Р Е Ш Е Н И Е
№ 1514 14.06.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година,
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Станка Добрева
като разгледа докладваното
от съдията Сияна Димитрова
гражданско
дело № 6053 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. №
34242/16.08.2018 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Кристина
Георгиева Вонидова - Милчева, със съдебен адрес:***, офис сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис № 4, срещу К.А.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 24 644,93 лева, от
които: 11 433,11 лева,
представляваща главница по сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД –
кредитор и длъжника – кредитополучател, Договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-11665165/06.07.2016 г. за
периода от 05.08.2017 г. до 05.11.2021 г., по отношение на която на основание
чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата 04.09.2017
г.; 11 672,86 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.11.2021 г., по
отношение на която на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост от дата 04.09.2017 г.; 1538,96 лева – обезщетение за забава за периода от 05.09.2017 г. до
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и законна лихва върху
главницата от датата на входиране на заявлението до изплащането ѝ, като
вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 г., съгласно приложение № 1 към него от 23.10.2017 г., и за тях е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3057/2018 г. по описа на Бургаски районен съд. Претендират се съдебни
разноски за заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по
чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат И.К. ***, с
който искът се оспорва по основание и размер със съображения за нередовно
уведомяване на ответника за цедиране на процесните вземания и нередовно обявена
предсрочна изискуемост. Заявява се наличие на неравноправни договорни клаузи –
определяне на ГПР в противоречие на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и претендиране на
договорна лихва след прекратяване на забавата с обявяване на предсрочна
изискуемост, като по отношение на последната се аргументира нищожност на
неустоечна клауза.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща процесуален представител. Поддържа исковата молба и моли за уважаването
ѝ с писмена молба по делото вх. № 15688/09.04.2019 г.; и 20692/15.05.2019.
Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника, в открито съдено заседание поддържа представения
отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и
сл. от ЗЗД.
По заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против К.А.И. за исковата сума по ч.гр.дело № 3057/2018
г. по описа на Районен съд - Бургас, приложено към настоящото. С разпореждане
на съда от 02.07.2018 г., на заявителят е указано да предяви иск за установяване
на вземанията си против длъжника, предвид уведомяването му за издадената
заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Изложеното обуславя наличието на
правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск, като същият е
допустим, като подаден в законовия месечен срок от съобщаване на съдебното
разпореждане.
Приети като доказателства по делото са Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS-11665165/26.10.2015
г., ведно с условията при които е сключен, между “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
АД /заличен търговец понастоящем/ и К.А.И., от съдържанието, на които се
установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на потребителски
кредит на ответника в размер на сумата от 12 000 лева, който се усвоява като
наличност по банкова сметка, ***. Ответникът се е задължил да изплати кредита
на 72 броя равни погасителни вноски, всяка в размер на 452 лева, в периода
05.12.2015 г. – 05.11.2021 г. и съгласно инкорпориран в договора погасителен
план. Съгласно договореностите на страните общият размер на задълженията за
ответника по договора възлиза на сумата от 32 603,76 лева, в която са
включени отпуснатия кредит от 12 000 лева, застрахователна премия от 3240
лева, такса ангажимент от 420 лева, договорна лихва в размер на 35,36 % и
годишен процент на разходите от 44,30 %. С клаузата на т. 5 от условията по
договора е предвидено настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на
цялото задължение, в случай че кредитополучателят не е заплатил две или повече
месечни вноски, като кредитодателят не е задължен да уведомява
кредитополучателя за това обстоятелство.
По делото са приети
писмени доказателства /л. 7-11 от делото/, удостоверяващи условията при които
на ответника е предоставена застраховка по пакет „ Защита на плащанията“,
„Злополука“ и „Комбинирана защита“, премията по която е включена в задълженията
по договора за потребителски кредит.
Представен е Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 27.07.2017 г., сключен
между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД /заличен търговец понастоящем/ и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, и Приложение № 1/23.10.2017
г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” АД към ответника К.А.И. по кредит № PLUS-11665165, е било прехвърлено „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД. Приложено е и пълномощно, по силата на което “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД., с
правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно договорите от 27.07.2017 г. вземания, както и за уведомлението на „АСВ“
ООД до длъжника К.А.И..
По делото са приети
за връчване на ответника уведомителни писма за цедиране вземанията на
първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД, изходящо от
представител на ищеца-цесионер - „АСВ“ ЕАД - по пълномощие. Видно от приложени от ищеца
известия за доставяне и обрани разписки /л. 26-27/, уведомленията за цедиране
на процесните вземания не са достигнали до ответника преди образуване на
настоящото производство.
От приетото по делото
и неоспорено заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че след сключване на процесния договор за кредит от 26.10.2015 г.,
от страна на първоначалния кредитор - “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД, на
ответника е отпуснат кредит в размер от 12 000 лева. Експертът е дал
заключение, че общия размер на задълженията по процесния договор възлиза на 32 603,76 лева, като в тях се
включват 12 000 – главница; 16 943,76 лева – договорна лихва; 3240
лева – застрахователна премия; 420 лева – такса ангажимент; и са разсрочени за
плащане на 72 броя погасителни вноски, всяка на стойност от 452,83 лева и за
периода 05.12.2015 г. – 05.11.2021 г. Посочено е, че ответникът към 23.10.2017
г. е внесъл по кредита сумата от 7340,98 лева, която била отнесена по
компоненти – главница, договорна лихва, застрахователна премия, а остатъчните
задължения били отразени от кредитора, както следва – главница от
11 433,11 лева; договорна лихва от 11 672,86 лева и лихва за забава
за периода 04.09.2017 г. – 30.04.2018 г. от 1538,96 лева. Прави се извод за
дължимост на следните суми: 11 163,45 лева – главница до края на кредита; 7478,10
лева – договорна лихва до 07.05.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
От обсъдените по-горе
писмени доказателства, се установява, че между ищеца, в качеството на цесионер,
и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД, в качеството на цедент, е сключен валиден
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. и
приложение № 1/23.10.2017 г., с които е прехвърлено вземането на цедента към
ответника по договор за кредит № PLUS-11665165.
С цесията кредиторът
прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и
вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие
между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение
на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор
- чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното
в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже
длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на
задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава,
че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия
случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на
чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по
волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението
на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични
ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с
уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свобода на
договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на
уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на
такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че
ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма
твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно
от цесионера-ищец лице. Не на последно място, в производството по чл. 410 от ГПК, при установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя, не е
необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а
единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо основание може да
бъде сторено и с исковата молба, вкл. да се извърши и чрез назначен на
ответника особен представител. В този смисъл неоснователни се явяват
възраженията на особения представител на ответника за ненадлежно уведомяване на
длъжника за сключените договори за цесия.
Безспорно е между
страните, че цедираното вземане, произтича от сключен при условията на Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS-11665165/26.10.2015
г., ведно с условията при които е сключен между ответника и “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” АД, по силата на който за заемодателя е възникнало
задължението да предостави на заемополучателя кредит в размер на 12 000 лева по
посочена банкова сметка, ***страхователна премия от 3240 лева.
От заключението на
вещото лице се установи, че сумата по кредита е усвоена от ответника, поради
което и за същия е възникнало задължение да погаси задълженията, съгласно
разписания в договора погасителен план. Вещото лице е установило още, че
ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер от 7340,98 лева към
23.10.2017 г.
Съгласно чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Разпоредбата на т. 12 допълва, че планът следва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи, като с чл. 22 от същия закон е предвидено, че ако
горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В настоящия случай не
се доказа наличието на изготвен погасителен план към процесния договор за кредит,
съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо - допълнителните разходи, което според настоящия съдебен състав
представлява достатъчно основание да се приеме, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Следва да се отбележи, че договорът
не съдържа дори капитализирано цифрово изражение на дължимите по него договорни
лихви и разходи, а единствено процентно изражение на тяхната стойност, като
общият размер на задължението на ответника е посочен без да могат да се
установят включените по стойност компоненти в него. Тези съществени елементи от
договора се установиха в хода на процеса едва с приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на изложеното е безпредметно да се
изследва дали е налице твърдяната от ответната страна недействителност на
отделни клаузи на договора.
Предвид така
установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 от ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради установеното от
експертното заключение по делото плащане от ответника по договора на суми в общ
размер от 7340,98 лева, то следва да се
приеме, че с тази сума е погасено част от задължението за главница от
12 000 лева, съответно неплатена към 23.10.2017 г. е останала главница в
размер на 4659,02 лева.
Що се касае до
включената в размера на договорната главница застрахователна премия в размер от
3240 лева, съдът намира, че твърденията на ищеца за нейната дължимост останаха
недоказани по делото. Видно от т. 2 от условията към процесния недействителен
договор, страните са се договорили застрахователната премия да бъде заплатена
от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД на застрахователния агент „Директ Сървисис“
ЕАД, след което възстановена от ответника, като част от стойността на
договорените погасителни вноски по кредита. В този ред на мисли, безспорно се
установява, че сумата от 3240 лева не е включена в чистата стойност на
получения от ответника кредит, предвид което и не е дължима от него на
основание чл. 23 от ЗПК.
Предвид изложеното
искът за установяване съществуването на задължение от 11 433,11 лева - главница
се явява частично основателен и следва да бъде уважен до размера от 4659,02
лева, ведно с исканата законна лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК –
30.04.2018 г. до окончателното изплащане. Над размера от 4659,02 лева до
претендирания размер от 11 433,11 лева претенцията е неоснователна и искът
следва да се отхвърли, както и исковете за договорна лихва в размер на 11
672,86 лева и обезщетение за забава за периода от 05.09.2017 г. до депозиране
на заявлението в размер на 1538,96 лева.
На ищеца следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от претенциите и
представените доказателства за извършването им в размер на 355,51 лева по
настоящото дело /вкл. юрисконсултско възнаграждение от 150 лева, определено от
съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25,
ал. 2 от НЗПП/ и 114 лева - по заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Кристина Георгиева
Вонидова - Милчева, със съдебен адрес:***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис
№ 4, следната сума: сумата от 4659,02 /четири хиляди шестстотин
петдесет и девет лева и две стотинки/ лева - главница по сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – кредитор и ответника – кредитополучател, Договор
за потребителски паричен кредит № PLUS-11665165/26.10.2015 г., вземанията по който са прехвърлени съгласно Приложение
№ 1/23.10.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 27.07.2017 г., на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 30.04.2018 г. до окончателното ѝ погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата
над 4659,02 лева до целия търсен размер от 11 433,11 /единадесет хиляди
четиристотин тридесет и три лева и единадесет стотинки/ лева, както и претенциите
за 11 672,86 /единадесет хиляди шестстотин седемдесет и два лева и
осемдесет и шест стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от
05.08.2017 г. до 05.11.2021 г., по отношение на която на основание чл. 5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата 04.09.2017 г.; и
1538,96 /хиляда петстотин тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/
лева – обезщетение за забава за
периода от 05.09.2017 г. до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1574/04.05.2018 г. по ч.гр.д. № 3057/2018 г. по описа на РС -Бургас, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА К.А.И., ЕГН **********,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 355,51 /триста петдесет и пет лева и петдесет
и една стотинки/ лева, представляваща направени съдебни разноски по настоящото
дело и сумата от 114 /сто и четиринадесет/ лева, представляваща направени
разноски по ч.гр.д. № 3057/2018 г. по описа на РС - Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ С.Димитрова
Вярно с оригинала:
И.Г.