Определение по адм. дело №216/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215 ал.1, чл.214 т.2 и чл.140 от ЗУТ, образувано въз основа на жалба от Р. М. Н. от [населено място], чрез пълномощник адвокат [населено място] при ШАК, и Н. М. Н. от [населено място], чрез пълномощник адвокат Б. З. при ШАК, против скица-виза за проектиране №497/29.10.2024 г. на главния архитект на Община Шумен, с която на основание чл.140 ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разрешено проектиране в УПИ №І-648, кв.172 по РП на [населено място], в чертите на населеното място и съставляващ ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], на „Многофамилна жилищна сграда „Елена“, с подземен гараж, фризьорски салон, офис и ателие“.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради издаването му от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалния закон. Излагат се съображения, че жалбоподателите са собственици на сгради и дворно место, което по РП на [населено място] е отредено УПИ ІV-2839 в кв.172 по плана на [населено място], и който имот е съседен на имота, за който е издадена процесната скица-виза за проектиране. Жалбоподателите сочат, че оспореният акт не им е съобщен, въпреки че той засяга техни права и законни интереси, доколкото със скицата-виза за проектиране се предвижда свързано застрояване между техният имот и имотът, за който е издаден оспореният акт, което е в противоречие с действащия за двата имота ЗРП. Излагат се аргументи, че никой от застроителните планове не предвижда свързано застрояване на основните сгради или допълващо застрояване. По този начин според жалбоподателите с оспорената скица-виза за проектиране се променя застроителния план, при което жалбоподателите се явяват заинтересовани лица и те не са давали съгласие за свързано застрояване на северната регулационна граница на техния имот. Излагат се и съображения, че е следвало да бъде проведена процедура по одобрение на РУП, преди издаване на процесната виза, както и че същата е издадена от некомпетентен орган, доколкото не е налице надлежно оправомощаване по заместване. На сочените основания жалбоподателите отправят искане към съда да бъде отменена скица-виза за проектиране №497/29.10.2024 г. на главния архитект на Община Шумен като незаконосъобразна и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна Главен архитект на Община Шумен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище на 23.06.2025 г., както и писмена защита на 23.09.2025 г. от пълномощника на страната адвокат Г. Г. при ШАК, редовно упълномощен, с които на първо място са изложени подробни аргументи за недопустимост на жалбата и на второ место за неоснователност, поради което отправя искане към съда жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството да бъде прекратено, или да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да присъди направените по делото разноски.

Заинтересованата страна „Меном“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.1, представлявано от управителя Г. Ж., доколкото дружеството е заявител и адресат на обжалвания акт, редовно призована, не изпраща представител.

Заинтересованата страна Г. П. Ж. от [населено място], [улица], ет.1, ап.1 – собственик на УПИ №1-648, кв.172 по РП на [населено място], предмет на визата за проектиране, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Заинтересованата страна Д. В. З. от [населено място], [улица] - собственик на УПИ №1-648, кв.172 по РП на [населено място], предмет на визата за проектиране, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приложения по делото н.а. за собственост на недвижим имот по давност №141, том ІІ, дело №443 от 1968 г., че жалбоподателите като наследници са собственици на имот и на построените в него сгради, съставляващ УПИ ІV-2839 в кв.172 по плана на [населено място]. В този смисъл и съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, парцел ІІІ-2839 в кв.172 по плана на [населено място], както е описан в н.а. №141/1968 г., съответства на УПИ ІV-2839 в кв.172 по плана на [населено място].

Административната процедурата по издаването на оспорената виза е започнала по подадено заявление с вх.№УТ-2083-23/16.09.2024 г. до Главния архитект на Община Шумен от "Меном" ЕООД [населено място], чрез пълномощник, за издаване на комбинирана скица с виза за проучване и проектиране за обект „Многофамилна жилищна сграда „Елена“, с подземен гараж, фризьорски салон, офис и ателие“, в УПИ І-648, в кв.172 по плана на [населено място] и съставляващ ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]. За доказване на собствеността си върху обекта дружеството е представило нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужд [имот номер], том ІV, рег.№19660, дело №574/2024 г. по описа на нотариус с рег.№709 и с район на действие РС [населено място], както и са приложени към заявлението пълномощно, предложение за виза за проучване и проектиране и скица на поземления [имот номер]-272754/28.03.2019 г. на СГКК [населено място]. В предложението за виза за проучване и проектиране е посочено, че с предложението не се нарушават максимално допустимите устройствени норми за имота или [жк], предвидени с действащия ПУП-ПЗ, както и предложения допълнителен полуподземен етаж, като част от подземното ниво, не увеличава ЗП и РЗП за имота.

Въз основа на така подаденото заявление е издадена оспорената в настоящото производство скица-виза за проектиране, която се състои от текстова и графична част. Актът е издаден, на основание чл.140 ал.2 от ЗУТ и Действащият ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед №РД-25-880/07.04.2023 г., за проектиране в УПИ №І-648, кв.172 по РП на [населено място], в чертите на населеното място и съставляващ ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], на „Многофамилна жилищна сграда „Елена“, с подземен гараж, фризьорски салон, офис и ателие“, при спазване на изброените изисквания и определените допустими показатели за обекта: плътност на застрояване /Пзастр/ – ≤ 80%, кинт - ≤ 3.0, Позел - ≥ 20%. Графичното застрояване на сградата, включително на подземния етаж и гаражите, е указано с ограничителни линии в зелено.

От приложената по делото Заповед №РД-25-880/07.04.2023 г. на Кмета на Община Шумен с отбелязване влязла в законна сила на 24.04.2023 г., въз основа на която е издадена процесната скица-виза за проектиране, се установи, че е одобрен проект за изменение на ПУП-ПЗ по чл.100 ал.1 т.3 от ЗУТ в обхват УПИ №І-648, кв.172 по РП на [населено място], при следните условия: устройствена зона – запазва се „Жсц“ в съответствие с предложенията на ОУП на [населено място]; конкретно предназначение – запазва се жилищно; начин на застрояване – запазва се свързано за основно застрояване в УПИ І-648 и УПИ ІV-2839 без промяна на действащия застроителен план в УПИ ІV-2839. Запазва се свързано за допълващо застрояване на общите граници на УПИ І-648, УПИ ІV-2839 и [УПИ] от кв.172 по плана на [населено място], без промяна на предвиденото по действащия план. Променят се линиите на застрояване в УПИ І-648, като се дава възможност за надстройка до 5 ет. в западната част на сградата с [идентификатор] по КККР на [населено място]; характер на застрояването – запазва се средно с Н≤15 м.; Пзастр ≤ 80%, кинт - ≤ 3.0, Позел - ≥ 20%.

В хода на настоящото съдебно производство бе допусната и назначена СТЕ експертиза. От заключението на вещото лице по назначената СТЕ, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, както и от обясненията му в открито съдебно заседание от 16.09.2025 г. се установи, че действащият ПУП-ПРЗ към дата на издаване на скицата-виза за проектиране №497/29.10.2024 г. е както следва: 1.ПУП-ПРЗ за УПИ №І-648 е този, одобрен със Заповед №РД-25-880/07.04.2023 г. (л.39 по делото). 2.За [УПИ] в кв.172 по плана на [населено място], действащият план за застрояване е този, одобрен със Заповед №РД-25-178/28.02.1997 г. (л.16 по делото), който е създал свързано основно и допълващо за повече от два съседни имота, в т. ч. за УПИ №І-648 и [УПИ], съгласно т.4 и т.6 от Заповедта. В обясненията си вещото лице в открито съдебно заседание на 16.09.2025 г. конкретизира, че план за регулация е одобрен със Заповед №РД-25-827/18.02.2019 г., с която парцел I се слива с парцел VI и се образува един общ нов парцел, който е Парцел I–648, съгласно и приложения към заключението ПУП-Проект на план за регулация, одобрен със Заповед №РД-25-827/18.02.2019 г.

От заключението на вещото лице също се установи, че одобреният ПУП-ПРЗ за имотите УПИ №І-648 в кв.172 по плана на [населено място] и [УПИ] в кв.172 по плана на [населено място] предвижда жилищни функции на двата съседни УПИ, като за УПИ І-648 с действащия ПУП-ПЗ са предвидени следните градоустройствени показатели: начин на застрояване - свързано за основното и допълващо застрояване в УПИ І-648 и IV-2839; характер на застрояване - средно етажно с височина на сградите <15 м; П застр. < 80%; Кинт<3,0; П озел.>20%. А одобреният ПУП-ПРЗ със Заповед №РД-25-178/28.02.1997 г. за [УПИ] предвижда: начин на застрояване - свързано за основното застрояване с УПИ І-648 и свързано за допълващо застрояване с УПИ І-648, [УПИ], V-2838; характер на застрояване - ниско етажно <3 ет.; не са определени други градоустройствени параметри за [УПИ], предвид на това, че е одобрен през 1997 г. (ЗТСУ), като действащия план за застрояване е запазил своето действие на основание § 6 от ПР на ЗУТ.

От заключението на вещото лице също се установи, че с процесната виза за проектиране се допуска да се конкретизира предвиденото с ПУП-ПЗ застрояване, на основание чл.134 ал.6 и чл.42 ал.2 от ЗУТ, като в случая не се променя начинът и характерът на застрояване, като предвиденото допълващото застрояване (подземни гаражи) е допустимо, тъй като няма характер на свързано застрояване. Вещото лице дава заключение, че с процесната скица-виза за проектиране №497/29.10.2024 г. не се предвижда за първи път свързано основно застрояване и допълващо застрояване между УПИ №І-648, кв.172 по плана на [населено място] и [УПИ] в кв.172 по плана на [населено място], тъй като свързаното застрояване първоначално е създадено с одобряването на ПУП-ЗРП със Заповед №РД- 25-178/28.02.1997 г. - т.4 и т.6 от Заповедта, както и показаните във визата подземни гаражи на основание чл.71 ал.4 от Наредба №7 на МРРБ нямат статут на свързано застрояване и не налагат визата да се съобщава и обявява на собствениците на съседния поземлен имот. Според заключението с визата за проектиране са указани същите градоустройствени параметри за УПИ І-648, които са одобрени със заповед № РД 25-880/07.04.2023 г. поради което няма превишаване на допустимите градоустройствени параметри с издадената виза за проектиране.

Според вещото лице процесната скица-виза за проектиране №497/29.10.2024 г. отговаря на някои изисквания на чл.140 ал.2 от ЗУТ, но в нея няма описани изискванията за допустима височина (етажност) на новопредвидената сграда, както и в случая вместо виза за проектиране на основание чл.113, ал.2 и чл.114, ал.1, т.1 е било необходимо да се изработи и одобри работен устройствен план, който е задължителен при свързано застрояване в повече от два съседни поземлени имота.

В дадените обяснения в открито съдебно заседание на 16.09.2025 г. вещото лице категорично заяви, че визата за проектиране съответства на действащите ПУП-ове посочени в заключението, с едно изключение, където не е описана етажността и височината на сградата. Визата е онова, което е посочено със зелен цвят – контура на сградите, надземни, подземни. Започва изцяло на улична регулация по ул. Ц. И.. А.. От запад граничи със сграда №1, а от изток граничи със сграда № 2. От юг има на отстояние котирано на „Н върху 3“ – височината на предвидената сграда до нужната граница и това е за надземното застрояване. Подземното застрояване се опира до Парцел IV-2839, както и се опира в Парцел II – 2828, като с пунктира са обозначени подземните гаражи.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл.140 ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗУТ визата за проектиране е или копие от действащия ПУП-ПРЗ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. Предвид цитираното, правният интерес от оспорването на визата за проектиране, е очертан от кръга на заинтересуваните лица по чл.131 ал.1 от ЗУТ, съгласно която разпоредба заинтересованите лица, които имат право да оспорят визата да проектиране, са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, в конкретния случай от визата за проучване и проектиране. В ал.2 на чл.131 от ЗУТ законодателят е изчерпателно е очертал кои имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана: имотите, предмет на плана; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

В процесния случай жалбоподателите са собственици на имот, ведно с построените в него сгради, съставляващ УПИ ІV-2839 в кв.172 по плана на [населено място], и който имот е съседен на имота – УПИ І-648, за който е издадена процесната скица-виза за проектиране. Следователно жалбоподателите не попадат в кръга на заинтересованите лица по чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ, тъй като техният имот не е предмет на процесната виза. Твърди се, че техният имот е включен в обхвата на ПУП-ПЗ, но при оспорване на виза, какъвто е процесния акт по устройство, следва имотът да е предмет на самата виза, каквото в случая не е налице.

Съобразно събраните по делото доказателства и най-вече съобразно заключението на вещото лице по назначената СТЕ, безспорно се установи, че с оспорената виза не се създава свързано основно застрояване и допълващо застрояване между УПИ №І-648, кв.172 по плана на [населено място] и [УПИ] в кв.172 по плана на [населено място], тъй като свързаното застрояване първоначално е създадено с одобряването на ПУП-ЗРП със Заповед №РД- 25-178/28.02.1997 г. - т.4 и т.6 от Заповедта, както и показаните във визата подземни гаражи на основание чл.71 ал.4 от Наредба №7 на МРРБ нямат статут на свързано застрояване. С оглед на това жалбоподателите не попадат и в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл.131 ал.2 т.2 от ЗУТ.

Няма спор между страните, а това се установява както от процесната скица-виза за проектиране, така и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, че с оспорения акт се предвижда подземно строителство и са показани изграждането на подземни гаражи, като подземното застрояване се опира до парцел IV-2839, който е собственост на жалбоподателите и до парцел II – 2828, т.е. на регулационната граница между имотите, като с пунктира са обозначени подземните гаражи на скицата. По силата на чл.71 ал.4 от Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, подземното строителство може да се разполага до границите на урегулирания имот при спазване на изискванията за минимално озеленяване, без да се счита за свързано застрояване. Съобразно тази разпоредба предвиденото с процесната скица-виза подземно строителство – подземни гаражи не представлява свързано застрояване, поради което жалбоподателите и в този случай не попадат в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл.131 ал.2 т.2 от ЗУТ. В тази връзка неоснователно се твърди, че е следвало визата да им бъде съобщена съобразно чл.142 ал.3 във вр. с чл.134 ал.6 от ЗУТ. Следва да се посочи, че в сочената от жалбоподателите разпоредба на чл.142 ал.3 от ЗУТ, в изречение второ, законодателят изрично е предвидил визата за проектиране да се съобщава на заинтересуваните лица по чл.131 от ЗУТ, т.е. и тук се преценява кое лице е заинтересовани по смисъла на чл.131 от ЗУТ ал.1 и ал.2 от ЗУТ, каквито лица не са жалбоподателите, с оглед изложените мотиви по-горе.

От събраните по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице се установи по категоричен начин, че с процесната скица-виза за проектиране не е се предвижда намалено отстояние, още повече, че в случая по действащия план е предвидено свързано застрояване, поради което жалбоподателите не попадат и в кръга на заинтересованите лица по т.3 на чл.132 ал.2 от ЗУТ.

От събраните по делото доказателства се установи, че не се променя предназначението на имота, предмет на визата, нито се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на жалбоподателите, поради което жалбоподатели не са заинтересовани лица и по смисъла на чл.131 ал.2, т.4 или т.5 от ЗУТ.

Твърдението в жалбата, че доколкото в процесната скица-виза за проектиране не било посочено етажността и височината на сградата, поради което не можело да се установи кои лица са заинтересовани, съдът намира за неоснователно. Както бе посочено по-горе заинтересованите лица се определят от разпоредбата на чл.131 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, където етажността и височината на сградата не са от показателите, обосноваващи правният интерес, а това е намаленото отстояние, каквото не е налице в настоящата хипотеза. Следва да се посочи, че в процесната скица-виза за проектиране изрично административният орган се е позовал на действащия ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед №РД-25-880/07.04.2023 г. на Кмета на Община Шумен, където изрично е предвидено надстройка до 5 ет. в западната част на сградата с [идентификатор] по КККР на [населено място] и всички показатели за характера на застрояването – запазва се средно с Н≤15 м.; Пзастр ≤ 80%, кинт - ≤ 3.0, Позел - ≥ 20%, напълно съответстват на показателите във визата за проектиране.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че жалбоподателите не са сред лимитативно изброените заинтересовани лица по смисъла на чл.131 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, поради което за тях не е налице правен интерес от оспорване на процесния индивидуален административен акт. Предвид изложеното жалбата е недопустима, като изхождаща от лица без правен интерес, съобразно лимитативно изброените в чл.131 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗУТ хипотези, в които само законодателят приема, че е налице непосредствено засягане от предвижданията на плана (в случая на визата), което засягане да определя собственика на имот по чл.131 ал.2 от ЗУТ като заинтересовано лице в производството по одобряване на ПУП и на техните изменения, респ. и в производството по оспорването им, включително и на визата за проектиране по чл.140 ал.2 и ал.3 от ЗУТ. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респективно към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е наличието в правната сфера на жалбоподателите на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Административният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателите, а не други чужди права. Интересът следва да е личен и пряк, като в случая такъв не е налице доколкото процесната виза не установява за първи път свързано застрояване, няма промяна в предназначението и намалени отстояния, не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване към имота на жалбоподателите.

По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лица, за които липсва правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл.159 т.4 от АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Останалите твърдения и възражения в жалбата касаят спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани, тъй като съдът приема недопустимост на жалбата.

Предвид констатираната от съда недопустимост на жалбата и прекратяването на делото следва да се уважи искането на ответната страна за присъждане на разноски, на основание чл.143 ал.3 от АПК. В полза на ответната страна, с оглед представените доказателства за извършването и заплащането на адвокатско възнаграждение – в брой, следва да се присъди сумата в размер на 1 300.00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 12.05.2025 г., като договореното и изплатено възнаграждение за един адвокат е към минимума, предвиден в чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, както и процесуалният представител на ответната страна, независимо, че не се явява в открито съдебно заседание, е представил две писмени становища по спора.

С оглед гореизложеното и на основание чл.159 т. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.09.2025 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. М. Н. с [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощник адвокат [населено място] при ШАК, и Н. М. Н. с [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощник адвокат Б. З. при ШАК, против скица-виза за проектиране №497/29.10.2024 г. на главния архитект на Община Шумен, с която на основание чл.140 ал.2 от Закона за устройство на територията е разрешено проектиране в УПИ №І-648, кв.172 по РП на [населено място], в чертите на населеното място и съставляващ ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], на „Многофамилна жилищна сграда „Елена“, с подземен гараж, фризьорски салон, офис и ателие“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №216/2025 г. по описа на Административен съд град Шумен.

ОСЪЖДА Р. М. Н. с [ЕГН], от [населено място], и Н. М. Н. с [ЕГН], от [населено място], да заплатят на Община Шумен направените по делото разноски в размер на 1 300.00 (хиляда и триста лева) лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщението му на страните.