РЕШЕНИЕ
Номер 122815.09.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIII-A въззивен граждански състав
На 08.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена И. Лазарова
Красен П. Вълев
Секретар:Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Красен П. Вълев Въззивно гражданско дело №
20202100502084 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №1735 от 22.07.2020 г. по гр.д. №1153/ 2020 г. на Районен съд-Бургас ГД
„Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 е осъдена да заплати на
В. Й. И. , ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. „С.В.“ №**, вх. *, ет. *, ап.* чрез адв.Д. Костов.
и Г.Михов, сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща възнаграждение за 196,30
часа положен от ищеца извънреден труд извън времето на дежурство през периода
16.11.2017 г. – 16.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба на 17.02.2020 г. до окончателното й плащане, както и сумата
от 450,00 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща направените от ищеца
разноски по делото, като за разликата до предявения размер часове от 260 часа и за периода
от 17.02.2017 г.до 15.11.2017 г., искът е отхвърлен
С решението ГД „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 50,00 лева
(петдесет лева) и сумата от 200,00 лева (двеста лева) – възнаграждение за вещо лице.
Постъпила е въззивна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията”, с която се обжалва
решението, като неправилно и необосновано.
Сочи се, че съдът е стигнал до погрешни изводи, не е съобразил действителната
фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина,
които са от съществено значение за решаване на правния спор. Прави се позоваване на
разпоредба на чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС.
Излагат се съображения, че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не
задължава ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като няма писмено
разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това.
Твърди се, че не а отчетни показанията на св. Ж., според който инструктажа в
затворническото общежитие Дебелт се провежда от 08.00 ч., за разлика от този в затвора
Бургас от 07.50 ч.
Поддържа се, че не е извънреден труд времето, в което служиелят пътува от и до
работното си място със служебен транспорт.
Излагат се съображения се, че действията, които ищецът твърди, че извършва преди и
1
след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му
вменени в задължение, т. е. не е налице волеизявление на работодателя или на съответния
ръководител за полагане на извънреден труд.
Сочат се множество налични спорове между надзиратели от затвора в Бургас и ГДИН,
както и че по 83 от тях са се явили само свидетели, които са същевременно ищци по други
дела. Сочи се, че по друга част от делата да допуснати свидетели на ответника ГДИН и се е
доказало, че общото време за подготовка, инструктаж, приемане, сдаване и отвод на наряда
приключва в рамките на 30 минути общо.
Иска се отмяна на решението, а при преценка, че искът е основателен, се иска
присъдената сума да бъде редуцирана като бъде изчислена на база тридесет минути на 24
часова смяна.
Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по жалбата В.
Й. И. , с който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Оспорва се твърдението, че времето извън времето за дежурство е време в което
ищецът няма служебни задължения, съответно не би полагал труд. Прави се позоваване на
практика на Съда на Европейския съюз - преюдициални заключения на СЕС по тълкуването
на Директива 93/104 относно някои аспекти на организацията на работното време и
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на
организацията на работното време/Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02
Landeshauptstadt Kiel/Norbert Jaeger, Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel/
Nemocnice Cesky Krumlov; Решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss/Stadt
Halle/. Сочи се, че тези съдебни актове са постановени по преюдициални запитвания и с тях
се дава тълкуване, че разграничителният критерий е дали по време на дежурството
работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от
работодателя, тоест, когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на
място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, а когато
изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което
действително е положен труд. Неактивната част от дежурствата /време за спане, почивка,
храна, физиологични нужди/ също представлява работно време, ако работникът или
служителят присъства физически на място, определено от работодателя - дело Jaeger. В
Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel/ Nemocnice Cesky Krumlov, като се
позовава на предходна своя практика по дело Dellas, СЕС посочва, че дежурствата,
изпълнени от работник при режим на физическо присъствие в заведението на работодателя,
следва да се считат в своята цялост като работно време, независимо от това дали работникът
действително е полагал труд по време на тези дежурства.
Като несъстоятелна е определена тезата за неизпълнение на служебни задължения
извън времето за дежурство. Сочи се, че с заповед е разпоредено явяване на служителите 15
минути преди дежурството за инструктаж, а преди този инструктаж ищецът следва да се яви
пред командира на отделение за да бъде преценена неговата годност за носене на службата,
както и да научи на кой пост ще я изпълнява, полагайки подпис в ежедневната ведомост.
Посочено е и задължението на ищеца да стои на територията на затвора докато се извърши
смяната на всички постове, целия наряд сдаде на застъпващите, след което да вземе участие
в отвода. Поддържа се, че тези дейности пряко кореспондират на нормативно вменени
задължения или, такива вменени силата на нарочна заповед на работодателя.
Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано
лице в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение №1735 от 22.07.2020 г. по гр.д. №1153/
2020 г. на Районен съд-Бургас в осъдителната част.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
2
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Пред Районен съд-Бургас е предявен иск с правно основание чл.19,ал.2 ЗИНЗС вр.с
чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР.
Производството е образувано по искова молба от В. Й. И. , ЕГН **********, чрез адв.
чрез адв.Михов и адв. Костов против ГД „Изпълнение на наказанията“,
гр.София,бул."Ген.Столетов"№21 за присъждане на сумата от 200лв, представляваща
възнаграждение за 200 часа положен, но незаплатен извънреден труд за периода от
17.02.2017г до 17.02.2020г ,ведно със законната лихва върху тази сума от депозирането на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Твърди се, че ищецът е държавен служител, заемал длъжност „главен надзирател“ в
Затвор Бургас. За исковия период е полагал труд при 24 часови, 12 часови и 8 часови смени
с начало на работния ден 08,00 часа на същия ден и край – 08,00 часа на следващия ден при
24 часовите смени, съответно от 08,00 часа до 20,00 часа и от 20,00 часа до 08,00 часа при 12
часовите смени, а при 8 часовите смени работното време е организирано от 08,00 часа до
16,30 часа. Сочи се, че съобразно т.9 на заповед №453/14.08.2014г на началника на Затвора в
Бургас е определено начало на ежедневните инструктажи на наряда на затвора и
затворническите общежития 15 мин преди работното време. Твърди ,че организацията на
дежурството на главните надзирателите включва в себе си изпълнение на следните
задължения: подготовка за провеждане на инструктаж и участие в инструктаж. След края на
инструктажа се осъществява встъпване и сдаване на дежурството, съвместно с дежурния
главен надзирател на предходната смяна. Сочи се, че дейностите по приемане и сдаване на
дежурството включват в себе си встъпване на новия дежурен, съвместна проверка на
наличността и документацията, съвместно попълване на книгата за встъпване и сдаване и
отбелязване на всички нередности, открити при приемането, които не са отстранени. След
тези дейности сдаващия дежурен изготвя писмен доклад до началника на затвора. Извършва
се физически отвод, в който сдаващото отделение отчита пред дежурния главен надзирател
резултатите от дежурството и възникналите проблеми. След приключване на отвода
приемащият и сдаващият главни надзиратели се явяват лично при началника на затвора,
където представят писмения доклад.
Ищецът твърди ,че практически главният надзирател се явява на работното си място
7.15 часа, като до 7.30 часа той се привежда в съответствие с изискванията за униформено
облекло, в 7.30 ч. главния дежурен надзирател се явява на работното място и съвместно със
стария дежурен надзирател се запознава с обстановката, а в 7.45 ч. участва или лично
провежда инструктажа на надзорно-охранителния състав и встъпва в дежурство в 8.00 часа.
Твърди се, че общото време по встъпване и сдаване на дежурството ,което е извън
времето на дежурство е един час и четиридесет и пет минути, което не е заплащано от
работодателя до 11.05.2019г ,от когато е разпоредено времето за подготовка и провеждане
на инструктаж ,приемане ,сдаване и освобождаване от наряд да е 30 минути и се включва в
отработеното време. Ищецът твърди, че през исковия период е бил многократно назначаван
в наряд и отработеното от него извън дежурството време до 11.05.2019г изобщо не е
отчитано, а след това от реално отработеното време е заплащан само половин час.
Впоследствие, след изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, размерът на иска е
увеличен на 3173.87 лева, представляващо възнаграждение на 317 часа положен труд извън
дежурство, а в о.с.з. от 07.07.2020 г. намален на 1000 лева, представляващо възнаграждение
на 260 часа положен труд извън дежурство
В отговора на исковата молба ,претенцията е оспорена като неоснователна. Твърди се,
че след отмяна на чл.305,ал.1 ППЗИНЗС е отпаднало изискването назначените в наряд да се
явяват в поделението 15 минути преди определеното време за инструктаж. Със заповед №
453/14.08.2014г на началника на затвора Бургас се регламентира определеното време за
инструктаж. Съобразно чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето за инструктаж, приемане,
3
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време, като е
оспорено твърдението в исковата молба, че то не е признато за работно време. Твърдението
на ответната дирекция е ,че това време е включено и заплатено като отработено. Твърди се
също, че след 11.05.2019г. въз основа на заповед на главния директор на ГДИН се заплаща
допълнително възнаграждение за 30 минути към всеки отработен наряд от 24 часа.
По делото не се спори, че ищецът в производството – В. Й. И. е държавен служител,
като през процесния период 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г. е работил като главен надзирател
в Затвора в Бургас Ето защо не се спори по делото, че за същият период ищецът е полагал
труд по служебно правоотношение и е изпълнявал 8-часови, 12-часови и 24-часови
дежурства по график.
По делото са приобщени писмени доказателства, а именно Заповед №ЧР-05-
11/30.01.2015 г., Заповед №ЧР-05-78/09.04.2015 г., Заповед №ЧР-05-120/21.04.2017 г., на
министъра на правосъдието, от които е видно, че за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24- часови
наряди по утвърден график или дежурство, а положеният труд от държавните служители
извън установеното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени
в ЗМВР. С Заповед №453от 14.08.2014 г. на началника на затвора в гр . Бургас е определена
организацията и разпределението на работното време на служителите. Със Заповед №Л-
2271/13.05.2019 г. и Заповед №Л-2788/14.06.2019 г., на Главен Директор на ГД „Изпълнение
на наказанията“ при министерство на правосъдието е определено времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за
всички затвори да е в рамките на 30 минути и считано от 11.05.2019 г. същото се включва
към отработеното време съгласно чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС и т. 16 от Заповед №ЧР-05-
11/30.01.2015 г. Със Заповед №436 от 01.07.2019 г. на Началника на затвора в гр. Бургас е
определено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство в Затвор Бургас и ЗО да е при 24 и 12 часови смени-
30 минути, а при 12 часови нощни смени, 8 часови смени и всички временни постове по
чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС - 15 минути.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че периода 17.02.2017 г. – 17.02.2020 г. за ищеца са отчетени 186 броя положени
дежурства, 24-часовите са 155 на брой, 12-часовите дневни са 10 на брой, а 8-часовите
дежурства са 21 на брой. Вещото лице е посочило, че за периода 16.11.2017 г. – 01.07.2019 г.
в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не участват суми за дейности по
приемане/сдаване на дежурство, съответно труд за този вид дейност не е заплащан, а за
периода 01.07.2019 г. – 17.02.2020 г. в начислените и изплатени суми за трудово
възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време съответно 30 минути за
24 и 12 часови дневни смени и 15 минути за 8 часови смени. Заключението на вещото лице е
обективно и компетентно изготвено от лице, притежаващо специални знания, и няма
основание да не бъде поставено в основата на доказателствените изводи на съда.
Пред Районен съд- Бургас е разпитан свидетеля Янчо Ж.. Същият работи като
началник на сектор „Затворническо общежитие- Дебелт“, като сочи, че от 01.12.2017 г.
ищецът работи като главен надзирател там. Свидетелства, че за служителите е осигурен
служебен транспорт, но който желае пътува с личен автомобил, по какъвто начин основно на
работа идва ищеца/ Твърди, че около 7.50 пристига служебният транспорт, а в 8.00 ч.
започва инструктажа, който продължава около 10 минути, след което приемането на постове
е още около 10 минути, на което приемане главните надзиратели не са задължени да
присъстват. Те се приемат и предават в дежурната стая. Сочи, че дежурствата на
служителите приключа с отвод, отнемащ не повече от 5-6 минути, като след този доклад
главните надзиратели се явяват при свидтеля, който твърди, че ги задържа не повече от
минута. Обобщава, че служителите трябва да са 8.00 часа в залата за инструктаж, с което
започва работната смяна, а в 08.20 на следващия ден са приключили и са свободни да си
тръгват.
Спорно пред настоящата инстанция е дали ищецът е полагал извънреден труд при
положените дежурства в процесния период и евентуално за какво време за съответното
4
дежурство.
Съобразно чл. 19 от ЗИНЗС част от служителите в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и в териториалните й служби са държавни служители, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение
задържане под стража. По отношение на тази категория служители се прилагат
разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните
работи, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР и чл.
16а, ал.1 от ППЗИНЗС). Работното време на държавните служители за дейностите, чието
изпълнение изисква непрекъсваем работен процес, работното време се организира в 8-, 12-
или 24-часови наряди по утвърден график (чл. 16а, ал. 2 от ППЗИНЗС) Съобразно чл. 16д,
ал. 2 от ППЗИНЗС работното време на държавните служители, работещи в наряд, се
изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Разпоредбата на чл. 16е от
ППЗИНЗС дава изброяване на това какво включва отработеното време, а именно работните
часове в рамките на установеното редовно работно време; удълженото работно време;
времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство;
времето за физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене ;фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на разположение в
поделението);времето за провеждане на професионално обучение и времето на дежурство.
Независимо от горното следва да се има предвид и следното: в разпоредбите на
ППЗИНЗС от чл.300 до чл.314 са регламентираните задълженията на нарядът в арестите.
Нарядът в арестите се състои от главни надзиратели, младши инструктор по охраната,
командир на отделение и надзиратели с функционални задължения на дежурни по арест,
постови ,конвоиращи и водачи на специализиран автомобил. Назначените в наряд се явяват
в определеното за инструктаж време ,годни да изпълняват служебните си задължения и в
установената униформа и снаряжение, а застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в
установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. Чл. 307 от ППЗИНС
урежда процедурата по инструктаж, чл. чл. 311 от ППЗИНС смяната на постовите, а чл. 314
от ППЗИНЗС процедурата по смяна в т.ч. и на главните надзиратели.
Законовите текстове не определят времевия интервал, в който следва да се извършват
действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване
от наряд или дежурство, извършването на които се претендира като извънреден труд.
Съгласно чл.2 от Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, работното време е
всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на
работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното
законодателство и/или практика. Безспорно по смисъла на чл. 307 и 311 и 314 от ППЗИНЗС
действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване
от наряд или дежурство са част от задълженията на служителя и следва да се извършват в
работно време. В случай, че те не се осъществяват в установеното за работника или
служителя време, тези дейности представляват извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1
от КТ.
