РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Белоградчик, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20251310100191 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК - за установяване на вземането на
заявител в р-р на 495.23 лв. - главница с пр. осн. чл. 97, вр. с чл. 107 ЗЕ и 54.94 лв. -
мораторни лихви с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В предявената от „Електрохолд Продажби” ЕАД–София исковата молба се излага :
Ищеца се е намирал в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени с решение № ОУ-3/10.03.2023 г.,
с ответника М. В. М. /М. /, който е клиент на ищеца с кл. № 300233138704, за елекроснабден
обект с адрес: гр. Враца, ул. „Кръстьо Българията“ № 19, ап. 23. Ищцовото дружество
изпълнило задължението си да достави електрическа енергия за периода: 11.11.2023 г. -
11.02.2024 г., ответника не е платил задълженията си.
Посочените вземания са възникнали от издадени 4 бр. фактури за общ период – 11.11.2023 г.
– 11.02.2024 г.
Проведено производство по чл. 410 ГПК/в т.ч. подадено в срок възражение от ответника с/у
Заповедта за изпълнение /
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично
задължение в размер на 495.23 лв. - главница с пр. осн. чл. 97, вр. с чл. 107 ЗЕ и 54.94 лв. -
мораторни лихви с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 40/2025 г. по
описа на БРС.
1
Ответника не е подал отговор на иск. молба в срока по чл. 131 ГПК. Редовно призован
не се явява в съд. заседание при разглеждане на делото.
Предвид направеното искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника, съдът е приел, че няма процесуални пречки да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, при хипотезата на чл. 238 ал.1 ГПК.
Съдът приема, че са налице всички законови предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, а именно : ответникът не е представил в срока по
чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
От друга страна, ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника и е представил доказателства с исковата молба. Налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т.1 ГПК – на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съд. заседание /с
връчването на разпореждането на съда, съобщението и призовката за насроченото съд.
заседание/
Съдът, приема, че е налице и предпоставката, предвидена в чл. 239, ал.1, т.2 ГПК – че иска е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Съдът приема, че представените от страна на ищеца
доказателства, установяват по безспорен начин, че вземането на ищеца срещу ответника
съществува в посочените в исковата молба размери. Представените с исковата молба
доказателства установяват вероятната основателност на предявения иск. Тъй като
истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени
доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и уважава
предявения иск, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по
същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по ч.гр.д. №
40/2025 г. разноски в общ размер – 75.00 лв. и разноските по настоящото дело в размер на
75.00 – държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, че М. В. М./М./, ЕГН
********** с настоящ адрес с. С., обл. В., ул. „...“ №.., дължи на „Електрохолд Продажби”
ЕАД, ЕИК *********, със адрес гр. Сафия, бел „Цариградско шосе“ № 28, Изток Плаза,
следните суми: 495.23 лв. - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия по 4
бр. фактури за общ период 11.11.2023 г. – 11.02.2024 и 54.94 лв. - мораторни лихви с пр. осн.
чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.11.2024 г. - датата
2
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН ********** да заплати на „Електрохолд Продажби” ЕАД,
ЕИК *********, разноски по делото в размер на 75.00 лв. - държавна такса и 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и 75.00 лв. - разноски по ч. гр. д. № 40/2025 г. по
описа на БРС.
На осн. чл. 239 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
3