Решение по дело №710/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

213/18.6.2020г.

 

№......................                                 18.06.2020 г.                                            гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На дванадесети юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                    Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 710/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000982/12.03.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр.  чл. 414, ал. 1 от КТ на “Кале 32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******* представлявано от Й.С.М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 121а, ал. 1,           т. 1а от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 121а, ал. 8 от КТ. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН и допуснати нарушения от материалноправно естество, накърняващи правото на защита на санкционирания субект.

В съдебно заседание управителя на дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

Представителя на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това, както и представя допълнително писмени бележки, в които сочи подробни доводи по съществото на спора.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател “Кале 32” ЕООД, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: ******* представлява се от управителя Й.С.М., ЕГН ********** и е с предмет на дейност строително-монтажни работи.          

На 07.02.2020 г. била извършена проверка на документи по спазване на трудовото законодателство и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен във връзка с Програма 1, мярка № 6 „Осъществяване контрол по спазване на законодателните изисквания за командироване и изпращане на работници в рамките на предоставяне на услуги“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При проверката, било установено, че дружеството – жалбоподател “Кале 32” ЕООД, в качеството му на работодател при осъществяване на дейността си е допуснал командироване на 03.07.2019 г. в гр. Лиеж, Кралство Белгия в рамките на предоставяне на услуга на лицето И.А.М., ЕГН ********** на длъжност „общ работник в строителството“, но без да е сключено по установения ред споразумение за командироване с регламентирано съдържание. Впоследствие резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на 07.02.2020 г. – на документи, представени в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в двадесет и една точки в съставения протокол. В точка шеста от протокола за извършената проверка е записано: „Работодателят да не допуска командироване в Кралство Белгия в рамките на предоставяне на услуга на общия работник в строителството И.А.М., ЕГН **********, без да е сключил по установения ред с него споразумение за командироване с регламентираното съдържание – чл. 121а, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от Кодекса на труда и чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн. ДВ бр. 2/2017 г./“, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение - 28.02.2019 г. и занапред. Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на управителят на дружеството на 12.02.2020 г. Въз основа на установените факти, на 12.02.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000982, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн. ДВ бр. 2/2017 г./, във вр. чл. 121, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000982/12.03.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр.  чл. 414, ал. 1 от КТ на “Кале 32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******* представлявано от Й.С.М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 121а, ал. 1, т. 1а от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 121а, ал. 8 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят С.Р.К., на свидетелят П.В.С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.К. и П.С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 27-0000982/12.03.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящията съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е  обективна, безвиновна. Наказващият орган, при  преценка  дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария: а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите и б) в предприятие от същата група предприятия. Според чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, /обн. ДВ бр. 2/2017 г./, издадена на основание чл. 121а, ал. 8 от КТ,  не се допуска командироване или изпращане на работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2, ал. 1 или трудов договор по чл. 3, ал. 1. А съгласно ал. 1 на чл. 2 от цитираната наредба при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Също така, съгласно чл. 2, ал. 2 от НУРКИРСРПУ /обн. ДВ бр. 2/2017 г./ споразумението по ал. 1 следва съдържа данни за страните и основанието за сключването му и определя: 1. характера и мястото на работа; 2. времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването; 3. размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; 4. условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; 5. продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; 6. размера на платения годишен отпуск; 7. финансови условия на командировката извън посочените в т. 3 и т. 4 и 8. вида на транспортните средства и маршрута.

При извършената проверка по документи на 07.02.2020 г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен се установява по безспорен начин, че между “Кале 32” ЕООД и лицето И.А.М., ЕГН ********** е сключен трудов договор №                              7/01.07.2019 г., по силата на който е възникнало трудово правоотношение помежду им.           Т. е. видно от приложените по делото доказателства, “Кале 32” ЕООД несъмнено притежава качеството „работодател“ по отношение на И.А.М.. Също така безспорно установено по делото е, че дружеството – работодател на 03.07.2019 г. е командировало работника И.А.М. да осъществява трудовите си задължения в Кралство Белгия по Заповед № 3/03.07.2019 г. От цитираната заповед става ясно също, че лицето И.А.М. е било командировано в гр. Лиеж, Кралство Белгия със задача – довършителни работи за срок от 10 дни, считано от 03.07.2019 г. От снетата на основание чл. 402,  ал. 1, т. 2 от КТ  декларация от З.И.З.  – пълномощник на дружеството - жалбоподател, е видно, че веднага след наемането на пет лица по трудов договор, същите са били изпратени със заповед в гр. Лиеж, Белгия за извършване на СМР, с които не е сключено споразумение за командироване съгласно действащото законодателство. В съдебно заседание, посредством разпита на свидетелите – С.К. и П.С. се изяснява действителната фактическа обстановка, която се подкрепя и от останалия, събран по делото доказателствен материал. Видно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К. и на свидетеля С. проверяващите длъжностни лица са достигнали до извода, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Кодекса на труда по отношение на  командированиа работник И.А.М. на базата на представената им за проверка документация. В тази връзка настоящия съдебен състав съобрази и разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, която предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена сила до доказване на противното. А противното не се доказа. Следователно в конкретния случай е налице командироване в рамките на предоставяне на услуги по смисъла на по чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Кодекса на труда /КТ/ от български работодател на работник на територията на друга държава - членка на ЕС за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите. При командироването на въпроснит работник на територията на друга държава – членка на ЕС – Кралство Белгия обаче, работодателят и работникът не са уговорили с допълнително писмено споразумение, изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването, въпреки изричното изискване по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн. ДВ бр. 2/2017 г./.

Необходимостта от сключване на споразумение се обуславя от обстоятелството, че при командироване на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е допустимо да се променят съществени елементи на трудовото правоотношение, и по-специално - трудовото възнаграждение и характерът на работа. Такава промяна не може да бъде направена едностранно от страна на работодателя, а само по взаимно съгласие на двете страни, изразено писмено. С разпоредбата на чл. 7 от посочената Наредба се въвежда гаранция за правата на командированите работници и служители, като се предвижда, че не се допуска командироване или изпращане на работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ. Освен гаранция за правата на работниците и служителите тази разпоредба гарантира и спазването на изискванията на Директива 96/71/ЕО. Съгласно чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ дружеството - жалбоподател е било длъжно да сключи такова споразумение с работника още преди командироването му на територията на държавата - членка на Европейския съюз. Предвид датата на сключване на договора за предоставяне на услуга между “Кале 32” ЕООД и чуждестранния им съконтрагент /03.01.2019 г./ и датата, от която работника И.А.М. е командирован /03.07.2019 г./, работодателят е имал достатъчно време и възможност да сключи допълнително писмено споразумение с работника преди реалното му командироване в чужбина.

Следователно административнонаказващият орган е изпълнил задължението да събере необходимите доказателства и е установил, че като не е сключило допълнително писмено споразумение с работника И.А.М. по време на командироването в Кралство Белгия, дружеството - жалбоподател чрез бездействието си е осъществило от обективната страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, визирано в чл. 121а, ал. 1,  т. 1, б. „а“ от Кодекса на труда, във вр. чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за здравословни и безопасни условия на труд, се предвижда “имуществена санкция” в размер от 1 500 лева до 15 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство, то това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока санкция за дружеството - нарушител за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като съдът намира, че че по този начин ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и      чл. 415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за тяхното прилагане - нарушението да е отстранено веднага след установяването му и да не са настъпили вредни последици за работника. Доколкото извършеното нарушение касае правилата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, съдът намира, че не може да се приеме, че се касае за маловажен случай, каквито доводи излага дружеството - жалбоподател. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. В този смисъл обществени отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги са били засегнати, като не са били уговорени по надлежния ред въпросите, свързани с измененото трудово правоотношение между работодателя и работника, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от цитираната наредба. С това са били зясегнати в съществена степен трудовите права на работника по време на командироването му в Кралство Белгия. По делото няма данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. От друга страна в КТ е предвидена специална норма, регламентираща отговорността при маловажни нарушения – чл. 415в,      ал. 1 от КТ, която в случая обаче не може да намери приложение, тъй като същата, след изменението й през 2012 г., предполага нарушението да е отстранено веднага след установяването му, което в настоящият случай не е налице. В този смисъл нарушението е установено при извършена проверка на 07.02.2020 г., т. е. след приключване периода на командироването на работника в Кралство Белгия, защото от представените по делото документи се установява, че дружеството – работодател на 03.07.2019 г. е командировало работника И.А.М. да осъществява трудовите си задължения в Кралство Белгия със Заповед № 3/03.07.2019 г. за срок от 10 дни, считано от 03.07.2019 г. С оглед на това и след установяване на нарушението от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Шумен, на 07.02.2020 г. дружеството - жалбоподател не е можело обективно да отстрани извършеното нарушение, като не е отстранило същото и преди това.

Относно направеното възражението на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, касаещо датата, на която е регистриран трудовия договор на И.М. – 04.07.2019 г., поради което не е възможно лицето да бъде командировано в Кралство Белгия на 03.07.2019 г.  В тази връзка следва да се посочи, че трудов договор №                              7 е сключен 01.07.2019 г., по силата на който е възникнало трудово правоотношение. На посочената дата също така е връчена и трудовата му характеристика, като цитираните документи носят подписите както на работника, така и на работодателя. Следователно от тази дата е налице валидно трудово правоотношение „облечено“ в писмена форма. Действително работодателят е нормативно регламентирано задължен съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска работника до осъществяване на трудова дейност, без преди това да му е връчил екземпляр от трудовия договор, както и копие от уведомлението за регистриране на този трудов договор. От приложената по делото Заповед № 3/03.07.2019 г. се установява също, че лицето действително е започнало да престира работната си сила на 03.07.2019 г., поради което дружеството – жалбоподател е извършило нарушение и на чл. 63, ал. 2 от КТ, но посоченото административно нарушение няма касателство към нарушението, за което е санкционирано дружеството – жалбоподател с процесното наказателно постановление. Предмет на настоящия спор е наличието или липсата на споразумение за командироване в чужбина към датата на действителното започване на работа на лицето И.М. –  на 03.07.3019 г., а не дали работодателят е спазил разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, поради което съдът намира изложените доводи в тази насока за ирелевантни. Дори да е налице визираното в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ нарушение, то не влече след себе си липсата на валидно трудово правоотношение, считано от 03.07.2019 г., поради което за работодателя е съществувало задължение да сключи с работника споразумение за командироване в чужбина, както е регламентирано в Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Освен това, съдът намира за антидатиран частен документ представеното с Уведомление с Вх. № 20017674/26.02.2020 г. допълнително споразумение с дата 01.07.2019 г. за командироване в чужбина към трудов договор № 7/01.07.2019 г., тъй като същото не е предоставено своевременно по време на извършване на проверката от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен. Също така със същото се определят условията за командироване занапред, като е посочено: „времетраене на командироването от 20.02.2020 г. до 30.02.2020 г.“, въпреки, че месец февруари през 2020 г. е 29 дни.

Съдът не споделя твърденията на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, изразяващо се в неточно посочване на извършеното нарушение. Действително в акта за установяване на административно нарушение като нарушена правна норма е посочен чл. 121, ал. 1,  т. 1а от Кодекса на труда, вместо чл. 121а, ал. 1,  т. 1а от Кодекса на труда. Следва да се отбележи също, че по силата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая извършването на посоченото нарушение е безспорно. Самоличността на нарушителя също е установена по несъмнен начин - от показанията на свидетелите С.К. и П.С., а и от приложените писмени доказателства. При това положение известните непрецизности при отбелязването на нарушената разпоредба в акта не представляват основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като са преодоляни по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Още повече, дори и да приемем, че това е някакво нарушение на процесуални правила, на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съдът намира, че при издаване на наказателното постановление тази неточност е санирана, тъй като в текста на наказателното постановление е изписана както текстово, така и цифрово правна квалификация и съответно индивидуализирано самото нарушение като описание. Още повече, видно от акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление, нарушението е било описано достатъчно пълно и ясно текстово, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. Поради това не може да се счете, че е допуснатото съществено процесуално нарушение, водеща до накърняване на процесуалните права на санкционираното лице. В този смисъл е установената практика на Административен съд – Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 129/11.04.2016 г. по КНАХ № 73/2016 г. и др.

Също така, съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0000982/12.03.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр.  чл. 414, ал. 1 от КТ на “Кале 32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******* представлявано от Й.С.М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 121а, ал. 1,           т. 1а от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 121а, ал. 8 от КТ, като намалява размера на наложената наказание “имуществена санкция” от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено пред Шуменския административен съд по реда на АПК.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: