РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502794 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№7719/09.08.2021г. депозирана от Д. П. М. с
ЕГН-********** и М. С. Г. с ЕГН-********** от гр. К., ул. ***, и от М. П. М. с ЕГН-
**********, последната придобила качеството жалбоподател предвид на това, че е
необходим другар в производството против Решение №260144 от 23.07.2021г.
постановено по гр.д.№1204/2020г. по описа на КРС, втори гр.с., с което са осъдени Д. П.
М., М. П. М. и М. С. Г. да заплатят солидарно на С. А. М. с EГН-********** и И. Б. М. с
ЕГН-********** сумата общо от 276.48лв, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в собствения им недвижим имот – апартамент с ид.
№36498.503.2783.1.10, с квадратура 111.03кв.м. с административен адрес: гр. К., ул. *** /
втори жилищен/ част от ЖСК „***“ с ид.№36498.503.2783.1 причинен от теч в жилище
собственост на Д. П. М. и М. П. М., ползвано от М. С. Г. гр. К., ул. *** / втори жилищен/,
ведно със законната лихва, считано от датата на констатиране на щетата – 01.09.2020г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта с която Д. П. М., М. П. М. и
М. С. Г. са осъдени да заплатят солидарно на С. А. М. с EГН-********** и И. Б. М. с ЕГН-
********** направени по делото разноски в размер на 350.00лв. Жалбоподателите
навеждат оплаквания, че решението е незаконосъобразно, необективно, несправедливо и
неправилно, твърди че районният съд не е обсъдил доказателствата по делото поотделно и
1
в съвкупност, поради което е направил погрешни правни изводи, по съображения подробно
изложени в жалбата. Моли да се отмени решението, като вместо това въззивният съд
постанови ново, с което да отхвърли претенцията на ищците, като изцяло неоснователна.
Въззиваемата страна С. А. М. с EГН-********** и И. Б. М. с ЕГН-**********, чрез
процесуалния им представител адв. Г.Г. оспорват жалбата като неоснователна, молят
същата да се остави без уважение, като се потвърди решението на първоинстанционния съд,
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски в настоящото производство,
представляващи заплатен адвокатски хонорар.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивна жалба пороци на атакувания съдебен
акт , намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. В
исковата молба се твърди, че ищците са собственици на – апартамент с ид.
№36498.503.2783.1.10, с квадратура 111.03кв.м. с административен адрес: гр. К., ул. *** /
втори жилищен/ част от ЖСК „***“ с ид.№36498.503.2783.1, а първите две ответници Д. П.
М. и М. П. М. са собственици на апартамента над тях на трети жилищен етаж на същия
адрес. Последните са придобили имота чрез дарения от своята майка - третата ответница М.
С. Г., която си е запазила правото на ползване по отношение на апартамента, до края на
живота си.
Твърди се, че отношенията между страните са силно обтегнати, като през годините
периодично е имало оплаквания от ищците, че поради течове от апартамента на
ответниците, са им причинявани материални щети в собственото им жилище. Твърди се, че
през 2019г. ответниците се завърнали от чужбина и трайно заживели в апартамента. В
резултат на ползването му, отново в апартамента на ищците се появил теч и мухъл по
стените, и по точно щети били констатирани в санитарния им възел, изразяващи се цялостно
напукване и ронене на мазилката, и в появата на мухъл по стените. Твърди се, че ищците
своевременно уведомили ответниците за случилото се, като поискали от последните да им
заплатят причинените щети. За целта повикали специалист по строителството, който след
оглед на място определил стойността на ремонта за отстраняване на щетите в размер на
276.48лв. Тази стойност била определена на база направена оферта от „Терасист“ ООД от
01.09.2020г., в която са подробно описани дейностите и сумите необходими за отстраняване
на щетите. Иска се от съда да уважи претенцията в размер на 276.48 лева, представляваща
обезщетение за причинените от теча имуществени вреди.
Ответниците оспорват да е налице теч от собственото им жилище. Твърдят, че
ответникът С. М. си въобразявал непрекъснато, че течът е от техния апартамент и
неколкократно влизал в апартамента им да проверява чешмата и водопроводът. Въпреки, че
не откривал никакви повреди, не спирал да ги обвинява, че те са причинили щети по
неговия апартамент. Твърдят, че причина за течовете в апартамента на ищците, всъщност
са в резултата на незаконосъобразните действия на ищците, които извършили ремонт на
тавана, с което нарушили целостта на сградата. Ответниците отричат да са причина за
2
течовете в имота на ищците, поради което молят искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Първоинстанционният съд е посочил, че доколкото ответниците са създали пречки за
събирането на допуснатите доказателства, то са приложими последиците на чл.161 ГПК,
поради което е приел за доказани фактите, за които ответната страна е създала пречки, а
именно: че в имота на ищците са нанесени материални щети, че стойността на нанесените
щети и сумата необходима за отстраняването им е в размера, който се претендира в
исковата молба, както и че причина за нанесените материални щети в имота на ищците, е в
резултат на виновното поведение на ответниците, изразяващо се в действия и бездействия.
