РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. Пловдив, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300500188 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Изи Асет
мениджмънт“АД против решение № 1919/30.05.2022г. по гр.д.№ 17547/2021г. на ПдРС, ХІХ
гр.с., поправено с решение № 4234/14.12.2022г., с което жалбоподателят е осъден да заплати
на въззиваемата Т. И. Т. сумата от 82,24 лева, недължимо платена по клауза за
възнаградителна лихва по договор за паричен заем от 13.05.2020г., както и сумата 533,76
лева, погрешно посочена като такава за поръчителство, вместо за неустойка, съобразно с
решението по 247 ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. На първо място се сочи, че РС се е произнесъл свръх
петитум, като този довод се отнася по отношение на иска за заплатена неустойка, погрешно
посочена като такава за възнаграждение за поръчителство. Твърди се, че в договора за
потребителски кредит не е предвидено заплащане на неустойка при непредставяне на
обезпечение. Твърди се също така, че съдържанието на договора отговаря на всички
изисквания на ЗПК. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
исковата претенция.
От въззиваемата Т. И. Т. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 17547/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с. е образувано по искова
молба от Т. Т. против „Изи Асет мениджмънт“АД, с която са предявени обективно и
субективно съединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД В исковата молба
се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № *****/13.05.2020г., по
силата на който на ищцата- въззиваема в настоящето производство, била предоставена
сумата от 800 лева, със задължение да я върне на 24 седмични погасителни вноски от по
73,52 лева. В договора били посочени ГЛП в размер от 40 %, ГПР- 46,96 %, както и общ
размер на задълженията 882,24 лева. Заплатени били всички задължения, включително и
1
неустойка от 533,76 лева за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Клаузата за неустойка била нищожна поради противоречие с добрите нрави и като
прекомерна. Договорът изцяло бил недействителен поради противоречие с изискаванията на
ЗПК.
В Подадения от „Изи Асет мениджмънт“АД отговор на исковата молба се твърди, че
не са налице нарушения на ЗПК. Оспорва се в договора за паричен заем да е налице клауза
за неустойка.
Заверено копие от договора за паричен заем № *****/13.05.2020г. е представено с
отговора на исковата молба и е налице на л.17 и сл. по делото на ПдРС. Представена е и
справка за извършените плащания по договора. В молба от 15.12.2021г. за уточнение на
исковата молба от Т. Т. изрично е заявено, че сумата от 533,76 лева се претендира като
недължимо платена главница, като клаузата за неустойка се съдържала в чл.4, ал.2 от
договора. Видно от съдържанието на договора, чл.4 няма ал.2, а три точки с три
алтернативни обезпечения- поръчителството на две посочени от заемателя лица, банкова
гаранция или поръчителство на одобрено от заемодателя дружество- поръчител. Нито в чл.4,
нито в която и да било друга клауза от договора не е уговорена неустойка при непредставяне
на обезпечение, а и поради каквото и да било друго неизпълнение от страна на заемателя.
Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е присъдена
горепосочената сума в размер от 533,76 лева.
Видно от представената с отговора на исковата молба справка от «Изи Асет
мениджмънт»АД, от въззиваемата са платени общо 533,76 лева за поръчителство. Това
обстоятелство дава достатъчно основание да се приеме, че заемът е бил обезпечен с
поръчителство по т.3 на чл.4 от договора, като в полза на дружеството- поръчител е било
договорено възнаграждение в горепосочения общ размер. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК,
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Застрахователните премии, за които става дума в цитираната легална
дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична
функция изпълнява сключеният между въззиваемата, в качеството й на заемател, и
одобреното от заемодателя дружество договор за поръчителство. Дефиницията по §1, т.1 не
съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които се включват в общия
разход по кредита. Те са формулирани най- общо като „всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати“.
Възнаграждението по договора за поръчителство, макар и да не се дължи на
заемодателя, значително оскъпява потребителския кредит. Следователно най- малко
информацията относно общата дължима сума от кредитополучателя и ГПР е напълно
некоректна, което дава достатъчно основание да се приеме, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Съгласно
чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, поради което възнаградителната
лихва от 82,24 лева се явява недължимо платена. Ето защо, първоинстанционното ще следва
да бъде потвърдено в частта, с която е присъдена тази сума.
Съобразно с изхода на спора по делото, в полза на пълномощника на въззиваемата Т.
Т., Адвокатско дружество „Г.“, ще следва да бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗА в размер от 82,24/616- ти от минималното адв.възнаграждение от 400 лева, а
именно възнаграждение в размер от 53,40 лева. В полза на дружеството- жалбоподател ще
2
следва да бъдат присъдени 533,76/616- ти от юрк.възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция в минималния размер от 100 лева по
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл.78, ал.2 от ГПК и чл.37 от
ЗПП, а именно сума в размер от 86,65 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1919/30.05.2022г. по гр.д.№ 17547/2021г. на ПдРС, ХІХ
гр.с., поправено с решение № 4234/14.12.2022г., с което жалбоподателят „Изи Асет
мениджмънт“АД е осъден да заплати на въззиваемата Т. И. Т. сумата от 82,24 лева,
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем №
*****/13.05.2020г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба.
ОТМЕНЯ решение № 1919/30.05.2022г. по гр.д.№ 17547/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с.,
поправено с решение № 4234/14.12.2022г., с което жалбоподателят „Изи Асет
мениджмънт“АД е осъден да заплати на въззиваемата Т. И. Т. сумата 533,76 лева, погрешно
посочена като такава за поръчителство, вместо за неустойка по договор за паричен заем №
*****/13.05.2020г., съобразно с решението по 247 ГПК., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. И. Т. иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД против „Изи
Асет мениджмънт“АД за това ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата
533,76 лева- неустойка по договор за паричен заем № *****/13.05.2020г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „Изи Асет мениджмънт“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.***** сумата от 53,40 лева- адв.възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство във въззивното производство.
ОСЪЖДА Т. И. Т. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на Изи Асет
мениджмънт“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, сумата от
86,65 лева- юрк.възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3