РЕШЕНИЕ
№262030
гр. Пловдив, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на седемнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при
секретаря Елена Неделчева, като разгледа докладваното гр. дело № 18871 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Предявен
е иск за делба от В.А.П. срещу М.А.Ч. на жилищна сграда с гараж и лятна кухня
със застроена площ от 149,50 кв.м. и РЗП 309,20 кв.м., находяща се в **** по
ПУП на с. ****, общ. ***, обл. ****, одобрен със Заповед № **** г., при граници
на УПИ: от две страни улица, УПИ **** и УПИ ***.
Ищцата
е предявила срещу Г.А.П., В.И.П. и Р.Г.К. иск с правно основание чл. 26, ал.1
предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, т. ***, дело № **** г. на
Служба по вписванията гр. ****, с предмет: процесния недвижим имот, поради
противоречие със закона, а при условията на евентуалност – прогласяване на
договора за относително недействителен по отношение на ищцата на основание чл.
76, ал.1 ЗН.
В
исковата молба се излагат съображения, че ищцата е призната за собственик въз
основа на наследството от наследодателя А. Г. П., с нотариален акт № **, том **,
н.д. № **** г. на Служба по вписванията гр. ***, на следните недвижими имоти:
½ ид. част от УПИ ***, кв. ***, находящо се в с. ***, общ. ***, обл. ***, и
½ ид. част от УПИ **** от кв. ***, находящо се в с. ****, общ. ****,
обл. ***. Посочва се, че приживе наследодателят А. П., по време на брака си с М.Ч.,
е построил в първия описан имот жилищна сграда с гараж и лятна кухня със
застроена площ от 149,50 кв.м. Към датата на откриване на наследството – ****
г., имотът бил притежаван от двамата в режим на СИО. Навеждат се съображения,
че бившите собственици на процесния имот – Г.П. и В.П., се снабдили с
констативен нотариален акт от **** г. за собственост въз основа на обстоятелствена
проверка № **, том ***, н.д. № **** г. на Служба по вписванията гр. *** по
отношение на процесната сграда с площ от 149,50 кв.м. Впоследствие с договор за
покупко-продажба на недвижим имот ответниците Г.П. и В.П. прехвърлили сградата
на ответницата Р.К.. Излагат се съображения, че сключеният договор за
покупко-продажба на процесната сграда се явява недействителен по отношение на
ищцата и ответницата М.Ч..
Поради
изложеното моли съдът да допусне до съдебна делба сградата и ½ ид. част
от процесните недвижими имоти между ищцата и ответницата М.Ч. при квоти от по
½ ид. част за всяка от тях за сградата, а имотите да останат в
индивидуална собственост на ищцата. Моли на основание чл. 26, ал.1 предл. второ ЗЗД да се прогласи нищожността на констативен нотариален акт от **** г. за
собственост въз основа на обстоятелствена проверка № **, том ***, н.д. № ****
г. на Служба по вписванията и договор за договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, т. **, дело № **** г. на
Служба по вписванията гр. ****. При условията на евентуалност, молят посочените
две сделки да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на
ищцата на основание чл. 76 ЗН.
С молба
– уточнение от **** г. ищцата посочва, че моли да бъде допусната съдебна делба
единствено на сградата между нея и ответницата М.Ч., както и съдът да постанови
решение, с което да признае за нищожен договорът за покупко-продажба на същата,
обективиран в нотариален акт № 6, т. 56, дело № **** г. на Служба по
вписванията гр. ****, не и издаденият констативен нотариелан акт.
С
молба – уточнение от **** г. се излагат съображения, идентични с тези в
исковата молба, като се уточнява, че претендира нищожност на сделката поради
заобикаляне на закона.
С
молба – уточнение от **** г. ищцата посочва, че дворните места не са предмет на
поисканата съдебна делба.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Р. Г. К., с който се
взима становище по предявения иск за нищожност на сключения между нея и
ответниците Г. и В. П. договор за покупко-продажба на процесната сграда.
Излагат се съображения, че ищцата претендира да е собственик на сградата въз
основа на наследствено правопримество от А. П.. Последният, съобразно договор
за дарение на недвижим имот № ***, том ***, дело № *** г. на Служба по
вписванията ***, е придобил сграда от неговите родители – Г. и В. П.,
съставляваща северната половина на двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ
от 30 кв.м., ведно с изба от 30 кв.м., обособена като самостоятелно жилище от
два етажа и навес с площ от 50 кв.м. в северната част на дворното място,
описано подробно в договора. Навеждат се доводи, че на праводателя на ищцата е
прехвърлена именно посочената сграда, не и сградата с площ от 149,50 кв.
Посочва се, че към датата на смъртта на праводателя на ищцата – А. П.,
процесният строеж е бил в процес на узаконяване, но на името на неговите
родители - Г. и В. П. Строежът започнал
през *** г., като всички документи били изготвени на името на двамата
ответници. Поради изложеното ищцата и ответницата М.Ч. не могли да се
легитимират като собственици на същата. Посочва се, че сградата с площ от
149,50 кв.м. с гараж и лятна кухня е построена от ответниците Г. и В. П., още
преди същите да прехвърлят част от имота на своя ***, което според ответницата
се установява от строителната документация на сградата. Кореспонденцията с
администрацията по повод узаконяване на сградата се е водела именно от същите,
като те са подали през 1997 г. молба за узаконяване на жилищната сграда. През
2014 г. са представени от тях в Община *** документи за узаконяване, вследствие
на което сградата била узаконена на името на Г. и В. П.. Поради изложеното моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от Г. и В.П., с който
се излагат съображения, идентични на тези с отговора на искова молба, депозиран
от Р.К..
В едномесечния
срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответницата М.Ч., с
който се признава предявеният иск. Посочва се, че ответницата Ч. сключила
граждански брак с А. П. на **** г., който бил прекратен с развод пред месец
април ** г. По време на брака, страните построили в УПИ *** жилищна сграда с
гараж и лятна кухня. Излагат се доводи, че средствата, които съпрузите вложили
били придобити по време на брака. Посочената къща била построена, оборудване и
обзаведена от ответницата Ч. и бившия и съпруг, пораид което ответниците Р.К., В.П.
и Г.П. не били собственици на същата.
В
проведеното открито съдебно заседание на 25.02.2021 г. по делото, процесуалният
представител на ищеца посочва, че предявеният иск за делба касае единствено
сградата по СТЕ, очертана в червен контури, съвпадаща с жилищна сграда с гараж
и лятна кухня със застроена площ от 149,50 кв.м. и РЗП 309,20 кв.м., находяща
се в УПИ **** по ПУП на с. ***, общ. ***, обл. ***, одобрен със Заповед № ***
г., при граници на УПИ: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***, не и дворните
места.
От
препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № **** г.
от с. ***, община *** /л.303/, се установява, че ответникът Г.П. е п. на *** г.
Поради изложеното с протоколно определение от 18.05.2021 г., същият е заличен
от списъка за призоваване. Доколкото негови наследници се явяват другите страни
в производството, то на мястото на Г.П. не са конституирани лица.
Районен съд
Пловдив, VI състав, е
бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
От Удостоверение за наследници изх. № **** г.,
издадено от Община *** /л.5/, се установява, че лицето А. Г. П. е починало на ****
г., като е оставило за свой наследник ищцата В.А.П.. Видно от удостоверение за
съпруг/а и родствени връзка изх. № **** г., издадено от Община *** /л.6/, А. Г.
П. е бил със семейно положение разведен, като ответниците Г. и В. П. са негови ****,
а ответницата Р.К. е негова ****.
По делото е представен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № **, том ** дело № **** г. на нотариус с район на действие –
Пловдивски народен съд /л.9/, от който се установява, че В. и Г. П. са
придобили следния недвижим имот: ½ ид. част от дворно място от 940
кв.м., общо застроено и незастроено, находящо се в с. ***, Пловдивски окръг,
ведно със северната половина част от двуетажна полумасивна жилищна сграда,
представляваща и обособена като самостоятелно жилище от два етажа, както и един
навес в северната част от описаното дворно място, съставляващо парцел *** от
кв. ** на с. ***.
От представения по делото договор за дарение на
недвижим имот от **** г., обективиран в нотариален акт № **, том **, дело № **
г. на Служба по вписванията *** /л.11/, се установява, че Г. и В. П. са
прехвърлили на А. Г. П., следните недвижими имоти: ½ ид. част от дворно
място, представляващо УПИ ***, находящо се в с. ****, общ. ***, обл. ***, кв. ***по
плана на селото, цялото застроено и незастроено с площ от 470 кв.м., с право на
реално ползване на северната половина на този парцел, както и цяата северна
половина на двуетажна полумасивна жилищна сграда площ от 30 кв.м., изба с площ от 30 кв.м.,
обособена като самостоятелно жилище и навес с площ от 50 кв.м. в северната част
от описаното дворно място, съгласно протокол от *** г. на Пловдивския народен
съд по гр.д. № *** г. и ½ ид. част от дворно място, представляващо УПИ ***,
находящо се в с. ***, общ. ***, обл. ***, кв. *** по плана на селото, цялото
застроено и незастроено с площ от 470 кв.м.
Въз основа на сключения договор за дарение на недвижим
имот от **** г. и Удостоверение за
наследници на А. П., ищцата В.А.П. на основание чл. 587, ал.1 ГПК се е сдобила
с Нотариален акт за собственост на недвижи имоти – констативен по наследство № **,
том **, дело № *** г. на Служба по вписванията *** от *** г. /л.10/, въз основа
на който същата е призната за собственик на ½ ид.част от дворно място,
представляващо УПИ ***, находящо се в с. ***, общ. ***, обл. ***, кв. ** по
плана на селото, цялото застроено и незастроено с площ от 470 кв.м., с право на
реално ползване на северната половина на парцела, както и цялата северна
половина на двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 30 кв.м., ведно с
изба от 30 кв.м., обособена като самостоятелно жилище от два етажа и навес с
площ от 50 кв.м. в северната част на описаното дворно място, при граници: от
две страни улици, УПИ *** и УПИ ***.
По делото е представен и нотариален акт за собственост
на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка от *** г. № *, том **,
дело №**** г. на Служба по вписванията *** /л.12/, от който е видно, че В. и Г.
П. са признати за собственици на основание давностно владение, продължило
повече от 10 години, на следния недвижим имот: жилищна сграда с гараж и лятна
кухня със застроена площ от 149,50 кв.м., построена в дворно място,
представляващо УПИ *** от кв. **, находящо се в с. ***, общ. **, обл. ****,
цялото застроено и незастроено от 480 кв.м., при граници на имота: от две
страни улица, Г. Ш., А. М., и при граници на сградата: северозапад – улица,
югоизток: жилищна сграда на наследници на А. П., изток – имот № ***.
От договор за покупко-продажба на недвижим имот от ****
г., обективиран в нотариален акт № ** том ***, дело № *** г. на Служба по
вписванията *** /л.13/, се установява, че посочената сграда с площ от 149,50
кв.м., е прехвърлена от ответниците В. и Г. П. на ответницата Р.К..
По делото е представен акт за узаконяване № *** г.,
издаден от Община *** /л.112/, от който се установява, че *** на община *** е
узаконил жилищна сграда с гараж и лятна кухня със застроена площ от 149,50
кв.м., РЗП 309,20 кв.м., находяща се в УПИ ***, кв.*** по действащия
кадастрално-регулационен план на с. ***, общ. ***, обл. ***. В акта за
узаконяване е посочено, че съгласно нотариален акт № *** том ** дело № *** г. и Декларация № *** г. за съгласие на
строеж, строежът е собственост на Г.А.П. и В.И.П..
По делото е представена и документация, касаеща
узаконяването на процесната сграда /л.114-129/, от която се установява, че
адресати по същата са били ответниците Г. и В. П.
От представнеите по делото фактури и касови бележки
/л.180-206/, се установяват закупени движими вещи и строителни материали на
името ЕТ „****”.
От представеното по делото Решение № *** г.,
постановено по гр.д. № **** г. по описа на Районен съд Пловдив /л.344/, се
установява, че на *** г. А. П. и М.Ч. – П. са сключили граждански брак, който е
бил прекратен с посоченото съдебно решение, влязло в сила на ***** г.
По делото са разпитани трима свидетели – М. Ч., А.Д. и
Т. П..
Свидетелката Ч. си спомня, че познава ответницата М.Ч.,
нейният бивш ** – А., и **** й – В.. Същата посочва, че е посещавала къща,
находяща се в с. ****, като е правила услуги във връзка с нея – поставяне на
дограма и външни ролетни щори. Същата си спомня, че заедно с ответницата
чертаели гардероб и диван, който следвало да се тапицира. Посочените дейности
се извършвали през 2005 г. – 2006 г. От Гърция се внасяли капаци, като била
отделена сума между 5000 и 6000 лева. Свидетелката посочва, че в с. *** има
разположен гараж, вход по вътрешни стълби и се влиза на втория етаж, където е
имало тераса. Там била разположена спалня с гардероб, баня, тоалетна и коридор.
Имало дълга маса в единия хол. Свидетелката си спомня, че имало стара къща,
където живеели майката и бащата, но втория етаж лично бил вдигнат от
ответницата Ч. и нейният **** В парцела имало разположена една къща, отделно
втора, където бил надстроен втория етаж. Свидетелката си спомня, че е виждала
камиони да превозват материали и тухли, когато се правела изолация.
Свидетелят А.Д. посочва, че познава В.П. и нейното
семейство. Спомня си, че А. П. и М.Ч. като семейство първоначални живеели в
апартамент, находящ се в гр. ***, бул. „***”, като впоследствие, през 2000-2001
г. А. П. започнал да строи къща в с. ****. До старата сграда се построила
новата къща. Същата била на два етажа, с гараж отдолу, голяма тераса, имало
разположено дървена маса в хола и камина. Първоначално живеели двамата, но след
това останал да живее единствено А. в къщата. Свидетелят помагал за къщата,
носил плочки и дреболии. Свидетелят си спомня, че А. е строил къщата. Към 2001
г. – 2002 г., същата била обзаведена и годна за живеене. Къщата била построена
точно до стара къща. Свидетелят си спомня, че А. е закупувал строителни материали
и фаянсови плочки, както и за хладилна камера. Свидетелят посочва, че
най-вероятно къщата е строена през ** г., но не е сигурен за периода.
Свидетелят Т. П., *****на Г.П., посочва, че познава
страните. Спомня си, че Г.П. ***, наследена от неговата *** – В.П..*** бил
разположен парцел, който бил разделен между **** на В.П. и неговият ***. В него
имало построена много стара сграда, като Г.П. решил да променят условията на
живот. Имало разположено празно място между къщата и съседи, като там построил
нова сграда, която била залепена към старата. Тази сграда я строил Г.П. преди
2000 г. Свидетелката била строителен надзор на къщата. Средствата за нейното
построяване били предоставяни от Г.П.. Свидетелката не виждала М. и А. да
предоставят средства за построяването на къщата. Отначало на мястото имало
разположен гараж и над него Г.П. направил проект, като ползвали и мястото на
гаража. Свидетелката оформяла заповедната книга. Г.П. наливал сам бетон. Същата
не виждала друго лице да работи по къщата. Всички проекти се водили на името на
Г.П., строителното разрешение също. А. П. посещавал институции, за да урежда
въпроса за отстоянието. На празното място била построена кухня,баня и тоалетна,
на приземието, паралелно с изграждането на новата къща. А. и М. живеели
известно време в къщата.
По делото е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ
от **** г. /л.226-229/, от която се установява, че процесната сграда е
декларирана от Р.К., като собствена на нея и нейният *** – П. К.. Преди това с
декларация по чл. 14 от ЗМДТ от ***** г. /л.258-261/, Г.П., е декларирал
процесният имот като съсобствен с В.П. въз основа на акт за узаконяване.
В хода на съдебното дирене е изготвена и приета СТЕ
/л.289-295/. Съобразно заключението на вещото лице в югозападния ъгъл на УПИ ***
е имало двуетажна жилищна сграда с изба, построена преди *** г. Северната
половина на същата е била собственост на Г.П. и В.П. съгласно нотариален акт № ***
г., като е била е надстроена и пристроена преди 1997 г. В момента има двуетажна
жилищна сграда с изба под най-южната част на сградата и използваемо подпокривно
пространство. С Протокол № *** г., архитектурно-градоустройствената комисия при
Община **** е приела представения проект и документи за акт за узаконяване на
жилищна сграда с гараж и склад. *** на Община **** е одобрил проекта на **** г.
От същия е издаден акт за узаконяване на жилищна сграда с гараж и лятна кухня.
С нотариален акт № **** г. В.П. е призната за собственик въз основа на
наследство от А. П. на ½ от дворното място и цялата северна половина на
двуетажната полумасивна жилищна сграда. Според вещото лице вероятно се има
предвид именно северната половина на старата жилищна сграда. Южната половина е
собственост на А. Г. и Й. Ш., съгласно нотариален акт № ******г.Вещото лице е
обозначило сградата с площ от 149,50 кв.м. върху комбинирана скица, изготвена
въз основа на заснемането по регулационния план на с. **** /л.295/. От
изготвената скица и разпита на вещото лице в открито съдебно заседание, се
установява, че очертаната в червено и черно сграда, която е обозначена на
скицата с 2МЖ е включена в голямата сграда, цялата обозначена с червено. Тя е
била съществуваща и към настоящия момент е пристроена и надстроена. Посоченото
в заключението северната половина представлява 2МЖ, която се включва в сега
построената сграда и попада в нейната най-южна част. Тази сграда е разделена от
другата сграда по т.4, Е1, още между бащата на В. П. и неговият ****.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, доколкото
същото е изготвено с необходимите знания и умения, отговоря на поставените
задачи и се явява обосновано.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения
иск за делба на процесната сграда:
От представения по делото договор за покупко-продажба
на недвижим имот от ***г., се установи, че В. и Г. П. са придобили следния
недвижим имот: ½ ид. част от дворно място от 940 кв.м., общо застроено и
незастроено, находящо се в с. ****, **** окръг, ведно със северната половина
част от двуетажна полумасивна жилищна сграда, представляваща и обособена като
самостоятелно жилище от два етажа, както и един навес в северната част от
описаното дворно място, съставляващо парцел *** от кв. ** на с. *****.
Несъмнено, с договор за дарение на недвижим имот ****
г., Г. и В. П. са прехвърлили на А. Г. П. посочените недвижими имоти, като въз
основа на посочения договор и удостоверение за наследници на А. П., ищцата в
качеството й на единствен наследник на последния, се е снабдила с констативен
нотариален акт за право на собственост въз основа на писмени доказателства.
Основният спорен въпрос в производството е съответства
ли описаната в договора за дарение на недвижим имот сграда с тази, предмет на
съдебната делба, с площ от 149.50 кв.м., за която В. и Г.П. са се снабдили с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от **** г., който имот е
бил прехвърлен от двамата на ответницата Р.К. в договор за покупко-продажба на
недвижим имот от същата дата.
От приетото по делото заключение по изслушаната СТЕ, се
установява, че прехвърлената с договора за дарение от В. и Г. П. на А. П. северната
половина част от двуетажна полумасивна жилищна сграда, представляваща и
обособена като самостоятелно жилище от два етажа, както и един навес в
северната част от дворното място съответства на сградата, предмет на съдебна
делба с площ от 149,50 кв.м., като същата е пристроена и надстроена, за да се
обособи процесната сграда.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че с договора за дарение на недвижим имот от **** г., Г. и В. П. са прехвърлили
цялата притежавана собственост от тях към онзи момент за имотите, находящи се в
с. **** обл. ****, ведно с намиращите се в тях сгради, в това число и
процесната сграда. Последната е съответствала на старата северна половина на
двуетажна масивна сграда, която впоследствие е била пристроена и надстроена.
Посочените пристрояване и надстрояване представляват принадлежност по смисъла
на чл. 98 ЗС, доколкото са конструктивно и функционално свързани с жилищната
сграда, поради което се явяват принадлежност към същата, като собствеността на
пристроеното и надстроеното следва собствеността на главната вещ /така Решение № 100/ 25.06.2014 г.,
постановено по гр. д. № 4966/2013 г. на ВКС, 1 ГО/. По този начин,
доколкото А. П. несъмнено е бил собственик на северната половина на двуетажната
масивна сграда, същият е станал собственик на пристроеното и надстроено към нея
на основание чл.98 ЗС, или сградата, съществуваща в състоянието към настоящия
момент.
Дори да се приеме, че сградата е била пристроена и
надстроена преди извършеното прехвърляне с договора за дарение от *** г., то
доколкото собствеността на северната половина, обособена като самостоятелно
жилище, е била прехвърлена на А. П., с главната вещ е прехвърлена и
собствеността върху пристроеното и надстроеното.
В тази връзка ирелевантно се явява обстоятелството кое
лице е било адресат на кореспонденцията във връзка узаконяване на процесната
сграда. Съдът приема за логично преди *** г. адресат посочената кореспонденция
да са били В. и Г. П., доколкото към онзи момент същите са били собственици на
½ от двете УПИ-та, ведно със северната половина от двуетажната масивна
жилищна сграда, обособена като самостоятелно жилище. Обстоятелството, че в Акта
за узаконяване през 2014 г., **** е посочил за собственици В. и Г. П. не
обвързва съдебния състав, доколкото същият не разполага с правомощията да
констатира правото на собственост, още повече, че извършените от него
констатации са на база документацията от 1997 г., когато именно посочените две
лица са били носители на правото на собственост на част от имотите и жилищната
сграда.
Във връзка със събраните гласни доказателства, а
именно, че е изградена нова сграда на празното място, до старата сграда, съдът
намира, че изложеното от свидетелите се опроверга от приобщената по делото СТЕ.
Заключението на вещото лице е категорично, че сега същестуващата сграда е
включвала и старата съществуваща сграда, представляваща северната половина от
двуетажната сграда, обособена като самостоятелно жилище. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, доколкото именно същото разполага с необходимите
знания и умения да констатира техническото състояние на сградата към настоящия
момент. Доколкото свидетелите не разполагат с посочените знания, техните
показания не се кредитират в тази част.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав
намира, че с извършеното дарение на ½ ид. част от процесните недвижими
имоти и сградата, намиращата се в северната част на двуетажната жилищна сграда,
обособена като самостоятелен обект, В. и Г. П. са прехвърлили на сина си А. П.
цялата притежавана от тях собственост на процесните имоти и находящите се в тях
сгради, като по този начин същите не са могли да придобия процесната сграда въз
основа на давностно владение. В тази връзка следва да се отбележи, че не се
споделя изложеното от процесуалния представител на ответниците, че с договора за
дарение В. и Г. П. не са могли да прехвърлят собствеността върху процесната
сграда, доколкото към онзи момент същата е била незаконна. Както се установи от
заключението на вещото лице, сградата е съществувала към онзи момент, като е
била прехвърлена с договора за дарение, ведно с извършените пристроявания и
надстроявания, които са следвали основната вещ.
Дори да се приеме, че е съществувала самостоятелно
процесната сграда с индивидуализацията към настоящия момент, то с прехвърляне
на всичко притежавано от В. и Г. П. на А. П., същите са се разпоредили и с
процесната сграда. Ако същите са желаели да запазят собствеността върху
процесната сграда, същата е следвало да бъде изрично изключено в
разпоредителната сделка с процесните дворни места, а именно: с договора за
дарение. В тази насока е и константната практика на ВКС, според която запазването
на собствеността върху сградата, отделно от мястото, трябва да бъде изрично
уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС /така Решение № 529 от 9.07.2010 г.,
постановено по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, 1 ГО, Решение № 19/28.03.2016 г.,
постановено по гр.д. № 1600/2015 г. на ВКС, 3 ГО, Решение № 183/18.06.2012 г.,
постановено по гр.д. № 88/2012 г. на ВКС, 2 ГО и гр./.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав
намира, че индивидуален собственик на процесната сграда се явява единствено
ищцата В.П.. В тази връзка се обориха и констатациите на нотариуса,
обективирани в нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по
обстоятелствена проверка от *** г. № *, том *** дело №*** г. на Служба по
вписванията ***. Действително, съставеният констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, се полза с легитимиращо действие, съобразно указания,
дадени с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК
на ВКС, но констатациите на нотариуса бяха оборени от представения по делото
договор за дарение на недвижим имот и приетото заключение по допуснатата СТЕ.
Доколкото съдът приема, че ищцата В.П. се явява
индивидуален собственик на процесната сграда въз основа на наследствено
правоприемство от А. П., който е прибил сградата, ведно с всички пристроявания
и надстроявания на същата, то предявеният иск за делба следва да бъде
отхвърлен. Според настоящия съдебен състав не се установи М.Ч. да се явява
собственик на процесната сграда. Същата е придобита от А. П., макар и по време
на брака с ответницата Ч., въз основа на договор за дарение на недвижим имот.
Поради изложеното и сградата съставлява индивидуална негова собственост на
основание чл. 22, ал.1 СК, който се явява приложим на основание пар. 4 от ДР на
СК. Отношенията на съпругата във връзка с извършените подобрения могат да
съставляват облигаторна претенция по отношение на собственика на сградата, в
настоящия случай ищцата, но не пораждат право на собственост върху процесния
недвижим имот.
Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав
намира, че така предявеният иск за делба следва да бъде отхвърлен, доколкото се
установи, че ищцата се явява индивидуален собственик на процесната сграда,
респ. липсва състояние на съсобственост между страните в производството.
По предявения
иск за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от **** г.,
обективиран в нотариален акт № *, том **, дело № **** г. на Служба по
вписванията ****:
Несъмнено по делото се установи, че с посочения
договор за покупко-продажба на недвижим имот В. и Г. П. са прехвърлили на
ответницата Р.К. процесната сграда. Въз основа на изложеното от съда по
отношение на предявения иск за делба на процесния недвижим имот, към **** г. В.
и Г. П. не са притежавали правото на собственост върху процесната сграда, което
да прехвърлят на ответницата Р.К.. Въпреки изложеното, процесният договор не се
явява нищожен поради заобикаляне на закона. Константна е практиката на ВКС, че договорът
за покупко-продажба на чужда вещ е действителен договор,който обаче не поражда
вещен ефект по отношение на неговия приобретател,тъй като действителният
собственик на имота не е загубил своите права /така Решение № 854 от 29.12.2010 г. по гр. д. № 578/2010 г. на ВКС,
Решение № 351 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 4635/2008 г. на ВКС, Решение №
260/2013 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 3345/2013 г. на ВКС и др./.
Поради изложеното, така предявеният иск следва да се
отхвърли. Сключеният договор за покупко-продажба на недвижим имот се явява действителен,
но същият не е породил вещно-прехвърлителен ефект.
По предявения
при условията на евентуалност иск за обявяване относителната недействителност
на договор за покупко-продажба на недвижим имот от **** г., обективиран в
нотариален акт № *, том **, дело № ****/*** г. на Служба по вписванията **:
Съобразно задължителните указания, дадени с т.2 от
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на Върховен
касационен съд, ОСГК, легитимирани
да се позовават на чл. 76 ЗН и
да искат прогласяване на недействителността на акта на разпореждане - изцяло
или отчасти - със сънаследствена вещ в делбения процес, са само
съделителите-сънаследници, които не са страни по сделката. Касае за
материалноправна легитимиция, която следва да бъде преценявана с постановяване
на съдебния акт по същество на спора. В настоящия случай, не е извършено
разпореждане със сънаследствена вещ, доколкото прехвърлителите по сделката – Г.
и В. П., не се явяват наследници, разпоредили се със съответна идеална част от
наследството. Поради изложеното и предявеният иск с правно основание чл. 78,
ал.1 ЗН се явява неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните
заплащат разноски в производството по делба съобразно стойността на дяловете
им. Посочената разпоредбата обаче се отнася единствено до хипотеза, при която е
допусната делба на имущество. При отхвърляне на иска за делба, разноските се
разпределят съобразно общото правило на чл. 78 ГПК.
При този изход на спора, правно на разноски имат
ответниците на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Такива се претендират единствено от
ответниците В.П. и Р.К. в размер на 850 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Доказателства за
изплащането на такива обаче не са представени, поради което в полза на
ответниците не следва да се присъждат разноски.
Доколкото при започване на производството не е внесена
държавна такса от ищцата във връзка с предявения иск за делба, на основание чл.
77 ГПК следва същата да бъде осъдена да заплати по сметката на Районен съд
Пловдив сумата в размер на 50 лева, представляваща държавна такса, определена
по ред на чл. 9 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по реда
на ГПК. Съдът намира, че държавната такса следва да бъде определена именно в
посочения размер, доколкото е проведено изцяло производство в първа фаза на
делба, като са проведени множество открити съдебни заседания.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.П., ЕГН: **********, срещу М.А.Ч.,
ЕГН: **********, иск за делба на жилищна сграда с гараж и лятна
кухня със застроена площ от 149,50 кв.м. и РЗП 309,20 кв.м., находяща се в УПИ ***
по ПУП на с. ***, общ. ***, обл. ***, одобрен със Заповед № **** г., при
граници на УПИ: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.П., ЕГН: **********, срещу В.И.П.,
ЕГН: **********, и Р.Г.К., ЕГН: **********, лично и в качеството им на
наследници на Г.А.П., ЕГН: **********, иск за прогласяване нищожността на
основание чл. 26, ал.1 предл. второ ЗЗД – поради противоречие със законна, на договор
за договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
*, т. **, дело № *** г. на Служба по вписванията гр. ****, с предмет: жилищна
сграда с гараж и лятна кухня със застроена площ от 149,50 кв.м. и РЗП 309,20
кв.м., находяща се в УПИ *** по ПУП на с. ***, общ. ***, обл. ***, одобрен със
Заповед № *** г., при граници на УПИ: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.П., ЕГН: **********, срещу В.И.П.,
ЕГН: **********, и Р.Г.К., ЕГН: **********, лично и в качеството им на
наследници на Г.А.П., ЕГН: **********, иск за прогласяване относителната
недействителност на основание чл. 76, ал.1 ЗН, на договор
за договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
**, т. **, дело № *** г. на Служба по вписванията гр. ***, с предмет: жилищна
сграда с гараж и лятна кухня със застроена площ от 149,50 кв.м. и РЗП 309,20
кв.м., находяща се в УПИ *** по ПУП на с. ***, общ. ***, обл. ***, одобрен със
Заповед № **** г., при граници на УПИ: от две страни улица, УПИ ** и УПИ ***.
ОСЪЖДА В.А.П., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Пловдив, в полза на бюджета на
ВСС, сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща дължима държавна
такса в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно
с оригинала.
ЕН