№ 49601
гр. София, 05.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110147121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на [ фирма ] ЕАД, чрез юрисконсулт М. К. /с
пълномощно на л. 10/, срещу ЕТ [ фирма ] – Д. Б..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника ЕТ [ фирма ] – Д. Б., чрез адвокат Р. М. /с пълномощно, приложено към
ОИМ/.
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на [ фирма ] ЕООД като
трето лице - помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в срок до насроченото първо открито съдебно заседание да
обоснове правния си интерес от искането за постановяване на решение при признание на
иска, като съобрази, че при постановяване на такова съдът се произнася с решение
съобразно признанието, в който случай за ищеца ще възникне ново изпълнително основание
за плащане на процесните суми, за които ответното дружество твърди, че вече е извършил
плащане.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК [ фирма ] ЕООД, като трето лице-
помагач на страната на [ фирма ] ЕАД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2025 г. от
14,45 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 768,79 лева –
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 31.05.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до
окончателното плащане; 151,81 лева – лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 07.06.2023 г.; 0,13 лева – лихва за забава
върху задължението за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
31.07.2020 г. до 07.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 32818/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
1
Ищецът [ фирма ] ЕАД твърди, че ответникът ЕТ [ фирма ] – Д. Б. е потребител на
топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на Закона за
енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл., вх.,
магазин № № , абонатен № . Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при
общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи, че съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на
месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура,
което ответникът не е сторил, поради което претендира посочените по-горе суми, ведно със
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЕТ [ фирма ] – Д. Б. твърди, че с плащане от
27.09.2024 г. е погасил изцяло сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
ведно с разноските на ищеца за заповедното и исковото производство. Моли да не му се
възлагат разноски, тъй като счита, че не е дал повод за завеждане на делото.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди между него и ответното дружество, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало
насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания в случай, че твърди това, както и останалите основания за
недължимост на същите.
По искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е
да докаже, че е погасила дълга на падежа в случай, че твърди това.
С оглед процесуалното поведение на ответника, съдът ОТДЕЛЯ, на основание чл.
153 ГПК, като безспорни между страните всички факти, включени във фактическите състави
на съдебно предявените вземания.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали доказателствените искания на
страните, доколкото всички въпроси, установими чрез поисканите доказателства и
доказателствени средства, са отделени като безспорни по делото.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от молба вх.
№ 376129/21.11.2024 г., а на третото лице – помагач – и от исковата молба
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2