От събраните по делото доказателства, а именно разпитания свидетел безспорно се
установява, че ищецът изпълнява действията по подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство. Със заповед №453/14.08.2014г
на началника на Затвора в Бургас е определено начало на ежедневните инструктажи на
наряда на затвора и затворническите общежития 15 мин преди работното време. Видно от
Заповед №Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед №Л-2788/14.06.2019 г., на Главен Директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“, както и от Заповед №436 от 01.07.2019 г. на Началника на
затвора в гр. Бургас определеното време за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в Затвор Бургас и ЗО а е при 24
и 12 часови смени- 30 минути, а при 12 часови нощни смени, 8 часови смени и всички
временни постове по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС - 15 минути.
5
Същите времеви интервали се установяват и от показанията на разпитания св. Янчо Ж..
Същият работи като началник на сектор „Затворническо общежитие- Дебелт“ и като такъв
има преки наблюдения за времето през което подчинението му са получавали инструктаж,
приемали са и са сдавали смени.
Свидетелят Ж. изрично твърди, че смяната започва в 08.00 часа, като преди това не е
необходимо присъствие на служителите, а освобождаването на 24-часовите часовите смени
приключва в 08.30 ч., като главните надзирателите нямат други задължения и са свободни
Ако ищецът твърди друго, следва да го докаже при условията на пълно и главно доказване
,а именно, че за всяко от 186 дежурства, дадени в исковия период ,всеки път е идвал по-рано
за запознаване с обстановката и участие в инструктаж. Такова доказване по делото не е
проведено. Фактът ,че има случаи ,в които е ищецът е идвал по-рано от 08.00 ч. на
територията на затворническото общежитие изобщо не означава, че през това време е
извършвал дейности, които са част от служебните му задължения.
Въз основа на гореизложеното Районен съд- Бургас неправилно е приел,че за периода
11.2017 г. – 06.2019 г., през които ищецът е положил 114 на брой 24 – часови смени от по
час и двадесет минути извънредно работно време, 10 на брой 12-часова дневна смяна от по
30 минути извънредно работно време и 21 на брой 8-часова смени от по 15 минути
извънредно работно време, съгласно Таблица, страница 2 и 3 от заключението, същият има
право на допълнително възнаграждение, съответно на отработеното в повече работно време
от час и двадесет минути за 24 – часовите и 12-часовите дневни смени.
Правилен е извода единствено за констатирания извънреден труд от 15 минути за 8-
часовите нощни смени.
Неправилен е извода на съда, че за 114 на брой 24-часови дежурства в периода
м.11.2017 г. – м.06.2020 г., отработеното в повече е в рамките на около един час и двадесет.
От събраните по делото доказателства се установява, че извънредният труд при 24-часовите
дежурства не е повече от това при 12-часовите смени, а именно 30 минути. Приемайки това,
съдът е счел, че в периода 16.11.2017 г. – 16.02.2020 г. ищецът е положил извънреден труд
от 196,30 часа, за който дължимото и неплатено възнаграждение, ведно с извънредния труд
положен по време на официални празници възлиза на сумата от общо 2074,04 лева.
След направеното от съда преизчисление на база заключението на съдебно-
счетоводната експертиза настоящата инстанция приема, че в периода 16.11.2017 г. –
16.02.2020 г. ищецът е положил извънреден труд от 87,75 часа, за който дължимото и
неплатено възнаграждение, ведно с извънредния труд положен по време на официални
празници възлиза на сумата от общо 1063,17 лева.
Независимо от основателността на неправните възражения за продължителността на
реално положения извънреден труд крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
След направеното пред първата инстанция изменение на иска, чрез намаляване на неговия
размер се претендира сумата от 1000 лева, до размера на която искът е доказан по
основание и размер.
Ето защо поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции
решението на Районен съд-Бургас като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната
страна по въззивната жалба – В. Й. И. и да му бъдат присъдени и направените по делото
разноски в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, платено
при подписване на сключения между страните Договор за правна защита и съдействие /л. 34
от делото/.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, изречение I-во от ГПК, Окръжен съд
Бургас
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1735 от 22.07.2020 г. по гр.д. №1153/ 2020 г. на Районен
съд-Бургас.
ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов да
заплати на В. Й. И. , ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7