Решение по дело №1024/2024 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 274
Дата: 9 декември 2024 г.
Съдия: Милен Руменов Ангелов
Дело: 20244330101024
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Тетевен, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330101024 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс
(СК).
Образувано е по искова молба на К. Г. И., ЕГН ********** от гр. Тетевен, област
Ловеч, ул. „улица“ № 47, чрез адв. Ц. от ЛАК, с която са предявени претенции за
предоставяне на приоритетно упражняване на родителски права и присъждане на издръжка
за малолетните деца Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** и Д. К.ов Г., ЕГН **********, спрямо
тяхната майка Г. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „улица“ №
47.
В исковата молба се твърди, че ищецът от съвместното си съжителство с ответницата
имат четири деца, две от които са малолетни, останалите са пълнолетни и семейни.
Малолетните деца са: Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** - удостоверение за раждане, изд. въз
основа на акт за раждане № ***/10.03.2013 г. от Община гр. Плевен и Д. К.ов Г., ЕГН
********** - удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № ****/29.12.2017
г. от Столична община.
Ищецът заявява, че е отглеждал децата, полагал е грижи за тях, докато майката е
живяла на друго място и че може да разчита на подкрепата на разширеното си семейство.
Моли съдът да постанови решение, като предостави родителските права върху
малолетните деца Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** и Д. К.ов Г., ЕГН **********, да се
упражняват от ищеца К. Г. И., ЕГН ********** баща, като се осъди ответницата и майка Г.
В. П., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 235 лева за всяко едно от
децата с начална дата на плащане от момента на подаване на исковата молба, до настъпване
на законна причина за изменение или прекратяване на същата.
Моли да се определи и режима за лични контакти на майката - ответница с децата.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника Г. В. П., чрез адв. А. от АК
– Ловеч, с който отговор се оспорва исковата претенция.
По реда на чл. 211 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба ответникът е
1
предявил насрещен иск. В него Г. В. П., ЕГН ********** моли съдът да постанови решение,
като предостави родителските права върху малолетните деца Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** и
Д. К.ов Г., ЕГН **********, да се упражняват от майката Г. В. П., като се осъди бащата К. Г.
И., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева с начална дата на
плащане от момента на постановяване на съдебното решение, до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на същата. Моли да се определи и режима за лични
контакти на бащата - ответник с децата.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото е представен социален доклад
от ДСП – Тетевен, обхванал в социалното си проучване и двамата родители, видно от които
майката полага непосредствените грижи за децата, подпомагана и от бащата; същата има
подкрепата на разширеното семейство по майчина линия; жилището, в което живеят
майката и децата е собственост на майката и представлява къща, състояща се от един
приземен етаж и два основани етажа с налични в спални, хол, кухня, тераси и санитарно
помещение, като жилището е обзаведена с всичко необходимо съобразно нуждите на децата.
Сочи се, че по данни на майката са разделени с бащата на Б. и Д.. Майката е заявила, че с
бащата подържат нормални отношения, но не могат да постигнат съгласие, относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на децата. По данни на майката Б.
и Д. общуват с разширеното си семейство по майчина линия. Между майката и децата Б. и
Д. е налице силна емоционална връзка.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата по насрещният иск заявява, че тя
следва да упражнява родителските права спрямо децата, защото разполага с по-добри
условия за отглеждането им, при нея следва да се определи местоживеенето на децата и да
се определи режим на лични контакти на бащата с Б. и Д.. Потвърждава, че с бащата К. са
имали скандали, тъй като К. й е изневерявал многократно, като в момента на раздялата
същият е живеел с друга жена.
Бащата К. И., не се е явил в съдебна зала за да бъде изслушан по реда на чл. 59, ал. 6
от СК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
намери следното от фактическа и правна страна:
За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества,
възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране
на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у
децата, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус,
доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на децата, отношенията между
родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането
и др. При определяне на мерки относно грижата за децата най-важният критерий за това на
кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е
интересът на децата, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и
духовно развитие и социалното им формиране.
Установява се по делото, че страните са родители на две малолетни деца, като
последните са на 11 година и 6 месеца и 6 години и 11 месеца към датата на устните
състезания по делото.
По делото е разпитан като свидетел А.А.Л. – баба на децата по майчина линия, без
дела със страните. Същата заявява, че децата Б. и Д. живеят в дома на майка си. Сочи, че
родителите на Б. и Д. са живели в дома на майката Г. П., като често възниквали конфликтни
ситуации между тях. Повод за раздялата им станал скандал, след който Г. се преместила да
живее при сестра си в кв. Полатен, докато К. започнал да живее с друга жена в родната къща
на Г.. След като разбрала за последното П. ги изгонила от домът си.
По делото е разпитана и А. В. П. – сестра на Г. П.. Същата в съдебно заседание
2
заявява, че К. и Г. не живеят от 5 месеца заедно. Тогава (преди 5 месеца) свидетелката била
на центъра на гр. Тетевен с дъщеря й и Г. се обадила, че К. я е ударил. С дъщеря й отишли
при Г. и свидетеля й казала, че всеки мъж и жена се карат и да се обади на мъжа си К. и да се
прибере в къщата си. К. казал, че не я иска и че ако се прибере ще я бие и ще и отреже
косата. След този инцидент В. се поприбрала с дъщерята на свидетеля, в тяхното жилище в
кв. Полатен. След няколко дни К. завел друга жена в къщата на Г. в Тетевен. Жената, която
завел се казваше Ц. от гр. Етрополе. След това Г. се преместила да живее при сестра й Пенка,
която живее също в кв. Полатен. Свидетеля сочи, че в момента Г. В. и децата живеят в
тяхната къща в гр. Тетевен, на ул. „улица“
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценявайки ги по реда на
чл. 172 ГПК, тъй като намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на
останалия доказателствен материал по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127, ал. 1 СК,
когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с него
и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат
споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се
произнася относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права,
личните отношения с децата и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права и режима на личните отношения с децата е акт на
спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански
правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се
администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2
СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър
интерес на децата“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна
преценка на: а) желанията и чувствата на децата; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на децата; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на децата; г) опасността или вредата, която е причинена на децата или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за децата; е) последиците,
които ще настъпят за децата при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства,
имащи отношение към децата.
Страните са родители на децата Б. К.ова Г.а родена на 03.06.2013 г. и Д. К.ов Г. роден
на 28.12.2017 г. Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК,
не живеят заедно.
Не е спорно и от всички събрани по делото доказателства, обективирани в социалния
доклад, показанията на свид. Лазарова и свид. П. и изслушването на майката по реда на чл.
59, ал. 6 СК се установява, че страните са във фактическа раздяла от м. 07.2024 г. От тогава
децата, първоначално са живели с баща си, а след това, а и към момента живеят с майка си в
гр. Тетевен, като тя полага грижи за тях и посреща всички техни нужди. Децата общува и с
баща си и неговото семейство. От фактическата раздяла на страните през м. 07.2024 г. са се
срещали с баща си, но по-рядко, предвид влошените отношения между родителите. Между
майката и децата има изградена добра емоционална връзка, те има добър здравен статус.
Недоказани в хода на производството останаха твърденията в насрещната искова
3
молба, че бащата се е дезинтересирал от децата, доколкото са налице обективни причини за
това – в началото на периода на раздяла между родителите бащата И. е живял в семейното
жилище, а в последствие е бил принуден да го напусне, тъй като същото е собственост на
майката и И. в момента няма собствено жилище или квартира, а живее у роднини. Въз
основа на експертното становище по приетия по делото социален доклад и при съвкупната
преценка с останалите доказателства по делото – гласни доказателства и обяснения на
страните, се налага извод, че децата се чувстват спокойни с майката, която те възприемат
като най-близкия си човек. Същевременно не са констатирани данни да е развит синдром на
родителско отчуждение спрямо бащата, като децата макар и да са били отдалечени от
бащата, в предходен период, в който страните са живели на различни адреси, децата се
чувстват добре с баща си, който също е полагал грижи за тях.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2
СК е основателен. В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да
предостави упражняването на родителските права на единия от родителите, като под
упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване,
както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата“. Чрез
решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на
адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им
интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност
на „по-добрия“ (с оглед интересите на децата) родител да се грижи за тяхното
непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно
упражняването на родителските права.
В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който
еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на
децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.
Това тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната
правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023
г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
Според практиката на ВКС (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията, съдържащи се в
Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС) при възлагането
на родителските права най-важни са възпитателските качества на всеки от родителите,
моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от
родителя грижи към децата. Децата имат интерес упражняването на родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-способен да полага
грижи за тях.
Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 59,
ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина на
осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на
съда в това производство не поражда последици, които засягат (отричат или признават)
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението
(администрирането) им, т.е. определяне начина на упражняването им. Като производство
спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане
реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК,
пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради
вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика
от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е
задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран
изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна
4
закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без
ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този
смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от
елементите му - местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и
издръжка на децата, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в
пълнота упражняването на родителските права и правното положение на децата, макар и да
е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси
(Определение № 4196 от 47.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023 г., IV г. о., ГК).
Майката е с добър родителски капацитет, доколкото от раждането на децата тя полага
непрекъснати грижи за тях. След раздялата на страните тя е родителят, който продължава да
полага всички необходими грижи за малолетните деца. От социалния доклад се установява,
че ги обгрижва, задоволява техните битови, интелектуални и емоционални потребности.
Създала им е уюта и комфорта на една добра среда за живеене. Констатациите от социалното
проучване намират подкрепа в показанията на разпитаните по делото свидетели, които също
излагат, че майката осигурява храна на децата и са с добър здравен статус. Във връзка с
влошените отношения между родителите, следва да се посочи, че при липсата на постигнато
споразумение в хода на производството не е възможно постановяване на съвместно
упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете, съобразно т. 2 на
Тълкувателно решение 1/2016 г. на ВКС, ОСГК.
Съдът, като съобрази, че майката от години полага всички необходими грижи за
децата, те са с нормално за възрастта си развитие, добър здравен статус, изградили са силна
емоционална връзка със своята майка, няма данни за рискови фактори в заобикалящата ги
среда, родителските права следва да бъдат предоставени на майката. При нея следва да бъде
определено и местоживеенето на децата.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с децата, който,
доколкото няма данни за родителско отчуждение, трябва да бъде относително широк, за да
не създава предпоставки за развитие на такъв и да гарантира възможността за регулярен
контакт между бащата и децата. Ответникът в хода на процеса демонстрира
заинтересованост и реално желание да общува системно с децата си.
Режимът на лични отношения с бащата трябва да бъде съобразен с особеностите на
отношенията им, така че да не създава риск за здравето и развитието на децата и да
спомогне за подобряване на отношенията. При определянето на режима на лични
отношения между бащата и децата съдът отчита значителния период на физическа раздяла
помежду им. Счита за невъзможно искането на ищцата при определяне на режима на лични
отношения да бъде съобразен изцяло предложения график в исковата молба, тъй като това
би означавало допълнително да се ограничи правото на лични отношения на бащата и
децата. В интерес на децата е да общуват с баща си регулярно, така да се възстанови
връзката между двете страни. Доколкото не се налице безспорни данни поведението на
бащата да съставлява опасност за здравето и емоционалното и психическо състояние на
децата, съдът намира, че липсва причина срещите на бащата с децата да бъдат
осъществявани в контактен център или в присъствието на трето лице. В случая приоритет
следва да бъде заздравяване на връзката между тях и към насока бащата да участва в живота
да децата си. Ето защо на бащата следва да бъде предоставен режим на лични отношения,
както следва:
Всяка нечетна седмица от годината - от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с
преспиване, децата Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** и Д. К.ов Г., ЕГН ********** ще бъдат при
баща си К. Г. И., ЕГН **********.
Коледни и новогодишни празници:
5
Всяка нечетна година от календара бащата К. Г. И., ЕГН ********** ще взема децата
Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** и Д. К.ов Г., ЕГН ********** от дома на майка им в 10.00 часа
на 24 Декември и ще ги връща в 18.00 часа на 28 Декември отново в дома на майката.
Всяка четна година от календара - бащата К. Г. И., ЕГН ********** ще взема децата
Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** и Д. К.ов Г., ЕГН ********** от дома на майка им в 18.00 часа
на 28 Декември и ще ги връща в 18.00 часа на последния неучебен ден от следващата
година, преди възобновяване на учебния процес.
Великденски празници:
Всяка четна година от календара бащата К. Г. И., ЕГН ********** ще взема децата Б.
К.ова Г.а, ЕГН ********** и Д. К.ов Г., ЕГН ********** от дома на майка им в 10.00 часа на
Велики четвъртък по църковния календар на Българската православна църква и ще ги връща
в 10.00 часа на Велика Неделя отново в дома на майката.
Всяка нечетна година от календара - бащата К. Г. И., ЕГН ********** ще взема
децата Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** и Д. К.ов Г., ЕГН ********** от дома на майка им в
10.00 часа на Велика Неделя и ще ги връща в 18.00 часа на Светли Понеделник.
Лятната ваканция:
За времето от 1 юли до 15 юли и от 1 август до 16 август децата Б. К.ова Г.а, ЕГН
********** и Д. К.ов Г., ЕГН ********** ще бъдат при майка си Г. В. П., ЕГН **********.
За времето от 15 юли до 31 юли и от 16 август до 31 август Б. К.ова Г.а, ЕГН
********** и Д. К.ов Г., ЕГН ********** ще бъдат при баща си К. Г. И., ЕГН **********.
Рождения ден на децата, както и празника на децата - 1 юни, родителите ще
прекарват заедно, а в случай на неразбирателство, през четни години децата ще бъдат с
майка си Г. В. П., ЕГН **********, считано от 10.00 ч. на 03 - то число до 10.00 ч. на 04 - то
число на м. Юни и от 10.00 ч. на 28 – мо число до 10.00 ч. на 29 – то число на м. Декември, а
с бащата К. Г. И., ЕГН ********** за празника на децата, считано от 10.00 ч. на 01.06. до
10.00 ч. на 02.06, а през нечетни години децата ще бъдат с баща си К. Г. И., ЕГН **********,
считано от 10.00 ч. на 03 - то число до 10.00 ч. на 04 - то число на м. Юни и от 10.00 ч. на 28
– мо число до 10.00 ч. на 29 – то число на м. Декември, а с майка си Г. В. П., ЕГН
********** за празника на децата, считано от 10.00 ч. на 01.06. до 10.00 ч. на 02.06, като в
този случай няма да се прилага общия режим.
Общият режим няма да се прилага и по време на личните празници на родителите
като децата ще бъдат всяка година, с всеки от тях както следва: за майката Г. В. П., ЕГН
********** - от 10.00 ч. на 28.02 до 10.00 ч. на 29.02 на високосна година, респективно до
10.00 ч. на 01.03 на не високосна година, както и от 10.00 ч. на 08.03. до 10.00 ч. на 09.03, а
за бащата К. Г. И., ЕГН ********** – от 10.00 ч. на 30.04 до 10.00 ч. на 01.05.
Пребиваванията на лагери, екскурзии, зелени училища и други, организирани от
училище прояви, не променят правилата за контактите с децата, както и не дават на майката
и бащата право на компенсация на времето, през което децата Б. и Д. Г.и не са били при
съответния родител поради пребиваване на лагери, екскурзия, зелено училище или друго
такова мероприятие.
За изпълнение на режима на лични отношения бащата да взема децата от дома на
майката и да ги връща в дома на майката в гр. Тетевен, област Ловеч.
При взаимно съгласие между родителите бащата и децата могат да упражняват режим
на лични отношения и в различни от посочените периоди.
Относно издръжката:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като процесуален
субституент, предявявайки иск за издръжката на децата, като част от мерките за уреждане
отношенията по упражняването на родителските права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК
6
приложими съответно са правилата на чл. 59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член
съдът служебно се произнася по въпросите на издръжката на децата.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във всеки отделен
случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на
такава, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва да
се търси разумният и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се
отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за
преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. Нуждите на децата
от издръжка се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е
необходимо да се обосновават специално. Издръжката се дължи от двамата родители,
независимо при кого децата живеят, но отглеждащият родителят следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които
са и в негова полза.
В конкретния случай съдът намира, че на децата Б. и Д. Г.и следва да бъде определена
месечна издръжка в размер на 250 лв., за всяко едно от децата. При определяне на този
размер съдът отчита, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата,
откликване на ежедневните му потребности, които са неоценими в пари, ще се осъществяват
от майката.
Неоснователни са доводите на бащата, че следва да бъде осъден да заплаща издръжка
в минималния законов размер. Действително липсват актуални и достоверни данни за
доходите на бащата И.. Ответникът в хода на проведеното социално проучване е посочил, че
развива „нерегламентирана трудова дейност в сферата на търговия с дрехи втора употреба и
печели добри пари“. Съдът, като взе предвид, че ответникът е в работоспособна възраст,
работоспособен, няма данни за наличие на хронични заболявания, които да възпрепядстват
възможността му да полага труд, не се доказва наличие на други алиментни задължения,
съдът намира, че той е в състояние да заплаща месечна издръжка от 250 лв., за всяко от
децата като изцяло в неговите възможност е да положи усилия да осигури издръжка на
малолетните си деца.
На основание чл. 147, ал. 1 СК следва да бъде присъдена лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
По разноските:
Ищцовата страна по насрещният иск претендира присъждане на разноски.
Претенцията й е снователна, тъй като правилата на чл. 78 ГПК се прилагат съответно в
производствата по спорна съдебна администрация и в случая е налице пълно уважаване или
отхвърляне на исковата молба. Ето защо са налице основания някоя от страните да понесе
разноски (вж. в този смисъл ТР № 3/4723 г. по ТД № 3/4723 г. на ОСГК на ВКС).
Аргументи могат да се черпят от изразеното в съдебната практика разбиране, че
естеството на първоинстанционното производство на спорна съдебна администрация не
предполага присъждане на разноски, освен в предвидените случаи. Производствата по
спорна съдебна администрация на гражданските отношения се провеждат по реда на ГПК,
макар да не са изрично уредени в процесуалния закон, като разрешаването на споровете за
упражняването на съответното гражданско право се възлага на съдилищата по силата на
отделни нормативни актове (СК, ЗС и др.), съдържащи материалноправната уредба на
съответните отношения, както и специфични процесуални правила. Дейността на съда в
производствата по спорна съдебна администрация не може да бъде определена като
правораздавателна в същинския смисъл на това понятие, а именно като защита и санкция
7
при нарушаване на гражданските права. При тези производства не се разрешават правни
спорове, а се оказва съдействие на правните субекти при упражняване на техните лични или
имуществени права по смисъла на чл. 2 ГПК, като типичен пример за такава компетентност
на съда са производствата за разрешаване на разногласия между родителите относно
упражняването на родителските права и относно пътуване на дете в чужбина (чл. 127, ал. 2 и
чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс), както и относно определянето на режим на лични
отношения с дядо и баба (чл. 128 СК) /В този смисъл изразеното в Тълкувателно Решение
3/4723 г. от 27.06.2024 год. по ТД № 3/2023 на ОСГК на ВКС/. Съгласно цитираното ТР, в
производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78
ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или
касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за
разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се
възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните
така, както са направени от тях.
Също така се допълва, че когато съдът с решението си замества липсващата обща
воля на страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК следва да претърпи някои
ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която страните в
общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да
заплатят разноски в полза на противната страна. В първоинстанционното производство по
правило всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, вкл. и по отношение
на определянето на издръжката, доколкото същото, когато е част от производството относно
упражняването на родителските права, няма самостоятелен характер. В конкретния случай,
съдът се е съобразил с конкретните искания на една от страните, в пълнота и е постановил
своето решение, съблюдавайки висшият интерес на децата. С оглед последното е налице
пълно уважаване не претенцията, респективно пълно отхвърляне на същата, с оглед на което
разноските по това производство следва да бъдат присъдени в полза на майката Г. П..
Ищцата по насрещният иск Г. П., чрез адв. А. от ЛАК в последно по делото заседание
е представила списък по реда на чл. 80 от ГПК и разписка за реално сторените съдебни
разноски в производството. Претендират се 630 лева, от който заплатена държавна такса, по
насрещният иск в размер на 30 лева и адвокатски хонорар, в размер на 600 лева.
Процесуалният представител на П. е претендирал съдебните си разноски в последно по
делото съдебно заседание, съгласно правилата определени с т. 11 от ТР от 6.11.2013 г. по ТД
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може
да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция. Това е така, тъй като събирането на
доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което
съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във
фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на
доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да
анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка
със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са
изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на
решението.След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече
не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили. С оглед на изложеното в полза на ищцата по
насрещният иск Г. П. следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 630 лева.
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед разпоредбата на
чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати държавна такса по сметка на съда върху присъдената издръжка за бъдещо време в
8
размер на 720.00 лв., за държавна такса върху тригодишните платежи от присъдения размер
на издръжката /250+250х36х4%/, дължима на основание чл. 1 от Тарифата за държавните
каси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните
деца Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** - удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за
раждане № ***/10.03.2013 г. от Община гр. Плевен и Д. К.ов Г., ЕГН ********** -
удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № ****/29.12.2017 г. от
Столична община, на тяхната майка Г. В. П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** и Д. К.ов Г.,
ЕГН **********, при тяхната майка Г. В. П., ЕГН ********** в гр. Тетевен, област Ловеч,
ул. „улица“ № 47.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата К. Г. И., ЕГН **********, и
децата Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** и Д. К.ов Г., ЕГН **********, както следва: Всяка
нечетна седмица от годината - от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване,
децата Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** и Д. К.ов Г., ЕГН ********** ще бъдат при баща си К.
Г. И., ЕГН **********.
Коледни и новогодишни празници:
Всяка нечетна година от календара бащата К. Г. И., ЕГН ********** ще взема децата
Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** и Д. К.ов Г., ЕГН ********** от дома на майка им в 10.00 часа
на 24 Декември и ще ги връща в 18.00 часа на 28 Декември отново в дома на майката.
Всяка четна година от календара - бащата К. Г. И., ЕГН ********** ще взема децата
Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** и Д. К.ов Г., ЕГН ********** от дома на майка им в 18.00 часа
на 28 Декември и ще ги връща в 18.00 часа на последния неучебен ден от следващата
година, преди възобновяване на учебния процес.
Великденски празници:
Всяка четна година от календара бащата К. Г. И., ЕГН ********** ще взема децата Б.
К.ова Г.а, ЕГН ********** и Д. К.ов Г., ЕГН ********** от дома на майка им в 10.00 часа на
Велики четвъртък по църковния календар на Българската православна църква и ще ги връща
в 10.00 часа на Велика Неделя отново в дома на майката.
Всяка нечетна година от календара - бащата К. Г. И., ЕГН ********** ще взема
децата Б. К.ова Г.а, ЕГН ********** и Д. К.ов Г., ЕГН ********** от дома на майка им в
10.00 часа на Велика Неделя и ще ги връща в 18.00 часа на Светли Понеделник.
Лятната ваканция:
За времето от 1 юли до 15 юли и от 1 август до 16 август децата Б. К.ова Г.а, ЕГН
********** и Д. К.ов Г., ЕГН ********** ще бъдат при майка си Г. В. П., ЕГН **********.
За времето от 15 юли до 31 юли и от 16 август до 31 август Б. К.ова Г.а, ЕГН
********** и Д. К.ов Г., ЕГН ********** ще бъдат при баща си К. Г. И., ЕГН **********.
Рождения ден на децата, както и празника на децата - 1 юни, родителите ще
прекарват заедно, а в случай на неразбирателство, през четни години децата ще бъдат с
майка си Г. В. П., ЕГН **********, считано от 10.00 ч. на 03 - то число до 10.00 ч. на 04 - то
9
число на м. Юни и от 10.00 ч. на 28 – мо число до 10.00 ч. на 29 – то число на м. Декември, а
с бащата К. Г. И., ЕГН ********** за празника на децата, считано от 10.00 ч. на 01.06. до
10.00 ч. на 02.06, а през нечетни години децата ще бъдат с баща си К. Г. И., ЕГН
**********, считано от 10.00 ч. на 03 - то число до 10.00 ч. на 04 - то число на м. Юни и от
10.00 ч. на 28 – мо число до 10.00 ч. на 29 – то число на м. Декември, а с майка си Г. В. П.,
ЕГН ********** за празника на децата, считано от 10.00 ч. на 01.06. до 10.00 ч. на 02.06,
като в този случай няма да се прилага общия режим.
Общият режим няма да се прилага и по време на личните празници на родителите
като децата ще бъдат всяка година, с всеки от тях както следва: за майката Г. В. П., ЕГН
********** - от 10.00 ч. на 28.02 до 10.00 ч. на 29.02 на високосна година, респективно до
10.00 ч. на 01.03 на не високосна година, както и от 10.00 ч. на 08.03. до 10.00 ч. на 09.03, а
за бащата К. Г. И., ЕГН ********** – от 10.00 ч. на 30.04 до 10.00 ч. на 01.05.
Пребиваванията на лагери, екскурзии, зелени училища и други, организирани от
училище прояви, не променят правилата за контактите с децата, както и не дават на майката
и бащата право на компенсация на времето, през което децата Б. и Д. Г.и не са били при
съответния родител поради пребиваване на лагери, екскурзия, зелено училище или друго
такова мероприятие.
За изпълнение на режима на лични отношения бащата да взема децата от дома на
майката и да ги връща в дома на майката в гр. Тетевен, област Ловеч.
При взаимно съгласие между родителите бащата и децата могат да упражняват
режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК вр. чл. 127, ал. 2 от СК К. Г. И., ЕГН
**********, да заплаща на детето Б. К.ова Г.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Г. В. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250,00
/двеста и петдесет/ лева, считано от 09.12.2024 г., до настъпване на законово основание за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК вр. чл. 127, ал. 2 от СК К. Г. И., ЕГН
**********, да заплаща на детето Д. К.ов Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Г. В. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250,00 /двеста и
петдесет/ лева, считано от 09.12.2024 г., до настъпване на законово основание за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Г. И., ЕГН **********, да заплати Г.
В. П., ЕГН ********** сумата от 630 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
производството.
ОСЪЖДА К. Г. И., ЕГН ********** от гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „улица“ № 47,
да заплати по сметка на Районен съд – Тетевен държавна такса, върху присъдената издръжка
за бъдещ период, в размер на 720,00 /седемстотин и двадесет/ лева, както и 5 /пет/ лева такса
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ловеч в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
10
11