Решение по дело №331/2019 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 134
Дата: 25 юни 2019 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Минка Иванова Китова
Дело: 20195630100331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.Харманли,  25.06.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Харманлийския районен съд в открито съдебно заседание на  тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

При секретаря:  Таня Чавдарова 

и с участието на прокурора:  

като разгледа докладваното от  председателя   гражданско дело 331  по описа на РС- Харманли за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

 Предявен е иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК

 

Подадена е искова молба oт  И.М.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, пл. „ В.” № адв. Т.Д. от ХАК срещу Г.Ф.И. с ЕГН **********, с адрес за призоваване и връчване на книжа гр.Х., ул. „Ча в.№ … с правно основание чл.49, ал.1 СК.

Ищецът    И.М.И. с ЕГН ********** *** твърди, че  с ответника  са сключели граждански брак  на 21.01.1987г. в  град Харманли, за което бил издаден акт за граждански брак № 0010 от 21.01.1987г. на същата община. От брака си имали родени две деца, които били пълнолетни. След сключване на брака като семейство заживели в  гр. Харманли, ул. „ Ч.В.” №1, съпружеска имуществена общност. В началото бракът между страните  протичал  добре, но с времето се появили проблеми и конфликти между тях. Всеки един от нас започна да живее свой собствен самостоятелен живот, в който нямало място за другия. Страните били във фактическа раздяла от дълъг период от време.Моли съда  да постановите съдебен акт, с който да прекрати брака им с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен; без да се произнася за вината за разстройство на брака; да предостави за  ползването на семейното жилище,   на ответницата; дава съгласие фамилното име на съпругата да се запази, а именно:  И..

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК   не е  постъпил писмен отговор от ответника, който счита предявения иск за допустим.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак-дубликат, издадено на 26.03.2019 г. от Община Харманли въз основа на акт за граждански брак № 0010/21.01.1987 г., се установява, че И.М.И. с ЕГН ********** *** и Г.Ф.И. с ЕГН ********** са сключили граждански брак на 21.01.1987г. в гр. Харманли, като след брака съпругата е приела да носи фамилното име И..

Oт показанията на свидетеля  М. М. Т. се установяват описаните в исковата молба и посочени по-горе факти от живота на съпрузите, причинили дълбокото разстройство на брака им, поради което не е необходимо отново да се преповтарят, а ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от ищеца правни доводи, основани на тях.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

В настоящия случай не се спори, а и от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява съществуването на факти и обстоятелства, обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. Между тях е налице фактическа раздяла, като взаимоотношенията им са били влошени още преди това, поради което продължаването на това състояние действително е неоправдано. Прекъсната е духовната връзка на взаимност, любов, доверие и разбирателство помежду им, присъща за едно здраво семейство. Липсват отношения на близост и взаимопомощ. Никой от съпрузите не споделя живота на другия и двамата не полагат общи грижи за благополучието на семейството. Всичко това се е отразило пагубно върху брачната им връзка и я е разрушило, тя съществува само формално и е изпразнена от следващото се от закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да бъде преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите да полагат усилия за това. В този смисъл продължаването на брачния им съюз не би могло да бъде от полза нито за самите тях, нито за обществото.

Ето защо съдът счита, че предявеният иск по чл. 49, ал. 1 СК е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи и бракът им да бъде прекратен поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК при допускане на развода съдът се произнася относно вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това и за разлика от чл. 99, ал. 2 СК (отм.); не следва служебно да разглежда и да взема отношение по този въпрос. В случая и двете страни са се възползвали от новата уредба, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за вината.

По отношение на фамилното име на ответницата трябва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 53 СК също предвижда по-различна уредба в сравнение с отменения СК от 1985 г. С оглед липсата на направено изрично искане от нейна страна за промяна на брачното й фамилно име и съобразно чл. 326 ГПК съдът следва да постанови с решението си след прекратяване на брака тя да продължи да носи фамилното име „И.”.

От брака на страните няма ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът не следва да се произнася по свързаните с това въпроси, както и относно ползването на семейното жилище, поради липсата на изрично заявена претенция.

На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за решаване на делото в размер на 50, 00 лв., която следва да се поеме по равно и от двете страни с оглед неговия изход и по аргумент от чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК, а разноските остават в тежест на всяка една от тях така, както са ги направили, поради което не следва да им се присъждат такива.

Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА сключения на 21.01.1987г.  граждански брак  между   И.М.И. с ЕГН ********** ***, и Г.Ф.И. с ЕГН **********, с адрес за призоваване и връчване на книжа гр.Х., ул. „Ч. в.” № ….  обективиран в Акт за граждански брак № 0010 от 21.01.1987г. на община Харманли, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище находящо се в гр.Х…, ул. „Ч.. в…”№…… на Г.Ф.И. с ЕГН **********.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Г.Ф.И. с ЕГН **********, да продължи да носи брачното си фамилно име – „И.”.

 

ОСЪЖДА И.М.И. с ЕГН ********** *** на основание чл.329, ал.1, вр. чл.78, ал.1 ГПК да заплати по сметка на Районен съд - Харманли сумата от 25, 00 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5, 00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

 

ОСЪЖДА  Г.Ф.И. с ЕГН **********, с адрес за призоваване и връчване на книжа гр.Х., ул. „Ч. в.” № ….. на основание чл.329, ал.1, вр. чл.78, ал.1 ГПК да заплати по сметка на Районен съд - Харманли сумата от 25, 00 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5, 00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: