Р Е Ш Е Н И Е № 390
гр.
Сливен, 26.09.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно
отделение, пети състав, в публично заседание на десети септември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА,
при съдебен секретар ЗЛАТИНКА
ХРИСТОВА като разгледа докладваното от
председателя АНД № 894 по описа за
Производството е образувано по повод жалба на И.П.И. против НП № 18-0804-000949 от 10.05.2018
год., издадено от Началник сектор към ОД на МВР гр. Сливен, с което за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 50
лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа
жалбата си.
В с.з. административно –
наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :
На 29.03.2018 г., на бул. „Цар Симеон”, до Кооперативен пазар
патрулирал автомобил на ГПК-СПП-ОДМВР-Сливен, със служители актосъставителя В.
и св. Ч.. Двамата възприели приближаващ се към тях лек автомобил „Ситроен АХ” с
рег. № СН 61 87 АС, управляван от жалбоподателя И.. Полицейските служители
спрели за проверка лекия автомобил, като при спирането на автомобила забелязали,
че водачът е без поставен обезопасителен колан. На
водача, за констатираното, му бил съставен АУАН за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи :
Жалбата е допустима - подадена в законния срок
от лице, имащо правен интерес от обжалване, но разгледана по същество – неоснователна.
Безспорно се установи от събраните по делото гласни
доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото
му нарушение на ЗДвП, а именно по чл.137а, ал.1 от . По отношение на това нарушение съдът намира, че са
налице достатъчно и безспорни доказателства, че жалбоподателят при управление
на МПС на датата на съставяне на акта е бил без поставен обезопасителен
колан. В този смисъл жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно
му е бил съставен АУАН.
Съгласно разпоредбите на ЗДвП,
съставените актове се ползват с доказателствена сила до доказване на
противното. В настоящия случай констатациите по акта не бяха оборени с каквито
и да е писмени или гласни доказателства. Жалбоподателят твърди, че не е имал
поставен колан, тъй като е с белодробно заболяване и това му пречи при
шофиране. Съгласно ал.2 на същата
разпоредба могат да не използват обезопасителни
колани няколко категории лица - бременните жени; лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен
колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния
апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно
техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в
рамките на населеното място и инструкторите - при управление на автомобила
с учебна цел. Безспорно жалбоподателят не попада в хипотезата на първо, трето,
четвърто и пето предложение. Съдът намира и че същият не попада в хипотезата на
предложение второ на ал.2, тъй като същата визира лица, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен
колан. Заболяването, доказано при жалбоподателя - ХОББ и затрудненото дишане /заболявания
на белите дробове/ не предполага невъзможност да бъде поставен обезопасителен колан. Жалбоподателят страда и от заболяване
на опорно-двигателния апарат, но в тези случаи законът поставя изискване да не
се поставя колан, когато управляват моторни превозни средства, адаптирани
съобразно техните нужди.
Ако действително, все пак това заболяване пречи на
жалбоподателя да поставя колан, то следва да се снабди със съответен документ,
който да представя при шофиране или най-малкото да представя документите,
представени пред съда, тъй като по делото са налице доказателства, че същият
редовно шофира без поставен колан, но не представя документи при проверка, за
което има съставени множество актове. При това положение, обжалването им пред
съда с искане да му бъдат отменени поради заболяване, което е съществувало при
проверката, но за което той е премълчал, се явява злоупотреба и подигравка от
негова страна, както с полицейските служители, така и със съда.
При
съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения. И
акта и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, няма разминаване между
съставения акт и издаденото НП, същите са надлежно връчени на нарушителя,
поради което не са налице основания за отмяна на наказателното постановление.
Размерът
на наложеното наказание е в рамките на предвидения в закона и то в неговия
минимален размер и не може да бъде променен от съда.
Ето защо
съдът следва да потвърди НП, като правилно и законосъобразно.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0804-000949 от 10.05.2015
год. на Началник сектор към ОД на МВР
гр. Сливен, с което на И.П.И., с ЕГН ********** за нарушение на чл.137а, ал.1
от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лева и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: