Р
Е Ш Е
Н И Е
№
316
Велико
Търново, 07.11.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
разгледа докладваното от съдията адм.дело №529/2022г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 27, ал. 3 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Делото е образувано по жалба на
дружеството „АГРОЗЕМ ВТ“ЕООД, с ЕИК *********, гр.Златарица, действащо чрез
управителя Н.Н..
Оспорва се Акт за установяване на
публично държавно вземане/АУПДВ/ изх.№ 01-2600-4641/#2/
04.07.2022г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция. С този акт на основание чл. 18, ал. 3, т.
1 и ал. 4, б. „в“ от Наредба №7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. /Наредба №7/ на дружеството е определено публично държавно вземане
в размер на 13 528,77 лева, представляващо 20% от изплатената субсидия по
Направление „Възстановяване и поддържане на затревени площ с висока природна
стойност за кампания 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
Жалбоподателят поддържа, че АУПДВ не е издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона форма. Счита, че са допуснати съществени нарушения на
администартивнопроизводствените правила, които са се отразили на правилността
на фактическите и правните изводи. АУПДВ се оспорва и като материално
незаконосъобразен. В подкрепа на заявените пороци е посочено, че дружеството не
е надлежно уведомено за откриване на административното производство. Оспорва
твърдението на администрацията, че процесният АУПДВ е издаден след влизане в
сила на Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“
от ПРСР 2014 – 2020 г. №01-2600/4641/13.08.2021 г. Позовава се, че е одобрен за
участие по Мярка 10 през кампания 2016 г. и не му е ясно през коя година е прекратен
агроекологичния ангажимент, същият е възпрепятстван да прецени дали наложената
санкция е правилна. Моли за отмяна на АУПДВ.
В съдебно заседание по настоящото
дело жалбоподателят не се представлява.
Ответникът
– заместник изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, действащ чрез упълномощения процесуален
представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия.
От фактическа страна сочи, че бенефициентът е длъжен да подава заявление за
плащане за всяка година, следваща годината на подаване на заявлението за
подпомагане – в случая 2016 г., в рамките на петгодишния период на изпълнение
на агроекологичния ангажимент и за това жалбоподателят е бил уведомен още през
2016 г. с писмото за одобрение. Подчертава, че процесният АУПДВ е издаден въз
основа на предходен акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, който е
връчен на 27.09.2021 г. Обжалван е и
потвърден от съда. Поради това се следва възстановяване на 20% от сумата.
Твърди, че бенефициентът е бил уведомен за започването на процедурата. ПП на
ответника моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира разноски, за което
представя списък.
При дължимата служебна проверка
съдът установи, че жалбата е редовна от външна страна и процесуално допустима. АУПДВ
има качеството на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК. Оспорването е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация –
адресат на акта, чийто интерес е засегнат негативно от оспорения ИАА. Жалбата е
депозирана в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Актът е
връчен лично на управителя на 13.07.2022г. Съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК АСВТ е родово и
местно компетентния съд по конкретния спор, като съд по седалището на посочения
в акта адресат.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по изложените по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е
разпределена с определението от 10.08.2022 г. за насрочване на делото в открито
заседание. На ответника е указано на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, че следва
да докаже наличието на фактическите обстоятелства, на които е основал АУПДВ,
както и спазване на процедурата при постановяването му. Дадена е възможност за
представяне на доказателства.
След съвкупната преценка на приетите
доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
1. От доказателствата по делото се
установява, че „АГРОЗЕМ ВТ“ ЕООД е регистриран с уникален регистрационен номер
(УРН) 662348 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е
одобрен за участие по Мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с направление „Възстановяване и
поддържане на постоянни затревени площи с висока природна стойност“ по
подаденото от него Заявление за подпомагане с УИН 04/060616/69466 за кампания
2016 г. За одобрените площи кандидатът е информиран с Уведомително писмо изх.
№02-04-2600/3778 от 05.12.2016 г., връчено на 20.02.2017 г.
1.1. В цитираното уведомително писмо
изрично са посочени задълженията на одобрения кандидат в рамките на петгодишния
ангажимент, в това число, че всяка година до изтичане на многогодишния
ангажимент /период от пет последователни години/ бенефициентът е длъжен да
подава заявление за плащане.
2. От доказателствата в
административната преписка се установява, че дружеството е поело задължение
всяка година до изтичане на пет последователни години да подава заявления за
плащане
3. По делото не се спори, че
заявления за плащане са подадени за кампания 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019
г. За 2020г. не е подадено заявление за плащане.
4. С Акт за прекратяване на
ангажимент по същата мярка с изх. №01-2600/4641 от 13.08.2021 г. на зам.-ИД на ДФ „Земеделие“ е прекратен агроекологичния
ангажимент на „АГРОЗЕМ ВТ“ ЕООД, тъй като не е подадено заявление за плащане за
кампания 2020 г. Актът е връчен лично на управителя на 27.09.2021 г. видно от саморъчното
отбелязване на това обстоятелство на лист 19 от дело № 621/2021г. на АСВТ.
4.1. Актът за прекратяване е обжалван пред съда
и АСВТ с Решение № 410/16.12.2021г., постановено по АД № 621/2021г. по
описа на съда е отхвърлил оспорването.
Решението не е обжалвано и е влязло в
сила на 24.01.2022г.
5. С Писмо
изх. №01-2600/4641#1 от 01.03.2022 г. дружеството е уведомено на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че въз основа на влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичния
ангажимент ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане. На субекта е предоставена възможност
в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи възражения и допълнителни
доказателства в случай, че не е съгласен с направените от административния
орган констатации или в същия срок да върне доброволно недължимо платената
сума. Писмото е връчено лично на управителя на 28.03.2022 г.
5.1. В писмото са изложени мотиви, че за
кампания 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019
г. са подадени заявления и са извършени плащания в общ размер на 67 643,84
лева. Сумата, подлежаща на възстановяване, е определена по реда на чл. 18, ал.
4, б. „в“ от Наредба №7 в размер на 20% от общо изплатената сума, което се
равнява на 13 528,77 лева.
5.2.
Няма данни в указания срок в ДФ „Земеделие“ да са постъпили възражения и
доказателства или доброволно плащане.
6. На 04.07.2022 г. зам. изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ е издал на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б.
„в“ от Наредба №7 по отношение на „АГРОЗЕМ ВТ“ ЕООД Акт за установяване на
публично държавно вземане №01-2600/4641#2/04.07.2022
г. в размер на 13 528,77 лева, представляващо изплатена субсидия по
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“ за кампании 2016 г., 2017 г.,
2018 г. и 2019 г. във връзка с подадените от дружеството заявления за
подпомагане с УИН 04/060616/69466, УИН 04/050617/74681, УИН 04/220518/78742, УИН
04/030619/83506.
7. Видно от представените от ответника справки
от „Себра” относно изплатени суми на „АГРОЗЕМ ВТ“ ЕООД се установява, че по
мярка 10 „Агроекология и климат“ общо изплатената сума е 67 643,84 лева, както
следва: за кампания за кампания 2016 г. – 37 436,85 лева, за кампания
2017 г. – 29 265,94 лева, за кампания 2018 г. – 941,05 лева, за кампания
2019 г. – 0,00 лева.
8. В съответствие с чл. 18, ал. 4, б. „в“ от
Наредба №7 определеният с оспорвания акт размер на публичното вземане е 13 528,77
лева е точно 20 % от общата изплатена сума.
Съдът взе предвид доводите на
страните, съдържанието на оспорения ИАА, съобрази
установените факти и издири приложимия закон. При това достигна до следните правни изводи:
Съгласно изискванията на чл. 168,
ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съответствието му с целта, която преследва законът. При
преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в
оспорения индивидуален административен акт.
1.
Оспореният АУПДВ е валиден
административен акт, издаден от компетентен административен орган, при условия
на делегиранена правомощия. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал.
2, т. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие” функциите на
Разплащателна агенция се изпълняват от ДФ „Земеделие“. Според чл. 20а, ал. 1 от
ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предоставя
възможността последният да делегира на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки и искания за плащане. Съобразно
чл. 20а, ал. 6, вр. ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си по издаване на актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции
по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Нормата чл. 20а,
ал. 5 от ЗПЗП, явяващ се съответния закон по смисъла на чл. 166, ал. 1 от ДОПК,
определя органа, компетентен да издава АУПДВ – изпълнителният директор на
фонда. По делото е представена Заповед №03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с която на издателя на процесния АУПДВ – П.Д.С. –
заместник изпълнителен директор, са делегирани подробно описани правомощия,
включително да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни
плащания. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган, при
упражняване на делегираните му правомощия /чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП/, при
наличието на материална компетентност на неговия автор.
2.
При издаване на процесния АУПДВ е
спазено изискването за форма на административния акт и в хода на проведеното
административно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват
въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират
по реда на ДОПК. Разпоредбите на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК предвиждат, че
същите се установяват по основание и размер с АУПДВ в производството за
издаване на административен акт по реда на АПК. В оспорения АУПДВ са изложени
както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е описал фактите, въз основа на които е приел, че
процесната сума е недължимо платена. Посочено е, че поетият от оспорващото
дружество ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ е бил прекратен с
влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по същата мярка с изх. №01-2600/4641
от 13.08.2021 г. на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция. Посочено е правното
основание за издаване на акта – нормативните разпоредби, регламентиращи
материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган
правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици. Посочени са и разпоредбите
на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. „в“ от Наредба №7 /в приложимата редакция/,
относими съответно към възстановяване на получената финансова помощ и към
определяне на размера на дължимата сума. Актът е издаден след изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая, съобразно изискванията на чл.
35 от АПК.
Неоснователно се поддържа с жалбата,
че „АГРОЗЕМ ВТ“ ЕООД не е уведомен за започване на производството, тъй като
това е сторено с Писмо изх. №01-2600/4641#1
от 01.03.2022 г., връчено лично на управителя на 28.03.2022 г. Тоест
спазена е разпоредбата на чл. 26 от АПК, като дружеството е уведомено за
започналото производство и му е предоставена възможност да изрази становище и
да представи доказателства. Настоящият съдебен състав не констатира допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това
основание.
3.
При извършения анализ на установените релевантни факти
и техните правни последици съдът стигна до заключение, че оспореният ИАА е
постановен в съответствие с материалния закон.
Фактите, релевантни за проверка на
законосъобразността на оспорения по настоящото дело акт и посочени като мотиви
в него, се свеждат до: 1. извършването на плащане в полза на земеделски
стопанин на основание подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014 – 2020 г. и 2. прекратяване на агроекологичния ангажимент вследствие на
влязъл в сила административен акт.
От събраните по делото доказателства се
установява наличието и на двете релевантни материалноправни предпоставки. От
представените от ответната страна писмени доказателства – справки от Себра, се
установява, че посочената в обжалвания акт сума за извършени плащания за
кампании 2016, 2017, 2018 и 2019 е коректна.
Същата е изплатена от РА и получена от земеделския стопанин, поради което съдът
приема за безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е получил финансово
подпомагане в общ размер на 67 643,84 лв. по мярка 10 „Агроекология и климат”
за посочените кампании. Следва изводът, че изплатената финансова помощ е
правилно определена както по основание, така и по размер от административния
орган.
Налице е и втората материалноправна
предпоставка, необходима при условията на кумулативност за възникване на
задължение за земеделския стопанин да възстанови получена от него като
финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно агроекологичният
ангажимент по мярка 10 да е прекратен. С влязъл в законна сила Акт за прекратяване
на ангажимент за кампания 2020 г. по същата мярка ДФ „Земеделие“ –
Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на „АГРОЗЕМ ВТ“
ЕООД. Няма основание да бъде прието несъгласието на жалбоподателя, че
прекратителният акт не е влязъл в сила. Същият е редовно връчен, обжалван в
срок и съдебно потвърден. Съдът приема,
че се касае за стабилен административен акт. С факта на влизане в сила на
административния акт по прекратяването на агроекологичен ангажимент, по който е
реализирано плащане, административният орган в условията на обвързана
компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми,
а за земеделския стопанин възниква задължението за възстановяване на получената
финансова помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП
разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК
– аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК
публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. В чл. 18, ал. 3 /в относимата редакция/ на издадената на основание
специалния закон Наредба №7 изрично е предвидено, че ДФЗ – РА прекратява поетия
ангажимент, а подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление съгласно условията на ал. 4. Следващата ал. 4 на чл. 18
е императивна и задължава /при прекратен агроекологичен ангажимент/
земеделският стопанин да възстанови получената до момента финансова помощ по
съответното направление заедно със законните лихви от кампанията на
първоначално одобрение до кампанията, за която са установени неспазвания по
направлението, като в зависимост от прекратяването на поетия ангажимент след четвъртата
му година, се възстановяват 20% от изплатената финансова помощ съгласно б. „в“,
както е в настоящия случай.
Кампанията, за която е установено неспазване на
задълженията, е 2020 г. Годината на прекратяване е 2021 г. Изложеното обуславя
включването на финансовата помощ, получена през 2016 г., тъй като законът
изисква да бъде съобразена изцяло получената до момента финансова помощ от
годината на първоначалното одобрение, която в случая е 2016 г., до годината, за
която е установено неизпълнение на поетия ангажимент. Доколкото актът за
прекратяване датира от 13.08.2021 г., тоест една година след петгодишния
агроекологичен ангажимент на жалбоподателя, то безспорно е налице хипотезата,
посочена от компетентния орган, а именно чл. 18, ал. 4, б. „в“ от Наредба №7. В
тази връзка, не могат да бъдат споделени възраженията на оспорващото дружество,
че не става ясно коя година е прекратен ангажимента. Самият акт за прекратяване
съдържа недвусмислено посочване, че неизпълнението касае 2020 г. През коя
година е прекратен ангажиментът и по отношение на коя кампания става ясно и от мотивите
на процесния АУПДВ. По тези съображения съдът отхвърля като неоснователни
поддържаните в жалбата възражения.
Размерът на сумата за възстановяване е правилно
определен съобразно реално получените от бенефициента суми за подпомагане и
съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. „в“ от Наредба №7.
4.
АУПДВ е съответен и на целта на
закона. Общите правила
относно подпомагането на развитието на селските райони с
финансови средства от Съюза по линия на ЕЗФРСР са установени с Регламент (ЕС)
№1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета. Една от мерките, финансирани от ЕЗФРСР, е мярка
„Агроекология и климат“, правилата за прилагането на която са регламентирани в
чл. 28 от Регламент (ЕС) №1305/2013. Съгласно чл. 28, §2 от Регламента
плащанията за агроекология и климат се отпускат на земеделски стопани, групи
земеделски стопани или групи земеделски стопани и други лица, стопанисващи
земи, които доброволно се задължават да извършват операции, състоящи се от един
или повече ангажименти за агроекология и климат по отношение на земеделска
земя, която се определя от държавите членки и която включва, но не се
ограничава до земеделската площ, определена в чл. 2 от настоящия регламент.
Съгласно §5 и §6 на чл. 28 от Регламента, ангажиментите по мярката се поемат за
период от пет до седем години, като плащанията се отпускат годишно и покриват
изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на
бенефициерите, произтичащи от поетите задължения. Разпоредбите на Регламент (ЕС)
№1305/2013 са допълнени с Делегиран Регламент (ЕС) №807/2014 на Комисията от
11.03.2014 г. за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №1305/2013 г.
на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на
селските райони от ЕЗФРСР и за въвеждане на преходни разпоредби. На национално
ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
за периода 2014 – 2020 г. са регламентирани с Наредба №7 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от МЗХ за
прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕС) №1305/2013 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от
тази наредба подпомагането се предоставя под формата на годишно агроекологично
плащане при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) №1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от ЕЗФРСР, Регламент (ЕС) №1307/2015 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за установяване на правилата
за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на
общата селскостопанска политика и Регламент №1306/2013 на Европейския парламент
и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика. В чл. 3 от Наредба №7 са посочени 8 направления, по
които се подпомага извършването на агроекологични
дейности, като едно от тях е избраното от жалбоподателя.
Следователно за агроекологичните мерки е
характерно, че земеделските производители поемат петгодишни задължения да
съобразяват селскостопанската си дейност с опазването на околната среда, като в
замяна на агроекологичните ангажименти държавите-членки отпускат ежегодна помощ
в зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това
допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна, плащанията се извършват в
отговор на ежегодна молба за подпомагане/плащане, която е условие за
допустимост на агроекологичните помощи. Подаването на ежегодна молба позволява
да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти и да се регулира
изплащането на помощите.
Преждевременното прекратяване на многогодишния
агроекологичен ангажимент е в противоречие с предназначението на субсидията по
мярка 10, поради което задължаването на получателя да я възстанови отговаря на
целта на закона. Този извод се налага и при прочита на чл. 1, ал. 2, т. 1 от
Наредба №7, съгласно който подпомагането се предоставя за постигане на следните
цели: запазване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна
стойност и свързваните с тях видове, чрез насърчаване или възстановяване на
традиционните практики за управление на полуестествените затревени площи. Съобразно
чл. 3 от същата наредба подпомагането се предоставя за извършването на
агроекологични дейности, като според чл. 8, ал. 1 от Наредба №7 последните се
прилагат за период от пет последователни години.
Целта на подпомагането е да се извършват
съответните агроекологични дейности на съответните площи за целия петгодишен
период, т.е. цели се устойчивост на тези дейности. Това е и законодателната
логика при определянето на различните процентни стойности, посочени в чл. 18,
ал. 4, б.“а“ – „г“ от Наредба №7.
Размерът на сумата за възстановяване от получената финансова помощ е обусловен
от времето, през което се е осъществявал агроекологичният ангажимент. Колкото
по-дълъг период от реалното осъществяване на ангажимента е минал, толкова
по-малък е размерът на средствата за подпомагане, които финансираното лице
следва да възстанови на фонда. Възстановяването на 20% от получените средства по
смисъла начл. 18, ал. 4, б. „в“ от Наредба №7 е последица от влезлия в сила акт
за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент след петата година.
Според практиката на Съда на Европейския съюз /Решение
от 24.05.2012 г. по дело С-188/11; решение от 07.02.2013 г. по дело С-454/11/
неспазването на всички условия по поетия многогодишен ангажимент води до
недължимост на плащанията, извършени във връзка с него. Възстановяването на
платените суми /изцяло или частично/ не е санкция, а последица от неизпълнение
на условията на поетия ангажимент.
При описаните обстоятелства съдът приема, че са
налице предпоставките за издаване на оспорения АУПДВ и АО точно е определил
размера на установено с него публично държавно вземане, като правилно е приел,
че подпомаганото лице следва да възстанови 20 % от получената сума, а именно 13 528,77
лв. заедно с лихвите, при прекратен агроекологичен ангажимент до края на петата
година. Обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган по силата на
делегирани правомощия, в предвидената от закона форма, при издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
съобразен е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва законът,
поради което не са налице основания за отмяната му, а подадената срещу него
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора съдът намира за
основателно искането на ответника за заплащане на разноски за ***ско
възнаграждение. Съгласно чл. 24, изр. второ от Наредба за заплащането на
правната помощ, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. от ответната страна е представен списък на разноските, с който е поискано ***ско
възнаграждение в размер на 100 лева. Съобразно фактическата и правна сложност
на делото и представения списък за разноски, оспорващият следва да бъде осъден
да заплати на ДФЗ – РА разноски по делото за ***ско възнаграждение в размер на 100
лева.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът в посочения
по-горе състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването, заявено по жалба на „АГРОЗЕМ ВТ“
ЕООД, гр. Златарица срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
№01-2600-4641/#2/04.07.2022 г., издаден от зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на дружеството е определено
публично държавно вземане в размер на 13 528,77 лева.
ОСЪЖДА „АГРОЗЕМ ВТ“ ЕООД, гр. Златарица с
ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.Г. Н.
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, разноски по делото в
размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.
На основание чл. 138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: