Решение по дело №40/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2546
Дата: 10 декември 2018 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20182120100040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   2546  / 10.12.2018 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                         ХXXVIІ – ми граждански състав

на девети ноември                                                две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                  Районен съдия: Асен Радев

 

                                 при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 40 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                Производството е образувано по искова молба на Х.И.Н. против „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, за осъждане на ответното дружество да й заплаща: сумата от 150.85 лв. ежемесечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди, явяващо се разлика между минималната работна заплата, установена за страната в размер на 510 лв. и сбора от получаваните инвалидна пенсия от 145.18 лв. и месечно обезщетение от 213.97 лв., съгл. решение по гр.д. № *****/2014 год. на БРС, начиная от 02.01.2018 год. до навършване на възраст за пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане за периода на забавата; сумата от 200 лв. месечно - обезщетение за бъдещи имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на лекарства и медицински и санитарни материали, начиная от 02.01.2018 год. до настъпване на основания, водещи до отпадане на дължимостта, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане за периода на забавата, както и сумата от 5700 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляваща сбор от разходи за закупуване на инвалидна количка, ортопедично легло и постелъчни материали, както и изграждане на рампа, ведно със законната лихва, начиная от 02.01.2018 год. до окончателното й изплащане.

                                Правното основание на исковете е в чл. 223, ал. 2 вр. с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцата, който моли за уважаването им, ангажира доказателства.

                                Процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковете, също ангажира доказателства.

                                След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

                      Страните не спорят, че на ****.2010 год. е натъпило ПТП на пътя гр.Поморие - гр.Бургас, на входа на гр.Бургас, при което ищцата, като пътник в лекия автомобил, с който е настъпило произшествието и управляван от Е. Г., е увредена до степен на инвалидизиране на долната част на тялото. Впрочем, в тази насока са и влязлото в сила определение по нохд № …./2011 год. на БОС.

                      Във връзка с уврежданията от въпросното ПТП, с експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ - гр.Бургас от …..2017 год., на Х.И. е призната 100% трайна неработоспособност, с чужда помощ.

                      С решение по гр.д. № ……./2014 год., приложено в цялост към настоящото дело, ответният застраховател е осъден да заплаща на ищцата сумата от 213.97 лв. ежемесечно, до навършване на пенсионна възраст, като разлика между получаваното към датата на увреждането брутно трудово възнаграждение от 335 лв. и получаваната към онзи момент инвалидна пенсия от 121.03 лв.

                      С ПМС № 316/20.12.2017 год. размерът на минималната работна заплата за страната е установен на 510 лв.

                      Пенсията, отпусната пожизнено на ищцата с разпореждане на НОИ, заради инвалидност, възлиза на 145.18 лв., към която тя получава и надбавка за чужда помощ от 90.74 лв.

                      За нуждите си, на 06.08.2014 год. И. е закупила инвалидна количка, за която е заплатила 2650 лв. (на два пъти по 1325 лв.).

                      Видно от епикриза, издадена от урологично отделение при МБАЛ - гр.Бургас, Н. е постъпила на ……….2014 год. в отделението, с диагноза „Камъни в бъбреците“.

                      На ……..2015 год. е постъпила в отделение по съдова хирургия при МБАЛ - гр.Бургас, с диагноза „Емболия и тромбоза на артерии на длони крайници“.

                      От заключението на вещите лица по назначената комплексна автотехническа и медицинска експертиза се установява, че настоящото състояние на ищцата, в частност - усложненията на пикочните пътища и долните крайници, са в пряка причнна връзка с травмите от ПТП и налага употребата на допълнителни санитарни материали и медикаменти - дамски превръзки, еднократни чаршафи, катетри, антисептици и антибиотици. Автомобилът, в който е пътувала пострадалата, е бил снабден с триточкови предпазни колани за пътниците на задната седалка, които са най-ефективни при челни сблъсъци, които дори и поставен, коланът не би я предпазил от телесни увреждания.

                      Според св.Н., майка на ищцата, вследствие на произшествието, дъщеря й е обездвижена от кръста надолу, което налага ползването на инвалидна количка. Отпуснатата такава от НЗОК е била изключително неудобна за Х., което наложило закупуването на нова. Отделно от това, обездвижването довело до бактерии в урината й, а постоянния катетър - до инфекции, затова сега използвала еднократни катетри - по три на ден, препарати за обезпаразитяване, закупили допълнително антидекубитален дюшек, легло и други материали. Направили и рампа за по-лесен достъп до дома.

                      Св.К. - собственик на аптека, от когото ищцата закупува санитарни материали и медикаменти, е запознат, че месечно са й нужни минимум около 60 катетъра с единична цена от по 0.50 лв., 3 опаковки обезболяващ медикамент с единична цена от 3.30 лв., 4 пакета превръзки по 4.50 лв., антибиотик с единична цена от 4 лв. до 20 лв., специални памперсни чаршафи - 4 пакета по 4.50 лв. до 5.60 лв. 

                      В кориците на приложеното гр.д. № …./2014 год. на БРС се съдържа и застрахователната полица, сключена за автомобила, в който е пътувала ищцата, чийто срок на действие е от 04.07.2010 год. до 03.07.2011 год.

                      Въз основа на така установените факти, съдът намира предявените искове за основателни.

                      Тъй като с влязла в сила присъда (определение за одобряване на споразумение), задължителна за настоящия съд, съгл. чл.300 от ГПК, водачът на автомобила, в който е пътувала Х.Н., е признат за виновен за настъпване на произшествието, респ. за причинените на последната телесни увреждания, налице са всички условия за ангажиране деликтната му отговорност по чл.45 от ЗЗД.

                      Но тази му отговорност е покрита от договорната отговорност на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за управлявания от него автомобил с „Булстрад Виена иншурънс груп” АД.

                      Затова, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), у ответния застраховател е налице е пасивна материална легитимация и същият дължи обезщетяване на вредите, чието настъпване е провокирано от виновното поведение на застрахования и причинени на увредената.

                      Поради това изцяло основателен се явява искът за обезщетяване на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между възможното минимално трудово възнаграждение, което понастоящем е в размер на 510 лв. и което ищцата би могла да получава, ако не й бе причинена 100 % неработоспособност, и сбора на пенсията за инвалидност от 145.18 лв. и определеното й с решение по гр.д. № ****/2014 год. на БРС обезщетение в размер на 213.97 лв. (510 лв. - (145.18 лв.+213.97 лв.) = 150.85 лв.).

                      С оглед необратимостта на увредите и трайната неработоспособност на ищцата, този иск следва да се уважи за периода от 02.01.2018 год., на която дата е депозирана исковата молба, до настъпване на обстоятелство, водещо до отпадане на дължимостта й, но не повече от навършване на възраст за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

                      Основателен се явява и искът за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 200 лв. месечно за бъдещ период. Тези вреди също са поставени в пряка зависимост от процесното ПТП и в резултат от влошаване здравето на пострадалата, поради което, на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД, е дължимо репарирането им от виновния водач, а оттам и съгласно чл.226 от КЗ (отм.) - от застрахователя-ответник. Вярно е, че представляват бъдещи разходи по закупуване на санитарни материали и медикаменти, т.е. все още не са претърпени, но с оглед здравословното състояние на Н., съдът намира тяхното настъпване за неминуемо, като определя размера им от 200 лв. месечно, спазвайки правилото на чл.162 от ГПК.

                      И тук следва, по отношение на периода, за който се дължи такова обезщетение, да се каже, че ищцата е в състояние на трайна увреденост, водеща до извършване на посочените разходи, но е мислимо, поради настъпване на едно или друго обстоятелство, да бъде изведена от това състояние или то да бъде подобрено, а оттам - дължимостта на обезщетението да отпадне. Следователно този иск следва да се уважи условно - за периода от 02.01.2018 год., на която дата е депозирана исковата молба, до настъпване на подобно обстоятелство и в случай, че настъпи.

                      Частично основателен е искът за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в сбор от разходи за закупуване на инвалидна количка, ортопедично легло и постелъчни материали, както и изграждане на рампа. Успешно проведено бе доказване само на разходите, сторени от ищцата за закупуване на инвалидна количка на стойност от 2650 лв., които също са поставени в непосредствена причинна връзка с уврежданията, получени при настъпване на произшествието. За други разходи доказателства липсват, поради което този иск следва да се уважи до посочения размер.

                      Върху горните обезщетения, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, се дължи и законната лихва за забава, начиная от падежа на всяко месечно плащане до окончателното му издължаване - за обезщетенията с периодически характер за бъдеще време, респ. за периода от депозиране на исковата молба до окончателното плащане - касателно обезщетението за сторени разходи.

                      Що се отнася до възраженията на процесуалняи представител на ответното дружество - за съпричиняване и за погасителна давност, то същите са неоснователни. Съпричиняване, поради непоставяне на предпазния колан, не би могло да има, тъй като естеството на увредите на ищцата е такова, че дори и поставен, коланът не би могъл да ги предотврати, а давността за обезщетения за вреди, обусловени от ексцеса и от закупуване на инвалидна количка, с оглед момента на настъпването им, е немислимо да е изтекла към датата на предявяване на иска -  така р.№ 1387-2000-V г.о., р.№ 622-2007-II т.о. 

                      Съобразно уважените размери на исковете, на основание чл.83, ал.1, т.4 вр. чл.78, ал.6 от ГПК, „Булстрад Виена иншурънс груп” АД дължи държавна такса в размер на 611.22 лв., както и 166 лв. - възнаграждения за вещи лица, платими по сметка на БРС.

                      Ответното дружество следва да заплати и адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищцата, в размер на 900.30 лв., определен съгласно основателната част от исковете и чл.38 от ЗАдв. вр.с чл.7, ал.2, т.4 от наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С.

                      Ищцата също дължи разноски на ответното дружество, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в т.ч. 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от ЗПр.П вр. с чл.25, ал.1 от наредбата за заплащане на правната помощ, както и 33.28 лв. - възнаграждения за вещи лица.

                      Воден от изложеното дотук, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:     

                     

                              ОСЪЖДА „Булстрад Виена иншурънс груп”АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ул.”**, представлявано от Н*Ч* и К*Р*, да заплаща Х.И.Н. ***, ЕГН - **********, сумата от 150.85 лв. ежемесечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на **********.2010 год. в гр.Бургас и предизвикано от Е* П* Г*, изразяващи се в разликата между минималната работна заплата, установена за страната в размер на 510 лв. и сбора от получаваните инвалидна пенсия от 145.18 лв. и месечно обезщетение от 213.97 лв., съгл. решение по гр.д. № *******/2014 год. на БРС, начиная от 02.01.2018 год. до настъпване на обстоятелство, водещо до отпадане на дължимостта, но не повече от навършване на възраст за пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане, начиная от падежа му до окончателното издължаване.

                              ОСЪЖДА „Булстрад Виена иншурънс груп”АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ул.”**, представлявано от Н*Ч* и К*Р*, да заплаща Х.И.Н. ***, ЕГН - **********, сумата от 200 лв. ежемесечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на *****2010 год. в гр.Бургас и предизвикано от Е* П* Г*, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства, медицински и санитарни материали, начиная от 02.01.2018 год. до настъпване на основания, водещи до отпадане на дължимостта, ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане, начиная от падежа му до окончателното издължаване.

                              ОСЪЖДА „Булстрад Виена иншурънс груп”АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ул.”**, представлявано от Н*Ч* и К*Р*, да заплати на Х.И.Н. ***, ЕГН - **********, сумата от 2650 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на ***2010 год. в гр.Бургас и предизвикано от Е* П* Г*, изразяващи се в разходи за закупуване на инвалидна количка, ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от 02.01.2018 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 5700 лв., касаеща разходи за направа на рампа, закупуване на ортопедично легло и постелъчни материали, както и за законната лихва върху неоснователния размер на главницата.

                              ОСЪЖДА „Булстрад Виена иншурънс груп”АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ул.”**, представлявано от Н*Ч* и К*Р*, да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 611.22 лв., както и възнаграждения за вещи лица в размер на 166 лв.

                              ОСЪЖДА „Булстрад Виена иншурънс груп”АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ул.”**, представлявано от Н*Ч* и К*Р*, на основание чл.38 от ЗАдв., да заплати на адв. С.К.К. от БАК възнаграждение в размер на 900.30 лв.

                      ОСЪЖДА Х.И.Н. ***, ЕГН - **********, да заплати на Булстрад Виена иншурънс груп”АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ул.”**, представлявано от Н*Ч* и К*Р*, сумата от 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и 33.28 лв. - възнаграждения за вещи лица.

                              Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                               Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е