Решение по дело №398/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано по жалба от Началник сектор при Първо РУ при ОД на МВР-Плевен против Решение №590/18.12.2024г. по АНД №3020/2024г. по описа на PC - гр. Плевен. Посочва се в жалбата, че от доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва, че В. И. П. е управлявал посоченото МПС и като водач на същото по смисъла легалната дефиниция по § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно регистрацията на МПС. Посочва се още, че деянието е ясно и точно описано, както в акта, така и в НП, и правилно квалифицирано, поради което не е нарушено правото на защита на лицето. Твърди се, че В. И. П. безспорно е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140 ал.1, пр. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен редовно и съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Посочва се, че е незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че АНО е следвало да приложи института на чл. 28 от ЗАНН за "маловажен случай". Позовава се на разпоредбата на чл.198з от ЗДвП, която изрично изключва нарушенията по ЗДвП от категорията нарушения, които могат да бъдат определени като "маловажен случай". Твърди се, че в тази връзка от страна на районния съд е допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй като не е взета в предвид тази изричната воля на законодателя. В подкрепа на становището си жалбоподателят сочи практика на AC-Плевен (Решение № 555 от 01.12.2023 г. по АНД № 815/2023 г.). Иска се от съда да отмени Решение №590/18.12.2024г. по АНД №3020/2024г. по описа на PC - гр. Плевен и постанови друго, с което да бъде потвърдено НП № 24-1772-000274/19.09.2024 на Началник сектор на Първо РУ при ОД на МВР-Плевен.

По делото е депозиран отговор на касационната жалба от В. И. П., чрез адв. К. Т. - АК Враца, в който се излага становище за неоснователност на касационната жалба, както и за правилно и законосъобразно обжалваното решение. Страната счита, че съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и правилно е приел, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, предвид причината за извършване на деянието, краткото разстояние, изминато от водача с МПС и констатираната липса на предходни тежки нарушения на ЗДвП през дългия шофьорски стаж на В. И. П.. Иска се от съда да остави в сила съдебното решение. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание касаторът – редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – В. И. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище с вх. №3928/25г., в което се навеждат доводи за неоснователност на жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен намира оспореното решение за постановено при неизяснена фактическа обстановка и предлага на съда да го отмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и се явява процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Предмет на оспорване е Решение №590/18.12.2024г. по АНД №3020/2024г. по описа на PC - гр. Плевен, с което състав на РС-Плевен е отменил Наказателно постановление №НП-24-1772- 000274/19.09.2024 г., издадено от Началник сектор в Първо РУ при ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя В. И. П. с [ЕГН] на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. С решението нарушителят е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, както и е осъдено ОД на МВР-Плевен да заплати на В. И. П. сумата от 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

От доказателствата по делото РС-Плевен приел за установено, че на 28.06.2024г. около 10, 20ч. в гр. Плевен, [улица]до №23 в посока на движение към [улица], В. И. П. управлявал лек автомобил марка "Фолксваген" модел "Голф" с рама №WVWZZZ132X3134599, който не е регистриран по надлежния ред и без поставени регистрационни табели. Производството по съставен на 31.03.2024г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. "АД" №379539/28.06.2024г. по чл. 140, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП било прекратено с мотивирана резолюция №24-1772- [рег. номер]/01.07.2024г. било образувано наказателно производство, което приключило с постановление № 4157/19.09.24г. Въз основа на постановление №4157/19.09.2024г. на Районна прокуратура - Плевен било издадено Наказателно постановление , с което НП-24-1772- 000274/19.09.2024 г., издадено от Началник сектор в Първо РУ при ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя В. И. П. с [ЕГН] на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Съдът приел за установена изложената фактическа обстановка въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Н. Н. П., И. В. Д., И. В. Н. и Н. П. П., които кредитирал с доверие, както и писмените доказателства по делото, надлежно приети по реда в чл. 283 НПК. От правна страна съдът приел, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАПИ. От събраните по делото доказателства счел за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като деянието е извършено при с форма на вината пряк умисъл, но с оглед на обстоятелството, че се касае за "формално" нарушение счел, че не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на деянието.

Приел, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, който неправилно не е бил приложен от административнонаказващия орган. Съдът съобразил тежестта на нарушението и на нарушителя и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и приел, че процесният случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение други такива нарушения. От деянието не са причинени общественоопасни последици. С деянието жалбоподателят не е целял да наруши установения в страната правов ред чрез трайно управление на МПС без съответната регистрация, а е желаел да освободи автовоза, за да не затруднява излишно движението на останалите водачи по пътя, поради което е привел в движение МПС-то, но само за участък от 20 метра. Отчел, че причината превозното средство да не е регистрирано е, че същото е било закупено от св. Н. и току що превозено от Швейцария със споменатия по-горе автовоз. За жалбоподателя не е налице облага от управляването на автомобила. Напротив, той е осъществил това действие единствено с цел да облекчи движението по пътя. Автомобилът управляван от него без регистрация нито е негова собственост, нито е бил предназначен за него. Предвид изложеното съдът приел, че в случая не се касае за нерегистриране на МПС, за което жалбоподателят има намерение да ползва, нито за трайно и често управление на МПС-то без съответната регистрация. Същевременно по делото няма данни, че деецът трайно не спазва разпоредбите на ЗДвП. Съдът съобразил мотивите и подбудите за извършването на деянието, като предвид, че от деянието не са настъпили общественоопасни последици, а нарушението е първо от същия вид, приел наличие на по-ниска степен на обществена опасност, както на нарушението, така и на нарушителя, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Съобразил,че размера на наложената „глоба“ не е висок, но наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ се явява несъразмерно предвид тежестта на конкретно извършеното от жалбоподателя. Ето защо първоинстанционния съд счел, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено. В съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, предупредил В. И. П., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С оглед изхода по делото присъдил в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение във въззивното производство претендираната сума от 500 лв., въпреки направеното възражение за прекомерност от страна на ответника.

Съдът, като извърши служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал многобройни писмени и гласни доказателства. Изложил е непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика. Правилно е приел от правна страна, че актът и НП са издадени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Районният съд е приел, че при постановяването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че извършването на нарушението, неговия автор и вината му са безспорно доказани.

При вярно установена фактическа обстановка, РС-Плевен е направил верни правни изводи. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Плевен приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, както и е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Този извод на съда се споделя и от настоящата инстанция.

Съгласно § 1, т. 4 ДР на ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на засягане реда на държавно управление и т. н., при съобразяване характера и целите на административно наказателната отговорност.

Маловажността на нарушението в случая следва от мотивите за извършване на деянието и обстоятелството, че управлението на МПС е продължило кратък период от време и за участък от около 20 метра, както и с оглед личността на нарушителя - деецът не е наказван с НП за други нарушения на ЗДвП и липсва вредоносен резултат от извършеното деяние.

Предвид изложеното правилен е извода на първоинстанционния съд, че дори деянието формално да осъществява признаците на административното нарушение, съобразявайки установените обстоятелства за липса на реално настъпили вредни последици, неговата обществена опасност е с ниска степен, поради което налагането на санкция, макар и минимално предвидената в закона, се явява несъразмерно тежка и не съответства на характера и тежестта на нарушението.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по депозирания списък по чл.80 от ГПК.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд –Плевен, III-ти касационен състав,

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №590/18.12.2024г. по АНД №3020/2024г. по описа на PC - гр. Плевен.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати на В. И. П. с [ЕГН], сумата от 500 ( петстотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.