Решение по дело №378/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260104
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Кирил Стоянов Градев
Дело: 20202100900378
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

Номер – 79                              31.03.2021 год.                         Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

             Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение

На двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа година

В  публично  заседание в следния състав

                                                    Председател: Кирил Градев

               

 

Секретар: Жанета Граматикова                                                               

Прокурор: _________________

Като разгледа докладваното от   съдията  Кирил Градев

Търговско дело № 378 по описа за 2020  година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

  

 

       Делото е образувано по повод исковата молба на И.Г.В. с ЕГН ********** от гр. Б., к-с „И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, против „С.Г.ГРУП“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1756, Район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК.  Ищецът претендира да се приеме за установено, че  не дължи на ответното дружество сумата 70 246.66 лв., от които: главница в размер на 33 000 лв., дължима въз основа на запис на заповед, издаден на 11.09.2008 г. от длъжника „Пети“ ООД, ЕИК *********, с падеж на предявяване в срок до 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението – 12.02.2010 г. до окончателното й плащане, сумата 1 447.00 лв. направени разноски в заповедното производство, за които е издаден изпълнителен лист от 02.03.2010 г. по  ч.гр.д. № 933/ 2010 г. по описа на Районен съд-Бургас, и законна лихва в размер на 35 799.66 лв. за периода 12.02.2010 г.-30.09.2020 г., изчислена въз основа на същия изпълнителен лист,  тъй като са погасени по давност. Претендира се и заплащане на разноските по делото.

     Твърди се, че съгласно изпълнителен лист от 02.03.2010 г., издаден по  ч.гр.д. № 933/ 2010 г. по описа на Районен съд-Бургас, ищецът И.Г.В. като солидарен длъжник-авалист по запис на заповед, е осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата 33 000 лв., дължима въз основа на запис на заповед, издаден на 11.09.2008 г. от длъжника „Пети“ ООД, ЕИК *********, с падеж на предявяване в срок до 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението – 12.02.2010 г. до окончателното й плащане, както и сумата 1 447.00 лв. направени разноски в заповедното производство. Въз основа на този изпълнителен лист на 03.12.2010 г. по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД е образувано изпълнително дело № 730/ 2010 г. по описа на ЧСИ Делян Николов с район на действие Окръжен съд-Бургас. По това дело спрямо ищеца В., в качеството му на солидарен длъжник, на 10.12.2010 г. са предприети изпълнителни действия като са наложени запори на притежавани от него дружествени дялове. На 10.12.2010 г. до ищеца е изпратена и призовка за доброволно изпълнение, връчена на 11.12.2010 г. На 16.10.2012 г. по изпълнителното дело е постъпила молба за присъединяване на взискател „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с идентични длъжници по двете изпълнителни дела. По тази молба ЧСИ Д. Николов се е произнесъл с постановление за присъединяване на взискател изх. № 26871/ 17.10.2012 г., в което ищецът не фигурира като длъжник. От тази дата до издаването на Постановление за прекратяване на изпълнителното дело изх. № 25572/ 30.07.2018 г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, взискателите не са поискали и от страна на ЧСИ не са предприемани други изпълнителни действия спрямо него. След прекратяване на изп.д. № 730/ 2010 г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД на 31.08.2018 г. е поискал да му бъдат върнати оригиналите по това дело вкл. изпълнителния лист от 02.03.2010., а на 12.10.2018 г. по негова молба с приложен към нея същия изпълнителен лист, при ЧСИ Делян Николов е образувано ново изпълнително дело № 2018804040000497 с взискател „Първа инвестиционна банка“ АД. На ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 3715/ 31.01.2019 г. На 06.07.2020 г. по новото изпълнително дело 497/ 2018 г. ищецът В. получил уведомление изх. № 14006/ 06.07.2020 г., с което съдебният изпълнител му съобщава, че изпълнителното производство по отношение на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД е прекратено и той е заличен като страна по изпълнителното дело, а на негово място е конституиран като взискател „С.Г.ГРУП“ ЕАД.

        Ищецът В. твърди, че спрямо него прекратяването на изп.д. № 730/ 2010 г. по описа на ЧСИ Делян Николов е настъпило по силата на закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/ на 10.12.2012 г. – две години след предприемане на  последното изпълнително действие в качеството му на солидарен длъжник /наложените на 10.12.2010 г. запори на дружествени дялове/, а на 10.12.2013 г. е изтекла тригодишната погасителна давност, броена от последното валидно извършено изпълнително действие – запори на дружествени дялове. Алтернативно твърди, че дори и да се приеме, че за определяне на началния момент, от който започва да тече срока на тригодишната погасителна давност за вземанията по процесния изпълнителен лист следва да се съобрази ПП на ВС № 3/ 1980 г., действало към момента на прекратяване на изп.д. № 730/ 2010 г., то спрямо ищеца В.  прекратяването на изпълнителното дело № 730/ 2010 г. по описа на ЧСИ Делян Николов е настъпило по силата на закона на 10.12.2012 г. – две години след предприемане на последното изпълнително действие в качеството му на солидарен длъжник, а след тази дата е започнала да тече три годишна погасителна давност за вземането по изпълнителния лист, тъй като то произтича от запис на заповед /съгласно чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 от Търговския закон/, която е изтекла на 10.12.2015 г. и след тази дата вземането по процесния изпълнителен лист е погасено по давност. Алтернативно твърди, че дори и да се приеме, че с постановление за присъединяване на взискател срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекъснат и от тази дата е започнал да тече нов двугодишен срок, то той е изтекъл на 17.10.2014 г. и от тази дата е започнал да тече три годишния давностен срок на погасителната давност за това вземане /съгласно чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 от Търговския закон/, който е изтекъл на 17.10.2017 г. и след тази дата вземането по процесния изпълнителен лист е изцяло погасено по давност.

       Ищецът счита, че към датата на Постановление за прекратяване на изпълнително дело № 730/ 2010 г. по описа на ЧСИ Делян Николов вземането по изпълнителен лист от 02.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 933/ 2010 г. по описа на Районен съд-Бургас спрямо него е погасено по давност. Според ищеца по изп.д. № 730/ 2010 г. по описа на ЧСИ Делян Николов с район на действие Окръжен съд-Бургас, спрямо него, в качеството му на солидарен длъжник не са извършвани други изпълнителни действия, освен запор на дружествените му дялове в „Бурглес“ ЕООД  - изх. № 23735/ 10.12.2010 г. /стр.112 от изп.д./, запор на дружествените му дялове в „Ем енд Джи“ ООД - изх. № 23736/ 10.12.2010 г. /стр.114 от изп.д./ и запор на дружествените му дялове в „Ирилес“ ООД - изх. № 23737/ 10.12.2010 г. /стр.117 от изп.д./ и по силата на закона на 10.12.2012 г. то е било переминирано, приложимата тригодишна погасителна давност – изтекла на 10.12.2013 г., алтернативно – при съобразяване с ПП на ВС № 3/ 1980 г., действало към момента на прекратяване на изп.д. № 730/ 2010 г. след 10.12.2012 г. е започнала да тече три годишна погасителна давност за вземането по изпълнителния лист, тъй като то произтича от запис на заповед /съгласно чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 от Търговския закон/, която е изтекла на 10.12.2015 г. и след тази дата вземането по процесния изпълнителен лист е погасено по давност, алтернативно - дори и да се приеме, че с постановление за присъединяване на взискател срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекъснат и от тази дата е започнал да тече нов двугодишен срок, то той е изтекъл на 17.10.2014 г. и от тази дата е започнал да тече три годишния давностен срок на погасителната давност за това вземане /съгласно чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 от Търговския закон/, който е изтекъл на 17.10.2017 г. и след тази дата вземането по процесния изпълнителен лист е изцяло погасено по давност. Преди образуване на висящото изпълнително дело № 2018804040000497 по описа на ЧСИ Делян Николов спорното вземане, ведно с изтеклите лихви /чл. 119 от ЗЗД/ е било погасено по давност и същото вече не може да бъде предмет на принудително изпълнение спрямо длъжник И.Г.В.. С оглед на това се претендира да се приеме за установено, че ищецът В. не дължи на дружеството - ответник „С.Г.ГРУП“ ЕАД сумата 70 246.66 лв., от които: главница в размер на 33 000 лв., дължима възоснова на запис на заповед, издаден на 11.09.2008 г. от длъжника „Пети“ ООД, ЕИК *********, с падеж на предявяване в срок до 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението – 12.02.2010 г. до окончателното й плащане, сумата 1 447.00 лв. направени разноски в заповедното производство, за които е издаден изпълнителен лист от 02.03.2010 г. по  ч.гр.д. № 933/ 2010 г. по описа на Районен съд-Бургас, и законна лихва в размер на 35 799.66 лв. за периода 12.02.2010 г.-30.09.2020 г., изчислена възоснова на същия изпълнителен лист,  тъй като са погасени по давност. Прилагат се писмени доказателства по опис. Страната поддържа исковата си претенция пред съда чрез процесуалния си представител – адвокат.

          В  законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответното дружество „С.Г.ГРУП“ ЕАД. В насроченото открито съдебно заседание ответникът не се явава и представлява.

         След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

        Няма спор между страните, а и безспорно се установява от доказателствата по делото, че по ч.гр.д. № 933/ 2010 г. по описа на Районен съд-Бургас, като солидарен длъжник-авалист по запис на заповед, ищецът И.Г.В. е осъден заедно с „Пети“ ЕООД, Д.Д.А. и Р.А.З., да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата 33 000 лв., дължима въз основа на запис на заповед с падеж на предявяване в срок до 12.10.2009 г., издаден в гр. Бургас на 11.09.2008 г. от длъжника „Пети“ ООД, ЕИК *********,  ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението – 12.02.2010 г. до окончателното й плащане, както и сумата 1 447.00 лв. направени разноски в заповедното производство.

        Въз основа на този изпълнителен титул, с молба на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД от 01.12.2010 г., е било образувано изпълнително дело №  730/2010 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 в Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие Окръжен съд-Бургас. По това дело спрямо ищеца В., в качеството му на солидарен длъжник, на 10.12.2010 г. са предприети следните изпълнителни действия: запор на дружествените му дялове в „Бурглес“ ЕООД  - изх. № 23735/ 10.12.2010 г. /стр.112 от изп.д./, запор на дружествените му дялове в „Ем енд Джи“ ООД - изх. № 23736/ 10.12.2010 г. /стр.114 от изп.д./ и запор на дружествените му дялове в „Ирилес“ ООД - изх. № 23737/ 10.12.2010 г. /стр.117 от изп.д./. На 10.12.2010 г. до ищеца е изпратена и призовка за доброволно изпълнение, връчена на 11.12.2010 г. Видно от приетото по делото доказателство – пълно копие на  изпълнително дело № 730/ 2010 г., спрямо солидарния длъжник И.Г.В., ищец в настоящото производство, други изпълнителни действия няма предприемани. На 16.10.2012 г. по изпълнителното дело е постъпила молба за присъединяване на взискател „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с идентични длъжници по двете изпълнителни дела /стр.324 от изп.д./. По тази молба ЧСИ Д. Николов се е произнесъл с постановление за присъединяване на взискател изх. № 26871/ 17.10.2012 г., в което ищецът не е посочен като длъжник и това постановление не му е връчвано. От тази дата до издаването на Постановление за прекратяване на изпълнителното дело изх. № 25572/ 30.07.2018 г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, взискателите не са поискали и от страна на ЧСИ не са предприети други изпълнителни действия спрямо солидарния длъжник И.Г.В..

          При така установеното като безспорна фактическа обстановка следва да се прецени дали преди образуването на изп.д № 2018804040000497 по описа на ЧСИ Делян Николов  с разпореждане изх. № 32645/ 12.10.2018 г., е била изтекла погасителна давност, довела до погасяване на вземането спрямо ищеца В. по изпълнителен лист от 02.03.2010 г., издаден по  ч.гр.д. № 933/ 2010 г. по описа на Районен съд-Бургас на първоначалния взискател „Първа инвестиционна банка“ АД, както и на конституирания на 05.03.2020 г. на негово място взискател - ответника „С.Г.ГРУП“ ЕАД. По силата на издадения изпълнителен лист от 02.03.2010 г., издаден по  ч.гр.д. № 933/ 2010 г. по описа на Районен съд-Бургас, ищецът И.Г.В. има качество на солидарен длъжник-авалист по запис на заповед. В изпълнителния процес /като вид граждански процес/ солидарните длъжници са обикновени другари. Техните действия и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите с изключение на обстоятелството, че удоволетворяването на взискателя от един от солидарните длъжници има погасителен ефект и за останалите /което е проявление на абсолютното действие на солидарността – арг. чл. 123, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД/, поради което липсата на изпълнителни действия по отношение на единия от солидарните длъжници води и до изтичане на сроковете спрямо него. Предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници. По този въпрос и съобразно изложените горе съображения относно процесуалния характер на правоотношението между взискателя и отделните съдлъжници, настоящия състав споделя отговора на същия въпрос даден с постановеното на основание чл. 290 ГПК Решение № 83 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., ГК.

           В тази връзка, извършването на изпълнителни действия спрямо другите длъжници в изпълнителното дело не води и до прекъсване на давността по отношение на поръчителя и ищец по настоящото дело. В този смисъл е постановеното по т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, което предвижда, че всяко действия, предприето във връзка с конкретен изпълнителен способ прекъсва давността, но по отношение на конкретен длъжник в изпълнителното производство. Пак от цитираното тълкувателно дело е видно, че не всяко действие по изпълнението прекъсва давността. Налице е неизчерпателно посочване на действията, които прекъсват и които не прекъсват давността. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При така посочените непрекъсващи давността действия, съдът констатира, че последното прекъсващо срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК действие по отношение на ищеца В. е Постановление за присъединяване на взискател изх. № 26871/ 17.10.2012 г. по изп.д. № 730/ 2010 г. и перемцията спрямо него е настъпила на 17.10.2014  г.

          Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите с изтичане на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая вземането по изпълнителния лист от 02. 03.2010 г. произтича от запис на заповед, като по силата на чл. 531, ал. 1, вр. с чл. 537 от ТЗ същото се погасява с три годишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с предприемане на действия по принудително изпълнение давността се прекъсва, а според чл. 117 от ЗЗД от прекъсване на давността започва да тече нова давност.  Новата давност е идентична с давността за вземането, предмет на принудителното изпълнение, в случая – три годишна. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, според която, ако вземането е установено със съдебно решение, новата давност е винаги пет години, в случая  е неприложима, тъй като процесното вземане не е установено с влязло в сила решение, а по реда на чл. 417 от ГПК, т.е. със съдебен акт /заповед за изпълнение/, който не се ползва със сила на пресъдено нещо /Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 943/2009 г., I т.о., Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1812/ 2015 г., IV г.о./

          По силата на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, считано от последното валидно изпълнително действие е започнала да тече нова давност. В настоящия случай, за определяне на началния момент, от който тече срока на погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист, следва да се  съобрази  Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 година, действало към момента на прекратяване на изпълнително дело № 730/ 2010 г., по отношение на ищеца В. поради перемпция – 17.10.2014 г. След прекратяване на изпълнителното производство е започнала да тече нова давност от датата на прекратяването.

          При това положение, срокът на погасителната давност за вземанията срещу И.Г.В. по изпълнителния лист е започнал да тече от 17.10.2014 г. и е изтекъл на 17.10.2017 г., като през този тригодишен срок видно от приложеното изпълнително дело № 730/ 2010 г. на ЧСИ Делян Николов, спрямо ищеца И.В. изпълнителни действия не са искани от взискателя и не предприемани от съдебния изпълнител.

          От доказателствата по делото се установява, че след изтичането на този срок е издадено Постановление за прекратяване на изпълнителното дело изх. № 25572/ 30.07.2018 г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, на 26.03.2018 г., а след това е  образувано новото изпълнително дело № 2018804040000497 при същия съдебен изпълнител, по което на 05.03.2020 г. ответника „С.Г.ГРУП“ ЕАД е конституиран като взикател. Преди образуване на изпълнително дело № 2018804040000497 по описа на ЧСИ Делян Николов спорното вземане спрямо ищеца В., ведно с изтеклите лихви /чл. 119 от ЗЗД/ е било погасено по давност и същото не може да бъде предмет на принудително изпълнение спрямо длъжник И.Г.В. поради и което предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

      Предвид изхода на спора по  делото, ответникът дължи заплащане на направените и претендирани в производството от ищеца разноски, за които е представен списък. Представени са:  адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че ответникът  е заплатил на процесуалния си представител сумата от 2 800.00 лева, за защита в настоящото производство. В полза на ищеца  с оглед на гореизложеното следва да бъде присъдена посочената сума, както и заплатената от него държавна такса за разглеждане на иска.

 

         Мотивиран от горното и на осн. чл. 439 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

                    

                                           Р             Е           Ш            И:

 

       

        ПРИЕМА за установено между И.Г.В. с ЕГН ********** от гр. Б., к-с „И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап.** и „С.Г.ГРУП“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1756, Район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6,  че  И.Г.В. с ЕГН ********** от гр. Б., к-с „И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** не дължи поради изтекла погасителна давност на „С.Г.ГРУП“ ЕАД с ЕИК *********  присъдените в производството по частно гражданско дело № 933/ 2010 г. по описа на Бургаския районен съд суми, а именно: главница в размер на 33 000/ тридесет и три хиляди /лв., дължима въз основа на запис на заповед, издаден на 11.09.2008 г. от длъжника „Пети“ ООД, ЕИК *********, с падеж на предявяване в срок до 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението – 12.02.2010 г. до окончателното й плащане, сумата 1 447.00 лв. направени разноски в заповедното производство, за които е издаден изпълнителен лист от 02.03.2010 г. по  ч.гр.д. № 933/ 2010 г. по описа на Районен съд-Бургас, и законна лихва в размер на 35 799.66 / тридесет и пет хиляди седемстотин деветдесет и девет лв. и 66 ст./ лева  за периода 12.02.2010 г. до датата на предявяване на иска 30.09.2020 г., изчислена въз основа на същия изпълнителен лист.

     ОСЪЖДА „С.Г.ГРУП“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1756, Район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6 да заплати на И.Г.В. с ЕГН ********** от гр. Б., к-с „И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, направените в производството разноски в размер на 5 609.87 лева /пет хиляди шестстотин и девет лева и 87 ст./

     Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                Окр. съдия: