РЕШЕНИЕ
№ 15/12.04.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
участието на
секретаря Дорета
Атанасова…................………….......и
в
присъствието
на прокурор
……..……………………………………………………………..като
разгледа
докладваното
от
съдия
Байнова адм.
дело №785 по
описа за 2020
година, за да
се произнесе
взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по жалба от „Недев“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“С.“ №***, представлявано от управителя Ж.В.К., против Решение към МД с MRN 19BG0020020 01268R8/25.01.2019г., с рег.№32-2353951/12.08.2020г., издадено от Директора на Териториална дирекция „Северна морска “ в Агенция „Митници“.
Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно и неправилно, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че в случая митническите органи не са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от Регламент /ЕС/ №2447/2015, за да пристъпят към определяне на по-висока митническа стойност, както и за неспазена процедура по чл.141 от същия регламент вр. чл.74, §3 от МКС. Твърди, че в случая митническата стойност по посочената МД е правилно и законосъобразно определена от страна на дружеството- вносител съгласно правилото по чл.70, §1 от МКС, а освен това и доказана от представените в хода на производството документи, а определянето й по реда на чл.74, §3 от МКС е неправилно и незаконосъобразно. Коментира Решение от 16 юни 2016г. по д. С-291/15 на СЕС като счита, че при извършване на проверка на декларираната митническа стойност, същата следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от системата „ТЕЗЕЙ“ ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre), а не с рисковия праг. В тези случаи следвало да бъде определена нова митническа стойност при последователно прилагане на методите по чл.74 от МКС. Според жалбоподателя административният орган бланкетно изследвал методите по чл.74, §2 от МКС, без да изложи мотиви защо приема, че нито един от тях е неприложим и пристъпва към определяне на митническата стойност по реда на чл.74, §3 от МКС. Неправилен бил изводът, че за определяне на митническата стойност не бил приложим редът по чл.70 от МКС, независимо, че се приемала липса на несъответствие между данните от търговската фактура и декларираните данни в МД, както и коректно декларирани данни за транспортни разходи при посочените условия на доставка. Решението било постановено без да се вземат предвид представените от жалбоподателя доказателства, без мотиви при бланкетно приложени методи за определяне на митническата стойност, а позоваването на Решение от 16 юни 2016г. по д. С-291/15 на СЕС било абсолютно неотносимо към настоящия случай. Не били представени доказателства и не били изложени мотиви относно т.нар. „обосновани съмнения“ за отхвърляне на декларираната митническа стойност. Липсвали мотиви, от които да е видно защо е пристъпено към прилагане на метода по чл.74, §3 от МКС при положение, че били представени достатъчно документи, доказващи стойността на стоката. Според жалбоподателя не става ясно как е изчислено, че стойността е с повече от 50% по-ниска от средностатистическите. От една се твърдяло, че декларираната стойност е по-ниска от средностатистическата /жалбоподателят подчертава, че понятието е „средностатистически стойности за сходни стоки“, като именно това се имало предвид в Решението по д. С-291/15 на СЕС/, а от друга страна се приемало, че критерият „сходни стоки“ не може да бъде приложен, тъй като липсвали нужните за това данни. Жалбоподателят счита за абсолютно невярно твърдението на административния орган, че декларираната стойност е с повече от 50% по-ниска от средностатистическата такава за внос на сравними стоки като счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.70 от МКС и стойността по поверяваната декларация е правилно определена от страна на дружеството. Дори и да се приемело, че митническата стойност не следва да се определя по този ред, то решението отново било незаконосъобразно. Органът формално и бланкетно преминал през методите по чл.74, §2 от МКС, без да ангажира доказателства, че митническата стойност не може да бъде определена на база визираните в тях критерии, позоваването на Решението по д. С-291/15 на СЕС било неправилно и неотносимо, не ставало ясно с какво е сравнена декларираната цена за внесената стока – със справедливи цени, с рисков праг, със средностатистическа цена на сходни стоки или с нещо друго.
По изложените съображения жалбоподателят моли да бъде отменено оспореното решение. Претендира разноски.
Ответникът – Териториална дирекция „Северна морска “ в Агенция „Митници, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по подробни съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С митническа декларация с MRN 19BG002002001268R8/25.01.2019г. "Недев" ЕООД декларирало за режим „допускане за свободно обращение“ 14 стоки, 315 колета, 6734 кг бруто общо, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка FOB Нингбо.
Във връзка с извършвана повторна проверка на посочената МД, поради възникнали съмнения относно декларираната стойност на стоките, от дружеството са изискани с писмо рег. № 32-50129/14.02.2020г. документи и информация, в подкрепа на декларираната митническа стойност /л.73,74/.
В отговор от дружеството е представено писмо вх.№32-63110/26.02.2020г. с пояснения и приложени към същото документи /л.84-л.105/.
До дружеството е било изпратено Съобщение рег. № 32-157596/04.06.2020 г. по реда на чл. 22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., с което адресатът бил уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно МД MRN 19BG002002001268R8/25.01.2019г. В съобщението е възпроизведено описанието на стоки №7 и №8 в МД. По отношение на стока №8 е прието, че според описанието й в издадената фактура от 14.12.2018г., следва да се класира в друг код по ТАРИК, различен от декларирания. Посочено е, че след промяна на кода и след анализ в базата ТЕЗЕЙ, е установено, че справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК 9.94лв/кг. Коментирани са документите, представени от дружество писмо вх.№32-63110/26.02.2020г. Прието е, че липсват такива, които да дадат информация за това какви цени на стоките в пратката са били договорени, какви са сроковете и начините за заплащането им, поради което основателно остават съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност и няма категорични доказателства за реално платената или подлежащата на плащане цена на стоката.
В съобщението е дадено разяснение относно данните, които се ползват за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, а именно: наличната информация в митническата информационна система, както и оценка на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава -членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено от 4 последователни години – т.нар. „справедливи цени“ /съгласно §1 т.40 от ДР на ЗМ/. Посочено е , че когато декларираната от вносителя стойност на дадена стока е по-ниска от определена рискова прагова стойност, определена на база на справедливи цени, предоставени на разположение на държавите членки чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия, както в случая, възникват основателни съмнения относно декларираната митническа стойност. Посочено е също, че поради продължаващи съмнения и при непредставени допълнителни документи, установяващи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тях сума, и предвид констатираната разлика в цените, митническата стойност не следва да се определя по метода на договорната стойност – чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. При позоваване на Решение по дело С-291/15 от 16 юни 2016г. на СЕС е посочено, че не отпадат съмненията относно точността на митническата стойност на внесените стоки. Цитирани са разпоредбите на чл.140, §2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2447/2015 и чл.74, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/. Посочено е, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МКС за „идентични стоки“, вкл. идентични стоки“ от същия износител, които да са еднакви във всяко отношение. Относно изследване на метода по чл.74, §2, б.“б“ от МКС е посочено, че е направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане на свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки по същото или приблизително същото време като е уточнено, че продажбите трябва да са във време възможно най-близко до датата на поставяне под режим на стоките, подлежащи на остойностяванe. Открити са били данни за декларирани и приети митнически стоки за сходни стоки от други вносители, които не са необичайно ниски като в тази връзка в съобщението са визирани 2 бр. МД и декларираните в тях осреднени митнически стойности. Въз основа на тези данни е прието, че митническата стойност за стока № 7 и стока №8 от процесната МД следва да бъде определена на основание чл.74, §2, б.“б“ от МКС вр. чл.144, §2 от Регламента за изпълнение, при което същата е в размер на 0.53 лв/комплект – за стока №7 и в размер на 5.71 лв/чифт за стока №8. В заключение е посочено, че определената към момента нова митническа стойност по процесната МД за стока №7 е в размер 8 904.00 лв , а за стока №8 в размер на 5652.90 лв, на основание ч,л.74 §2, б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 във вр. с чл.66в от Закона за митниците /ЗМ/. На основание чл.101 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл.54, ал.1 от ЗДДС е счетено, че за декларираните стоки по процесната МД възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер 569,21 лв – вносно мито и 937,34 лв - ДДС или общо – 1506,55 лв.
Със съобщението дружеството е уведомено съгласно чл.26 ал.1 от АПК за започване на административно производство като на основание чл. 22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е предоставена възможност за становище по мотивите в 30-дневен срок от получаване на уведомлението. Указано е, че при непредставяне на становище, производството ще продължи с издаване на решение на административния орган. Няма данни кога съобщението е получено от дружеството.
С писмо вх.№32-194184/07.07.2020г. от дружеството е изразено становище по уведомлението. Съдържанието на становището е идентично със съдържанието на жалбата, по която е образувано настоящото производство и преобладаващо представлява възпроизвеждане на мотиви на съдебен акт, видно от използваната терминология.
На 12.08.2020 г. Директорът на ТД Северна морска при Агенция "Митници" е издал Решение рег.№32-235395/12.08.2020г., с което е отказано е да се приеме митническата стойност на декларираните стоки №7 и №8 по МД с MRN 19BG002002001268R8/25.01.2019г. като е определена нова митническата стойност на същите в размер на 8 904,00 лв /16 800 комплекта х 0,53 лв/кг/ - за стока №7 , съотв. в размер на 5652,90 лв /990 чифта х 5,71 лв/кг / - за стока №8. В резултат на последното са установени за досъбиране мито в размер 574,86 лв и ДДС в размер 938,47 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (EС) № 952/2013 г.
В решението са определени датата на възникване на задължението – 25.01.2019г., и длъжник – оспорващото дружество. Разпоредено е същото да се уведоми за размера на възникналото задължение. Посочено е, че решението е неразделна част от МД MRN 19BG002002001268R8/25.01.2019г.
От фактическа страна в решението са преповторени изцяло констатациите и изводите, съдържащи се в Съобщение рег. № 32-157596/04.06.2020г. В допълнение е обсъдено становището на дружеството, депозирано с писмо вх.№32-194184/07.07.2020г. като част от аргументите в същото са счетени за неотносими. Поради непредставяне на договор и търговска документация е прието, че представените други документи не са достатъчни да потвърдят, че декларираната договорна стойност на стоката представлява действително платената или подлежащата на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза. Административният орган е останал на мнението, че митническата стойност на процесните две стоки е значително по-ниска от справедливите цени, валидни в ЕС за стоки със същите кодове по ТАРИК с произход Китай като е посочил, че след разглеждане на представените допълнително документи, съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума не отпадат.
Решението е съобщено на дружеството с писмо рег.№32-276254/23.09.2020г. получено на 14.08.2020г., видно от приложеното известие за доставяне /л.12/.
Жалбата срещу решението е подадена на 24.08.2020г. чрез куриер като е депозирана чрез административния орган, където е заведена с вх.№32-247822 от 25.08.2020г.
В хода на съдебното дирене са приобщени като доказателства: справки от митническата информационна система МИС3А и от системата „ТЕЗЕЙ“, ведно с превод на български език, послужили за анализ при обосноваване на възникналите съмнения в реалността на декларираната митническа стойност и при определяне на новата такава на процесната стока.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и изхожда от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган предвид регламентацията на чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент/ЕС/ № 952/2013.
Обективирано е в писмена форма като съдържа изложение на фактически обстоятелства и посочване на правни основания за издаването му.
При преценка относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт и съответствието на същия с материалния закон, съдът намира следното:
Формално
е спазено
изискването
на чл. 22, § 6,
изречение
първо от
Регламент
/ЕС/ № 952/2013,
според който
преди да
вземат
решение, което
би било
неблагоприятно
за заявителя,
митническите
органи му
съобщават
мотивите, на
които ще се
основава
решението, и
му предоставят
възможност
да изрази
своето становище
в определен
срок. В
изпратеното
на
оспорващото
дружество уведомление
по реда на чл. 22,
§ 6 вр. чл. 29 от
Регламент №
952/2013 са
изложени
обстоятелства,
които според
органа обосновават
съмненията в
достоверността
на декларираната
митническа
стойност,
като е даден
разумен срок
за становище,
от която
възможност
оспорващият
търговец се е
възползвал.
В случая като фактическо основание за издаване на оспореното решение административният орган е посочил, че декларираната от жалбоподателя с процесната МД митническа стойност на стока №7 и стока №8 , е значително по-ниска от средностатистическата, като констатираната разлика надвишава рисковия праг, определен на база справедливите цени за ЕС, предвид което е счел, че са налице основателни съмнения относно посочената стойност, определена по реда на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Във връзка с представените от получателя след уведомяването му документи, административният орган е посочил, че представените проформа фактура и документ за банков превод касаят няколко доставки и не може да се определи каква част от стоката и стойността има отношение към процесната декларация, тъй като няма детайлно описание по артикули. В проформа фактурата не са отразени начин и срокове за заплащане, нито срок за доставка като същевременно не са представени договор , кореспонденция, заявка и други документи, касаещи отношенията между дружеството- вносител и китайското дружество – износител, които да установяват платената или подлежащата на плащане цена на стоката. В тази връзка е приел, че доколкото липсват достатъчно документи, които да дадат информация за това какви цени са били договорени, какви са сроковете и начините на плащане, не отпадат съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност и същата не следва да се определя въз основа на метода на договорната стойност по чл.70 §1 от чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Вписано е, че когато митническата стойност на внесената стока не може да бъде определена съгласно разпоредбите на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, същата следва да се определи по чл. 74, параграф 2 от Регламента. Посочено е, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МКС за „идентични стоки“ от същия износител, които да са еднакви във всяко отношение, поради което административният орган е счел, че декларираната от вносителя митническа стойност за стока №7 и стока №8 от процесната декларация не може да бъде определена по реда на чл.74 §2 б.“а“ от МКС. Приел е, че същата следва да се определи съобразно чл.74, §2 б.“б“ от МКС, тъй като са открити декларирани и приети митнически стойности за сходни стоки от други вносители в същия или в приблизително същия момент.
При прилагането на този способ административният орган е посочил, че за определяне митническата стойност на стока №7 се позовава на МД № 18BG005100Н0290141/03.04.2018г., а за определянето на митническата стойност на стока №8 - на МД №18BG005100Н0356863/25.04.2018г.
В процесното решение, за да мотивира основателно съмнение, че декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява общата платена сума, митническият орган се е позовал на Решение на СЕС от 16 юни 2016 година по дело C 291/15 . Цитираното решение е постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член 30 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 е сходен по своето съдържание с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така направеното тълкуване е приложимо и в настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение автентичността на представената като доказателство за заплащането й фактура, както е в процесния случай.
Съгласно определението, дадено в чл. 1, §2, т.14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, "сходни стоки" означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 и Решение от 19 март 2009 г. по дело C 256/07, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.
При прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а според чл. 15, § от Регламент (ЕС) № 952/2013, всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело C-263/06 .
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г. на СЕС по дело C-349/07.
Доколкото производството по чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Въз основа на изложеното, в тежест на митническия орган е да обоснове на първо място "основателността" на своите съмнения, неприемането на декларираната договорна митническа стойност на внасяните стоки и решението си по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че същата не може да се определи по реда на член 70, § 1 от МКС, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно чл. 22, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническите органи са длъжни преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него.
Съответно в процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта тези лица следва да са надлежно уведомени за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото им на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г. на СЕС по обединени дела C-29/13 и C-30/13.
При регламентиране на общата процедура във връзка с правото на изслушване, в чл. 8, параграф 1, буква "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение.
Именно тези изисквания съдът намира, че в случая са нарушени.
В изпратеното до дружеството уведомление по реда на чл. 22, § 6, изречение първо от Регламент /ЕС/ № 952/2013 не е посочена в пълнота информацията, въз основа на която митническите органи възнамеряват да основат своето решение. В цитираното писмо само е посочено, че след направен анализ на митническата стойност на стока № 7 и стока №8 от процесната митническа декларация се установява, че е налице разлика в цената стоките и справедливата цена на ЕС за съответния код по ТАРИК. Макар да са посочени справедливите цени за ЕС за съответните стоки, не е конкретизирано какъв е прагът на цените, който се определя за рисков. Така адресатът на уведомлението е бил лишен от възможността да получи ясна и конкретна представа на какво се основават съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност по процесната МД.
На следващо място, настоящият състав намира, че при издаване на оспореното решение е допуснато и друго нарушение, изразило се в това, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, параграф 2, буква "б" от МК. В случая липсват данни митническите органи да са извършили необходимия анализ и надлежно да са мотивирали необходимостта от корекция на митническата стойност, съответно да са обосновали приложената от тях такава. В оспореното решение, при прилагане на чл. 74, параграф 2, б. "б" административният орган се позовава на една митническа декларация за стока №7 и на една МД за стока №8 за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на всяка от двете процесните стоки. Посочени са само номерата на тези МД без обаче да са налице каквито и да било данни за извършен пълен анализ за сходство на стоките по тези две митнически декларации. Липсва посочване на каквито и да било други данни, и по-конкретно на изискуемите данни за търговското равнище, за произхода на стоката, транспортните разходи, застраховките, както и кой е производителят, датата на сключения договор за продажба на тези стоки, датата и стойността на фактурата, за да може, от една страна, оспорващият адекватно да организира защитата си, и, от друга, съдът да прецени дали стоките по използваната декларация действително отговарят на дефиницията за "сходни стоки" и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки. Липсата на данни за тези обстоятелства, както и на мотиви за направените от събраните доказателства анализи и изводи на административния орган, води до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Следва да се посочи, че тази липса не се преодолява от представената от ответника и то едва в съдебно заседание, справка от MIS3А.
Предвид горното, съдът приема, че обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на документите и информацията, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент № 952/2013, а липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.
По този начин, при определянето на новата митническа стойност не е спазен принципът на прозрачност, установен в чл. 12, ал. 1 от АПК, доколкото в хода на производството пред административния орган жалбоподателят не е разполагал с информация за сравняваната стока, нейния произход, производителя, датата на продажбата, като единствено е бил уведомен за размера на определената митническа стойност.
По
изложените
съображения
съдът намира,
че оспореното
решение е
незаконосъобразно
по смисъла на
чл.146 т.2 , т.3 и т.4 от АПК, поради
което следва
да се отмени.
При този изход на производството, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски в размер на 50.00 лв - внесена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към МД с MRN 19BG002002001268R8/25.01.2019г., с рег.№32-235395/12.08.2020г., издадено от Директора на Териториална дирекция „Северна морска “ в Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Северна морска “ в Агенция „Митници“ да заплати на „Недев“ ЕООД - гр.Х., ул.“С.“ №***, ЕИК *********, представлявано от Ж.В.К., направените по делото разноски в размер на 50.00 (петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: