Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1340 26.11.2018г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На дванадесети ноември Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Наталия Симеонова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №04999 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Т.С.К., с ЕГН:********** и със съдебен адрес:***, пл."***, чрез адв.Б.Б., срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление гр.София-1336, район„Люлин" бул."Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център „Люлин 6", ет.2, представлявано от Я.Й.О.и П.Я.П., с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 15.05.2015г., сключен от ответника с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, сумата от 1794,94лв., представляваща неплатена сума по Договор за кредит № ***, сключен между ищеца Т.С.К. като кредитополучател и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД/ "Джетфайненс Интернешънъл" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.03.2011г., въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ А.В.. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕАД e подал отговор, с който е изразил становище, че искът е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът твърди, че в процесния случай вземането следва да се погаси с изтичането на петгодишен давностен срок, като давността е прекъсната с молба на ответника за извършване на изпълнителни действия от 23.01.2017г. ответникът твърди, че вземанията за мораторна и законна лихва също следва да се погасяват с петгодишен давностен срок доколкото неоспорената и влязла в сила заповед за изпълнение има силата на съдебно решение, поради което и гореизложените съображения за главницата следва да бъдат приложими и за акцесорните вземания.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
ПРС намира, че е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, че не съществува правото но принудително изпълнение на вземанията, обективирани в изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, които са на обща стойност 1137,19лв., поради което и в тази част искът е допустим. Съдът намира, че предмет на иска по чл.439 ГПК е само несъществуване на вземанията, обективирани в изпълнителното основание, а не всички вземания по образувания въз основа на последното изпълнителен процес, които имат акцесорен характер. Поради това и съдът намира, че следва да прекрати като недопустимо производството по делото за сумата от 657,75лв. /разликата между пълния предявен размер на иска от 1794,94лв. и допустимия размер на иска от 1137,19лв./.
Съдът намира, че установителният иск за сумата от 1137,19лв. за вземанията по изпълнителния лист е допустим, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
Видно от изпълнителен лист от 18.03.2011г., издаден по ч.г.д.№***. на ПРС ищецът е осъден да заплати на „БНП Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата в общ размер на 1137,19лв., от които сумата от 799,89лв., представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки ***от 09.01.2009г., сумата от 122,17лв., представляваща договорна лихва за периода 28.08.2009г.- 30.07.2010г., сумата от 90,13лв., представляваща лихва за забава за периода 30.09.2009г.- 25.10.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 125,00лв., представляваща направени разноски в заповедното производство.
Видно от отбелязванията върху обратната страна на изпълнителния лист и по аргумент от разпоредбата на чл.121, т.1 ПАС съдът намира, че по процесния изпълнителен лист е имало образувано изп.д.№***по описа на ЧСИ А. В., което е прекратено с постановление, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По същото дело последното изпълнително действие е извършено на 02.05.2012г., като в полза на взискателя е изплатена общо сумата от 442,38лв.
Съгласно Решение № 86/14.08.2014 г. по гр.д. № 6766/2013 г. на ВКС, ГК, IV отд. гражданският закон, включително чл. 76, ал. 2 ЗЗД, не прави разлика между различните видове лихва. Както при доброволното изпълнение, така и в изпълнителния процес, при частично плащане, което кредиторът е приел (чл. 66 ЗЗД) или не може да откаже поради провеждането на принудително изпълнение, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД се погасяват в определена поредност – най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В материята на изпълнението гражданският закон не прави никаква разлика между различните видове лихва – възнаградителна или мораторна (за забава), договорна или законна. Кредиторът не е длъжен, но може да приеме частично изпълнение, като заяви в погашение на коя част от вземането го приема. Ако кредиторът не е заявил или от поведението му не може да се установи категорично в погашение на коя част от вземането приема частичното изпълнение, то погасява най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Поради това и съдът намира, че по процесния изпълнителен лист на взискателя е изплатена общо сумата от 442,38лв., с която са погасени част от задълженията, а именно разноски в размер на 125,00лв., сумата от 122,17лв., представляваща договорна лихва за периода 28.08.2009г.- 30.07.2010г., сумата от 90,13лв., представляваща лихва за забава за периода 30.09.2009г.- 25.10.2010г., и част от главницата в размер на 105,08лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по процесния изпълнителен лист не е погасена сумата от 694,81лв., представляваща част от главницата по Договор за кредит за покупка на стоки ***от 09.01.2009г.
Не се спори че с Договор за цесия от 15.05.2015г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е прехвърлил процесните вземания в полза на ответника.
Видно от изп.д.№***. на ЧСИ А.В. същото е образувано по молба на ответното дружество от 26.01.2017г., с която са посочени и изпълнителни способи.
С разпореждания от 17.03.2017г. на ЧСИ А. В. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника.
Съдът намира, че от последното изпълнително действие по изп.д.№***по описа на ЧСИ А. В., което е извършено на 02.05.2012г., до образуване на изп.д.№***. на ЧСИ А.В. по молба на ответното дружество от 26.01.2017г. са изтекли по- малко от пет години. А съгласно константната съдебна практика задълженията по неплатен кредит/заем не са периодични плащания и се погасяват с петгодишна давност. Съгласно Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, за да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че правото на принудително изпълнение по процесния изпълнителен лист не е погасено по давност и процесният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв., която сума следва да му бъде присъдена.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Т.С.К., с ЕГН:********** и със съдебен адрес:***, пл."***, чрез адв.Б.Б., срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление гр.София-1336, район„Люлин" бул."Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център „Люлин 6", ет.2, представлявано от Я.Й.О.и П.Я.П., с правно основание чл.439 ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 15.05.2015г., сключен от ответника с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, сумата от 1137,19лв., представляваща неплатена сума по Договор за кредит № ***, сключен между ищеца Т.С.К. като кредитополучател и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД/ "Джетфайненс Интернешънъл" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.03.2011г., въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ А.В., поради изтекла погасителна давност, КАТО ПРЕКРАТЯВА КАТО НЕДОПУСТИМО производството в частта му, с която се иска да бъде признато, че ищеца не дължи на ответника и сумата от 657,75лв. /разликата между пълния предявен размер на иска от 1794,94лв. и допустимия размер на иска от 1137,19лв./.
ОСЪЖДА Т.С.К., с ЕГН:********** и със съдебен адрес:***, пл."***, чрез адв.Б.Б., да заплати на “Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София,р-н „Люлин“, бул.“П.Владигеров“ 21, „Бизнес- център Люлин-6“, ет.2, сумата от 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: