РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Разлог, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Административно
наказателно дело № 20211240200326 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от „Д.“ООД,
ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„А.“№4, представлявано от управителя К.И.Ч., чрез адв. З.И. от Бл.АК,
против НП №01-002001/21.05.2021 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е
наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`000.00 лева за нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ.
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, моли съда да отмени атакуваното НП,
алтернативно да измени размера на наложената имуществена санкция в минимален размер.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в
законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното НП.
На 16.03.2021 г. около 12:45 ч. била извършена проверка по работни места относно спазване
разпоредбите на трудовото законодателство на обект - Б.„Д.к.", находящ се в г.Б., у.
„Н.Г."№2/ експлоатиран от „Д."ООД, с адрес: г.Б., у.„А."№4, управлявано и представлявано
от К.И.Ч.. На 23.03.2021 г. била извършена проверка по документи на дружеството, като
било констатирано, че „Д."ООД-Б., в качеството му на „работодател" по смисъла на §.1, т.1
от ДР към КТ, е допуснал на 16.03.2021 г. лицето Т.И.В. с ЕГН*, да извършва трудова
дейност в обекта на проверка на длъжност „С.", без да и е предоставен екземпляр от
сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП. Описаното нарушение се
потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места писмена декларация от
Т.В., в която същата удостоверява извършване на трудова дейност от нея към този момент
при определено работно място, длъжност, работно време, почивни дни, почивки в работния
ден и трудово възнаграждение. В т.4 и т.5 от същата декларация В. е извършила
отбелязване, че не е сключила писмен трудов договор с „Д."ООД-Б. и не са и предоставени
екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от КТ, като е отразила началната дата, от която е
започнала да предоставя работната си сила на дружеството „16.03.2021 г.". След
приключване проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45 от
1
АПК за извършване на проверка по документи в Д"ИТ"-Б. с Призовка от 16.03.2021 г.
След извършване на проверката по документи на 23.03.2021 г. бил съставен Протокол за
извършена проверка от страна служителите на Д„ИТ”-Б..
Въз основа на направените констатации в хода на проверката и след приключването й, бил
съставен АУАН №01-002001 от 23.03.2021 г. който бил подписан от К.Ч. за „нарушител” и
връчен на същият, в качеството му представляващ и управляващ на „Д."ООД. На основание
така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ от 2`000.00 лева на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 КТ, за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
От приложената Заповед №З-0058/11.02.2014 г. се установява материалната компетентност
на издателя на НП.
Тази фактическа обстановка се потвърждава от свидетелите, разпитани в хода на съдебното
следствие, както и от приложените писмени доказателства: заверено копие на Декларация
по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от Т.И.В.. Представен е Трудов договор №037/16.03.2021 г.
сключен с Т.И.В., който видно от приложената към него Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.З от КТ, е регистриран на 16.03.2021 г. в 13:17 часа, след часа на
проверката по работни места.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя А. и на свидетеля Д., които отразяват
преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото.
Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са
противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив
да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
При провеждане на цялостната проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок от
връчване на НП от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява
процесуално допустима.
Жалбата е подадена в срок от наказаното лице и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, „работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1“, според която
„работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му
на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП“. Така както е предписана
разпоредбата на закона, изискването е да са налице преди постъпване на работа,
кумулативно два документа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл.63, ал.2 КТ.
Предвид липсата на трудов договор между страните, за работодателя обективно не би могло
да възникне задължение да предостави екземпляр от такъв и от уведомлението, както и не
би могъл да наруши забраната по чл.63, ал.2 от КТ, да не допуска до работа работник или
служител, преди да му предостави документите по чл.63, ал.1 от КТ – копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП.
От представената Декларация по чл.402, ал.1, т. 3 от КТ, от лицето Т.В. се установява, че по
време на проверката, между работодателя и работника все още не е бил налице сключен
трудов договор в писмена форма. Съгласно представените по делото доказателства същият е
представен при представянето на документи на проверяващите в ДИТ-Б.. По делото липсват
доказателства, че трудовият договор е бил подписан от работника В. по време на
проверката, при което няма как да е произвел своето правно действие съгласно КТ. В
конкретния казус се установи по несъмнен и категоричен начин, както с показанията на
2
всички разпитани свидетели в процеса, т.ка и с приложени писмени доказателства, че
сключването на трудовия договор е станало след процесната проверка на 16.03.2021 г., а
регистрирането му в ТД на НАП на 16.03.2021 г. в 13:17 часа.
При това положение описаното в НП деяние е несъставомерно по посочения текст – чл.63,
ал.2 от КТ, т.й като приетата от Административно-наказващия орган правна квалификация
не отговаря на действително установените по делото фактически положения, отразени в
АУАН и НП. Санкционирането на лицето на основание чл.63, ал.2 от КТ за това, че е
допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от
КТ, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника,
както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Очевидно е, че при липса на писмен
трудов договор между страните, т. и работодателят не би могъл да предостави на работника
копие от същия и уведомлението. При липса на писмен трудов договор работодателят
следва да понесе отговорност за неизпълнение на задължение по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с
чл.1, ал.2 от КТ – за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма.
Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, изисква друга фактическа обстановка, а именно –
наличие на сключен и подписан трудов договор и непредставяне на работника на копие от
удостоверението по чл.62, ал.3 от КТ. В случай, че не е осъществен юридическият факт,
пораждащ задължението по чл.63, ал.1 от КТ, не би могло да се стигне до нарушаване на
забраната по чл.63, ал.2 от КТ. /В тази насока е и съдебната практика - Решение
№149/26.03.2019 г. по кнахд. №106/2019 г. на АС-П., Решение №1805/25.10.2013 г. по
кнахд №3888/2012 г. на АС-П., Решение от 19.06.2013 г. по кнахд №1458/2013 г. на АС-Л.,
Решение №96 от 22.03.2022 г. на АС-Д. по к.а.н.д. №44/2022 г., Решение №18 от 11.03.2022
г. на АС-Г. по к.а.н.д. №14/2022 г., Решение №172 от 9.03.2022 г. на АС-П. по к.а.н.д.
№1418/2021 г., Решение №20 от 8.03.2022 г. на АС-Г. по к.а.н.д. №4/2022 г./
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на
АПК. По делото и двете страни са направили искане за присъждане на разноски.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от
същия разноски в хода на съдебното производство, в размер на заплатеното от страната
адвокатско възнаграждение, а именно 300,00 лева, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие и списък за разноски.
С оглед гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №01-002001/21.05.2021 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което на „Д.“ООД,
ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„А.“№4, представлявано от управителя К.И.Ч., чрез адв. З.И. от Бл.АК,
е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`000.00 лева за нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Д„ИТ“-Б. ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„А.“№4,
представлявано от управителя К.И.Ч., сумата от 300,00 лева представляващи разноски за
процесуално представителство.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3