РЕШЕНИЕ
№ 710
гр. Пловдив, 05.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330100850 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.124 ГПК във връзка с чл. 26,
ал.1 от ЗЗД, чл.22 вр. с чл. 23 от ЗПК;
Ищец И. С. Л. твърди, че на **** е сключила договор за потребителски кредит
№**** с ответник „*****“ АД, съгласно който й е отпуснат заем в размер на 1000 лв.
Срок на кредита: 12 месеца, брой погасителни вноски - 12, размер на погасителни
вноски с одобрено обезпечение - 102,75 лв.,размер на погасителни вноски без одобрено
обезпечение - 192,78 лв., лихвен процент по кредита 40.5515%, годишен процент на
разходите по кредита: 49%.
Заявява се, че така сключеният договор противоречи на чл. 10, ал.1 ЗПК чл. 11,
ал.1, т.7 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т.9а ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, чл. 11, ал.1 ,т. 22 ЗПК, чл. 4
ЗПФУР, поради което и целият договор според ищеца е недействителен, поради
неспазване и нарушаване на императивните разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Отделно, договорът е нищожен като противоречащ на чл.26, ал. 2 ЗЗД, във
връзка с чл. 146, ал.1 ЗЗП предвид на което и се иска постановяване на решение, с
което да бъде обявен целият договор за кредит от **** за недействителен на
посочените основания.
Ответник „****“ оспорва предявения иск и заявява, че договорът е в
съответствие с всички оспорени клаузи. Взема отношение по всички твърдения за
недействителност на договора.
1
С определение №****** съдът не е допуснал за съвместно разглеждане
предявения насрещния иск, поради невнасянето на дължимата държавна такса от 200
лв.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
Между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ******
Срок на кредита: 12 месеца, брой погасителни вноски - 12, размер на погасителни
вноски с одобрено обезпечение - 102,75 лв.,размер на погасителни вноски без одобрено
обезпечение - 192,78 лв., лихвен процент по кредита 40.5515%, годишен процент на
разходите по кредита: 49%.
Съгласно чл. 5.1 от договора и следващи, заемът е следвало да бъде обезпечен до
края на деня с банкова гаранция или поръчителство на две физически лица, които
следвало да отговарят на условията по чл. 5.3 При неизпълнение на това задължение,
съгласно чл.5.6 от така сключения договор се начислявало неустойка в размер на 2,95
лв. на ден..
Като писмени доказателства са представени копие от договора за потребителски
кредит № *****; Приложение № 1 към договора, погасителен план, Общи условия,
СЕФ
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение
по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11
ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само
2
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора,
по отношение на която се твърди, че е нищожна- тази за неустойката, която следва да
бъдат обсъдена, за да се прецени дали действително същата е предвидена в
противоречие със специалния ЗЗП.
В исковата молба е релевирано и основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване
на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение.
В договора не е записана общата дължима сума, а такава е посочена в
приложението към договора. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на банковата
гаранция и следва да включва главницата и лихвата, то тя не е реално дължимата сума,
защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе
заради уговорката по чл. 10, предвиждаща неустойка. Задължението за обезпечаване
на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до
някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на
задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на
кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на
сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за
отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче
предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена
в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира повишения риск. По този
начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането
на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение. Така и
ГПР от 49 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за неустойка.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума
в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово
основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка
с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на
чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т.
10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до
3
неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от
една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между
интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита.
Обсъдената по- горе неустойка е уговорена с оглед санкциониране на заемателя
за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Както вече се посочи, задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на
обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното
удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това
задължение с фиксиран размер, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави.
Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително
възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва да намери
приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи
задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са
недействителни. Оттук и искът се явява основателен, като следва да се признае за
установено, че клаузата за неустойка, която е предвидена в противоречие със
специалния закон, е нищожна.
Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищцата е заплатила
държавна такса в размер на 50 лева както и възнаграждение в размер на 500 лева за
процесуалното й представителство, което следва да бъде редуцирано до законовия
минимум от 300 лева съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждение предвид заявеното възражение от ответника за прекомерност и
липсата на фактическа и правна сложност на делото;
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал.1.т. 10 ЗПК
сключеният между „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център
„Урбан Модел“, представлявано от и.д.Ф.Д. и И. С. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. П.
4
бул.******, ап.*** ДОГОВОР за потребителски кредит №*****
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център
„Урбан Модел“, представлявано от и.д. Ф.Д. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на И. С. Л. с ЕГН
********** с адрес: гр. П., бул. ***** ап.*** сумата от 350 лева разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
5