№ 13160
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110106681 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. И. срещу ..., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 35,70 лв., подлежаща на връщане като
недължимо платена по нищожна договорна клауза сума.
В исковата молба ищцата излага, че е сключила с ответника Договор за
паричен заем от 30.12.2022г., по силата на който последният й е предоставил
сумата от 500 лв. Твърди, че в чл. 9, ал. 2 от договора е предвидено, че
потребителят дължи такса за услуга „динамично плащане“ в размер от 215,70 лв.,
платима разсрочено с месечните погасителни вноски. Поддържа, че с влязло в сила
решение от 23.05.2023г. по гр.д.№ 12579/2023г. по описа на СРС, посочената
клауза е прогласена за нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави. С
тези доводи навежда, че заплатената от нея такса за услугата подлежи на връщане
поради липса на основание за извършеното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който заявява, че не оспорва факта на плащане на исковата сума от страна
на ищцата, съставляваща договорена такса за услуга „динамично плащане“ по
процесния договор.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
1
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи
от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищцата е да
докаже извършено плащане на исковата сума в погашение на поето задължение за
такса за услуга „динамично плащане“ по сключен с ответника договор за паричен
заем и прогласена по съдебен ред нищожност на клаузата от договора,
предвиждаща дължимост на таксата, докато ответникът носи тежестта за
доказване наличието на основание за получаване и съответно задържане на
получената от него сума.
Между страните не се спори и с приетия доклад по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен между страните
договор за паричен заем с предмет и съдържание, каквито се твърдят в исковата
молба, по който договор ищцата е заплатила в полза на ответника уговорена такса
за услуга „динамично плащане“ в размер на исковата сума от 35,70 лв.
С решение от 23.05.2023г. по гр.д.№ 12579/2023г. по описа на СРС, 32 с-в,
по предявени от ищцата срещу ответното дружество искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, клаузата на чл. 9, ал. 2 от процесния договор, въз
основа на която е извършено плащането на таксата за визираната услуга, е
прогласена за нищожна. Видно от извършеното отбелязване, решението е влязло в
сила на 16.06.2023г.
Като съобразява обективните и субективни предели на силата на пресъдено
нещо на постановеното от СРС, 32 с-в, решение, настоящият съдебен състав
приема, че исковата сума за такса за услуга „динамично плащане“ е заплатена по
нищожна уговорка от процесния договор, поради което на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД сумата подлежи на връщане като платена при начална липса на
основание.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, а като законна последица от уважаване на иска на ищцата
се следва и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба – 6.02.2024г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква в полза на ищцата, която своевременно е заявила искане за присъждане
на разноски и доказва сторени такива за държавна такса в размер от 50 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер от 2200 лв. с ДДС – платено в брой на
2
упълномощения адвокат съгласно отбелязването в този смисъл в представения
договор за правна защита и съдействие, имащ в тази част характер на разписка за
извършеното плащане. Така на ищцата се следват общо 2250 лв. разноски.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати
на А. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., по иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 35,70 лв., подлежаща на връщане като недължимо платена
по нищожна клауза на чл. 9, ал. 2 от сключен между страните Договор за паричен
заем от 30.12.2022г., ведно със законна лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 6.02.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на
А. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
2250 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3