РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Белоградчик, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Й.а
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Й.а Административно
наказателно дело № 20221310200042 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. ТР. АС. от гр. Видин, против Наказателно
постановление № 787/ 12.01.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което
на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 от ЗГ, й е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300.00 лв., за нарушение на чл. 16, ал. 6 от Наредба № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
поради недоказаност на нарушението, както и поради това, че в хода на
производството са допуснати съществени процесуални нарушения.
От процесуалния представител на жалбоподателят Т.А. – адв. Светослав
Славчев от АК – Видин, са депозирани Писмени бележки, в които моли съда
да отмени обжалваното Наказателно постановление, поради това, че при
издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения – не е
посочено мястото на извършване на нарушението, съгласно императивните
разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както и поради липса на мотиви
относно определяне размера на наказанието, каквото изискване въвежда
1
нормата на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН. Представителят на жалбоподателката не
се явява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, не изпращат представител в съдебно заседание и
не вземат становище по жалбата.
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна –
ЕМ. Н. Й. – актосъставител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – ЕМ. Н.
Й., на длъжност „главен специалист горски инспектор” при РДГ – Берковица,
установи, че на 15.10.2021 г. констатирали, че превозен билет № 11101/00073
от 14.10.2021 г. за 10 пр. куб.м. дърва за огрев, е издаден въз основа на
превозен билет № 7555/ 00519 от 07.10.2021 г., въз основа на който вече е
бил издаден превозен билет № 12545 /00082 от 12.10.2021 г. до кв. „Нов път“
в гр. Видин. Горното установил чрез електронната система на ИАГ. Съставен
бил Констативен протокол и АУАН на жалбоподателката Т. ТР. АС., тъй като
същата не е имала право да преиздава втори път превозния билет. В разпита
си свидетелят сочи, че нарушението е извършено на територията на РДГ
Берковица.
Поради това, за нарушение на чл. 16 ал. 6 от Наредба № 1 за контрола и
опазването на горските територии, във вр. с чл. 211, т. 3 от ЗГ, св. Й. съставил
на жалбоподателката Т.А. АУАН № 787/ 15.10.2021 г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 787/ 12.01.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица, с
което на на жалб. А. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300.00 лв. – на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ – за нарушение на чл. 16, ал. 6 от
Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.
От правна страна, съдът намира следното :
В този вид производства съдът осъществява цялостен служебен контрол
2
за законосъобразност и е длъжен да отмени Наказателното постановление, в
случай, че констатира пропуски, които са съществени по своя характер.
Именно при извършване на този контрол за законосъобразност, съдът
констатира, че са допуснати процесуални нарушения, които са съществени по
своя характер и опорочават проведеното административнонаказателно
производство като цяло.
В този смисъл съдът се солидаризира със защитната теза на
процесуалния представител на жалбоподателя, че както в съставения АУАН,
така и в издаденото Наказателното постановление, липсва един от
задължителните реквизити във всеки един от двата основни акта в
административнонаказателното производство, а именно – място на
извършване на нарушението.
И актосъставителят, и наказващия орган са посочили, че нарушението е
открито на територията на РДГ – Берковица. Ноторно известно на съда е, че
територията на РДГ – Берковица обхваща територията на Северозападна
България, в това число горския фонд на областите Видин, Монтана, Враца. В
юрисдикцията на РДГ – Берковица попадат единадесет Държавни горски
стопанства със землищата на съответните населени места. .
Съдът намира, че е налице абсолютна неяснота досежно мястото на
извършване, респективно – на установяване на нарушението, което води до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице.
Посочването по този начин на мястото на нарушението – територията на
РДГ – Берковица е приравнено с липса на място на нарушението, тъй като
липсва каквато и да е конкретика досежно : землище на населено място,
община, област. Нещо повече – дори в съдебно заседание, изслушания по
делото свидетел на въззиваемата страна не можа да конкретизира в
показанията си кое е мястото на извършване или установяване на
нарушението.
Липсата на яснота по отношение на този задължителен реквизит на
АУАН и на Наказателното постановление е създало затруднения дори и за
преценката – кой е местно компетентния съд, който следва да разгледа
жалбата против издаденото Наказателното постановление. Първоначално,
делото е образувано пред РС – Видин, който съд, предвид на приложените по
административнонаказателната преписка превозни билети, е счел, че
3
нарушението е извършено в юрисдикцията на настоящия съд, въпреки, че в
превозния билет, за издаването на който е санкционирана жалбоподателката
отново липсва място на нарушението. Посочени са единствено географски
координати, които съдът не може да приеме, че конкретизират в достатъчно
конкретна степен мястото на нарушението.
АУАН е първият акт, с който на нарушителя се повдига обвинение,
поради което и обвинението следва да е конкретизирано в достатъчно
конкретна степен по време и място, за да е наясно нарушителя в какво
нарушение е обвинен, че е извършил. В този вид производства субсидиарно
се прилагат на НК, поради което и обвинението следва да е ясно
конкретизирано по отношение на време, място, обстоятелства при които е
извършено, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице,
поради което е недопустимо нарушителя да не е наясно къде се твърди, че е
извършил нарушението.
При тези мотиви, съдът приема, че липсата на конкретика по
отношение на един от задължителните реквизити на АУАН – място на
извършване на нарушението /чл. 42, ал.1, т. 3, предл. 2 – ро ЗАНН/ води до
неяснота и непрецизност на обвинението, а това от своя страна – ограничава
правото на защита на наказаното лице.
Този пропуск е пренесен и в издаденото Наказателно постановление. И
тук обвинението, в словесното му изражение досежно място на нарушението,
е описано по същия начин – „територията на РДГ – Берковица“, без
конкретизация като населено място, землище, община, имот. Поради това,
липсва основен реквизит и на Наказателното постановление съгласно чл. 57,
ал. 1, т. 5, предл. 3 – то ЗАНН/ - мястото на извършване на нарушението.
Горното съставлява пропуск от ранга на съществените. С допускането му в
крайния акт на административнонаказателното производство, нарушителя е
лишен от възможността да научи къде се твърди, че е извършил
нарушението, за което му е ангажирана административно наказателна
отговорност, респективно – да организира защитата си срещу това
обвинение.
Освен това, както е посочено и в Писмените бележки на процесуалния
представител на жалбоподателката, липсва каквато и да е яснота досежно
факта, в какво качество е ангажирана административнонаказателна
4
отговорност от жалбоподателя Т.А.. Санкционна разпоредба на чл. 257, ал. 1,
т. 2 ЗГ, предвижда наказание за длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика. В случая изобщо не става ясно в какво качество е
наказана А. – като длъжностно лице или като лице, упражняващо частна
лесовъдска практика. Не са представени никакви доказателства за това, нито
пък качеството на нарушителя е описано в АУАН и Наказателното
постановление. По този начин недоказан по безспорен начин е и субекта на
нарушението.
Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство, са допуснати
редица процесуални нарушения от ранга на съществените, поради което и
издаденото Наказателно постановление, е неправилно и незаконосъобразно,
и като такова, съдът го отменя.
По разноските:
В хода на съдебното производство разноски не са претендирани от
жалбоподателя, поради което съдът не присъжда такива. Представено е само
пълномощно, без договор за правна защита и съдействие, от който да е видно
размера на договореното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 787/ 12.01.2022 г. на
Директора на РДГ – Берковица, с което на Т. ТР. АС. от гр. Видин, обл.
Видин, ул. „Вела Пеева” № 2, с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал.1, т. 2
ЗГ, й е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл.
16, ал. 6 от Наредба № 1 от 30.01.20212 г. за контрола и опазването на
горските територии.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5