РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Балчик, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20243210100349 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба,с Рег.№2747 от 13.06.2024год.
подадена от А. М. Д. ЕГН********** от ***, чрез адвокат Р. А. С. с адрес за призоваване в
***, срещу РПК“ЧЕРНО МОРЕ“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявана от Председателя си Д. П..
Предявени са три иска:
-Иск за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, с правно основание
в разпоредбата на чл.344 ал.1т.1 от КТ.
-Иск за заплащане на незаконосъобразно неизплатено трудово възнаграждение с
правно основание в разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ.
-Иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,с правно
основание в разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.
Третият иск не попада в хипотезата за разглеждане на бързо производство по смисъла
на чл.310 ал.1 от ГПК.
Налице са обективно съединени три иска. Налице е хипотезата на чл.310, ал.2 от
ГПК, съгласно която при обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който
подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.
В предвид на гореизложеното, съдът приема, че производството следва да се движи
по общия ред.
В исковата си молба,ищецът твърди,че:
На 28.08.2023г. между А. М. Д. и РПК „Черно море“ - гр. Балчик, е сключен трудов
1
договор №***г., на основание чл.67, ал.1, т.1, във връзка с чл.70 от КТ, с който тя е назначена
на длъжността „продавач-консултант“ в магазин за хранителни и промишлени стоки в ***.
Страните са се договорили за следното: основното месечно трудово възнаграждение да бъде
в размер на 1000 лева, допълнително възнаграждение за продължителна работа - 3% и за
условия на труд - 20 лева, а за реализирания стокооборот от тютюневи изделия се заплаща
допълнително възнаграждение от 1%, а за останалия оборот по 4%. Възнагражденията се
изплащат до 25-то число на месеца, в брой. Срокът за предизвестие при прекратяване на
трудовия договор е 30 дни.
В магазина са работели две продавачки - А. Д. и нейната дъщеря Т.И..
На 01.04.2024г. е сключено допълнително споразумение към трудовия договор, с
което основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 1200 лв.
Трудовото правоотношение е било прекратено на 20.05.2024г., когато по пощата е била
връчена заповед с изх.№25/15.05.2024г. на председателя на РПК „Черно море“ - гр. Балчик,
на основание чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ.
Със заповед с изх.№***г. на председателя на РПК „Черно море“ - гр. Б., връчена по
пощата на 20.05.2024г., на основание чл.203, ал.1 и ал.3 от КТ, във връзка с чл.207, ал.1, т.1 и
2 от КТ, на А. Д. е била потърсена имуществена отговорност. Тъй като тя не е била съгласна
със същата, в законоопределения срок е оспорила писмено основанието и размера на
претендираната от работодателя ограничена имуществена отговорност.
Счита уволнението за незаконно, а заповедта за незаконосъобразна, поради следните
съображения:
От диспозитива на заповед с изх. №25/15.05.2024г. на председателя на РПК „Черно
море“ - гр. Б. става ясно, че трудовото правоотношение с А. Д. е било прекратено, на
основание чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ. Работодателят, твърди ищцата, не е имал право да
стори това, тъй като тази норма му позволява само да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение“, но не и да прекрати трудовото правоотношение. Има съществена разлика
между налагането на дисциплинарно наказание, дори и най- тежкото, и едностранното
прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие, поради което, законодателят по
императивен ред е уредил тази възможност в разпоредба на чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
За да бъде осъществен юридическият факт, пораждащ правото на работодателя
едностранно и без предизвестие да прекрати трудовия договор на основание чл.330, ал.2, т.6
от КТ, е задължително, преди това на работникът или служителят да е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Няма правна пречка работодателят да обедини двете
си волеизявления в един акт, като издаде една заповед с два диспозитива - с единия налага
дисциплинарно наказание „уволнение“, а с другия прекратява трудовото правоотношение
заради вече наложеното дисциплинарно наказание. Хронологичната последователност на
двете волеизявления обаче трябва задължително да бъде спазена, тъй като само ако е
осъществен първия юридически факт - наложено е дисциплинарно наказание „уволнение“,
работодателят разполага с правната възможност да прекрати трудовото правоотношение
2
едностранно. В конкретния случай обаче, заповед с изх. №25/15.05.2024г. на председателя на
РПК „Черно море“ - гр. Балчик е незаконосъобразна, тъй като противоречи на правната
логика. Това е така, защото има противоречие между описателната част на заповедта и
използваната юридическа квалификация, тъй като трудовото правоотношение на А. Д. не
може да бъде прекратено на основание чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, защото тези норми
уреждат налагането на дисциплинарно наказание, а работодателят може да упражни
потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовия договор без
предизвестие, само ако използва императивната норма на чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Горепосоченото несъответствие прави обжалваната заповед незаконосъобразна, поради
което същата следва да бъде отменена от съда.
А. Д. не е извършила вменената и дисциплинарна простъпка, нещо повече, нейните
действия не са били в нарушение на трудовата дисциплина, а в съответствие с Кодекса на
труда. В тази връзка оспорваме изцяло описаната в заповедта фактическа обстановка, тъй
като същата не отговаря на обективната действителност и е преднамерено изопачена.
В исковата си молба, ищцата категорично възразява срещу твърденията, че тя е
злоупотребила с доверието на работодателя, не е изпълнявала възложената и работа,
уронила е доброто име на предприятието и е разпространявала поверителни за него
сведения, както и че е увредила имущество на работодателя и е разпилявала материали,
суровини, енергия и други средства. Тези твърдения не само, че са голословни и не
отговарят на обективната действителност, но и са откровена неистина.
В заповедта за уволнение с изх. №25/15.05.2024г. е посочено, че при извършена
инвентаризация (ревизия) на 14.11.2023г. в обекта, е била констатирана липса на стоки на
стойност 3069,91 лева, а при повторната ревизия на 23.04.2024г. са били констатирани липси
на стоки за 9130,25 лева, като същите резултати са били потвърдени напълно и от третата
инвентаризация проведена на 09.05.2024г. Тези твърдения не отговарят на обективната
истина и противоречат на счетоводните записвания направени от продавачките в магазина,
за приетата и продадена от тях стока. И трите инвентаризации в обекта не са проведени по
установения от закона ред, а резултатите от тях са опорочени. Това е така, защото по своята
правна същност, инвентаризацията представлява процес на фактическа проверка на
активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на
получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. За да
бъде спазена целта на закона, е задължително да са изпълнени следните кумулативно дадени
предпоставки: 1. материално отговорните лица да участват във всеки един етап от тази
процедура; 2. при изготвянето на инвентаризационния опис трябва задължително да е
въведена информация за счетоводната наличност на стоките в магазина, за да може след
отразяването на фактическата наличност, да се направи съпоставка между двете групи от
данни. В конкретният случай обаче, това не е било сторено, тъй като при инвентаризацията,
в протокола не е била посочена счетоводната наличност на стоките в магазина, нито двете
продавачки са участвали при сравняването на данните.
Съобразявайки се с гореизложената фактическа обстановка, оспорваме процедурата,
3
по която са проведени трите ревизии, както и резултатите от тях, поради следните
съображения:
1. Стоката в магазина не е заведена като вид, артикул и брой, а се води стойностно,
видно от посоченото в заповедта: „стоката в магазина се води стойностно
2. Инвентаризациите не са проведени по установената процедура, тъй като същите са
извършени без да е взета под внимание информацията въведена в:
1. Касовия апарат. И при трите ревизии не е изготвен касов отчет.
2. Касовата книга. И трите ревизии са направени без да бъдат отчетени записите в
касовата книга.
3. И при трите ревизии не са взети под внимание отчетите, изготвени от
продавачките на всеки десет дни.
3. И при трите ревизии, в изготвените инвентаризационни описи, липсва информация за
счетоводната наличност на стоките в магазина, към датата на проверката.
Продавачките само са изброили наличната стока в магазина, а главната счетоводителка
С.М. и Е.Г. - счетоводител са въвели тази информация в протоколите, превърнали са
количествените показатели в стойностни и след това са ги сумирали.
4. И при трите ревизии, А. Д. не е участвала в процеса на съпоставяне на фактическата
наличност със счетоводната наличност на стоките в магазина, т.е. в най-важната и
съществена част от инвентаризацията. Нещо повече, на нея не е била предоставена
никаква информация за счетоводната наличност към 14.11.2023г., към 23.04.2024г. и
към 09.05.2024г. Едва на един по-късен етап и е било съобщено, че в магазина има
липси на стойност от 3069,91 лева в първия случай, и от 9130,25 лева за втория и
третия, без обаче да става ясно, как е било установено това. Некоректно и недопустимо
е работодателят да прави инвентаризация на магазина, като скрива от продавачките
информацията за счетоводната наличност на стоките към 14.11.2023г., към 23.04.2024г.
и към 09.05.2024г., въпреки че тези данни са му били известни, преди да започне
фактическата проверка на стоките.
5. Работодателят твърди, че при трите инвентаризации са констатирани липси, съответно
в първия случай на 3069,91 лева, а във втория и третия на 9130,25 лева, но без да
посочи, каква стока липсва като вид, артикул, брой и единична цена. Тази неяснота и
неопределеност на направените констатации от инвентаризациите, нарушават правото
на защита на г-жа Д., тъй като тя не знае, какви точно стоки липсват, техния брой и
как е била определена стойността им.
Гореизложената фактическа обстановка е индиция за злоупотреба с право от страна на
работодателя, тъй като той е използвал годно правно основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, за да постигне неразрешен от закона резултат - да не изплати на
работника полагащото му се трудово възнаграждение за последните два месеца.
Заповедта за уволнение, в частта на мотивите, е неясна, объркваща и съдържаща в
себе си противоречащи си и взаимно изключващи се твърдения, поради което г-жа Д. не
може да разбере, кои са фактите от обективната действителност, поради които трудовото
4
правоотношение е било прекратено. В обстоятелствената част на заповедта, в хронологичен
ред е посочено дословно следното:
- при извършена на 14.11.2023г. превантивна инвентаризация (ревизия) е
констатирана липса на стоки на стойност 3069,91 лева. В тази връзка, работодателят „ е
направил задълбочен анализ. Резултата бе оставен на справка с цел доизясняване, търсене
на грешки, пропуснати документи и други“.
- след като Т.И. - дъщеря на А. Д., е уведомила работодателят, че желае да напусне
работата, на 23.04.2024г. е била извършена втора превантивна инвентаризация (ревизия),
при която е констатирана липса на стоки на стойност 9130,25 лева.
- поискани са обяснения от А. Д. и Т.И., в които и двете работнички са оспорили
резултата от ревизията и са твърдели, че стока на липсва.
- на 09.05.2024г. е проведена нова ревизия, която е потвърдила резултата от
предходната ревизия на 23.04.2024г.
- стоката в обекта се води стойностно и продажбите се удостоверяват чрез
показанията на ЕКАФП. За стоката се води индивидуална партида в счетоводството на
кооперацията, която се засича с документите за доставени (заприходени) стоки от продавач-
консултантите като стокови разписки със съответната надценка.
В заключение на своето изложение, работодателят е посочил дословно следното:
„Наличната стока в обекта в стойност следва да се удостоверява два пъти в месеца чрез
описи. Но А. Д. и дъщеря и Т.И. редовно допускаха грешки, като част от тези описи не
завършваха със сбор (стойност) и не документираха салда, което ги въвеждаше в
неведение на каква стойност в даден момент имат стоки в обекта. Но въпреки това
тяхната отчетност се контролираше, коригираше и довършваше. На тази база вероятно у
тях се формираше усещане, че не може да има липса на стока“. От изложеното следва,че
двете продавачки са допускали грешки и неточности в работата си, но работодателят е
упражнявал постоянен контрол, в резултат на който, тези пропуски са били коригирани и
отстранявани своевременно. В заключение на изложените мотиви, работодателят е направил
извод, че А. Д. „не отговаря на изискванията за заеманата длъжност - греши в
сборуванията, греши с копюрите, не следи както трябва обявените от потребителите за
покупка стока, консумира стоки и напитки без да ги маркира и заплаща в обекта. Затвърди
се и извода, че тя не иска или няма капацитет да се научи да спазва и изпълнява тези
елементарни изисквания за работа в малък селски магазин“. От така изготвеното
заключение става ясно, че според работодателят, служителката не отговаря на изискванията
за заеманата длъжност и не притежава необходимата квалификация и умения. Действително,
всяко едно от тези две основания, дава право на работодателят да прекрати трудовото
правоотношение на г-жа Д., но това може да се осъществи по чл.328, ал.1, т.5 и т.6 от КТ, а
не чрез дисциплинарно уволнение. Дори и да се приеме за вярно твърдението на
работодателят, че служителката не отговаря на изискванията за заеманата длъжност и не
притежава необходимите качества, тези нейни недостатъци не представляват дисциплинарно
нарушение, за да бъде ангажирана нейната дисциплинарна отговорност и да и се наложи
5
най-тежкото наказание - „уволнение“. От изложените мотиви става ясно, че
дисциплинарното наказание не съответства на тежестта на вмененото нарушение и на
описаните обстоятелства, поради което оспорената заповед за уволнение трябва да бъде
отменена.
С настоящото изявление, А. Д. оспорва основанието и размера на определената в
заповед с изх. №°***г. на председателя на РПК „Черно море“ - гр. Б., ограничена
имуществена отговорност. От съдържанието на тази заповед става ясно, че ответникът не е
изплатил на г-жа Д. дължимото трудово възнаграждение за април и май 2024г., видно от
заявеното, че „задържа изплащането на полагащото им се трудово възнаграждение за
отработено работно време през месеците април и май 2024г.“
Съгласно чл.270, ал.3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на
служителя по ведомост. От момента на прекратяване на трудовото правоотношение, до
датата на подаване на настоящата искова молба, ответникът - РПК „Черно море“ - гр. Б. не е
изплатил трудовото възнаграждение на А. Д. за положения от нея труд през месец април
2024г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 1256 (хиляда двеста петдесет и шест)
лева, представляващи сбор от 1200 лева - основно трудово възнаграждение, 36 лева - 3% за
професионален опит и 20 лева за условия на труд, както и за отработените 11 /единадесет/
дни през месец май 2024г. в размер на 628 (шестстотин двадесет и осем) лева (600 + 18 +
10 = 628лв.)
От гореизложеното следва, че РПК „Черно море“ - гр. Балчик, в качеството си на
работодател, дължи на ищеца брутно трудово възнаграждение за месеците април и май
2024г. - в общ размер от 1884 (хиляда осемстотин осемдесет и четири) лева.
Тъй като по време на трудовото правоотношение от 28.08.2023г. до 20.05.2024г.,
ищецът не е ползвала нито един ден платен годишен отпуск, след прекратяване на трудовото
правоотношение, тя има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
пропорционално на отработеното от нея време през този период, на основание чл.224, ал.1
от КТ. За 2023г., А. Д. е имала право да ползва 6,68 дни платен годишен отпуск, а за 2024г. -
7,51 дни, или общо за периода 14 (четиринадесет) дни платен годишен отпуск. От това
следва, че дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което следва да
получи ищецът е в размер на 799,27 (седемстотин деветдесет и девет и 0,27) лева.
Тъй като тази сума не е изплатена от работодателя до настоящия момент,ищцата счита, че е
налице основание да предяви иск срещу РПК „Черно море“ - гр. Б., на основание чл.224, ал.1
от КТ, за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
799,27 (седемстотин деветдесет и девет и 0,27) лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението.
С оглед изложеното, в исковата си молба, ищцата А. Д., моли съда да се произнесе
със съдебно решение, с което
- ДА ПРИЗНАЕ, на основание чл.344 ал.1т.1 от КТ, уволнението на А. М. Д.
ЕГН********** от ***, извършено чрез Заповед №25 от 15.05.2024година от работодателя
6
РПК“Черно Море“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявана от
Председателя си Д. П., за незаконно и ОТМЕНИ Заповед №25 от 15.05.2024година на
работодателя РПК“Черно Море“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
***,представлявана от Председателя си Д. П..
- ДА ОСЪДИ,на основание чл.128 т.2 от КТ,РПК“Черно Море“ с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление в ***,представлявана от Председателя си Д. П.,ДА
ЗАПЛАТИ в полза на А. М. Д. ЕГН********** от ***, сумата от 1884 (хиляда осемстотин
осемдесет и четири) лева, представляваща сбор от брутните трудови възнаграждения за
месец април 2024г. в размер на 1256 лева и за месец май 2024г. в размер на 628 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
погасяване на задължението.
- ДА ОСЪДИ, на основание чл.224 ал.1 от КТ, РПК“Черно Море“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, представлявана от Председателя си Д. П., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на А. М. Д. ЕГН********** от ***, сумата от 799,27 (седемстотин
деветдесет и девет и 0,27) лева,представляваща обезщетение за неползван годишен отпуск
от 14 работни дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
С исковата си молба, ищцовата страна,претендира съдебно-делеводни разноски.
Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
Съдът е постановил Разпореждане№645 от 13.06.2024година,с което е изпратил
препис от исковата молба,ведно със приложенията,на основание чл.131 от ГПК на
ответната страна,като е дал указания ,че същата може да подготви писмен отговор.В
даденият от съда срок,кооперацията-ответник е представила Писмен отговор с Рег.
№3101 от 04.07.2024година.
В своя писмен отговор дружеството-ответник,твърди,следните обстоятелства и
факти:
Предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни.
Оспорва предявените искове по основание и размер.
Процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, изпълнени са
задълженията по чл. 193 КТ от ищцата са изискани обяснения, дисциплинарното наказание е
наложено в срока по чл.194 КТ. Процесната заповед е мотивирана според изискванията на
чл. 195 КТ и тежестта на наложеното наказание е съобразена с критериите на чл. 189 КТ.
Относно обстоятелствата, на които се основава искът:
С исковата молба ищцата е предявила иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, иск по чл.128, т.2 от КТ, за заплащане на
незаконосъобразно неизплатено трудово възнаграждение за месеците април и май в общ
размер на 1884 лева, както и иск по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 799.27 лева.
Ответната страна не оспорва, твърденията на ищцата за сключен трудов договор
7
между ищцата и ответника-работодател с № *** г., както и на допълнителното
споразумение от 01.04.2024 г.
Оспорва твърдението на ищцата А. М. Д., че трудовото й правоотношение е
прекратено на 20.05.2024 г., тъй като то е прекратено на 21.05.2024 г., с връчената по пощата
Заповед № 25/15.05.2024 г., което е видно от поле „получател“ на обратната разписка с
положен подпис и дата лично от нея. На същата дата й е връчена и Заповед № *** г.,
издадена от работодателя й, с която на основание чл.203, ал.1 и ал.З от КТ, във връзка с
чл.207, ал.1, т.1 и т.2 от КТ изплащането на полагащото й се трудовото възнаграждение за
отработено време през месеците април и май 2024 година е задържано.
Съгласно изложеното в исковата молба, ищцата възразява, че в издадената от
работодателя Заповед № 25/15.05.2024 г. липсва диспозитив за прекратяване на трудовото
правоотношение при условията на чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Безпротиворечива е практиката на ВКС, както и на ДОС, с която се приема, че
дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на
прекратяване на трудовото правоотношение, /така решение № 43/10.02.2014 г. по гр. д. №
4082/2013 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 276/06.10.2015 г. на ДОС по в.гр.д. № 447/2015 г.,
решение № 45/05.03.2019 г. на ДОС по в.гр.д. № 39/2019 г. и много други./
Видно от заповедта за уволнение е, че тя е издадена в съответствие с чл. 195, ал.1 от
КТ, т.е. дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, посочен е
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага, при това след спазване изискванията на чл.193, ал.1 от КТ.
Доколкото разпоредбата на чл.330, ал.2, т.6 КТ, предвижда работодателят да
прекратява трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде
дисциплинарно уволнен, от анализа на тези правни норми считам, че липсва изрично
законово изискване за издаване на заповед налагане на дисциплинарно наказание и втора за
прекратяване на трудовото правоотношение. В крайна сметка издаването само на една
заповед, с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение“ е достатъчна, за да се
приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред. Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение ще произведе ефекта на прекратяване на
трудовото правоотношение. Да би могло да бъде издадена и втора заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, но характерът на тази втора
заповед има само констативен характер.
И не на последно място, ищцата по свое желание, след установените липси по
инвентаризацията на 23.04.2024 г., с приходен касов ордер № 137/29.04.2024 г. е
възстановила част от начета в размер на 200 лева.
Възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават:
Относно, предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна.
Ответната страна,оспорва всички твърдения, относно начина на извършване на
8
ревизиите в магазин за хранителни и промишлени стоки в ***. Ответната страна твърди,че
не е засечен касовия апарат и касовата наличност.
Ищцата е следвало да има информация за наличната стока в обекта в стойност, тъй
като е удостоверявала това обстоятелство два пъти в месеца с описи. Тя е получавала стоки,
било то със стокова разписка или с фактура, именно нейно задължение да образува
съответната надценка, на която ще продава стоката. Също така нейно задължение е било да
комплектова стоковите разписки с фактури, с нейната ценообразуваща стокова разписка и да
предаде два екземпляра в счетоводството при работодателя си, а един екземпляр от тези
документи да остане в магазина. Така въз основа на тези документи на всеки 15 дни, нейно
задължение е било да прави описи по фирми, по дати и по стойности. На три пъти в
седмицата е следвало да се отчита с парични отчети в касата на кооперацията, които отчети
са й връщани със заверения. И така въз основа на получените стоки, тяхното ценообразуване
и отчетените пари от ищцата се формира - стойностен остатък или наличност, за която тя
следва да знае, да следи, тъй като при нея има същите документи, които е предала в
счетоводството, а не да твърди, че била в неведение, че е нарушено правото й на защита и
т.н.. Още веднъж подчертавам, че стоката в обекта се води стойностно, продажбите се
удостоверяват чрез показанията на ЕКАФП. За стоката се води индивидуална партида в
счетоводството на кооперацията, която се засича с документите за доставени/заприходени/
стоки — именно от ищцата - продавач - консултант и МОЛ като стокови разписки със
съответната надценка.
Неоснователно е твърдяното от ищцата, че заповедта за уволнение в частта на
мотивите, била неясна, объркваща и противоречива.
За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник/служител/,
работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва
да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина. На второ място - да определи
вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая
да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. Т.е., за работодателя съществуват
задължителни процедури, наложени от защитните норми на чл.193 от КТ, за чието
осъществяване е необходимо известно време, определено в двумесечен срок, според чл.194
от КТ. За законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
необходимо заповедта да е мотивирана, да съдържа описание на нарушението с обективните
и субективни признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното
основание /законовия текст/ - чл.195, ал. 1 КТ.
Заповедта е издадена в съответствие с чл.195, ал.1 от КТ, т.е. дисциплинарното
наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, посочен е нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, при това в
установения двумесечен срок и при спазване изискванията на чл.193, ал.1 от КТ.
Във връзка с всичко изложено,ответната страна моли съда, да отхвърли предявения
иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Също така,според ответната страна,изцяло неоснователни се явяват предявените
9
искове по чл.128, т.2 от КТ, за заплащане на незаконосъобразно неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 1884 лева, както и иск по чл.224, ал. 1 от КТ в размер на 799.27
лева, предвид издадената заповед № *** г. от работодателя и неговото законно право да
задържи изплащането на претендираните суми.
С оглед изложеното в писмения си отговор,кооперацията-ответник моли съда да
постанови съдебно решение с което изцяло да отхвърли предявените срещу нея искове от
ищцата Д..
Претендират направени деловодни разноски.
Редовно призована,ищцата се явява лично в съдебно заседание и представлявана от
упълномощен процесуален представител-адвокат Р. С. от АК-Д.. От името на своята
подзащитна, процесуалният представител поддържа исковата молба.Представя
доказателства,Прави доказателствени искания. Изразява становище по същество,като моли
съда да уважи изцяло исковата претенция на ищеца. Моли да се присъдят направените
деловодни разноски. Представя писмена защита.
Редовно призована ответната страна се представлява в съдебно заседание от своя
председател Д. П. и упълномощен процесуален представител-адвокат К. И. от АК-Д.. От
името на ответника,адвокат И. оспорва предявените искове. Поддържа писмения си отговор.
Представя доказателства и прави доказателствени искания. По същество пледира да се
отхвърлят предявените искове. Претендира направени деловодни разноски.
В хода на висящия процес е допуснато изменение на иска за претендирано брутно
възнаграждение, като е намален размера от 1884лв.на 1575,68лв.
С изрично протоколно определение в публично съдебно заседание, проведено на
03.02.2025година, на основание чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на иска по
размер.
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетели. Назначена е
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице В. П., която е изслушана в публично съдебно
заседание и чието заключение е прието от съда и приобщено към доказателствения материал
по делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,прие за установена следната
фактическа обстановка и прави следните правни изводи:
Производството е образувано по искова молба с Рег.№2747 от 13.06.2024год.
подадена от А. М. Д. ЕГН********** от ***, чрез адвокат Р. А. С. с адрес за призоваване в
***, срещу РПК“ЧЕРНО МОРЕ“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***
***,представлявана от Председателя си Д. П..
Предявени са три иска:
-Иск за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, с правно основание
в разпоредбата на чл.344 ал.1т.1 от КТ.
-Иск за заплащане на незаконосъобразно неизплатено трудово възнаграждение с
10
правно основание в разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ.
-Иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,с правно
основание в разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.
Третият иск,не попада в хипотезата за разглеждане на бързо производство по смисъла
на чл.310 ал.1 от ГПК.
Налице са обективно съединени три иска.Налице е хипотезата на чл.310 ал.2 от
ГПК,съгласно която при обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който
подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.
В исковата си молба,ищцата А. М. Д.,моли съда да ДА ПРИЗНАЕ,на основание
чл.344 ал.1т.1 от КТ, уволнението на А. М. Д. ЕГН********** от ***,извършено чрез
Заповед№25 от 15.05.2024година от работодателя РПК“Черно Море“ с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление в ***,представлявана от Председателя си Д. П., за
незаконно и ОТМЕНИ Заповед№25 от 15.05.2024година на работодателя РПК“Черно Море“
с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявана от Председателя си Д.
П..
-ДА ОСЪДИ,на основание чл.128 т.2 от КТ,РПК“Черно Море“ с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление в ***,представлявана от Председателя си Д. П.,ДА
ЗАПЛАТИ в полза на А. М. Д. ЕГН********** от ***, сумата от 1575,68лв. (хиляда
петстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща сбор от
брутните трудови възнаграждения за месец април 2024г. в размер на 1256 лева и за месец
май 2024г. в размер на 319,68 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението.
ДА ОСЪДИ,на основание чл.224 ал.1 от КТ,РПК“Черно Море“ с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление в ***,представлявана от Председателя си Д. П.,ДА
ЗАПЛАТИ в полза на А. М. Д. ЕГН********** от ***, сумата от 799,27 (седемстотин
деветдесет и девет и 0,27) лева,представляваща обезщетение за неползван годишен отпуск
от 14 работни дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Когато се оспорва законността на извършено дисциплинарно уволнение, в тежест на
работодателя е да установи, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195,
ал. 1 от КТ, след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ, че наказанието е наложено
в срока по чл. 194 от КТ, както и че работникът е извършил дисциплинарните постъпки, за
които му е наложено дисциплинарното наказание.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ установява по императивен начин два срока за
налагане на дисциплинарните наказания с пропускането, на които се погасява
дисциплинарната отговорност на работника или служителя, респ. правото на работодателя
да наложи дисциплинарно наказание за извършено нарушение. Тези срокове се различават
по начален момент и по продължителност. Краткият двумесечен срок започва да тече от деня
11
на откриване на нарушението, а едногодишният - от деня на извършване на нарушението.
Тези срокове се намират в определено съотношение. Дисциплинарно наказание не може да
се наложи, ако е изтекъл двумесечния срок от откриването на нарушението, макар да не е
изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението, а пропускането на
едногодишния срок погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя,
макар и двумесечният срок още да не е изтекъл. В случая дисциплинарното наказание е
наложено в законоустановения двумесечен срок от откриване на нарушението, поради което
правото да се наложи дисциплинарно наказание не е било погасено.
Съгласно разпоредбата чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение. При налагане на
наказанието работодателят следва да съобрази всички факти и обстоятелства, при които е
допуснато нарушението, в т. ч. фактите сочени от служителя, доводите му в своя защита и
отношението му към извършеното. Законът не въвежда изискване за вземането на
обясненията в рамките на "дисциплинарното производство", нито изискване за специална
форма за искане и приемане на обясненията. Когато обясненията са дадени по повод
дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието и тези обяснения са
достигнали до работодателя, изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ са изпълнени - наказанието
е наложено при възможност на работодателя за цялостна преценка на фактите, свързани с
дисциплинарното нарушение. В случая от доказателствата по делото, се установява, че за
констатираните нарушения на трудовата дисциплина от служителя А. М. Д. са депозирани
обяснения на 08.05.2024 г.
Дисциплинарното наказание съгласно императивната разпоредбата на чл. 195 от КТ
се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочват нарушителят,
нарушението с индивидуализиращите го признаци от обективна и субективна страна,
времето на извършването му и правното му основание.
Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с оглед
съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник за
защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Когато изложените
мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195,
ал. 1 от КТ. В случая от предметното съдържание на уволнителната заповед се установява,
че дисциплинарното наказание е наложено на ищцата за това, че на 14.11.2023 г. и
23.04.2024 г. е допуснала липса на стоки, остойностени по продажни цени в общ размер на
12 200.16 лв., като й е наложено дисциплинарно наказание - уволнение на основание чл. 190,
ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, вр. чл. 187, т. 3, т. 8 и т. 9 от КТ. Работодателят е оценил описаните в
уволнителния акт нарушения на трудовата дисциплина като основание за налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, поради осъществени тежки нарушения на
трудовата дисциплина. Съдът намира, че процесната уволнителна заповед е мотивирана
съобразно изискванията на закона - посочени са нарушителят, нарушението с всичките му
12
обективни признаци, времето на извършването му, както и законния текст, въз основа на
който е наложено наказанието (в този смисъл са Решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. №
999/2009 г., ГК, IV ГО на ВСК, Решение № 857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г. ГК, IV
ГО на ВСК).
В конкретния случай работодателят е спазил формалните изисквания по отношение
на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.
Настоящата уволнителната заповед е издадена на основание чл. 190, т. 3 и т. 4 от КТ -
за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина и за злоупотреба с доверието на
работодателя. Ищцата оспорва процедурата, по която в обекта са проведени три ревизии,
както и резултатите от тях, с твърдения, че стоката в магазина не била заведена като вид,
артикул и брой, а се водила стойностно, не е взета под внимание информацията, въведена в
касовия апарат, касовата книга и отчетите, изготвени от продавач-консултантите на всеки
десет дни.
В §1, 5 от ДР на ЗСч инвентаризацията е дефинирана като процес на подготовка и
фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на
активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на
получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 14.11.2024 г., което съдът
кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се установи, че има
дейности, при които законодателят е дал възможност на предприятията и юридическите лица
да изготвят свои фирмени стандарти, вътрешни документи, наредби и правила на база на
практиката от своята дейност и в случай, че има достатъчно документи, които могат да
отразят вярно и честно информацията, която предоставя РПК „Черно Море“ в своите отчети
то тогава не е необходимо липсващите активи да се конкретизират в количествено и
стойностно изражение. В настоящия случай от председателя на РПК „Черно море“ гр.
Балчик има изготвени и утвърдени правила за извършване на инвентаризация съгласно чл.
16, ал. 1, т. 7 от ЗСч, които са включени в Наредба за документооборота от 01.01.2002 г. От
изготвеното заключение на ССчЕ се установи, че РПК „Черно море“ са приели смесено
отчитане, тъй като при инвентаризация се броят количества, но в счетоводните регистри
според счетоводната политика на РПК „Черно Море“ се отчита само стойност по продажни
цени, като се изясни, че в настоящия случая стоките не могат да бъдат сравнени
количествено, защото в счетоводния програмен продукт няма водене на количества стоки.
Ето защо описът има обща стойност, която е резултат от количествата на всяка една стока
умножена по нейната продажна цена. Тази обща стойност се сравнява със стойността на
стоките, заведени в счетоводството по счетоводните регистри на РПК „Черно море“ към
момента на провеждането на съответната инвентаризация.
От обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства се установява, че стоките в
магазин за хранителни и промишлени стоки в *** се завеждат по продажни цени по
счетоводна сметка 3042 като в процесния обект са проведени три инвентаризации,при които
артикулите са преброени и остойностени по продажни цени и е извършено сравнение в
13
стойностно изражение между намерената стока в обекта към момента на провеждане на
инвентаризацията и стойността на стоките, заведени в счетоводните регистри на РПК
„Черно море“. Фактическата проверка на наличностите е извършена от счетоводители на
РПК „Черно море“ в присъствието на МОЛ, съставени са протоколи за извършените
инвентаризации на наличните стоки от 14.11.2023 г., 23.04.2024г. и 09.05.2024 г.,
инвентаризационен опис, в който са описани количествата на всяка една стока умножена по
нейната продажна цена, съответно общата стойност, както и стоково парични отчети от
съответните дати, в които са констатирани липси. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 5 Закона за
счетоводството, счетоводните документи задължително следва да носят име и подпис на
съставителя. Тази разпоредба кореспондира с разпоредбата на чл. 10 от същия закон, според
която лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите
информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях. В
случая има положени подписи на съставените актове за резултатите от инвентаризационната
проверка, както от МОЛ, така и от съставителите им, поради което същите са годно
доказателство за установяване на факта на липсите (в този смисъл Решение № 232 от
20.03.2009 г. по гр. д. № 2716/2008 г. на ВКС, IV г. о.)
Твърденията на ищцата, че при извършването на ревизиите не е взета под внимание
информацията, въведена от касовия апарат, касовите книги и отчети, изготвени от продавач-
консултантите на всеки 10 дни се опровергаха от събираните по делото гласни
доказателства, а именно свидетелските показания на свидетелката С.М. и свидетелката Е.Г.,
които съдът кредитира напълно като достоверни, при условията на чл. 172 от ГПК,
доколкото изложените от свидетелите факти са непротиворечиви и последователни,
кореспондиращи с останалите доказателства. От тях се установи, че преди всяка ревизията е
даден въпР. лист и е засечен касовия апарат, като паричният отчет е описан по купюри.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че след
приключване на първата ревизията от 14.11.2023 г. е констатирана липса в размер на 3069.91
лв., а след приключване на следващата ревизия е констатирана липса в размер на 9130.25 лв.
Според кредитираното заключение липсващите артикули са констатирани стойностно, а не
по вид и група, в съставени стоково-парични отчети от 14.11.2023 г. и 23.04.2024 г. и
9.05.2024 г., като това са вътрешни документи, които са описани в наредбата за
документооборота на РПК „Черно Море“, потвърдена от техния представляващ. Тези липси
са отчетени по 442-ра сметка, която отразява липси и начети на материално отговорни лица.
В обобщение от обсъдените писмени и гласни доказателства се доказа вмененото на
ищцата нарушение на трудовата дисциплина, а именно, че като материалноотговорно лице е
допуснала липса на стоки, остойностени по продажни цени е налице тежко дисциплинарно
провинение. В този смисъл, ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя и е
уронила престижа на фирмата.
Съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към
работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на
предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя също
14
съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 от КТ - злоупотреба с доверието,
оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се
прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с
доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна
облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя
пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. В този смисъл
решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г., IV ГО на ВКС, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. Когато работникът или служителят осъществява материално-
отчетнически функции, то изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с
проявата на поведение за опазване имуществото на работодателя. Възлагането на
материално-отчетническа дейност предпоставя една по-висока степен на оказаното от
работодателя доверие, поради което осъществяващият тази дейност работник или служител
е длъжен при изпълнение на трудовите си задължения да престира поведение, при което да
полага съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа за опазване на повереното му
имуществото на работодателя. Когато служителят, натоварен с материално-отчетнически
функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия или бездействие в
разрез със задължението си за лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно
нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение. В
този смисъл са и Решение № 242/21.05.2012 г., постановено по гр. д. № 932/2011 г., ВКС, IV
г. о.; Решение № 80/26.03.2010 г., постановено по гр. д. № 4679/2008 г., ВКС, II г. о.; Решение
№ 214 от 8.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1822/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 242 от
21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 932/2011 г., IV г. о., ГК и пр. Несъмнено в случая ищцата е
злоупотребила с доверието на работодателя - нарушение по чл. 187, ал. 1 т. 8 от КТ и е
осъществила състава на чл. 187, т. 9 от КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, предвиждащ
алтернативно увреждането на имуществото на работодателя, както и разпиляването на
материали, суровини, енергия и други средства, като дисциплинарни нарушения по чл. 187,
т. 9 от КТ (като извършването на това дисциплинарно нарушение не е обусловено от
наличието на умисъл, то представлява нарушение и когато е извършено при неполагане на
дължимата грижа), извършвайки в условията на системност визираното в уволнителната
заповед нарушение на трудовата дисциплина, подробно описано по-горе.
Поради изложеното съдът намира, че наложеното най-тежко дисциплинарно
наказание съответства на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения. С оглед
законността на уволнението неоснователен се явява искът за признаването му за незаконно и
неговата отмяна.
По претенциите за неизплатени трудови възнаграждения:
Според чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
15
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Не е спорно по делото, а се установява и от събраните писмени доказателствени
средства, че в периода от 18.08.2023 г. до 21.05.2024 г. страните са били в трудово
правоотношение, възникнало по силата на сключен помежду им трудов договор № *** г.
Безспорно е също, че за процесния период, включен в посочената продължителност на
облигационната връзка, ищцата реално е полагала труд при ответното дружество като неин
работодател. Следователно за последния е възникнало насрещно парично задължение за
заплащане на уговореното трудово възнаграждение на посочения в договора падеж до 25-то
число на следващия месец.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се доказва, че по трудовия
договор № *** г. са налице неизплатени възнаграждения за м. април 2024 г. и м. май 2024 г. в
общ нетен размер на претендираната сума от 1575,68лв.
При това положение предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е доказан по
основание и размер и следва да бъде изцяло уважен, като се присъди в полза на ищцата
посочената суми, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на възнагражденията.
По претенцията за неизплатено обезщетение за неползван платен годишен
отпуск:
Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено
по давност.
