Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 30.12.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело
№ 54/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от Д.Г. ***, ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 42-0002096 от 07.08.2018г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация – София” (ОО „АА”) към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, упълномощен със Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. С обжалваното наказателно
постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. „първо” от
ЗДвП - глоба в размер на 1500 лева,
за това че в качеството си на ……… е допуснал извършването на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение
на изискванията, определени с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадена на основание чл. 147, ал. 1 от ЗДвП от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и съгласувана с министъра
на вътрешните работи (Наредбата).
Жалбоподателят, чрез пълномощник, излага подробни съображения,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, като навежда доводи и за съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.
Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността
на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно
постановление и са разпитани свидетели.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно
и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна :
С писмо рег. №
11-06-4210/04.05.2018г. главният директор на ГД „Изпълнителна администрация” е информирал началника на ОО „АА” за установени нарушения при извършването на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на пътни превозни средства
в контролно технически пункт в гр. С., за който е издадено разрешение на „Меган
– 95” ЕООД. От компетентните длъжностни лица работещи в ОО
„АА” и разпитани от съда като свидетели били извършени допълнителни проверки и
справки, от които се установило че Д.Г.Д., в качеството си на ….. е
допуснал на
17.03.2018г. да се извърши периодичен преглед за проверка
на техническата изправност на лек
автомобил марка „Нисан Терано 2” с рег. № ….. без за автомобила да е заплатен дължимия данък по чл. 60,
ал. 1 и ал. 6 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). На посочената дата Д. извършил автоматичната проверка и в 14:21:00 ч. е получил потвърждение, че има задължения за местни данъци
за автомобила към Община Своге. След това той сканирал документа даден му от лицето представило
моторното превозно средство за преглед, но не получил нужното потвърждение
от информационната система, че не се дължи данък върху превозното средство. Въпреки това, жалбоподателят в качеството си на …… не отразил несъответствието
в протокола – приложение № 9 и извършил периодичния преглед на превозното
средство. По този начин според наказващия орган той е нарушил
чл. 43, ал. 1, т.1, б. „б” от Наредбата (допуснал е извършването на периодичен преглед на пътно превозно средство в
нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени Наредбата) във вр. с чл. 31, ал. 1 от същата наредба (периодичните прегледи се извършват при спазване на методиката по
приложение № 5) във вр. с раздел I, т. I, т. 2, б. „б” от посоченото приложение към датата на извършване
на административното нарушение – 17.03.2018г. (Периодичен преглед на пътно превозно средство се извършва, ако са
представени съответните документи по чл. 30. Преди началото на прегледа председателят
на комисията проверява представените документи. След започване
на прегледа проверява резултатите от автоматичната проверка в информационната система по чл.
11, ал. 3 за наличието на
платени : а) задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и задължителна застраховка „Злополука” на пътниците – когато такава се изисква ; б) данък върху превозното
средство. Когато при автоматичната проверка не се
получи потвърждение, че не се
дължи данък върху превозното средство, председателят
на комисията сканира представения от лицето, представило моторното превозно средство за преглед /първоначална проверка, документ, маркиран със стикер за
еднозначно разпознаване. Прегледът
се извършва след потвърждение, че не се
дължи данък върху превозното средство. Когато информационната система по чл. 11, ал.
3 няма достъп
до базата с данни за платените
задължителни застраховки, председателят на комисията вписва в информационната система номера на знака
към съответната застрахователна полица. Когато при автоматичната проверка не се
получи потвърждение, че не се
дължи данък върху превозното средство и/или задължителна застраховка (когато има достъп до
базата данни за автомобилните застраховки), председателят на комисията отразява
несъответствията в протокола
(приложения № 9, 10, 11 или
15) и не извършва
периодичния преглед на ППС /първоначалната
проверка на уредбите, които позволяват работата на двигателя с ВНГ или СПГ). Правната уредба е сходна и към днешна дата, като е отпаднало изискването
за представяне на документ за платен данък, съответно за сканирането му при
липса на потвърждение, но това е неотносимо към
настоящия случай, тъй като жалбоподателят не е наказан за извършен преглед без да
е бил представен определен документ.
На 06.06.2018г. в
сградата на ОО „АА” е съставен акт за установяване
на административно нарушение (АУАН), който съдържа всички
реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и
чл. 41 от ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя,
жалбоподателя и свидетеля. Д.Д. се е запознал със
съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни
възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Написал е, че не
възразява. Издаденото на 07.08.2018г. наказателно постановление (НП) съдържа всички необходими елементи по
чл. 57 от ЗАНН, като е редовно връчено на 01.03.2019г., а жалбата
е постъпила в РС Своге на 06.03.2019г. На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН
наказващият орган е прецизирал правната квалификация на извършеното нарушение.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното
постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите
констатации, отразени в АУАН и НП, не се опровергават от събраните и относими
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите служители на ОО „АА”. Техните показания са безпротиворечиви, логически
издържани и изцяло кореспондират с писмените
доказателства. Редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното
– чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, а по делото не беше установено друго.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи :
Подадената жалба е
редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
По делото безспорно
се установи, че на 17.03.2018г. жалбоподателят Д.Д.,
в качеството си на ….., е допуснал
извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата
по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В случая периодичният преглед е извършен лично от
Д., поради което и не се касае за допустителство по
смисъла на чл. 10 от ЗАНН. При допустителство субектът
противозаконно бездейства, като съзнателно позволява другиму да извърши определено
деяние, без да споделя умисъл с него.
Следователно наказващият
орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
доказал е извършването на административното нарушение на жалбоподателя по ЗДвП,
осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Правилно е
ангажирана административно наказателната отговорност на Д.. Наложеното
административно наказание по чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. „първо” от ЗДвП е предвиденото за
извършеното нарушение, съобразно със закона, като е взето предвид, че то се
характеризира с висока степен на опасност за установения
ред на държавно
управление и засяга съществено важните обществени
отношения предмет на регулиране от ЗДвП, а и от ЗМДТ. Не
би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно незначителна
степен на обществена опасност.
В наказателното
постановление и в акта не е налице
непълнота,
която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е
бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му
са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя
е гарантирано. Ето защо се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство. Цитираната от защитника отменена норма на чл. 30, ал. 1, т. 4 от
Наредбата е неотносима към настоящия случай, тъй като жалбоподателят не е
наказан за това, че не е представен определен документ, представянето на който
вече не се изисква, а за това, че не е отразил несъответствието в протокола – приложение № 9 (без да е получил съответното потвърждение, че не се
дължи данък, той е отбелязъл с „да” за платен данък за ППС, а не с „не”
както е трябвало - л. 20 от делото) и е извършил периодичния преглед
на превозното средство, а е следвало да не го извършва. По този начин периодичният преглед е извършен в
нарушение на изискванията определени с Наредбата, за което е предвидено и
административното наказание посочено в чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. „първо” от ЗДвП. Освен това чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата не е посочен
като нарушен от актосъставителя и от наказващия орган,
нито в АУАН, нито в НП.
В заключение, в производството пред
административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно
постановление. Наказващият орган осъществявайки
правомощията си в рамките на своята компетентност е установил обективно всички
факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на
нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти закона е приложен
правилно. От гореизложеното съдът счита, че
Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението
за което е санкциониран административно. От субективна страна деянието е
извършено виновно.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
Потвърждава Наказателно
постановление № 42-0002096 от 07.08.2018г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация –
София” към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с което на Д.Г. ***,
ЕГН **********, е наложено административно наказание на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1,
предл. „първо” от ЗДвП - глоба в размер на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :