МОТИВИ
по присъда № 186/11.12.2017 г., постановена
по НОХД
№ 465/2017 година по описа на Ихтиманския
районен съд
Районна прокуратура - Ихтиман е
повдигнала обвинение срещу Х.М.И., роден на ***г***, ЕГН **********, българин, български гражданин, с основно
образование, женен, осъждан, безработен, жив. в гр.Ихтиман, за извършено от
него престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК – за това, че на 12.04.2017г. около 23,40 часа в гр.Ихтиман,
обл.Софийска, в района на кръстовището на ул.“Цар Освободител“ и ул.“Васил
Левски“ е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Рено“
, модел „Канго“ с рег.№ СА 3422 РК, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,56 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“
фабр.№ 0173, след като е бил осъден с влезли в сила присъди за деяния по
чл.343б, ал.1 от НК – с Определение № 110/01.07.2011г. за одобряване на
споразумение по НОХД № 277/2011г. на Районен съд гр.Ихтиман, влязло в законна
сила н 01.07.2011г. и с Определение № 42/27.03.2014 г. за одобрено Споразумение
по НОХД № 20/2014г. на Районен съд гр.Ихтиман, влязло в законна сила на
27.03.2014г.
Представителят
на ИРП поддържа повдигнатото
обвинение, като счита, че то е доказано както от обективна, така и от
субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване
от свобода в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 1000,00 лева.
Подсъдимият И., въпреки че е редовно
призован не се явява, не взема становище по обвинението.
Съдът прие, че доколкото обвинението не
е за тежко умишлено престъпление и за разкриване на обективната истина
присъствието на подсъдимия не е задължително, поради което разгледа делото в
негово отсъствие.
Защитникът му адв. Г. пледира за
недоказаност на обвинението, а именно, че не е установено по категоричен начин,
че именно И. е управлявал автомобила към момента на проверката, доколкото
превозното средство е собственост на юридическо лице и при наличие на
противоречия в показанията на разпитаните полицейски служители. Алтернативно
моли наказанието да бъде наложено в минималния, предвиден от закона размер
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по бързо
производство № 146/2017 г. по описа на РУ - Ихтиман по реда на чл. 14 и 18 НПК
приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 12.04.2017г. служителите на РУ на МВР-Ихтиман В.Ц.
и И.Л. били на работа нощна смяна, като около 23,40 часа се намирали на
кръстовището на ул.“Цар Освободител” и ул.”Васил Левски” в гр. Ихтиман. Те
спрели за проверка товарен автомобил „Рено Канго“ с рег.№ СА 3422 РК, при която
установили, че водач на автомобила е Х.М.И. ***. И. представил само
свидетелство за регистрация на МПС, при което било установено, че автомобилът е
собственост на търговско дружество. При извършената допълнителна проверка полицаите
установили, че Х.И. не притежава издадено свидетелство за управление на МПС.
И. бил изпробван за употреба на алкохол, при което
техническото средство алкотест „Дрегер 7510“ фабр.№ 0173 отчело положителен
резултат от 0,56 на хиляда. На водача бил съставен АУАН бланков № 811302 за
констатираните нарушения по ЗДП, както и талон за медицинско изследване.
Впоследствие при извършена проверка във връзка с
издаване наказателно постановление било установено, че И. вече е осъждан за управление
на МПС след употреба на алкохол с Определение № 110/01.07.2011г. по НОХД №
277/2011г. по описа на РС-Ихтиман, влязло в законна сила на 01.07.2011г. и с
Определение № 42/27.03.2014г. по НОХД № 20/2014г. на Районен съд гр.Ихтиман,
влязло в законна сила на 27.03.2014г.
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства – показанията на
свидетелите В.Ц. и И.Л., които показания кореспондират помежду си, взаимно се
допълват и са подкрепени от събраните писмени доказателства – акт за
установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване, справка
за нарушител от региона.
Наличните противоречия в показанията на полицейските
служители относно причината и начина на извършване на проверката не са
съществени, така че да внесат съмнения в достоверността на събраните гласни
доказателства, като съдът отдава разминаванията в твърденията на свидетелите на
изтеклия продължителен период от време.
От показанията на управителя на дружеството,
собственик на управляваното от подсъдимия МПС, св. Д.А., се установява, че
автомобилът е бил предоставен за ползване на майстори от гр. Ихтиман преди
няколко години.
Съгласно справката за съдимост на Х.И. е осъждан, като с Определение №
110/01.07.2011г. по НОХД № 277/2011г. по описа на РС-Ихтиман , влязло в законна
сила на 01.07.2011г. е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство във връзка с извършено от И. престъпление по 343б, ал. 1 НК, а с Определение №
42/27.03.2014г. по НОХД № 20/2014г. на Районен съд гр.Ихтиман, влязло в законна
сила на 27.03.2014г. е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство във връзка с извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК
От справката на
ОДМВР-София се установява, че Х.И. няма издадено свидетелство за управление на
МПС, но е наказван трикратно за извършени нарушения на правилата за движението
по пътищата.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът
призна подс. И. за виновен в извършването на престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК, като намери, че всичките признаци на състава са несъмнено
доказани както от обективна, така и от субективна страна.
Изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК се изразява в управляване на моторно
превозно средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
след като е осъден
с влязла в сила присъда за това, че е управлявал МПС с концентрация над 1,2 на
хиляда.
Отсъствието на
признаци относно престъпния резултат на деянието означава, че съответното
престъпление е формално и е довършено с
осъществяване на изпълнителното деяние. Обществената опасност на транспортните
престъпления, се обуславя от непосредствения обект на засягане, а именно обществените
отношения, свързани с безопасността на транспорта и охраната на здравето и
живота на хората при управление на моторни превозни средства.
Съдът прие, че
авторството на подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин от
показанията на свидетелите В.Ц. и И.Л., които непосредствено са възприели обективния
факт за управлението на автомобила от страна на подс. И..
Установено е по безсъмнен
начин, че към момента на управлението на МПС И. е бил осъждан за управление на
МПС след употреба на алкохол с влезли в сила присъди по НОХД №
277/2011г. по описа на ИРС и по НОХД № 20/2014г. на ИРС.
Концентрацията на алкохол на И. е установена
по надлежен ред. Към момента на извършване на деянието е в сила Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства /обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г., в
сила до 30.09.2017 г./, която урежда чрез специални правила реда за
установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства. Именно този ред е „надлежният ред”,
предвиден в обективната страна от състава на престъплението по чл. 343б, ал.2 НК, който следва да е
спазен, за да се приеме, че количеството алкохол в кръвта на водача на МПС е
законосъобразно установена. Казано по друг начин, този ред е приложимият за
установяване на алкохолното съдържание в кръвта на водача на МПС, защото е
предвиден като обективен признак от състава на престъплението, за което е била
привлечен да отговаря подсъдимият И..
В
случая концентрацията на алкохол е установена чрез техническо средство при
приложение на разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на МПС, съгласно която в случай на
отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното
лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на
алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото
средство, което в настоящия случай е отчело положителен резултат – 0,56 на
хиляда. Подсъдимият е получил талон за медицинско изследване но не се е явил
във ФСМП – Ихтиман за даване на кръвна проба. Предвид законоустановената
допустима грешка на техническото средство, съобразно чл. 774 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, във всички случаи
концентрацията на алкохола в кръвта на И. е бил над инкриминирания в чл. 343б,
ал. 2 НК минимум от 0,5 промила.
От субективна страна, съдът намира, че
подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасните
последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване - знаел е че е
употребил алкохол, но е управлявал лек автомобил. В случая
умисълът може да бъде само пряк, доколкото се касае до престъпление на просто извършване
и се извежда от наличието на обективния факт, че подсъдимият е съзнавал, че е
употребил алкохол и въпреки това е управлявал МПС.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
Основно
изискване за вида и размера на налаганото от съда наказание е то да съответства
на конкретните особености на извършеното престъпно посегателство и неговия
извършител, така че целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК да бъдат
постигнати в максимална степен.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете, че подс. И. двукратно е осъждан
управление на МПС след употреба на алкохол и въпреки че е неправоспособен е санкциониран за извършени нарушения на
правилата за движението по пътищата.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете ниската отчетена концентрация на алкохол от
техническото средство, както и обстоятелството, че в резултат на управлението
на МПС не са
настъпили други общественоопасни последици, които да обуславят завишена
наказателна отговорност.
Като отчете тези обстоятелства,
съдът прие, че за постигане целите на наказанието по отношение на предвиденото
в закона наказание лишаване от свобода, то следва да бъде наложено наказание в
минималния, предвиден от закона размер, а именно една година. По отношение на
глобата съдът прие, предвид обстоятелството, че подсъдимият е безработен и има
непълнолетно дете, да което следва да полага грижи /видно от представената
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние/, че
справедливият размер би бил 500 лева, като така определените кумулативно
наказания биха постигнали целите по чл. 36 НК и
най-вече биха
спомогнали за
поправянето и превъзпитанието на осъдения и биха въздействали
предупредително и възпиращо за останалите членове на обществото.
При определяне на режима на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода съдът съобрази разпоредбата на
чл. 57 ЗИНЗС. В случая няма данни за висока обществена опасност на И., поради
което съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначалният режим на изтърпяване
на наказанията следва да е общ.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/