задоволява най-добре с оглед собственическите им
права.
По изложените съображения и като взе предвид, че от никоя от страните не е
заявено предпочитание към конкретен начин на разпределение ползването на спорния имот,
съдът счита, че следва да се възприеме предложения в заключението на СТЕ вариант „А“,
особено предвид факта, че същият не е оспорен.
Предвид особеностите на настоящото производство-съдебно администриране,
доколкото исковата претенция е уважена, но ползва всички съсобственици (страни по
делото) и на основание чл.78 от ГПК при съдебно-деловодни разноски от двете страни –
ищци и ответници, всяка от тях следва да ги понесе така, както са направени.
При така установената фактическа обстановка и наложилите се правни изводи,
Айтоският районен съд
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ между страните по делото: А. М. О., ЕГН **********, М. Х. М.,
ЕГН ********** и Ш. Ю. А., ЕГН **********, А. М. А., ЕГН ********** и съпругата му
Х. А. А., ЕГН **********, всички с посочен адрес: ***, реалното ползване на недвижим
имот:
ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 930 кв.м. с неуредени регулационни сметки
за 32 (тридесет и два) кв.м., съставляващо УПИ № VI-353,354 в кв.17 по плана на ***, при
4
граници: имоти с №№ VII-358, Х-357, ХI-355, ХII-355, V-354, улица, съобразно
заключението по съдебно-техническата експертиза (СТЕ) по Вариант „А“, както следва:
Ищцата А. М. О., ЕГН **********, съпругът й М. Х. М., ЕГН ********** и Ш.
Ю. А., ЕГН **********(ползвател) ще ползват дяла с площ от 465 кв.м., оцветен в зелено на
скицата към заключението на СТЕ, от дворното място;
Ответникът А. М. А., ЕГН ********** и съпругата му Х. А. А., ЕГН
********** ще ползват дяла с площ от 465 кв.м., оцветен в синьо на скицата към
заключението на СТЕ, от дворното място.
Заключението на съдебно-техническата експертиза, ведно с приложената към
него скица – Вариант „А“, да се счита за неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5