РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Р., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Аглика Гавраилова
Силвия Павлова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20254500500584 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. от ГПК.
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК121718407, чрез
пълномощник юрисконсулт П. Н. Н. обжалва решение №542/08.04.2025г.,
постановено по гр.д.№937/2024г. на Р.нския районен съд, с което е осъдено да
заплати на Т. К. С. сумата 10000лв., застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ, причинени от настъпило ПТП на
********г., заедно със законна лихва от 02.11.2023г. до окончателното и
изплащане, както и разноски в размер на 3000лв. Излагат се оплаквания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,
допуснати процесуални нарушения и необоснованост, подробно посочени,
като се иска неговата отмяна и отхвърляне на иска.
Насрещната страна-въззиваемата Т. К. С. не е подала отговор
на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, не заявява становище по нея
и в съдебно заседание.
1
След преценка на оплакванията в жалбата и събраните
доказателства по делото, Окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано
лице, в законоустановения в чл.259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Пред Районен съд-Р. Т. К. С. е предявила чрез пълномощник
адвокат В. В. иск /уточнен с молба вх. №7431/08.03.2024г./ против „ДЗИ-
Общо застраховане“ЕАД, за сумата 10000лв., частично предявен от 50000лв.,
с твърдение, че е с. на Р. К. Х., б.ж. на село Г.А., Община Б., област Р., който е
починал на ********г. вследствие пътнотранспортно произшествие.
Изложени са твърдения, че на ********г. около 14.21 часа на път I-5 Р.-Б. в
района на км 21+830 е настъпило ПТП между управлявания от В. Й. В. лек
автомобил “Ауди 80” с рег. №Р 8880 АХ и лек автомобил “Опел Комбо” с рег.
№Р 6960 АТ, управляван от Р. К. Х.. Виновен за произшествието е водачът на
л.а. “Ауди 80” с рег. №Р 8880 АХ В. В., който се движел със скорост около 97
км/ч в посока гр.Р., който загубил управление над управлявания от него
автомобил и навлязъл в предназначената за насрещно движение пътна лента,
по която в об.на посока се движел управлявания от Р. Х. лек автомобил “Опел
Комбо”. Между предните части на двата автомобила настъпил челен кос удар,
изцяло в частта от пътя, предназначена за движение към гр. Б., а в резултат на
ПТП настъпила смъртта на двамата водачи. След проведено ДП №864/2021г.
по описа на Окръжна прокуратура – Р. било установено, че В. В. е допуснал
нарушения на правилата за движение по пътищата, в резултат на което е
причинил ПТП, от което последвала смъртта на б. й Р. Х., но тъй като и
виновният водач е починал, образуваното срещу него наказателното
производство било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24,
ал.1, т.4 НПК. Твърдяла е, че по застрахователна преписка №43072952100080
ответникът “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД изплатил обезщетения в общ
размер 310000 лв. за неимуществени вреди на с. и на двамата с. на починалия
Р. К. Х., а със съдебно решение по гр.д.№177/2022г. По описа на РОС
ответникът е бил осъден да заплати общо 90000 лв на наследниците на
починалия, като допълнение на изплатените им суми по предявената
застрахователна претенция. Твърдяла е, че като с. на Р. К. Х. и поради своята
близка и емоционална връзка с него също търпи неимуществени вреди от
2
причинената му смърт, изразяващи се в постоянна мъка от загубата на най-
близкия й човек, с когото живеели в общо жилище, в едно домакинство и
морално, душевно и финансово той бил нейна опора в живота, като сочи, че
има право на справедливо обезщетение за тези вреди. Позовава се на ТР
№1/21.06.2018г. по т. д. №1/2016г. на ВКС, ОСНГТК, с което е разширен
кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при
смърт на техен близък, сочи и се позовава и на Директива 2000/26/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.05.2000г. относно сближаване на
законодателствата на държавите членки относно застраховане на гражданската
отговорност във връзка с използването на МПС и на Директива 2009/103/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. Ищцата претендира
съдът да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка, мъка и
страдание по починалия й б. Р. К. Х., в размер на 10000лв. – частично
предявен иск от 50000 лв., заедно със законната лихва от 02.11.2023г. – датата
на писмената застрахователна претенция, до окончателното изплащане.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е оспорил претенцията като
неоснователна и е претендирал отхвърлянето и, както и присъждане на
направените разноски по делото. Оспорил е легитимацията на ищцата да
претендира и получи застрахователно обезщетение поради липсата на
изключителност на взаимоотношенията и с нейния покоен б., позовавайки се
на ТР№1/21.06.2018г. по т. д. №1/2016г. на ВКС, ОСНГТК. Оспорени са
твърденията, че между ищцата и починалия й б. е съществувала изключителна
близост и че са живеели в общо домакинство. В условия на евентуалност е
направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия за настъпването на травматични увреждания в областта на
главата по степен и вид, довели до летален край, с твърдение, че е нарушил
разпоредбата на чл.137а ЗДвП, управлявайки лекия автомобил без поставен
предпазен колан. Посочено е, че съотношението, в което пострадалото лице е
съпричинило собствените си травми е 50%. Оспорена е претенцията за
неимуществени вреди по размер като силно завишена, както и акцесорният
иск и началната дата, от която се претендират лихви, с позоваване на чл.497,
ал.1, т.1 КЗ.
Първоинстанционният съд е установил от събраните доказателства-
писмени, гласни и от приложеното ДП №864/2021г. по описа на Окръжна
3
прокуратура – Р., образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.“В” НК и гр.
дело №177/2022г. на Окръжен съд - Р., следното: От представения по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №34/********г. се
установява, че на ********г. около 14.20 часа на път I-5 Р.-Б. в района на км
21+830, при управление на лек автомобил “Ауди 80” с рег. №Р 8880 АХ в
условия на ясно време и суха пътна настилка, водачът В. Й. В. причинил
пътнотранспортно произшествие, като движейки се в посока гр. Р. навлязъл в
предназначената за насрещно движение пътна лента, по която в об.на посока
се движел лек автомобил “Опел Комбо” с рег. №Р 6960 АТ, управляван от Р. К.
Х.. Между предните части на двата автомобила настъпил сблъсък, в резултат
на което настъпила смъртта и на двамата водачи. По повод настъпилото ПТП с
пострадали в хода на разследването било установено, че на ********г.
водачът В. В. управлявал лек автомобил “Ауди 80” с рег. №Р 8880 АХ със
скорост около 97 км/ч на път I-5 Р.-Б. в посока към гр. Р., като по същото
време в об.на посока се движел лек автомобил “Опел Комбо” с рег. №Р 6960
АТ, управляван от Р. К. Х., със скорост около 37.4 км/ч. В района на км 21+830
В. В. загубил управление над управлявания от него автомобил, който се
отклонил наляво и навлязъл в частта от пътя, предназначен за насрещно
движение. Възприемайки идващото срещу него превозно средство, водачът Р.
Х. намалил скоростта и насочил автомобила “Опел Комбо” надясно, но
въпреки това последвал удар между предните леви части на двата автомобила,
изцяло в частта от пътя, предназначена за движение към гр. Б.. След удара л.а.
“Ауди” се преобърнал по таван, а л.а. “Опел” под действие на ударните сили
се завъртял, напуснал платното, преминал през банкета и паднал на терена
край пътя, вдясно спрямо първоначалната си посока на движение. В резултат
на ПТП водачът В. В. починал на място, а водачът Р. Х. бил откаран в
болнично заведение, където по-късно същият ден починал. В хода на
разследването е била назначена автотехническа експертиза и след анализ на
събрания в досъдебното производство доказателствен материал, прокурорът
приел, че са налице данни за осъществено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в”
НК, тъй като водачът В. В. е нарушил правилата за движение по пътищата, с
което по непредпазливост причинил смъртта на Р. К.. Тъй като В. В. е починал
в резултат на настъпилото ПТП, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1,
т.4 НПК и с влязло в сила Постановление от 17.01.2022г. е прекратено
наказателното производство по Досъдебно производство №864/2021 по описа
4
на ОП-Р. (ДП №41/2021г. на РУ - Б.), водено за престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в” НК. В съдебно заседание на 11.03.2025г. в.л. инж. О.Е.Д. е потвърдил
устно приетото по ДП №864/2021 по описа на ОП-Р. заключение на
автотехническата експертиза, според което виновен за ПТП е В. Й. В.. Според
в.л. водачът Р. К. Х. е управлявал лек автомобил “Опел Комбо” с поставен
предпазен колан, който е бил срязан след катастрофата, за да бъде той изваден
от автомобила. Поради това съдът е приел, че виновен за ПТП на ********г. е
водачът на лек автомобил “Ауди 80” с рег. №Р 8880 АХ В. В., който е нарушил
правилата за движение по пътищата, с което е създал причина за злополуката
и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Х.. По делото не било спорно,
а и е установено от представено удостоверение за съпруга и родствени връзки
изх. №16/24.07.2023г., издадено от Кметство с. Г.А., Община Б., област Р., че
ищцата Т. К. С., ЕГН **********, е с. на починалия Р. К. Х.. Не било спорно,
че собственикът на МПС “Ауди 80” с рег. №Р 8880 АХ е сключил с ответника
валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, по който ответникът е страна – застраховател, както и че
ищцата Т. С. е завела писмена застрахователна претенция, регистрирана под
№43072952100080 на 02.11.2023г., по която застрахователят е заявил отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение, поради което районният съд е
приел, че ищцата има правен интерес от предявяване на претенцията си по
исков път. Установено е от показанията на свидетеля И. А., който живее в
с.Г.А. и познава ищцата и покойния и б. Р. К. Х., наричан още Р. К., че техните
р. и неговите баба и дядо живеели в съседни къщи, поради което те били
израснали заедно. Установил е, че през по-голяма част от времето Т. живее в
с.Г.А. в дома на по-малкия син на починалия й б. и само от време на време
пътува до Т., за да се види с децата си, които трайно са установени там.
Установява, че на ********г. извършвал ремонт на къщата на по-големия син
на Р., който същия ден на път за Р. се отбил на строежа, за да пита има ли
нужда от някакви строителни материали, а два часа по-късно научили тъжната
вест, че той няма да се прибере повече. Свидетелят установява, че ищцата и Р.
К. били изключително близки, тя има и по-голям б. К., а най-малкият от
семейството е Р.-Р.. В детството им за Р. като по-голяма с. се грижела Т.,
старите били по цял ден на работа, по-големият б. бил настрани. Според
свидетеля тези обстоятелства дали отражение върху отношенията между
двамата и породили много голямото им доверие един към друг. Установил е,
5
че през 1989г. Т. заминала със съпруга и децата си за Т., където той скоро след
това починал и по съвет на б. си Р. тя се върнала в Б., на село, като се
преместила в къщата на неговия по-малък син. Върнала се 7-8 години след
заминаването. Тя заживяла в неговото семейство, помагала в домакинството, в
градината, били сплотено семейство. И понастоящем Т. дълбоко страда поради
нелепата смърт на б. си, който бил „мъжкото й рамо” и опора в живота, очите
и се насълзявали, когато говорят за Р.. Т. не работи в момента, работела е в Т. и
от там получава някаква пенсия, а и децата и помагат. Уточнява, че повече от
10 години Т. е вече в Б., по-голямата част от времето е тук, а останалата част в
Т., може би 80% на 20%. Свидетелят К.Н. установява, че познавал добре Т. и
б. и Р. с когото работели заедно. Отношенията между Т. и б. и Р. били много
добри, уважавали се, не му е известно да са се карали или да са имали
неуредици. Двамата идвали в дома му, помагали си взаимно. Р. уважавал
повече с. си, но свидедетелят не знае причината за това, казвал, че Т. го е
гледала, като са били деца. Ходел на гости при Р., там била и Т., тя живяла у
тях, в неговата къща. Това било по времето, когато Р. не бил женен, не помни
дали тогава Т. била женена, не знае дали тя е живяла на друго място. Знае, че
докато Р. бил жив, Т. живеела на село, може и да е живяла на друго място, но
не си спомня. Уточнява, че ходил у Р., когато той още не бил женен.
След анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният
съд е приел, че съгласно ТР №1/21.06.2018г. по т. д. №1/2016г. ОСНГТК на
ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХI.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. В мотивите на търкувателното решение е посочено, че
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази
материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени
в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХI.1969г. на
Пленума на Върховния съд, както и от б.ята и сестрите на починалия и от
неговите възходящи и низходящи от втора степен. Съдът е приел, че
преценени в светлината на ТР №1/21.06.2018г., неопроверганите гласни
6
доказателства сочат, че взаимоотношенията между ищцата Т. С. и починалият
й при трагични обстоятелства б. Р. К. Х. се характеризират като особено
близки предвид общата семейна среда и грижите, полагани от нея за малкия й
б. в детството му. Тя е била до него, докато р.те им са работели за да обезпечат
материално семейството, била е негов приятел, създавала му е чувство за
сигурност и това е създало трайна и дълбока емоционална връзка между
двамата. Приживе, Р. Х. на свой ред е полагал грижи за по-голямата си с.,
останала вдовица, приел я е в своето семейство и до края си й е бил
благодарен, „държал” на нея (свид. Н.). Според свидетеля И.А., ищцата все
още, продължително във времето изпитва значителни душевни болки и
страдания от неговата загуба, говори за него със сълзи в очите. Поради това
съдът е счел, че искът е доказан по основание. Относно размера на
присъденото обезщетение, съдът е изложил съображения, че в резултат на
ПТП на ищцата са причинени продължителни душевни болки и страдания от
загубата на близък за нея човек, тя се е почувствала сама и несигурна в
бъдеще, които преживявания съставляват неимуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Съдът е
приел, че за обезщетяването им са необходими общо 10000лв., а тъй като
искът е предявен като частичен за 10000лв. от общо 50000лв, го е уважил
изцяло за сумата 10000 лв, заедно със законната лихва от 02.11.2023г. - датата
на писмената застрахователна претенция до окончателното изплащане. По
отношение направеното в отговора на исковата молба в условия на
евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на вредите от Р. К.
Х., съдът е приел, че то е опровергано от доказателствата по делото и поради
това е неоснователно. От друга страна е посочил, че това възражение не се
поддържа от ответника, заявено от процесуалния му представител в съдебно
заседание 21.01.2025г.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно.
Съгласно т. 1 на ТР№1 от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС, извън кръга на лицата, посочени в ПП №4 от 25.05.1961г. на ВС и ПП
№5 от 24.11.1969г. на ВС, които са материалноправно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък, по изключение такова се дължи на всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
7
да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Цитираният тълкувателен акт установява две кумулативно предвидени
предпоставки, от които произтича правото на обезщетение: 1) създаването на
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението,
обусловена от специфични житейски обстоятелства и 2) претърпените от
ищеца неимуществени вреди да превишават по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Първата от тези
предпоставки – наличието на особено близки, трайни и продължителни
отношения, които надхвърлят обичайните такива за лица от същата степен на
родство, не е ограничена до субективното емоционално състояние на духовна
привързаност, а следва да е намерила проявление в обективно съществуващи
към момента на смъртта на пострадалия фактически обстоятелства, от
естество да обосноват категоричен извод за техния изключителен характер,
респ. за особената близост, отклоняваща се от общоприетите и типични за
българския бит представи /В този смисъл решение №63/20.07.2022г. по т.д.
№889/21г. ТК, ІІ ТО на ВКС/. В същия смисъл са и мотивите на
Тълкувателното решение, което свързва наличието на особено близка, трайна
и дълбока емоционална връзка с установяване на конкретни житейски
обстоятелства и ситуации, поради които привързаността между починалия и
претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е., такава,
каквато се предполага, че е тя между починалия и най-близките му роднини,
активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди
съгласно ПП№4 от 25.05.1961г. и ПП№5 от 24.11.1969г. на ВС.
За да обоснове материалноправната си легитимация по иска по
чл.432, ал.1 КЗ като с. на починалия при ПТП Р. Х., в исковата си молба
ищцата се позовава на следните факти: Живеели в общо жилище и в едно
домакинство, от деца той бил освен неин б. и най-добър приятел, с когото
споделяли хубавите и лоши моменти в живота, бил винаги готов да и помогне,
както и тя на него, той и бил морална опора, както и в душевно и финансово
отношение.
Според настоящия състав, от събраните по делото доказателства не се
установява, че отношенията между ищцата Т. С. и починалия и б. Р. Х.
надхвърлят обичайните такива между роднини от тази степен на родство,
8
доколкото липсват специфични житейски обстоятелства, които да са
обусловили техния изключителен характер, намиращ проява в особена
близост, която да ги съизмерява с тези между най-близкия кръг от роднини и
други лица, определен с ПП№4/61г. и ПП№5/69г. на ВС. Липсват наведени и
доказани конкретни обстоятелства и житейски ситуации, обуславящи
създаването на особено близки и трайни отношения, които на свой ред да са
намерили проявление в отношенията на взаимна грижа и взаимопомощ.
Наведените в исковата молба фактически твърдения, че починалия и б. Р. Х.
бил морална и душевна подкрепа на цялата фамилия, неизменно оказвал
битова помощ, живеели в общо жилище, в едно домакинство, той и бил опора
в морално душевно и финасово отношение, той бил най-близкия и човек и
приятел и с него споделяла хубавите и лоши моменти, бил винаги готов да и
помогне, както и тя на него, не съставляват такива обстоятелства, от естество
да обосноват категоричен извод за изключителен характер на отношенията
между тях, респ. за особена близост, отклоняваща се от общоприетите и
типични за българския бит представи.
Следва да се отбележи също така, че показанията на разпитаните по
делото свидетели относно местоживеенето на ищцата, от кога живее и с кого
живее в едно домакинство в село Г.А. са хаотични и са в противоречие с
дадените от ищцата Т. С. показания в качеството на пострадало лице по ДП
№41/2021г. по описа на РУ Б. /ДП № 864/2021г. на РОП/, а именно, че основно
живее в Т., виждали се с б. си Р. редовно, тя му гостувала, говорели редовно
по телефона. Признанието от страна на ищцата на тези неизгодни за нея факти
пред държавен орган, а именно, че основно живее в Т. и гостува на б. си,
изцяло поставят под съмнение показанията на разпитаните свидетели, поради
което съдът не ги кредитира. Дори и те да бъдат кредитирани, не се
установява наличието на горепосочените две предпоставки, обуславящи
присъждането на претендираното обезщетение.
Предвид изложените съображения, Окръжният съд намира, че
претенцията на ищцата е неоснователна, тъй като претърпените от нея и
посочени емоционални страдания не могат да бъдат окачествени като
изключение от общоприетите близки взаимовръзки между родственици в
традиционното българско общество, не е установено и да са превишени
нормалните, обичайни болки и страдания при кончината на много близък
родственик. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
9
Тъй като изводите на тази инстанция не съвпадат с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и постановено
друго, с което искът следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора на въззивника се дължат разноски за двете
инстанции, а именно възнаграждение за юрисконсулт 300лв. за първата
инстанция, както и 200лв. разноски за държавна такса и 300лв.
възнаграждение за юрисконсулт за тази инстанция.
По изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №542/08.04.2025г., постановено по
гр.д.№937/2024г. по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. К. С., ЕГН **********, с адрес с.
Г.А., ул.Ч.в. ** против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, 1463, бул.Витоша №89б, ОББ
Милениум център, за заплащане на сумата 10000лв., предявени частично от
50000лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на смъртта на Р. К. Х.-неин б., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т. К. С., ЕГН **********, с адрес: село Г.А.,
ул.Ч.в. ** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, 1463, бул.Витоша
№89б, ОББ Милениум център, направените разноски, а именно: сумата 200лв.
заплатена държавна такса и 300лв. възнаграждение за юрисконсулт за тази
инстанция, както и 300лв. възнаграждение за юрисконсулт за първата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11