Недоволни от постановеният съдебен акт са останали ответниците, настоящи
жалбоподатели, които поддържат направените пред първоинстанционния съд оплаквания,
че ответникът С.М. е причина за констатирания теч, доколкото с действията си – ремонт
на таванските стаи е нарушил целостта на сградата. Жалбоподателите изразяват
възмущение, че по време на пандемията, по време на ковид кризата, ищците си позволяват
да ги съдя и искат от тях да заплащат чужди ремонтни дейности, за които нямат никаква
вина. Сочат, че са принудени сами да се защитават пред настоящата инстанция, тъй като
процесуалния им представител пред първата инстанция адв. К. Д., им дал да подпишат
декларация, че оттеглят пълномощията си по настоящото дело..Молят исковете да се
отхвърлят като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен
състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.
Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не споделя направените от
първоинстанционния съд правни изводи, по следните съображения:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищците са
собственици на апартамент с ид.№36498.503.2783.1.10, с квадратура 111.03 кв.м. с
административен адрес: гр. К., ул. *** / втори жилищен/ част от ЖСК „***“ с ид.
№36498.503.2783.1, а ответниците Д. П. М. М. П. М. са собственици на апартамента над тях
на трети жилищен етаж на същия адрес, като ответницата М. С. Г. има запазено право на
ползване по отношение на апартамента, до края на живота си.
Претендира се обезщетение за претърпени имуществени вреди в собствения на
ищците апартамент в резултат на теч от имота на ответниците. В тежест на ищците е при
условията на пълно и главно доказване да докажат фактите и обстоятелствата, на които
основават претенцията си. В конкретният случай това не е сторено. Действително както
правилно е приел районният съд, би могло да се приложат последиците на разпоредбата на
чл.161 ГПК спрямо ответниците, но само по отношение на факти и обстоятелства, за
3
които ответниците с поведението си са създали пречки за събирането им, а такива в случая
се явяват единствено наличието на причинно следствено връзка между твърдените от
ищците увреждащите действия/ бездействия на ответниците и причинените вреди в
жилището на ищците. Що се касае обаче до установяването на твърдените вреди в
жилището на ищците, техния вид и размера на необходимите разходи за отстраняването им
, не би могло да се приеме, че с поведението си ответниците са създали пречки за
събирането на тези доказателства, поради което изцяло в тежест на ищците е да ги
докажат по надлежния ред..
Доколкото доказателства относно наличието на твърдените увреждания в банята на
жилището на ищците, техния вид и размера на необходимите разходи за отстраняването им,
не са събрани по надлежния ред, дори да се приеме по реда на чл.161 ГПК за доказани
фактите за които ответниците са създали пречки, то не е изпълнен фактическия състав на
чл.45 ЗЗД, поради което предявения иск се явява недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Като е достигнал до различни правни изводи и е уважил претенцията на ищците,
първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен, като взето това претенцията отхвърлена.
Искания за разноски не са направени от жалбоподателите.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №260144 от 23.07.2021г. постановено по гр.д.
№1204/2020г. по описа на КРС, втори гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. М. с EГН-********** и И. Б. М. с ЕГН-
********** против Д. П. М. с ЕГН-**********, М. П. М. с ЕГН-********** и М. С. Г. с
ЕГН-********** с адрес: гр. К., ул. *** иск за солидарно заплащане на сумата общо от
276.48лв /двеста седемдесет и шест лева, и четиридесет и осем стотинки /, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в собствения на ищците недвижим имот,
представляващ апартамент с ид.№36498.503.2783.1.10, с квадратура 111.03кв.м. с
административен адрес: гр. К., ул. *** / втори жилищен/ част от ЖСК „***“ с ид.
№36498.503.2783.1 причинен от теч в жилище собственост на Д. П. М. и М. П. М.,
ползвано от М. С. Г. в гр. К., ул. *** / втори жилищен/, ведно със законната лихва, считано
от датата на констатиране на щетата – 01.09.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетението,
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5