№ 7296
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110155073 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.86 от ЗЗД от „Т“ЕАД,ЕИК
****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М
Ц,против В. П М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 158,24 лева мораторна лихва за периода 15.08.2022 г. до
20.02.2024 г. върху главница за топлинна енергия и 6,61 лева мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 20.02.2024 г.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в *****,при което ответницата е пасивно легитимирана да
отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия в срока по
общите условия. Сочи се,че ответницата е допуснала неточно във времево
отношение изпълнение на задължението за заплащане на главницата,поради
което дължи мораторна лихва. Предвид това,че плащане в определения в
общите условия срок не е реализирано,то ищецът претендира сумите от 158,24
лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и от 6,61 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Исковата претенция е
основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед подадено възражение е налице правен интерес от
предявяване на установителните искови претенции. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата
В. П. М. със становище за допустимост,но неоснователност на исковете –
твърди се,че за поставяне в забава на ответницата е необходимо да бъде
отправена покана,а такава липсва,поради което исковете за заплащане на
1
мораторна лихва се явяват недоказани. Оспорва се исковата претенция за
заплащане на мораторна лихва върху сума за дялово разпределение поради
липса на уговорен срок за изпълнение. Ответната страна моли съда да
постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „П“ООД не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т“ЕАД претендира от В. П М.
сумите от 1132,37 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г.
до м.07.2022 г.,158,24 лева мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия за периода 15.08.2022 г. до 20.02.2024 г.,26,36 лева сума за дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. до м.12.2021 г.,6,61 лева лихва за забава
за периода 16.07.2021 г. до 20.02.2024 г.,ведно със законната лихва,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 15086/2024
г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С нотариален акт за дарение от 02.02.2010 г. В Ж М и В. П. М.,като
дарители,и И В М,като дарен,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което дарителите прехвърлят безвъзмездно правото
си на собственост върху апартамент **** като запазват вещно право на
ползване върху имота.
Според удостоверение за наследници В Ж М е починал на 21.08.2021 г.
като е оставил като наследници по закон съпругата си В. и децата си И.
Според декларация от м.07.2022 г. В. П. М. се отказва от вещното право
на ползване върху апартамент ****.
Приети са заявление декларация за откриване на партида,подадена от В.
П. М. на 21.08.2018 г. и заявление декларация за откриване на
партида,подадена от И В М на 07.09.2022 г.
Видно от договор,сключен между „П“ООД,като изпълнител,и етажните
собственици в *****,като възложители,че дружеството приема да реализира
дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици се
съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в
изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици.
Представени са общи фактури,издадени от „Т“ЕАД с получател В. П.
М..
С договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т“ЕАД,като възложител,и
„П“ООД,като изпълнител,е постигнато съгласие страните да бъдат обвързани
от правоотношение,според което „П“ООД приема да реализира дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
„Т“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
2
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение,какъвто е конкретният случай или ако е връчена при
условията на чл.47 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за
изпълнение. В настоящия случай при съобразяване наличието на частично
оспорване на вземането по заповедта за изпълнение,а именно оспорени са
вземанията за мораторна лихва ищецът следва да докаже,че ответницата М. е
поставена в забава,съответно да установи размера на дължимата мораторна
лихва. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се
счита предявен на 14.03.2024 г.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на производството
доказателства се установява,че страните се намират в договорно
правоотношение – ищецът е доставчик на топлинна енергия,а ответницата М.
е клиент на топлинна енергия като носител на вещно право на ползване върху
имота към процесния период при съобразяване представения по делото
нотариален акт. Следователно ответницата М. е пасивно легитимирана да
отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия. Следва да
се посочи,че вземанията за главница за топлинна енергия и за сума за дялово
разпределение,които са претендирани с подаденото заявление,респективно за
които е издадена заповед за изпълнение,не са оспорени чрез подаване на
възражение в срока по чл.414 от ГПК,което означава,че в частта относно
главницата за топлинна енергия и за сума за дялово разпределение заповедта
за изпълнение се явява стабилизирана,т.е. следва да бъде счетено,че
дължимата главница за топлинна енергия за процесния период възлиза на
1132,37 лева,а сумата за дялово разпределение е 26,36 лева. По същество
спорът между страните е концентриран относно това дали върху посочените
главници – съответно за топлинна енергия и за сума за дялово разпределение
са дължими мораторни лихви. Уважаването на иск с правно основание чл.86
от ЗЗД е обусловено от доказване,че парично вземане не е заплатено,при което
за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на
мораторна лихва. Законът разграничава хипотезите,при които задължението
има падеж или срок спрямо хипотезите,когато задължението няма падеж или
срок за изпълнение. Когато задължението е възникнало като срочно,считано
от деня,следващ падежната дата или деня,следващ последния ден от срока
длъжникът изпада в забава и отговаря за заплащане на мораторна лихва,а
когато задължението не е възникнало като срочно,за да бъде поставен в забава
длъжникът е необходимо да бъде отправена покана от кредитора. Софийският
районен съд приема,че задължението за заплащане главница за топлинна
енергия възниква като срочно – клиентът на топлинна енергия има определен
срок от 45 дни за заплащане на месечното задължение за топлинна
енергия,който срок тече,считано от изтичане месеца на доставката,а
задължението по общата фактура,която се издава след края на отоплителния
сезон също подлежи на изпълнение в срок от 45 дни от издаване на фактурата.
3
При наличието на регламентиран в общите условия срок за плащане,както и
като отчете,че ответницата М. не доказва да е заплатила главницата за
топлинна енергия в срока,предвиден по общите условия,съдът счита,че
ответната страна е изпаднала в забава и отговаря за заплащане на мораторна
лихва,поради което съдът намира,че искът за сумата от 158,24 лева мораторна
лихва за периода 15.08.2022 г. до 20.02.2024 г. върху главница за топлинна
енергия следва да бъде уважен,в която насока не се релевират възражения за
неправилно изчисляване размера на мораторната лихва. Съдът счита,че искът
за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на
отхвърляне като неоснователен – макар общите условия на дружеството ищец
да регламентират,че клиентът на топлинна енергия заплаща стойността на
сумата за дялово разпределение на доставчика,който от своя страна превежда
паричната сума на дружеството,което реализира дялово разпределение,за
изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово разпределение не
е регламентиран срок. Същевременно ищецът не доказва да е отправил покана
до ответницата М.,с което да я постави в забава,поради което искът за
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,предявен за сумата от
6,61 лева подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни претендират
присъждането на разноски,както и като отчете уважената и отхвърлена част от
исковата претенция,съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени 9 лева за заповедното производство и 167,98 лева за исковото
производство,а в полза на ответницата М. следва да бъде присъдена сумата от
50 лева за адв.К Б за предоставена безплатно правна помощ в заповедното
производство и сумата от 200 лева за адв.М Л за исковото производство като
при определяне размера на адвокатските възнаграждения,съдът отчете,че при
предоставяне безплатно на правна помощ следва да бъде присъдено
възнаграждение в полза на адвоката при наличието на уважена изцяло или
частично претенция на представляваното от същия адвокат лице,както и взе
предвид фактическата и правна сложност на делото,извършените процесуални
действия,цената на всеки от исковете и съобрази даденото разрешение от СЕС
по дело С-432/2022 г.,според което съдът не е обвързан от минимум на
дължимо адвокатско възнаграждение,определен по наредба,приета от
адвокатския съвет.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.86 от ЗЗД по отношение на В. П М.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,че съществува вземане на „Т“ЕАД,ЕИК ****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П П и М Ц в размер от 158,24 лева ( сто
петдесет и осем лева двадесет и четири стотинки ) мораторна лихва за
периода 15.08.2022 г. до 20.02.2024 г. върху главница за топлинна енергия,за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
15086/2024 г. по описа на СРС,42 състав като отхвърля иска за сумата от 6,61
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
4
ОСЪЖДА В. П М.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т“ЕАД,ЕИК ****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от
9 ( девет ) лева за заповедното производство и сумата от 167,98 лева ( сто
шестдесет и седем лева деветдесет и осем стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т“ЕАД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц да заплати на адвокат К И Б,ЕГН
**********,с адрес гр.С,сумата от 50 1 петдесет ) лева възнаграждение за
предоставена безплатно правна помощ по заповедното производство и да
заплати на адвокат М Л Л,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от 200 ( двеста
) лева за предоставена безплатно правна помощ по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „П“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5