Доказано по делото е, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено през
2024 г., както и че е останал неизползван от служителя платен годишен отпуск за 2023 г. и за
2024 г. общо 14 дни. Съгласно експертното заключение обезщетението за тях възлиза на
претендираната брутна сума от 799.26 лв., респ. тази претенция следва да бъде изцяло
уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 13.06.2024 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
По релевираното от ответника възражение за извънсъдебно прихващане съдът
намира следното:
В КТ е посочен редът за осъществяване на имуществената отговорност на работника
или служителя от работодателя. Когато се касае за вреда, причинена по небрежност от
работника или служителя при изпълнение на трудовите му задължения, както в случая се
поддържа (като не се твърди, че е налице умисъл като форма на вина), той отговаря
имуществено съобразно правилата на глава Х, раздел II от КТ като размерът на
отговорността е посочен в чл. 206, съотв. чл. 207 от КТ, когато вредата е причинена при
отчетническа дейност. Съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ работник или служител, в чиято
16
трудова функция се включва събиране, съхраняване, опазване, разходване и отчитане на
поверените му стоковоматериални ценности и парични средства (отчетник) при липса
отговаря имуществено спрямо работодателя за пълния размер на причинената вреда. Липса е
налице при разлика между получените материални/парични средства и намерените в
наличност. Липсата по своята същност представлява състояние на неотчетност с
неустановен произход, типична вреда от процеса на събиране, съхраняване, разходване или
отчитане на парични и материални ценности. Тя почива на презумпцията за причиняване на
недостига от този, на когото ценностите са поверени. Съгласно чл. 211 от КТ пълната
имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред - по общия исков ред, в
производство по финансов начет или с граждански иск в наказателния процес, но удръжки,
ако няма съгласие на страните, могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно
решение. (в този смисъл е трайната съдебна практика по приложението на чл. 211 от КТ-
Определение № 956/12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 894/2017 г.; Решение №
421/17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1831/2015 г. и много други). Следователно, налице е
забрана за предварително удържане на сумата, установена като липса на парични средства.
Предвид особения ред за осъществяване на пълната имуществена отговорност на отчетник,
каквато е била ищцата с оглед дадените й права да се разпорежда с парични средства,
отговорността й като служител не може да се реализира чрез извънсъдебно прихващане.
Отделно по правилата на чл. 272 от КТ, работодателят изобщо не е можел да удържа,
задържа, забавя или отказва плащане на трудово възнаграждение или заместващо същото
обезщетение, поради свое вземане към служителя по чл. 203 от КТ, поради общата забрана
за подобен тип спорна извънсъдебна компенсация (така и Решение № 241/07.01.2015 г. по гр.
д. № 3269//2014 г. на ВКС и други).
Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ответника за извънсъдебно
прихващане.
По деловодните разноски:
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - Балчик, всички дължащи се такси и разноски в
общ размер на 1533,74лв., от които общо 113,03 лв. за държавни такса по двата уважени
иска (63,03 лв. по осъдителния иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и 50 лв. по
осъдителния иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ) и 1420,71 лв. за разноски за
възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед факта,че искът по чл.344 ал.1т.1 от КТ следва да бъде отхвърлен,то ищцата
следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса за този иск.Искът е неоценяем
и съдът определя размера на дължимата държавна такса в размер на 30 лева.
С оглед изхода на спора в тежест на страните следва да се възложат сторените
разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
По делото са предявени три обективно кумулативно съединени иска, за които ищцата
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер 930 лв., а ответната страна
17
- 1200 лв., като в представените договори за правна помощ и съдействие липсва посочване
на конкретно уговореното възнаграждение досежно съответния иск, поради което съдът
приема, че за всеки иск е уговорен хонорар в равен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 620.00 лв., равняваща се на 2/3 от общото платеното
адвокатско възнаграждение за трите иска от 930.00 лв. Последната следва да бъде възложена
в тежест на ответното дружество.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество РПК „Черно море“-
*** следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00
лв., съразмерно с отхвърления иск срещу него, при общо заплатено адвокатско
възнаграждение от 1200.00 лв. (1/3 от заплатеното адвокатско възнаграждение).
С оглед изложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. Д. ЕГН********** от ***,***,срещу РАЙОННА
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ЧЕРНО МОРЕ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от председателя Д. П., иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на Заповед №*** г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение, като неоснователен.
ОСЪЖДА РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ЧЕРНО МОРЕ“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от председателя Д. П., да заплати
в полза на А. М. Д. ЕГН********** от ***, *** сумата от 1575,68лв. (хиляда петстотин
седемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща сбор от неизплатени
нетни трудови възнаграждения по трудов договор № *** г., дължими за м. април 2024 г. и м.
май 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба /13.06.2024 г./ до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 128, т. 2 от
КТ.
ОСЪЖДА РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ЧЕРНО МОРЕ“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от председателя Д. П., да заплати
в полза на А. М. Д. ЕГН********** от ***, *** сумата от 799.26 лв. (седемстотин
деветдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г.,общо в размер на 14 дни, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба-13.06.2024 г., до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА А. М. Д. ЕГН********** от ***, *** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 30
лв.(тридесет лева), представляваща държавна такса за отхвърления иск по чл.344 ал.1, т.1 от
КТ, в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Балчик.
18
ОСЪЖДА А. М. Д. ЕГН********** от ***, *** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 5 лв.(пет
лева),представляваща държавна такса, в случай на издаване на служебен изпълнителен лист,
в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Балчик.
ОСЪЖДА РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ЧЕРНО МОРЕ“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от председателя Д. П., да заплати
на А. М. Д. ЕГН********** от ***, ***, сумата от 620 лв. (шестстотин и двадесет лева) за
сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ЧЕРНО МОРЕ“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от председателя Д. П., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Балчик,
сумата от 1573,74 лв. (хиляда петстотин седемдесет и три лева и седемдесет и четири
стотинки) за дължимите държавни такси и разноски по производството, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА А. М. Д. ЕГН********** от ***,***,ДА ЗАПЛАТИ в полза на РАЙОННА
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ЧЕРНО МОРЕ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от председателя Д. П., сумата от 400.00 лв. (четиристотин
лева) за сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени в полза на ищцата А. М. Д. по
посочената от нея банкова сметка с IBAN ****, открита в „Банка ДСК“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич,в двуседмичен срок
от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
19