№ 65
гр. Търговище, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯ. Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯ. Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20233500900011 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Постъпила е искова молба, подадена от адвокат П. К., като
пълномощник на Н. Д. от гр. Тервел, срещу „Алианц България“ ЗАД гр.
София и касае изплащане на обезщетение за вреди, причинени на ищеца при
ПТП, от водач на автомобил, застрахован при ответника. В петитума е
посочено, че искът се предявява като частичен (от 50 000 лв. като цяло) за
сумата от 25 100 лв. неимуществени вреди, както и за 5952,31 лв.
имуществени вреди. По отношение на неимуществените вреди се посочва в
петитума, че са причинени от ПТП, станало на 31.05. 2020 г. и това са болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания имено при това
ПТП. В същото време в обстоятелствената част на исковата молба се посочва,
че ищцата вече е предявила иск за обезщетяване на вредите от същото
произшествие и има постановено съдебно решение, препис от което прилага,
но същото не е влязло в сила. Посочва се още, че настоящото дело е за вреди,
които не били претендирани по това дело. На 13.10. 2022 г. ищцата била
приета в болница поради болки в областта на оперираната става, на 15.10.
2022 г. е претърпяла хирургична интервенция за тотална смЯ. на
тазобедрената става, изписана е на 19.10. 2022 г. и след това е започнала
рехабилитация, в същата болница в гр. Шумен. Исковата молба беше оставена
без движение, за да бъдат направени някои уточнения. Последва молба от
1
адвокат К., в която посочва, че първоначалната искова молба по т.д.76/2021 г.
на ОСТ била за обезщетение за вреди от счупване на ацетабулума, закрито
вдясно, нараняване на гръдния кош и разкъсна рана в предната част на дясната
подбедрица. За тях й е присъдено обезщетение. След завеждане на исковата
претенция, доверителката й в хода на делото, е постъпила в болнично
заведение на 13.10.2022 г., където на 15.10.22 г. е претърпяла хирургична
интервенция – тотална смЯ. на тазобедрената става следствие артрозни
промени. Т.е. периодът, до който е обезщетена, е до 15.10.22 г., тъй като
предмет на предходното дело не са болките и страданията й следствие
тази смЯ. на ставата, нито следствие получената от нея коксартроза,
съответно промЯ. в дължината на десния крайник, ограничените
движения следствие гореизложеното и накуцващата походка, както и
изживяният стрес. При ищцата имало артрозни промени – коксартроза,
претърпяла е оперативна интервенция – тотална смЯ. на тазобедрената
става, промЯ. в дължината на крайника – дясното бедро, ограничени
движения в дясната тазобедрена става, накуцваща походка, стрес. Те не
са били взети предвид от състав на ОС – Търговище по т.д.№ 76/21 г.,
защото не са били предмет на това дело. На 13.10.22 г. ищцата е приета в
„МБАЛ – Шумен“ с болки в областта на оперираната й става и на 15.10.22 г. е
претърпяла хирургична интервенция тотална смЯ. на тазобедрената й става.
На 19.10.22 г. е изписана с диагноза – друга първична коксартроза. На 19.10.22
г. е приета за извършване на рехабилитационни процедури в същата болница и
при изписването й на 26.10.22 г. е със следния обем на движение – ъглометрия
на дясната тазобедрена става – S: 15-0-110 градуса; F: 40-0-0 градуса.
Антропометрия – сантиметрия на бедро: дясно бедро – 53 см; ляво бедро – 51
см. В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, ищцата
е претърпяла и имуществени вреди в размер на 5952,31 лв. Тези вреди не са
претендирани в предходното производство. Посочените разходи са направени
година след завеждане на ИМ по т.д. 76/21 г. за лекарствени средства,
медицински изделия, избор на екип, потребителска такса, като се изброяват
подробно разходите по пера.
В законния срок от две седмици, ответникът ЗАД „Алианц България“,
подаде писмен отговор. В него се признава валидността на застраховката
„Гражданска отговорност“, сключена от ответното дружество. Оспорва се
допустимостта на иска, с оглед на воденото вече дело, оспорва се и
2
основателността му. Били налице основанията за прекратяване на делото, по
реда на чл. 126 от ГПК. Претендираните вреди не били различни от тези,
които са били предмет и на т.д. 76/ 21 г. Там са се търсели всички преки и
непосредствени вреди, причинени при посоченото ПТП. Излагат се подробни
съображения, като се коментират събраните по това дело доказателства.
Считат, че силата на присъдено нещо се простира за целия период от датата на
настъпване на деликта, до приключване на съдебното дирене в последна
инстанция и с оглед на това съдилищата се съобразяват с всички настъпили до
този момент вреди. В условията на евентуалност се излагат съображения за
неоснователност на исковата претенция. Нямало ексцес на вредата. Оспорва
се механизмът на ПТП. Оспорва се и това, че посочените увреждания не са в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Прави се възражение и за
съпричиняване – ищцата не е използвала обезопасителен колан. Освен това
посочените увреждания са в резултат на предшестващи възрастови
заболявания на ищцата, а също така и поради неспазване на лечебния режим.
Самият иск бил завишен и не покривал критериите за справедливост по чл. 52
от ЗЗД. Искът за имуществени вреди се оспорва като неоснователен и
недоказан. Поради неоснователност на главните искове, неоснователен е
искът за лихвата. Моли да се конституира като трето лице – помагач на
страната на ответника „Дженерали застраховане“ АД, с оглед предявяване на
регресен иск, предвид съпричастността и на други лица към процесното ПТП.
С определение от 29.03. 2023 г. по делото е конституирано трето лице –
помагач на ответника – „Дженерали застраховане“ АД. От тях няма постъпило
становище.
След получаване на отговора и връчването му на ищеца, от него постъпи
допълнителна искова молба. В нея се оспорват възраженията на
застрахователя изцяло както във връзка с допустимостта на молбата, така и
във връзка с основателността.
Допълнителната искова молба беше връчена на ответника и от него
постъпи отговор. В него той поддържа всичките си възражения и обосновава
необходимостта от събирането на доказателствата, за които ищецът е
възразил.
Делото беше спряно в съд.зас., след като бяха събрани необходимите
доказателства, до приключване на т.д. № 76/ 2021 г. на ОС – Търговище.
3
След възобновяването постъпиха молби от третото лице „Дженерали
застраховане“ АД гр. София и от адв. К. – пълномощник на ищцата.
Третото лице счита, че не следва да участва по делото, предвид
решението на ВКС по спора по т.д. № 76/ 2021 г. Ако съдът не отмени
определението за конституирането, то се иска да се прекрати делото на
основание чл. 126 от ГПК. Ако се прецени, че това е основание за отхвърляне
на исковете, то следва искът да бъде отхвърлен.
В писмената молба на адвокат К. са изложени писмени бележки и се
взема становище за хода на делото. Освен това се увеличава цената на иска
от 25 100 лв., на 40 000 лв., частичен от 70 000 лв. за причинените
неимуществени вреди.
В съд.зас. ответникът „Алианц България“ АД гр. София, чрез
процесуалния си представител поддържа становището си, че по отношение на
неимуществените вреди искът е недопустим и производството следва да бъде
прекратено на основание чл. 299 от ГПК.
Основните страни претендират и направените по делото разноски.
С решение № 6 от 26.02.2025 г. съдът уважи иска за имуществените
вреди и в тази част решението влезе в сила. По отношение на
неимуществените производството по делото беше прекратено, защото съдът
прецени, че по отношение на вредите, които се търсят като ексцес – т.е. това
са вреди, които не са били обезщетени и са настъпили след постановяване на
решението по т.д. 76/2021 г. на ОСТ, всъщност има влязло в сила решение
именно по това дело.
С определение № 558/30.09.2025 г. по в.ч.т.д. № 326/2025 г. АС – Варна е
отменил определението за прекратяване на делото по отношение на
неимуществените вреди и го е върнал на ОС – Търговище за постановяване на
решение по него. В мотивите на определението е посочено следното:
Производството по последващото образувано т.д. №11/2023 г. по описа на
ТОС е за заплащане на неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.
(предявени частично от 70 000 лв.), които са за обезвреда на получените
усложнения в оздравителния процес на Н. Д. – артрозни изменения –
коксартроза, оперативна интервенция - тотална смЯ. на тазобедрена
става, промЯ. в дължината на крайника на дясното бедро, ограничени
движения в дясната тазобедрена става, накуцваща походка, стрес и др.
4
Същите са настъпили в следствие на ПТП от 31.05.2020 г., което е било
предмет на разглеждане по вече приключилото т.д. № 76/2021г. по описа на
ТОС, но не са били предмет на разглеждане в производството по иска по чл.
76/2021г. на ТОС. Изложените в исковата и допълнителна искова молба
твърдения дават основание на съда да приеме, че претенцията по т.д.
№11/2023 г. на ТОС е за обезщетение на нови и допълнително търпени
неимуществени вреди от ексцес от вече обезщетено телесно увреждане.
Твърденията, че уврежданията са се проявили в по-късен момент, обуславят
допустимостта на исковата претенция, като въпрос на доказване в процеса
е дали тези твърдения са верни.
С оглед на това съдът, съобразявайки указанията на горната инстанция
следва да прецени дали вредите, които се описват в настоящата искова молба,
вече се били възмездени с присъденото обезщетение по т.д. 76/2021 г. на ОС –
Търговище, независимо от това дали в първоначалната искова молба те са
били описани.
Според ППВС № 4/1975 г., т. 10, от принципа за пълно обезщетяване за
понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) следва, че ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка
с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията
само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че
влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение
обезщетение за тях, т. е. когато влошаването на здравето е довело до
преминаване в по-висока група инвалидност. Ако въпреки влошаването не са
настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново
обезщетение за тях.
Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на
първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е
било предвидено и съобразено от съда.
Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние
е изискуемо от момента на влошаването. Това следва от разпоредбата на чл.
5
114 ЗЗД . От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение - чл.
84, ал. 3 ЗЗД.
В този смисъл е и съвременната съдебна практика, която продължава да
се позовава на цитираното постановление и същото не е изгубило сила – Р №
50018 от 18.07.2023 г., по т.д. № 2255/2021 г. на второ ТО.
С оглед на това, съдът счита, че от значение за решаване на въпроса
дали описаните вреди представляват ексцес е това, дали същите вече са били
взети предвид при присъждане на първоначалното обезщетение. Не е
решаващо това дали същите са били описани в исковата молба, а дали в
крайното решение на съда те са били взети предвид. Т.е. ВС и ВКС поддържат
становището, че няма ексцес дори и вредите да не са били настъпили още,
стига те да са били взети предвид при присъждане на предишното
обезщетение.
В конкретния случай фактите са следните:
Във връзка с воденото от ищцата т.д. № 76/ 2021 г. на ОС – Търговище
се установи следното: делото е било заведено за изплащане на неимуществени
и имуществени вреди, настъпили вследствие на претърпяното на 31.05. 2020 г.
произшествие. То е приключило с решение на първа инстанция на 21.11. 2022
г., като последното заседание е било на 14.11. 2022 г. Към този момент ищцата
вече е била претърпяла операцията за смЯ. на тазобедрената става – на 15.10.
2022 г. Налице са били доказателства в тази насока и макар и бегло
първоинстанционният съд е посочил това обстоятелство в мотивите си. В
това производство ищцата е претендирала сумата от 70 000 лв. – частичен иск
от 90 000 лв. за причинените неимуществени вреди от нанесените й при
произшествието увреждания и претърпените болки и страдания. Решението е
било обжалвано пред АС – Варна, като е образувано в.т.д. № 102/2023 г. По
същото съдът е назначил допълнителна медицинска експертиза. В мотивите е
обсъждано състоянието на ищцата, включително и това, че тя е претърпяла
втора операция за смЯ. на тазобедрената става. На стр. 13 и 14 от решението,
при обсъждане на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът е отчел и това обстоятелство.
„Независимо от гладкото протичане на първоначалната операция, в хода
на производството се установява, че е извършена и последваща операция за
смЯ. на дясна ТБС, каквито вреди не са били предмет на исковата претенция.
6
Независимо от това, доколкото съдът съобразява всички релевантни факти до
приключване на устните състезания, настоящият състав съобразява
настъпилите усложнения, за които вещото лице сочи, че са във връзка с
първоначалната травма. Още в първоначалното заключение е посочено, че
такава операция (ендопротезиране) е твърде вероятна и предстояща, тъй като
в резултат от полученото увреждане настъпват силни артрозни промени,
особено с оглед възрастта на ищцата. Съдът отчита тези настъпили в хода на
производството факти като индиция за липсата на пълно възстановяване, за
търпени в целия период болки и страдания от получените травматични увреди
на десния крайник. Не на последно място съдът съобразява и обстоятелството,
че извършените интервенции забавят обективно периода на възстановяване, а
водят и до степен на инвалидизиране. Освен това, коментираната средна
телесна повреда е била съпроводена и с разкъсна рана на крака под коляното
както и травма на гръдния кош /без счупвания/, които също са допринесли за
силните и интензивни болки в началото на периода. Тези увреждания са
променили значително животът на една трудоспособна жена за дълъг период,
считано от май 2020г. до настоящия момент. Съдът отчита в контекста на
чл.492 КЗ и предвидените лимити на отговорност, обществено-
икономическите условия в страната както и обстоятелството, че ищцата живее
в малко населено място – гр. Търговище. Поради изложеното, намира, че
претендираното от ищцата обезщетение до размера от 70 000 лева е в
съответствие с принципа на справедливо обезщетяване на понесените от нея
вреди съгласно чл.52 ЗЗД.“
От заключението на вещото лице по това дело също е видно, че
последващите операции и състоянието на ищцата са били обсъждани.
От протокола от съд.зас.: В. Л. „В конкретния случай са настъпили
усложнения с неправилно срастване, което довежда до непълно срастване на
костни фрагменти и невъзможността да се възстанови функцията на крайника.
Това са артрозните промени. В тази връзка е извършено повторно оперативно
лечение с отстраняване на заключващия пирон и алопластика или смЯ. на
тазобедрената става. Адв. К.: Т.е. възстановяване не е настъпило от
увреждането. В.л. Д.: Тя и към настоящия момент продължава да се
придвижва с помощни средства.“.
Исковата молба по настоящото дело е заведена на 20.01.2023 г.
7
Видно е от всички доказателства по делото, че в определеното от съда
обезщетение от 70 000 лв. са включени всички настъпили вреди от
неимуществен характер към момента на приключване на съдебното дирене,
включително и това, което се претендира по настоящото дело. Решението е
постановено на 16.06. 2023 г., а съдебното дирене е било приключило на 16.05.
2023 г. В случая описаните в настоящата искова молба вреди не само са били
предвидени от съдилищата при разглеждане на т.д. № 76/2021 г. на ОСТ, но те
са били и настъпили вече и са били установени конкретно при приключване
на делото на втора инстанция, по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК от АС – Варна.
Тези вреди са включени в определеното обезщетение от 70 000 лв.
По настоящото дело, след възобновяването му, не са установени други
вреди, които съдът да съобрази при постановяване на решението си.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските. С оглед развитието на процеса и това, че съдът вече е
присъдил разноски по делото, трябва да се има предвид следното:
С оглед на това, че имаше молба за изменение на решението в частта за
разноските и предвид обстоятелството, че имаше и жалба, и въпросът все още
не беше решен по отношение на допустимостта на иска, съдът остави молбата
по чл. 248 от ГПК без разглеждане, като недопустима и продължава да счита,
че това беше правилното решение. Това определение на съда обаче беше
отменено от АС – Варна, с указания съдът изрично да се произнесе по молбата
за изменение.
Следва съдът да се произнесе според дадените от горната инстанция
указания относно изменение на решението в частта за разноските. Няма
пречка това да стане с решението.
По отношение на разноските в решение № 6 от 26.02.2025 г. съдът е
посочил следното: ищцата няма направени разноски. Адвокат К. има искане за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
Съдът го определя на сумата от 6654 лв., съобразно хонорара, който е
договорен с адвоката на ответника. Последният е представил списък на
разноските, с приложени доказателства за платен адвокатски хонорар на адв.
Кьосева в размер на 6654 лв. и депозит за експертизата в размер на 800 лв.
общо 7454 лв. С оглед на равностойността на двата адвокатски хонорара,
съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно. По отношение
8
на търсеното ДДС, то същото се включва в определената сума.
Искът беше увеличен на сумата от 40 000 лв. за неимуществените вреди,
като цената общо е 45 952,31 лв. С оглед на уважения размер на иска – 13%
следва да се определят и разноските. На адвокат К. следва да бъдат заплатени
865 лв. На ответника според прекратената част – 87%, се полагат разноски в
размер на 6485 лв.
Изложените в молбата за изменение мотиви касаят размера на
адвокатското възнаграждение на ответника, което според адв. К. е
прекомерно. Цитирана е съдебната практика на СЕС в Люксембург, че съдът
не следва да се съобразява с определените от съсловната организация
минимални размери на адвокатските възнаграждения, защото се нарушава
конкуренцията. В случая съдът не се е ръководил от тези размери, а е
преценил, че хонорарът на адвоката на ответника отговаря на вложените
усилия, както с оглед сложността на делото, така и предвид времето, което е
отделено, свършената работа и качеството на услугите. За подобно дело и
броя на съдебните заседания, както и цялостното развитие на процеса, съдът
намира, че този хонорар е адекватен и не е прекомерен. С оглед на това на
същия принцип е определен и хонорарът по реда на чл. 38 от ЗА за ищцовата
страна. Според съда това е справедлив размер на адвокатското
възнаграждение и за двете страни, като трудът им е оценен равностойно. Това,
че на адв. К. се присъжда по-малка сума е вследствие на начина, по който се
присъждат разноските – според уважения и отхвърлен размер на иска. Затова
молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ако становището
е, че трябва да се намали хонорарът на другата страна, то би следвало да се
намали и за ищцовата страна.
Относно представените от ответника доказателства за разноски в размер
на 3750 лв., които са договорени и фактурирани допълнително от ответника.
На първо място няма представени доказателства, че сумата по тази
фактура е внесена. Представеното банково извлечение касае други фактури –
6012 и 6022, но не и 6013. С оглед на това този размер на разноските не е
доказан. По тази причина и съдът няма да обсъжда възражението за
прекомерност по отношение на него.
Допълнителни разноски освен вече присъдените с първоначалното
решение не следва да се присъждат за никоя от страните.
9
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. Д. от гр. Търговище, ул. „П.М.“ № 33,
вх. А, ет. 1, ЕГН **********, адрес за призоваване в гр. К., ул. „С.“ № 6, офис
10 – адвокат П. К., против ЗАД „Алианц България“ АД гр. София, В ЧАСТТА,
която за неимуществени вреди от 40 000 лв. (частичен иск от 70 000 лв.) във
връзка с получени усложнения в здравословното състояние – артрозни
изменения – коксартроза, оперативна интервенция – тотална смЯ. на
тазобедрена става, промЯ. в дължината на крайника на дясното бедро,
ограничени движения в дясната тазобедрена става, накуцваща походка, стрес
и др., настъпили в следствие на ПТП на 31.05. 2020 г. край гр. Търговище в
района на с. В.С., в периода до 18.01. 2023 г., както и за законната лихва върху
тази сума считано от 16.11. 2022 г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 27.03.2025 г. на адв. П. К. –
пълномощник на ищцата Н. К., за изменение на решение № 6/26.02.2025 г. по
т.д. № 11/2023 г. на ОС – Търговище в частта за разноските, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО има установително действие по отношение на третото
лице „Дженерали Застраховане“ АД гр. София, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред АС – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
10